МОТИВИ
КЪМ НОХД 1071/15г.
Производството е образувано по
внесено постановление от прокурор при РП Пазарджик с искане обвиняемия С.А.Н.
да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че от 07.11.2013г. в с.К., обл.Пазарджик, в
жилище на ул. „********* като пълнолетен, без да е сключил брак е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Г.Р.Я. с ЕГН:
**********, която към тази дата е била на 14г., и до навършване на 16-
годишната й възраст на 02.04.2015г. е съжителствал с нея на същото място -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.191, ал.1 от НК.
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 28 от НПК .
Проведе се и в отсъствие на обвиняемия
на съответното процесуално основание.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение с искане за постановяване на решение, с което
обвиняемият бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а, ал.1 от НК , като му се наложи административно наказание
глоба.
Обвиняемият не участва в процеса, но се представлява от сл.
защитник.
Последният
не оспорва съставомерността на вмененото деяние на обвиняемия, като настоява да
се определи глобата по реда на чл. 78а, ал.1 т НК в минимално предвидения от
закона размер. .
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 07.11.2013г. обв.С.Н., който бил на 23 г., и
свидетелката Г.Р.Я. - тогава на 14г. и 7 м., заживели заедно като съпруг и
съпруга. Това станало по инициатива на обвиняемия, които предложил на момичето
да му стане жена и то се съгласило. Установили се в дома на обвиняемия в с.К.,
обл.Пазарджик, ул. „*********. Двамата се познавали от малки. С времето
изградили приятелска връзка помежду си и на горепосочената дата взели решение
да заживеят съпружески. Те не сключили граждански брак, което било и невъзможно
поради забраната на чл.6, ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс. Необходимо било св.Г.
Я. да е пълнолетна или поне да е навършила 16 - годишна възраст, а към оня
момент тя била едва на 14г. Обвиняемият знаел на каква възраст е момичето, но
това не го спряло да осъществи намерението си за съвместно съжителство с нея.
В резултат от това съжителство
на 03.01.2015г. се родило детето Расим Г. Я., което обвиняемият не припознал
като свое. Съпружеските отношения между двамата не са преустановени и към
12.05.2015г. - датата на предявяване на обвинението срещу С.Н. по настоящото
наказателно производство. Междувременно, на 02.04.2015г. непълнолетната Г. Я.
навършила 16 - годишна възраст.
Тази
фактическа обстановка Съдът прие въз основа на събраните в ДСП
доказателства, ценени на основание чл.
378 , ал.2 от НПК.
Установено
от напълно еднопосочните и непротиворечиви доказателства – обясненията на обвиняемия, съдържащи вкл.
декларативното признание на показанията
на свидетелите Я., Селим, Н., както и писмените доказателства (сигнал от отдел
„Закрила на детето” към Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Пазарджик -л.3 от ДП, социален доклад -л.5-6 от
ДП,) е, че от 07.11.2013г. в с.К., без
да са сключили брак живеят съпружески обвиняемият и 16-годишната възраст - Г.Р.Я.
с ЕГН: **********, която към тази дата е била на 14г., и до навършване на 16-
годишната й възраст на 02.04.2015г. са съжителствали съпружески на същото място.
Това съжителство продължава и към приключване на ДСП.
От
субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно, с пряк умисъл като
форма на вината. Същият е съзнавал, че св. Я. не е навършила 16-годишна
възраст, предвиждал е установяването на фактически отношения с нея и ги е желаел.
Знаел е възрастта й.
От гореизложената фактическа обстановка
се налага правният извод, че обвиняемият с действията си е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.191,
ал.1 от НК.
Предвид
горното съдът призна обвиняемият за виновен по повдигнатото му обвинение.
В конкретния случай, както правилно е
преценил автора на предложението, са
налице материално-правните основания на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
а именно:
1. За
извършеното от обвиняемия деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,
ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или
пробация, и кумулативно с тях – обществено порицание.
2.Обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, Раздел IV от НК.
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно касаещи
нематериални отношения.
Предвид
горното, Съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба.
При
отмерване на глобата прецени ниската обществена опасност на деянието,
преценката за което няма как да остане вън от контекста на ромската общност,
при която това е установен начин на живот. Като невисока се прецени и
обществената опасност на дееца, който е , както вече се коментира горе, с необременено
съдебно минало - л. 25 и позитивните
характеристични данни - л.26.
Събрани
са данни и за имотното състояние на дееца – л. 27 ( декларация).
Като
взе предвид съответните обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване
на размера на глобата , Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от
постигане на целите от реализиране на административно-наказателната отговорност
по чл. 12 от ЗАНН, на обвиняемия е достатъчно да се наложи минималното
предвидено в закона наказание за извършеното от него престъпление – глоба в
размер на 1000 лв.
Обвиняемият бе осъден да заплати и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
По
изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: