№ 23
гр. Кубрат, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20243320100663 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . ., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. **, ЕИК *********, представлявано от изпълн.
директори, чрез пълномощника юрисконсулт С. П., съд. адрес: г**, като твърди, че в
изпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 14.05.2021 г. по описа на
банката, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една страна като кредитор, и
И. М. Н., ЕГН **********, от друга страна като кредитополучател, Банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 20 000.00 лева, усвоени от И. Н.; поради
допусната от него забава в плащанията на уговорените месечни вноски с връчено му на
10.10.2023 г. уведомление банката му е предявила настъпилата в тяхна полза предсрочна
изискуемост на всички вземания и е дала подходящ срок за изпълнение; поради липса на
доброволно изпълнение в дадения на длъжника допълнителен срок, „Банка ДСК“ – АД е
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред -
депозирала на 30.10.2023 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 706/ 2023 г.
по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 388/ 31.10.2023 г. и изпълнителен
лист в полза на кредитора, за претендираните суми; въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен срещу ответника е образувано изпълнително дело №
20249120400004, ЧСИ Г. Стоянов, рег. № 912, район на действие ОС – Разград, в процеса на
което ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на
1
уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с
разпореждане № 996/ 30.07.2024 г., връчено на заявителя на 12.08.2024 г., на ищцовото
дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 12.09.2024 г. пред РС –
Кубрат, и моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на
ищцовото дружество претендираните срещу него със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 388/ 31.10.2023 г. по ч.гр.дело № 706/ 2023 г. по описа на РС –
Кубрат суми, както те са посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът - И. М. Н., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес **, редовно уведомен на
06.11.2024 г., чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.
В. Н., АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с
вх. № 4157/ 05.12.2024 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на
исковите претенции към ответника за главница и лихви; неоснователност на искането за
установяване на вземане в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева – разходи при изискуем
кредит, каквито по делото не се установява ищцовото дружество да е направило.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 706/ 2023
г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие,
Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2021 г. по описа на банката, сключен
между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една страна като кредитор, и И. М. Н., ЕГН
**********, от друга страна като кредитополучател, се установи по несъмнен начин, че на
посочената дата ищецът е предоставил на ответника чрез превод по негова разплащателна
сметка в заем сумата
20 000.00 лева, който заем – след усвояването му, чрез превод по посочената в чл.5 от
договора банкова сметка на името на ответника И. М. Н. – BG 61 STSA 93000027597723,
кредитополучателят е следвало да върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи в предвидените по договора за кредит и приложен погасителен план срокове.
Видно от приетото по делото извлечение от счетоводните книги на ищцовото
дружество, неоспорено от страните, както и от заключението на приетата по делото ССчЕ,
ответникът е изпълнил в срок и по размер задълженията по първите три вноски за периода
03.07.2021 – 03.09.2021 г., вкл. погасявания за главница и лихва в размер на общо 519.80
лева, след което е преустановил плащанията по договора за кредит. Няма данни ответникът
да е изпълнил задълженията си да погасява в срок задължителните месечни вноски в
следващите 26 поредни месеца – до 03.10.2023 г., което е дало основание, с връчено му на
10.10.2023 г. уведомление, банката да предяви настъпилата в тяхна полза предсрочна
изискуемост на всички вземания и да даде подходящ срок за изпълнение. Видно от
събраните по делото писмени доказателства, цитирани по – долу, поради липса на
доброволно изпълнение в дадения на длъжника допълнителен срок, „Банка ДСК“ – АД е
2
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред -
депозирала на 30.10.2023 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 706/ 2023 г.
по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 388/ 31.10.2023 г. и изпълнителен
лист в полза на кредитора, за претендираните суми; въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен срещу ответника е образувано изпълнително дело №
20249120400004, ЧСИ Г. Стоянов, рег. № 912, район на действие ОС – Разград, в процеса на
което ЗИ е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на
уведомление, и връчителя е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с
разпореждане № 996/ 30.07.2024 г., връчено на заявителя на 12.08.2024 г., на ищцовото
дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 12.09.2024 г. пред РС –
Кубрат.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни: Банка и
кредитополучател, съставляващ диспозитивен документ, подписан от страните –
участвалите в договор за заем, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в
него изявления и действия на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбата на
чл.179 ГПК, този документ, неоспорен от ответника относно неговата автентичност, има
обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени
фактите по делото.
Относно размера на претендираните от ищцвото дружество за връщане главница и
плащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, в заповедното и в настоящото
производство са представени извлечения от счетоводните книги на банката, които в срока за
писмен отговор не са оспорени от ответника, вкл. чрез назначения му особен представител.
С заключение на назначена по делото, изслушана и приета, без възражения от
страните, ССчЕ се установява, че: въз основа на извършена от в. лице проверка и
изложеното в част трета от експертизата, сумата по кредита в размер на 20 000.00 лева е
усвоена с превод по банковата сметка на ответника на 28.06.2021 г. по сметка
BG61STSA93000027597723 с титуляр И. М. Н., съответно на приложеното към експертизата
извлечение от банковата сметка на лицето; Размерът на задължението на ответника по
договор за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е както следва: непогасена главница – 19 665.08
лева; непогасена договорна лихва – 4 063.79 лева; обезщетение за забава – 281.59 лева; такса
изискуем кредит – 120.00 лева; и законна лихва от 10.10.2023 до 25.10.2023 – 107.61 лева.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между
тях на 28.06.2021 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е
предоставило на ответника сумата по заема – 20 000.00 лева, усвоени, от които е останала
3
непогасена главница в размер на 19 665.08 лева, считано от 03.09.2021 г., въпреки поетото
задължение от ответника да я върне в сроковете и размерите на задължителни периодични
вноски. Ответникът не е погасил задължението, чрез плащане на погасителни вноски,
оставайки задължен за претендираните в заповедното производство суми, видно от
неоспореното извлечение от счетоводните книги и заключението по приетата по делото
ССчЕ за сумите, както са установени и от приетото по делото извлечение от счетоводните
регистри на ищцовото дружество, съответно на претендираните за установяване вземания за
главница и начислена редовна възнаградителна лихва, и преустановил всякакви плащания по
договора, поради което следва да се приеме, че не е изпълнил задължението си по чл. 240
ЗЗД в претендираните от ищеца размери за главница и възнаградителна лихва. В тази насока
е и извършеното доказване на иска с приети по инициатива на ищеца писмени
доказателства и ССчЕ, неоспорени от ответника.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 30.10.2023 г., поради което основателна и доказана е
претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на
мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до
окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Неоснователна е претенцията за установяване на вземане в полза на ищеца в размер на
120.00 лева с посочено основание „разходи при изискуем кредит“. Систематичното
тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на
кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи в издадена от него
Тарифа. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не
може да се включва в ГПР, защото размерът им зависи от конкретните, а не абстрактно
предвидени при сключване на договора разноски, направени поради неизпълнението.
Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор
и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата
неустоечен характер и е несъвместима с потребителската защита. По делото не са
представени доказателства за реално направени разходи от дружеството в претендирания
размер на 120.00 лева. Ето защо и в съответствие с правомощията на съда по чл.411, ал.2, т.3
от ГПК (редакция от ДВ бр.100/20.12.2019г.) следва да бъде отречено обвързването на
длъжника с каквито и да е задължения, произтичащи от тези неравноправни клаузи. По
отношение на обсъденото вземане, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради
което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 484.76 лева, на колкото
възлиза платената държавна такса; и 200.00 лева – на колкото възлиза юрисконсултското
възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство.
Същите са формирани от заплатени държавна такса от 614.40 лв.; 400.00 лв. – депозит за
4
възнаграждение на особ.представител на ответника; 350.00 лв. – депозит за възнаграждение
на вещо лице и 150.00 лева – юриск. възнаграждение, поради което в полза на ищеца срещу
ответника за разноски по делото следва да се присъди сумата 1 514.40 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. Н., ЕГН **********, с пост. и
наст. адрес **, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.
В. Н., АК – Разград, вземането на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. **, ЕИК *********,
представлявано от изпълн. директори, чрез пълномощника юрисконсулт С. П., съд. адрес:
г**, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 388/ 31.10.2023 г. по ч.гр.дело № 706/ 2023 г. по описа на РС –
Кубрат, с която е разпоредено на длъжника И. М. Н., ЕГН **********, и е издаден
изпълнителен лист в полза на кредитора – „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, плащане на
претендираните суми:
19 665.08 лева (деветнадесет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева, осем ст.)– главница,
ведно със законната лихва от 30.10.2023 г. до изплащането на сумата, изискуем дълг по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2021 г.; 4 063.79 лева (четири хиляди
шестдесет и три лева, седемдесет и девет ст.) дължима договорна лихва начислена за
периода от 03.09.2021 г. до 09.10.2023 г. вкл.; 281.59 лева (двеста осемдесет и един лева,
петдесет и девет ст.) – обезщетение за забава начислено за периода от 03.09.2021 г. до
09.10.2023 г. вкл.; 107.61 лева (сто и седем лева, шестдесет и една ст.) – законна лихва
начислена за периода от 10.10.2023 г. до 25.10.2023 г. вкл., въз основа на извлечение от
счетоводните книги за задълженията по сметка № 11/28121038 от 25.10.2023 г. по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.06.2021 г. по описа на банката, с настъпила договорена
предсрочна изискуемост на 10.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
установяване на вземане в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева) – дължими разходи при
изискуем кредит, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес **, да заплати на
„БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. **, ЕИК *********, представлявано от изпълн.директори Юрий
Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по
заповедното производство: 484.76 лева (четиристотин осемдесет и четири лева, седемдесет и
шест ст.) платена държавна такса; 200.00 лева (двеста лева, нула ст.) – юрисконсултско
възнаграждение, както и по настоящото сумата 1 514.40 (хиляда петстотин и четиринадесет
лева, четиридесет ст.) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с връчване на препис.
5
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6