РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120104874 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Бургас Инвестмънт Къмпани“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
Витоша № 152, представлявано от управителя Н.К.С., чрез пълномощник адв. Т. К.-П. - БАК,
със съдебен адрес гр. Б., ***, против И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, с която
се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8240 евро (с левова
равностойност в размер на 16 116,04 лева), представляваща неустойка по т.9.2 във връзка с т.
4.3. от договора, в размер на 4% от продажната цена на имота, сумата от 258,08 лева - лихва
за забава за периода от 06.06.2024г. до 17.07.2024г., както и законната лихва от завеждане на
иска на 17.07.2024г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 180 евро (с левова равностойност в
размер на 12 087,03 лева), представляваща възнаграждение по т. 4.2. от договора, в размер
на 3% от продажната цена на имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 17.07.2024г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ангажират
се доказателства.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между него като агент и ответника като
купувач е бил сключен горепосочения Договор за обслужване на купувач, с който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да му посредничи при придобИ.ето на имот,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 3% от продажната цена на имота, съгласно
т. 4.2 на договора. Твърди се също така, че на същата дата представител на ищцовото
дружество е завел ответника на оглед на апартамент, находящ се в гр. Б., ***. Във връзка е
1
осъществения оглед, купувачът и брокерът подписали Регистър на предложените имоти, в
който било отразено, че на ***г. на купувача е бил предложен имот, находящ се в град Б.,
***, при цена 206 000 евро, с което агентът изпълнил задълженията си по договора, а
ответникът се подписал и собственоръчно написал имената си. На 12.07.2023г. бил
извършен втори оглед на имота от И. П. със същия брокер-представител на агента. Уговорен
бил трети оглед, на който да присъства и сина на клиента, но той бил отложен. На
19.07.2023г. брокерът предложил на клиента да отиде в офиса и да подпише разписка за
стоп-депозит или т.нар. „стоп-капаро“, с което да резервира имота, каквато била практиката
в сферата на сделките с недвижими имоти. По този начин имотът се „запазва“ за лицето,
което е платило капарото и се уведомява продавача с цел подготовка на документи за
бъдещата сделка. Клиентът споделил, че иска да се намали продажната цена, поради което
желае личен контакт с продавача, но брокерът отказал да предостави телефонен номер на
собственика на имота и обяснил, че той ще разговаря с него относно намаление на цената.
На същата дата - 19.07.2023г., И. П. отишъл в офиса на агенцията, но не оставил
капаро, а изразил желание първо да прегледа договора между агенцията и продавача, както и
проект на предварителен договор за покупко-продажба. Политиката на агенцията била да не
се сключват писмени договори с продавачите или техни представители, а само устно да се
договарят условията и начина на осигуряване на достъп до имотите за огледи. Няколко часа
след срещата с г-н П., продавачът се обадил на брокера и го уведомил, че имотът няма да се
продава за момента и че той също щял премахне обявата, която сам е пуснал в интернет.
На 08.08.2023г. ищцовото дружество получило уведомление от И. П., с което
същият го канел в 7-дневен срок да „осигури закупуването на имота при действителните
условия, за които се продава“, като след изтичането на срока ще счита договора за развален
поради виновно неизпълнение на задълженията на „БУРГАС ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“
ЕООД. П. сочел, че не бил удовлетворен от цената от 206 000 евро, направил проверки и
установил, че в интернет има други обяви на същия имот при „различни условия“, без да ги
конкретизира. Брокерът отново разговарял с продавача относно цената и условията за
продажба на имота, но към момента продавачът не желаел да продава имота, поради
новонастъпили обстоятелства от лично естество.
С уведомление, получено лично от П. на 11.08.2023г. „БУРГАС ИНВЕСТМЪНТ
КЪМПАНИ“ ЕООД сочи, че ако агенцията получи информация от продавача, че е
възобновил отново желанието си за продажба, П. ще бъде уведомен своевременно. Счита, че
договорът е в сила и не е налице неизпълнение. Агентът не е в състояние да наложи на
собственика на имота да го продаде, ако самият той не желае това. Напомня задължението
му по чл. 4.3 от договора да не придобива имота по време на действие на договора и 12
месеца след прекратяването му, без посредничеството на „БУРГАС ИНВЕСТМЪНТ
КЪМПАНИ“ ЕООД.
На 16.08.2023г. ответникът придобил имота чрез покупко-продажба, за което бил
съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело
№ *** от ***г. на нотариус Ф.И., рег. № *** на НК, с район на действие PC - Бургас. Горното
2
ищецът установил от електронна справка в Имотния регистър през пролетта на 2024г.
С телепоща от 20.05.2024г. ищецът поканил ответника доброволно да плати в
срок от десет работни дни сумата от 8 240 евро - представляваща неустойка по чл. 9.2 за
неизпълнение на задължението по чл. 4.3 да не се придобива имота без посредничеството на
агента. Поканата била получена на 21.05.2024г. от Г.П., предвид което срокът за плащане
изтекъл на 05.06.2024г.
Счита, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за обслужване на купувач, който по своята правна същност представлява договор за
посредничество при покупка на недвижим имот по смисъла на чл. 49 от ТЗ. Сочи, че от
страна на дружеството договорът бил подписан от упълномощено лице, чийто действия
били потвърдени по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Счита, че възнаграждение се дължи от едната
или двете страни по сделката дори и когато тя е сключена след прекратяване на
посредническия договор /оттегляне на заявката/, ако се установи, че посредникът е свързал
страните и те са сключили същата по предмет и условия сделка, за която е извършено
посредничество. Възнаграждението се дължи дори, когато свързаните от посредника лица са
внесли някакви промени в сключената между тях сделка. В конкретния случай, брокер,
действащ от името на Агента е представил и показал на И. П. жилището, което в
последствие той закупил директно от продавача, като „прескочил“ посредника с цел да си
спести уговореното възнаграждение/неустойка. Счита, че е изпълнил задълженията си по
договора, а освен това в т. 4.4. страните договорили, че възнаграждението по т. 4.2. от
договора се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката. Твърди, че
именно в резултат на осъществената от ищеца посредническа услуга, ответникът получил
необходимата информация за имота, който отговарял на неговото търсене, извършил лично
огледи на място и взел решение за постигане на съглашение с продавача за покупката на
имота. Поради това счита, че предметът на договора за посредничество е реализиран, както
и че поради своето недобросъвестно поведение ответникът следва да бъде санкциониран,
като заплати размера на санкцията, с която самият той се е съгласил при сключването на
договора - неустойката в размер на 4% от продажната цена.
Счита още, че изявлението за разваляне на договора не е породило правно
действие, тъй като такъв ред за разваляне не е предвиден в договора, а даденият срок чисто
житейски е твърде кратък за подготовка на документи за сделката, а предвид несъгласието
на продавача и вменява на агенцията задължение, което е невъзможно да бъде изпълнено.
Счита договора за прекратен с извършване на покупко-продажбата на имота, поради което се
дължи неустойката по т. 9.2.
В условията на евентуалност твърди, че ответникът следва да заплати
уговореното т. 4.2 възнаграждение в размер на 6180 евро, тъй като агенцията е изпълнила
всички свои задължения по договора.
Предявени са главен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 51 от Търговски закон.
3
Ответникът представя писмен отговор след преклузивния срок по чл.131 ал.1
ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за обслужване клиент от 11.07.2023г., сключен
между ответника И. П. П. като възложител /клиент/ и ищцовото дружество „Бургас
Инвестмънт Къмпани“ ЕООД като агент, който по своята същност представлява договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот. В договора изрично е посочено,
че се сключва на основание чл. 49 – 51 от Търговския закон и ищцовото дружество работи
като професионален посредник по занятие при сключването на сделки с недвижими имоти.
С договора ответникът е възложил на ищцовото дружество да посредничи при придобИ.ето
на представен от агента имот срещу възнаграждение, определено в т.4.2 от договора. В т. 4.2
е уговорено, че възнаграждението се дължи еднократно при придобИ.е на представен от
агента имот, в деня на сключване на предварителен договор, а ако не е сключен такъв - в
деня на придобИ.е на имота (чрез сключване на окончателен договор или по друг начин).
Размерът на възнаграждението е 3% от продажната цена на имота, но не по-малко от 600
евро. В т. 4.4 е предвидено, че възнаграждението по т.4.2 от договора се дължи поради самия
факт на свързване на страните по сделката. Продажната цена е дефинирана в т. 6 от
договора, съгласно който това е посочената цена в предварителния договор за покупко-
продажба на имота цена, който е сключен в присъствието на агента, в противен случай това
е цената, посочена в договора за обслужване на клиент. Когато в договора не е посочена
цената се взима предвид цената, посочена в нотариалния акт или друг документ за
придобИ.е на имота. В посочената точка е определена и дефиниция за представен от агента
имот - имот в Регистъра на предложените имоти, какъвто регистър клиентът е задължен по
силата на т. 4.1 да подписва за всеки представен от агента имот. Съгласно т. 8. регистърът на
предложените имоти е неразделна част от договора.
Представен е и регистър на предложените имоти, в който е попълнено полето за
един имот – апартамент в гр. Б., *** при цена 206 000 евро на дата 11.07.2023г. Регистърът е
подписан от И. П., като купувач и от С.К., като последният, като представител на агента, е
положил и подпис под договора за обслужване на клиент.
Задълженията на агента са посочени в т.2 от договора, а именно: да представи
имоти съгласно търсенето на клиента; да извърши проверка на избрания имот при желание
на клиента по представени от собственика на имота документи към сключването на
предварителен и окончателен договор; да осигури организационното обслужване на
сделката до сключване на окончателен договор; да информира клиента за предлагането на
имоти.
В т.4.3 от процесния договор страните са уговорили, че клиентът няма право да
придобие предложен от агента имот, без посредничеството на агента, по време на
действието на договора или в срок от 12 месеца след прекратяването му. Неизпълнението на
това задължение ще се счита за опит на клиента недобросъвестно да избегне заплащането на
4
възнаграждение, като съгласно т.9.2 клиентът дължи неустойка в размер на 4% от
посочената в договора продажна цена. В т.9 е записано, че посочената неустойка страните
считат за справедлива и гарантираща добросъвестността на клиента.
При съвкупното тълкуване на клаузите на процесния договор може да се направи
обоснован извод, че в него е уговорена продажна цена и тя е в размер на 206 000 евро -
посочена в регистъра на предложените имоти, тъй като регистърът е неразделна част от
договора, а между страните не се спори, че предварителен договор не е сключван. Това е
цената, служеща за база за изчисление на възнаграждението на агента и на неустойката по т.
9.2. Тук следва да се посочи, че посочената в нотариалния акт цена би била приложима, в
случай че в договора липсва уговорена цена.
Този извод се подкрепя от представената по делото покана – телепоща от
08.08.2023г., отправена от ответника И. П. до агента, в която самият той заявява, че на
11.07.2023г. е подписал договор за обслужване на клиент с „Бургас Инвестмънт Къмпани“
ЕООД и в същия ден направил оглед на описания в регистъра на недвижимите имоти
апартамент в присъствието на служител на дружеството, който вписал продажната цена от
206 000 евро. С оглед изложеното, съдът счита тези факти за доказани по делото.
В поканата се сочи още, че след като П. проявил интерес към имота, му било
обяснено, че незабавно трябва да подпише предварителен договор и да плати стоп капаро.
Тъй като сумата била голяма, поискал да види договора на агенцията с продавача, но му
било му отказано. Изразил и желание да бъде установен контакт с продавача за намаляване
на цената. Малко по-късно представител на дружеството го уведомил по телефона, че
имотът вече не се продава и дружеството няма ангажименти да съдейства за продажбата му.
От публикувани в интернет обяви П. установил, че не само че апартаментът не бил свален
от продажба, но и се предлагал от други лица, при различни от предложените му условия. В
тази връзка по делото е прието като доказателство разпечатка от обява на И. И., за
апартамент от 120 кв.м. в Л. на цена от 200 000 евро без дата и без локация на имота. С
поканата на ищцовото дружество е даден 7-дневен срок да осигури посредничество за
закупуване на имота при действителните условия, при които се продава, след изтичането на
който ще счита договора за развален поради виновното неизпълнение на дружеството, тъй
като агентът действал недобросъвестно и предложил за оглед имот с цел ангажиране на
отговорността му да заплати комисионна на завишена продажна цена.
Представен е по делото отговор от ищцовото дружество от 11.08.2023г., получен
в същия ден, с който ответникът е уведомен, че договорът от 11.07.2023г. е в сила и не е
налице неизпълнение. Съдържа се и изявление, че след проведен на 11.08.2023г. разговор
продавачът е заявил, че не желае да продава имота. Агентът заявява готовност да окаже
пълно съдействие и посредничество, в случай че продавачът промени намеренията си.
Напомня се задължението по т.4.3 от договора клиентът да не придобива имота по време на
действие на договора и 12 месеца след това.
С нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нотариус
5
Ф.И. с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, ответникът е закупил имота, описан
в регистъра на предложени имоти, от продавача К.Д.Б., при удостоверена в нотариалния акт
продажна цена от 332 500 лева. Действително в нотариалния акт адресът на имота е на ул. К.
№ ***, но видно от втората страница на нотариалния акт, поземленият имот, в който се
намира апартамента, е с адрес ул. К. № **. Предвид това и с оглед събраните по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита за установен факта, че
ответникът е закупил именно имота, предмет на процесния договор за обслужване на
клиент.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.К. и О.Т., *** при
ищцовото дружество, се установява, че агенцията не е имала сключен договор с продавача, а
единствено устна уговорка да предлагат имота. Собственикът искал да получи 200 000 евро.
6 000 евро били заложени за коментар на цената, което било стандартна практика. За имота
научили от обява. От агенцията разговаряли единствено с И. И., за когото впоследствие
разбрали, че не е собственик. С реалния собственик К.Б. не са имали контакт, нито уговорка.
В агенцията имали практика да извършват проверка на имота при реален интерес от
купувач. Практика било и към преговори с продавача за коментар на цената да се пристъпва
едва след заплатено от купувача капаро. От агенцията били осъществени пет огледа на
имота.
На 11.07.2023г. бил извършен оглед на процесния имот от К., като представител
на агенцията и И. П., който още по телефона бил запознат с параметрите на жилището и
комисионната от 3%. На място ги посрещнал И. И., който живеел на адреса със съпругата си
и двете си деца. П. проявил интерес към имота, но пожелал да види договора на агенцията с
продавача преди да остави капаро за апартамента. От агенцията разговаряли отново с И. И.
и му обяснили, че купувачът желае да му бъде предоставен договор. При следващ разговор
И. И. ги уведомил, че собственичката не желае да продава. За продажбата разбрали от
справка от имотния регистър, след като се усъмнили, че И. П. ги е „прескочил“.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. И. се установява, че
апартаментът е бил собственост на балдъзата му, която го помолила да пусне обява. По това
време свидетелят живеел в апартамента. Нито той, нито тя имали договор с агенция. Идвали
много хора. На няколко пъти имотът бил пускан и спиран от продажба, тъй като тя се
колебаела за цената. Обявите били на различни цени. След като пуснали отново обявата, И.
П. бил един от първите, които се обадили. И. И. го свързал със собственичката.
Предвид така установената фактическа обстановка, Бургаският районен съд
намира главната претенция за неустойка за неоснователна.
Страните са били обвързани от валиден договор за търговско посредничество.
Съдът счита, че не е налице порок при сключване на договора, тъй като единствено
ищцовото дружество може да се позовава на липса на представителна власт /по аргумент от
т. 2 на Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016г. по т.дело 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това, по силата на разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
6
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото е
налице и писмено изявление от ищцовото дружество от 11.08.2023г., че счита договора за
валиден, на което се позовават в исковата молба. Останалите възражения на ответника за
недействителност на договора, доколкото не са заявени в срока по чл. 131 от ГПК и не
произтичат от съдържанието на договора и представените по делото доказателства, не
следва да се обсъждат /по аргумент от Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022г. по
т.дело 1/2020г. на ОСГТК на ВКС/.
За да се уважи иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване: 1. сключване на сделка между страните по делото, по която
сделка валидно е уговорена неустойка за неизпълнение на соченото от ищеца задължение; 2.
размера на дължимата се неустойка; 3. виновно неизпълнение на задължение на длъжника,
обезпечено с неустойка; 4. изпълнение на задълженията на кредитора. В този смисъл е
Решение № 55/11.09.2015 г. по т. д. № 58/2014 г. на II т.о. на ВКС.
За да е валидно уговорена, неустойка не трябва да противоречи на императивните
правни норми на закона и на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. първо или пр. трето ЗЗД.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 от 15.06.2010г. по т. дело 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и
неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение
на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В случая размерът на неустойката надвишава с 1/3 установеното в договора
възнаграждение на посредника, което ищецът би получил при постигане на целения с
договора резултат - сключване на договор за покупко-продажба от ответника чрез
посредничеството на агента. Съдът намира, че уговорка за заплащане на неустойка, която
надвишава с 1/3 размера на възнаграждението на посредника, е установена в противоречие с
добрите нрави, поради което тази клауза не поражда права и задължения за страните.
Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и
търговски правоотношения, размерът на уговорената компенсаторна неустойка е в разрез с
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен
нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнението,
които биха били в размер на установеното възнаграждение.
7
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и води до извода, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на посредника за сметка
на клиента. Поради това установената в т. 9.2 от договора за обслужване на клиент
неустойка следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, а
претенцията като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид това, неоснователна е и
акцесорната претенция за лихва за забава.
Евентуалната претенция за заплащане на възнаграждение по договора също е
неоснователна.
По договора за търговско посредничество дължимото на посредника
възнаграждение е обусловено от постигане на определен резултат - намиране на
потенциален купувач, посредничество между продавача и купувача и сключен договор
(предварителен или окончателен), вследствие на посредничеството (Р-37-2012-1 т.о.).
С процесния договор страните са уговорили, че възнаграждение се дължи при
правомерно поведение на страните по него /съобразно уговореното/ и постигане на целта
му, а именно – сключване от ответника на договор за покупко-продажба за предложен имот,
осъществено чрез посредничеството на агента. В противен случай /когато клиентът
„заобиколи“ агента и сключи договор без посредничеството му/ се дължи неустойка /при
наличието на валидна уговорка за такава/. Този извод се налага от тълкуването на
разпоредбите в договора, съобразно целта за която е сключен. С договора ответникът е
възложил на ищцовото дружество да посредничи при придобИ.ето на представен от агента
имот срещу възнаграждение. Уговорено е, че възнаграждението се дължи при сключването
на предварителен договор, а при липсата на такъв - при придобИ.ето. Задълженията на
агента включват информиране на клиента за предлагането на имоти, представяне на имоти
съобразно търсенето на клиента, извършване на проверка на избрания имот при желание на
клиента по представени от собственика на имота документи към сключването на
предварителен и окончателен договор, осигуряване на организационното обслужване на
сделката до сключване на окончателен договор.
Установи се по делото, че от агенцията не са преговаряли с действителния
собственик, като са узнали за този факт на доста късен етап, като по този начин сами са се
поставили в невъзможност да изпълнят задълженията си и да осъществят целта на договора
поради отказа на продавача да продава, което пък от своя страна довело до изявлението от
08.08.2023г. за прекратяване на договорните отношения. Съществен принос за така стеклите
се обстоятелства има установената от ищцовото дружество практика да изискват от
клиентите си заплащане на капаро далеч преди да извършат документална проверка на
имота. Отново поради политиката на агенцията клиентът е поставен в невъзможност да
провери с кого влиза в договорни отношения, нито да провери имота, който е бил предложен
на клиента на значително по-висока цена. Видно от представения от ищцовото дружество
регистър имотът е с продажна цена 200 000 евро, като превишението се равнява на
комисионната на дружеството. Агентът не е осъществил исканото от клиента
8
посредничество за намаляване на цената на имота, нито е осигурил сключването на договор
между продавача и купувача, което видно от събраните гласни доказателства се дължи на
факта, че не е имал договорни отношения с продавача.
Страните не спорят, че предварителен договор за процесния имот не е подписван.
Предвид това не се доказа да са осъществени предпоставките за заплащане на уговореното
възнаграждение. Не се налага различен извод и от клаузата на чл. 4. 5 от договора, според
която възнаграждение се дължи поради самия факт на свързването на страните, която е в
противоречие с клаузата на чл. 4. 3 от договора вр. чл. 2. 3 и целта на договора.
По изложените съображения, евентуалният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 1800 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Бургас Инвестмънт Къмпани“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша №
152, представлявано от управителя Н.К.С., чрез пълномощник адв. Т. К.-П. - БАК, със
съдебен адрес гр. Б., ***, срещу И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца: сумата от 8240 евро (с левова равностойност в размер на
16 116,04 лева), представляваща неустойка по т.9.2 във връзка с т. 4.3. от сключения между
страните договор за обслужване клиент от 11.07.2023г., в размер на 4% от продажната цена
на имота, сумата от 258,08 лева - лихва за забава за периода от 06.06.2024г. до 17.07.2024г.,
както и законната лихва от завеждане на иска на 17.07.2024г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен в условията на евентуалност, от „Бургас Инвестмънт
Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. Витоша № 152, представлявано от управителя Н.К.С., чрез пълномощник адв.
Т. К.-П. - БАК, със съдебен адрес гр. Б., ***, срещу И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 6 180 евро (с левова
равностойност в размер на 12 087,03 лева), представляваща възнаграждение по т. 4.2. от
сключения между страните договор за обслужване клиент от 11.07.2023г., в размер на 3% от
продажната цена на имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 17.07.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Бургас Инвестмънт Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 152, представлявано от
управителя Н.К.С., чрез пълномощник адв. Т. К.-П. - БАК, със съдебен адрес гр. Б., *** да
заплати на И. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, сумата от 1800 лева (хиляда и
осемстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
9
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10