№ 18
гр. Провадия, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря ИВ.на М. В.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200289 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на З. Д. Д.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0324-000299 /
14.06.2022г. на Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, свързани с направеното
описание на нарушението от фактическа страна и приетата за нарушена правна
норма.Твърди се още, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен
начин.Поради това се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно. Постъпило е и писмено допълнение на доводите, в което отново са
изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, оспорва се компетентността на актосъставителя и издателя на
постановлението, твърди се че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по
чл.52 ал.4 от ЗАНН, че направеното описание на нарушението е противоречиво, че
извършването му не е доказано, че извършената на въззивника проверка е била
незаконосъобразна и др.В заключение отново се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
допълнението към нея на посочените в тях основания.По същество адв. Г. Н. отново
пледира за отмяна на постановлението като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при недоказаност на нарушението.Прави и
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител и не се
ангажира становище по жалбата.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2022г. служители на РУ-Провадия в изпълнение на служебните си
задължения се намирали на надлез „Север“ до хлебозавода, в посока бензиностанция
„Петрол“. Около 11,10ч те спрели за проверка л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № ***.
Установили, че водачът е въз. З. Д., както и че колата, която била собственост на
Радостин Мартински, е с прекратена регистрация. Полицейските служители поискали
съдействие от ОДЧ и на място бил изпратен св.В. А.-мл. автоконтрольор при РУ-
Провадия. Той извършил проверка на въз.Д. с техническо средство за употреба на
алкохол, като резултатът бил отрицателен.След това св.А. обяснил на въззивника, че
ще бъде изпробван за употреба на наркотици с „Drug test 5000 „ с фабричен номер
ARMF-0094. Въз. Д. обаче категорично отказал да му бъде направена проверка за
употреба на наркотични вещества, като обяснил, че има условна присъда. Поради това
св.А. съставил против него акт за установяване на нарушение за това, че е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug test 5000 „ с фабричен номер
ARMF-0094. за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.При
личното предявяване на акт възражения не били направени.На въз.Д. бил издаден и
талон за кръвна проба със съответните стикери.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивникът депозирал писмени възражения , в
които били наведени възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на акта.Тези възражения били разгледани и с
мотивирано становище приети за неоснователни.
Въз основа на съставения акт против въз.Д. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган приел, че въззивникът е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „Drug test 5000 „ с фабричен номер ARMF-0094.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП и на
същото законово основание на въз. Д. била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан В. А. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика , като посочи, че водача е бил спрян от служители на РУ-Провадия при
управление на превозното средство, че е бил изпробван за употреба на алкохол и че е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, тъй като имал условна
присъда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0324-000299/ 14.06.2022г.. е издадено от
компетентен орган - от Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Актът също
е съставен от компетентно лице, доколкото св. А. е мл. автоконтрольор към РУ-
Провадия при ОД на МВР-Варна, а съгласно чл.189 от ЗДП актовете, с които се
установяват нарушенията по ЗДП, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в закона.В този смисъл възраженията относно компетентността на
актосъставителя и наказващият орган са неоснователни.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въз. Д. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е
описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци, а
именно че въззивникът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, с което изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са
били изпълнени. Обстоятелството, че при изписване на нарушената правна норма е
вписан целия текст на чл.174 ал.3 от ЗДвП по никакъв начин не води до неяснота
относно това какво точно е нарушението, вменено във вина на въз.Д., като следва да се
отбележи че нито в жалбата, нито в допълнението към нея са наведени доводи и не са
представени доказателства за това, че въззивникът е изпълнил предписанията на
връчения му талон за изследване. .Поради това и възраженията в тази насока са
неоснователни. Направените след предявяване на акта възражения са били разгледани
и с мотивирано становище приети за неоснователни.По този начин наказващият орган
е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че възраженията
в тази насока са неоснователни. По никакъв начин не е накърнено правото на защита
на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал
нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че въз. Д. като водач на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което
не се и оспорва. Безспорно е също така , че на въззивникът е бил издаден талон за
кръвна проба и стикери, чиито номера са описани в акта и постановлението, както и че
не са представени доказателства за това, че той е дал кръвна проба за изследване. В
този смисъл съдът намира, че описаното нарушение безспорно е осъществено от въз.Д.
от обективна и субективна страна. Причините, поради което е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за ирелевантни за спора, както и тези поради които е
бил спрян от полицейските служители , за да му бъде извършена проверка. Следва да
се отбележи, че в чл.1 ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изрично е предвидено че с нея се урежда редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и употребата от тези водачи
3
на наркотични вещества. Действително, в ал.1 т.2 е посочено, че по реда на наредбата
се установява и концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози и на участници в пътни-транспортни произшествия.Това
обаче не означава , че изискванията и разпоредбите на наредбата се отнасят
единствено и само до водачи на МПС, които са участвали в пътно-транспортни
произшествия.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.С оглед на
изложеното до тук, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от
страна на въз. Д. е извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е наложил и административното
наказание на същото законово основание - чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно
в него е предвидена санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества в
кръвта и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквото
имаме в настоящият случай. Правилно на въз. Д. е била наложена „Глоба“ в размер
на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, като
наказанията като вид, размер и продължителност са императивно предвидени в закона
и за съдът е налице законова забрана за тяхното намаляване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0324-000299 / 14.06.2022г. на
Началник на РУ-Провадия при ОД-МВР-Варна, с което на З. Д. Д. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4