Р Е Ш
Е Н И Е
№ 577 гр.Бургас 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав,
на
двадесет и шести май, през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мая Стефанова
при секретаря: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова наказателно административен характер дело № 774
по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на Т.П.Т. ЕГН ********** с адрес ***
против наказателно постановление № 110/04.02.2020г., издадено от директора на
РДГ - Бургас, с което за нарушение по чл.91 от Закона за лова и опазването на
дивеча (ЗЛОД) вр. чл.67, ал.3, т.4 от ЗЛОД вр. чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 1 за Контрол и опазване на горските територии, на жалбоподателя на основание чл.91 от ЗЛОД е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
В
жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, с искане за
отмяна на обжалваното постановление.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.02.2020 г.
на жалбоподателя е съставен акт за това, че на 11.12.2019 г., в 12,10 часа, в землището на с. В., подотдел 301:б, ТП „ДЛС
Р.“ не е изпълнил разпореждане по чл.67, ал.3, т.4 от ЗЛОД на длъжностно лице
по охрана на дивеча – главен специалист охрана на горите ЮИДП С. Р. Д. за
предаване документи за лов при ловуване с разрешително за групов лов на дива
свиня № 0164098, като взима билета си за лов и членска карта преди извършване
на проверката от длъжностните лица.
Към административнонаказателната преписка е
приложен констативен протокол, за извършена проверка (лист 8 от делото).
За да достигне административнонаказващият
орган до горния извод са били извършени следните действия:
На
посоченото в акта място, ловна дружинка от Н. П. при групов лов на дива свиня,
с разрешително за такъв лов, състояща се от около двадесетина човека потеглила
в посока на спрените моторни превозни средства, с които ловците пристигнали на
това място. В това време забелязали към тях да прибилижава лек автомобил марка
Тойота и модел Ленд Хайлукс необозначен с отличителни знаци и от него слезли
три лица без униформи, без отличителни знаци или баджове. Това били свидетелите
Р., Д. и В. и тримата служители по
охрана на горите в ЮИДП–С. Свидетелят Д. поискал от ловците да му представят всеки
от тях ловен билет и членска карта. Част от групата дали билетите и картите си,
а друга част не представили, тъй като свидетелите Р., В. и Д. не са се били легитимирали
в какво качество ги искат. Ръководителят на лова представил на проверяващите
резрешителното за групов лов, в който имало списък с имената на всички в
ловната дружинка.
За проверката бил изготвен констативен протокол (лист 8), от
който обаче не може да стане ясно кои от проверяваните лица не са си
представили ловните билети и членските си карти, тъй като липсват имена.
В срока
по чл.34 ал.1 от ЗАНН на свидетеля Х.А. на длъжност главен специалист в РДГ
–Бургас му било наредено да състави актове на няколко лица, в това число и на
жалбоподателя. Свидетелят А. не бил очевидец на нарушението, което описал в акта,
а се позовал на обстоятествата описани в констативния проткол.
В акта за установяване на административно нарушение (лист
9) от 27.02.2020 г., актосъставителят вменил на жалбоподателя вина за извършено
от последния нарушение на чл.91 от ЗЛОД вр. чл.67 ал.3 т.4 от същия закон вр.
чл.8 ал.1, 2 и 3 от Наредба №1 за контрол и опазване на горските територии.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Последният, след като се
запознал с него, го подписал с възражението, че не и извършил нарушението описано
в него. Получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не направил писмени
възражения по акта.
Административнонаказващият орган приел констатациите в
акта за доказани и издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение по чл.91 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) вр. чл.67,
ал.3, т.4 от ЗЛОД вр. чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 за
контрол и опазване на горските територии, на основание чл.91 от ЗЛОД на жалбоподателя наложил административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
В хода
на съдебното производство по настоящото дела съдът разпита актосъставителя А. и
свидетелите Р. и В. От техните показания стана ясно, че актосъставителят не е
очевидец на нарушението, ползвал е констатациите от констативния протокол и не
се изясни как е узнал, че жалбоподателят е препятствал извършената проверка.
Свидетелите Р. и В. са проверяващите-очевидци на нарушението описано в акта, но
само последният категорично твърди, че жалбоподателят не е предал ловния си билет
и членската си карата. В същото време твърди, че само визуално познавал жалбоподателя,
и че колегата му Д. приемал билетите и членските карти.
По желание на жалбоподателя съдът разпита и
двама свидетели които са очевидци на описана в акта случка. Свидетелят Б.
твърди, че е бил на лов в същия ден с ловната дружинка заедно със жалбоподателя.
При проверката, нито автомобилът, с който пристигнали проверяващите имал
отличителни знаци, нито самите проверяващи имали външни белези, че са служители
и са на работа. Твърди за грубо и безпардонно отношение на проверяващите към
участниците в груповия лов. Този свидетел не е видял дали жалбоподателят е
предал ловния си билет и членската си карта
за проверка. Обратното твърди свидетелят П., който бил в близост до
жалбоподателя и видял как последният предал за проверка членската си карта и
ловния си билет.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. като
ги намира за безпристрастни и последователни. Съдът на кредитира показанията на
свидетеля Р. като ги намира за предубедени. Самият свидетел е правили проверка
на ловуващите като е сверявал имената от списъка за групов лов с предоставените
ловни билети и членски карти и едва ли при наличието на двадесет човека е успял
да индивидуализира жалбоподателят. Съдът кредитира показанията на свидетеля В.
който твърди, че колегата му Р. Д. е искал документите на ловуващите и
конкретно за жалбоподателя не знае кой е искал документите му, тъй като ловците
„били група събрани и им се е говорело общо“. Показанията на свидетеля В. са
безпристрастни и логически свързани.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Б.
и П., като ги намира за безпристрастни и последователни.
Горната фактическа обстановка са доказа по несъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства.
На първо
място съдът отчете, че акта и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия по закон и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Наред с това съдът счита, че нарушението е недоказано. От
събраните писмени и гласни доказателства по делото, преценени в тяхната
съвкупност, при така описаната фактическа обстановка, не се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл.91,
във връзка с чл.67,
ал.3, т.4
от ЗЛОД. Само свидетелят В. от разпитаните свидетели заяви категорично, че именно
жалбоподателят Т. не е изпълнил разпореждането на длъжностното лице Р. Д. да
предаде исканите от него документи.
Точно обратното твърди свидетелят П., който е
бил в близост до жалбоподателя и е имал възможност да наблюдава действията му. Приложения
към преписката констативен протокол за извършена проверка, който е официален
документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, също не свидетелства за факти, които
да свързват името на жалбоподателя с описаното в него нарушение. В същия е
посочено, че на място, в землището на с. В., подотдел 301:б, ТП „ДЛС Р.“ са
установени участници в лова, сред които и служители на ДГС – Н. П., които не са
оказали съдействие на контролните органи. Не са посочени поименно лицата, които
са възпрепятствали проверката чрез неизпълнение на разпореждането на
длъжностните лица. При това съдът намира, че от страна на
административнонаказващия орган не бе проведено пълно и успешно доказване, предвид
доказателствената му тежест в процеса, поради което нарушението се явява
недоказано.
Обжалваното наказателно постановление е необосновано,
поради което и на основание чл.63, ал.1 предложение трето
от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 110/04.02.2020 г., издадено от директора на РДГ-
Бургас, с което на Т.П.Т., ЕГН ********** с адрес *** за нарушение по чл.91 от
Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) вр. чл.67, ал.3, т.4 от ЗЛОД вр.
чл.8, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 за Контрол и опазване на
горските територии, на основание чл.91 от ЗЛОД е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р.
Ж.