№ 42
гр. Велико Търново , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000344 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 120/31.07.2020 год. по т. д. № 350/2019 год. Русенският окръжен
съд отхвърлил като неоснователни предявените от И.С. Т., в качеството му на синдик
на КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу КСК „Русенска
популярна каса“ (н), М.К. Д., Б. Ц. Д. и Г.А. В., всички от гр. Русе, иск за обявяване на
недействителност на осн. чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ по отношение на кредиторите на
длъжника на увреждаща сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице,
сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност, обективирана в Нотариален акт № 24, том I, рег. № 195, дело №
20/26.04.2018 год. на Нотариус К. К., с която КСК „Русенска популярна каса“ е
прехвърлила на М.К. Д., по време на брака с Б. Ц. Д., и на Г.А. В. правото на
собственост върху конкретно описан недвижи имот в гр. Сливо поле, обл. Русе, на
******** и иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на
кредиторите на длъжника на същата възмездна сделка.
Осъдил КСК „Русенска популярна каса“ (н) да заплати от масата на
несъстоятелността в полза на държавния бюджет ДТ в размер на 83.56 лв., на М.К. Д. –
1 177 лв. разноски по делото, а на Г.А. В. – 403 лв. разноски по делото.
1
Въззивна жалба против решението е подадена от И.С. Т., в качеството му на
синдик на КСК „Русенска популярна каса“ (н). Счита решението за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, и моли съда да го отмени изцяло,
вместо което да постанови друго, с което да уважи иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, при
условията на евентуалност – иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Изложени са подробни и
конкретни съображение относно основателността на исковете – относно увреждането
като елемент от фактическия състав на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, относно
свързаността между контрагентите по атакуваната сделка, както и относно
фактическия състав по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбата се поддържа
от синдика И.С. Т.. Представена е писмена защита от адв. Д. Роев. Претендира се
присъждане на разноски за въззивното производство.
В писмения си отговор ответникът КСК „Русенска популярна каса“ (н) чрез
пълномощника си адв. Ф. М. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли
съда да я остави без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. С писмена молба по делото адв. М. поддържа
становището, изразено в отговора на въззивната жалба и излага допълнителни
съображения в същата насока.
В писмения си отговор ответниците М.К. Д. и Г.А. В. чрез пълномощника си
адв. Т. Вихърова заемат становище за неоснователност на жалбата. Обжалваното
решението е правилно, мотивирано и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Молят съда да остави жалбата без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение изцяло. Претендират присъждането на разноски за
двете инстанции. В съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа
лично от ответниците и от адв. Т. Вихърова. По съществото на спора е представена
писмена защита.
В писмения си отговор ответникът Б. Ц. Д. се присъединява изцяло към
становището, заето с отговора на въззивната жалба, депозиран от процесуалния
представител на неговата съпруга М.К. Д.. Моли съда да остави подадената въззивна
жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение изцяло, като
правилно, обосновано и постановено при спазване на материалните и процесуални
предпоставки на закона. В съдебно заседание пред въззивната инстанция отговорът се
поддържа лично от страната.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно.
2
Предмет на разглеждане пред РОС е предявен от синдика на КСК „Русенска
популярна каса“ (н) срещу КСК „Русенска популярна каса“ (н), М.К. Д., Б. Ц. Д. и Г.А.
В. иск с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване за недействителен
спрямо кредиторите на несъстоятелността на кооперацията на договор за покупко-
продажба, сключен с Нотариален акт № 21, том I, рег. № 195, дело № 20/26.04.2018 год.
на Нотариус К. К., с който КСК „Русенска популярна каса“ е прехвърлила на М.К. Д.
(по време на брака с Б. Ц. Д.) и на Г.А. В. правото на собственост върху конкретно
описан недвижи имот в гр. Сливо поле, обл. Русе, на ******** – масивна жилищна
сграда с площ от 80 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 30 кв.м. и
второстепенна сграда с площ от 2 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху
държавен имот – УПИ XV-1420 в кв. 100 по плана на града, при права: 26 060/ 35 000
ид.ч. за купувача М.К. Д. и 8 940/ 35 000 ид.ч. за купувача Г.А. В., а при условията на
евентуалност – иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на същата сделка за
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността.
Фактическата обстановка е установена по делото и не се спори:
Производство по несъстоятелност на КСК „Русенска популярна каса“ е открито
с Решение № 162/15.10.2018 год. на РОС по т. д. № 132/2018 год. при начална дата на
неплатежоспособността – 30.04.2018 год. Молбата за обявяване на
неплатежоспособност е подадена от кооперацията на 30.04.2018 год.
На извънредно общо събрание на КСК „Русенска популярна каса“, проведено на
23.07.2016 год. (Протокол № 32/23.07.2016 год.), член-кооператорите са взели решение
за бъдещата дейност на кооперацията от гледна точка на погасяване на задълженията
чрез реализация на активите (т. 1); при постъпване на суми от реализация на активи,
вкл. и от продажба на имоти, на кооператорите да се изплатят съразмерно
задълженията по допълнителни вноски от по 10% (т. 2); член-кооператорите да могат
писмено да заявят желание за придобиване на недвижим имот по пазарна цена
съгласно оценка от независим оценител, като прихванат вземането си към
кооперацията със задължението си за покупната цена (т. 3). Създадена е комисия,
която да извърши организацията по удовлетворяване вземанията на кооператорите
чрез двата способа (т. 4). Взето е и решение член-кооператорите да могат да
трансформират част или всички допълнителни вноски в заеми към кооперацията с
различен срок и годишна лихва, като за целта писмено заявят желанието си (т. 5).
На годишно общо събрание, проведено на 11.03.2017 год., член-кооператорите
са взели решение правото на общото събрание за придобиване и разпореждане с
недвижими имоти на кооперацията да се предостави на Управителния съвет (т. 8).
Приета е и дългосрочна програма за възстановяване на ликвидността на кооперацията
(т. 9).
3
На 10.03.2018 год. е проведено годишно общо събрание на КСК „Русенска
популярна каса“, на което също е обсъждано финансовото състояние на кооперацията
и възможностите за оздравяването му. Гласувано е предложение за предприемане на
процедура по несъстоятелност, което е било отхвърлено.
На 21.03.2018 год. е проведен търг за имот масивна жилищна сграда с площ от
80 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 30 кв.м. и второстепенна сграда с площ
от 2 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху държавен имот, находящ се в
гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Стоян Пенчев“ № 3, при първоначална стойност 35 000
лв. При наддаването е постъпило само едно предложение за цена от 35 000 лв.
съвместно от М.К. Д. (с участие от 26 060 лв. от общата цена) и Г.А. В. (с участие от
8 940 лв. от общата цена).
На 24.06.2018 год. сделката за покупко-продажба е сключена във форма на
нотариален акт. Покупната цена е 35 000 лв., като вместо плащане е извършено
прихващане между задължението за цената в размер на 26 060 лв. с вземането на
първия купувач и в размер на 8 940 лв. с вземането на втория купувач към продавача за
срочни допълнителни вноски в същия размер. Размерът на прихванатите суми по
договора се установява от справките, изготвени от синдика на кооперацията. От тези
справки е видно също, че цялото вземане на купувача М.К. Д. е 28 044.82 лв. и след
прихващането в размер на 26 060 лв., нейното вземане към кооперацията възлиза на
1 984.82 лв. Вземането на Г.А. В. е общо 9 353.89 лв., а след прихващането със сумата
8 940 лв. вземането й е в размер на 413.89 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният от синдика на КСК „Русенска популярна каса“ (н) иск по чл. 647
ал. 1 т. 6 от ТЗ за обявяване недействителността на процесната сделка за покупко-
продажба е неоснователен, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният
съд.
Искът по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е за обявяване недействителността на сделка,
която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок. В случая е налице само един от елементите от фактическия състав –
сделката е сключена в двугодишен срок от подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Тя
(сделката) обаче няма увреждащ кредиторите характер по см. на чл. 647 ал. 1 т. 6 от
ТЗ. В съдебната практика се приема, че обща характеристика на отменителните искове
по чл. 647 от ТЗ е имущественото увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка
4
последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово
имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Също така, че
увреждащото действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права на
кредитора спрямо длъжника – тези права се осуетяват или се затруднява
осъществяването им. Увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от своe
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и пр.
Безспорно в случая е, че кооперацията-длъжник се е разпоредила със свой актив
– недвижим имот, който би бил част от масата на несъстоятелността. Разпоредителната
сделка е възмездна – вместо да изпълни свое парично задължение към член-
кооператорите за допълнителни парични вноски, кооперацията-длъжник им е
прехвърлила правото на собственост върху свой недвижим имот. В резултат на този
начин на изпълнение (даване вместо изпълнение по см. на чл. 65 от ЗЗД) съразмерно
на отчуждената част от имуществото на кооперацията са намалели и задълженията й. С
други думи, след извършване на сделката имотът не е част от масата на
несъстоятелността, но вземанията на двама от кредиторите (купувачите) са намалели и
те ще участват в разпределението на сумите, получени от продажбата на останалите
активи, като кредитори с вземане в много по-малък размер (1 984.82 лв. първият
ответник и 413.89 лв. втория ответник). Ето защо, не е налице увреждащ характер на
сделката по см. на чл. 637 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
Увреждащ характер не може да бъде обоснован и заради това, че сделката е
извършена след взето решение на общото събрание на кооперацията, проведено на
23.07.2016 год., за разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от член-
кооператорите за погасяване на задълженията на кооперацията към тях. Целта на
решенията на общото събрание е удовлетворяване на вземанията към кооперацията,
като възможността за придобиване на активи вместо изпълнение на задълженията е
предоставена на всички член-кооператори без ограничения и по предварително
определена процедура – въз основа на писмено искане, по пазарни цени съгласно
изготвени оценки от лицензирани оценители. Отделно от това, при постъпване на суми
от продажба на активи е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на
член-кооператорите за допълнителни вноски от по 10%. Същата е целта и на
решенията, взети на общите събрание на кооперацията, проведени на 11.07.2017 год. и
на 10.03.2018 год., а именно – ликвидност на кооперацията, погасяване на част от
задълженията й, включително чрез даване вместо плащане и преодоляване на
финансовите затруднения.
Увреждане, настъпило със самия факт на имуществено разпореждане, не може
5
да бъде обосновано и предвид това, че съразмерното частично удовлетворяване на
всички кредитори, ако сделката не беше сключена и имотът би бил част от масата на
несъстоятелността, е само вероятно. Продажбата на имота от синдика в рамките на
производството по несъстоятелност би се извършила в различен момент, при различна
цена и при различен размер на вземанията на член-кооператорите. Отделно от това, от
имуществото в масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с
различна поредност, вкл. и разноски по несъстоятелността.
Според въззивния съд, не е налице и следващият елемент от фактическия състав
на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ – купувачите не са свързани с длъжника лица. Купувачите са
член-кооператори в кооперацията и не са сред лицата, посочени в § 1 ал. 1 от ДР на ТЗ.
Дори и да се приеме, по аналогия, че е приложима т. 4 на разпоредбата
(съдружниците), то в тази хипотеза свързани лица са член-кооператорите
(съдружниците), а не член-кооператорите и кооперацията (съдружниците и
дружеството), които са страни по процесната сделка. Не е налице и хипотезата на § 1
ал. 2 от ДР на ТЗ – ако се приеме, че член-кооператорите, понеже имат правата по чл. 9
ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗК, участват в управлението и контрола на кооперацията, поради
което между тях и кооперацията може да се уговарят условия, различни от обичайните.
Както е посочено по-горе, сделката е сключена въз основа на решение на общото
събрание на кооперацията и по делото няма данни, нито твърдения, тя да е в
отклонение от това решение относно начина за извършване на продажбата (без
наддаване или при цена, различна от определената от лицензирания оценител).
Ето защо, предявеният иск за обявяване недействителността на сделката на осн.
чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ като увреждаща сделка, по която страна е свързано с длъжника
лице, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
тази част.
По предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване
недействителността на същата сделка:
Искът е неоснователен.
В мотивите си първоинстанционният съд е обсъждал наличието на хипотезата на
чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, която според настоящия състав е неприложима, тъй като сделката
не е сключена преди възникване вземанията на останалите кредитори. Тези кредитори
са член-кооператори и според твърденията на ищеца в исковата молба те са имали
вземания към кооперацията за допълнителни вноски още към датата на сключване на
6
сделката, а дори и към датата на решението на общото събрание. Ето защо, в случая не
следва да се преценява предварителното намерение на страните по сделката да увредят
останалите кредитори.
Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за да бъде обявена за недействителна една сделка,
която уврежда кредитора, при сключването й длъжникът трябва да е знаел за
увреждането. Когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял,
също трябва да е знаело за увреждането.
На първо място, както вече е посочено в мотивите по главния иск, сделката няма
увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер. Независимо че е извършено
разпореждане с част от имуществото на длъжника, срещу това са погасени (частично)
негови задължения към купувачите - също кредитори на длъжника, до размера на
участието им в продажната цена.
На следващо място, не може да се приеме, че при сключване на сделката
кооперацията-длъжник е знаела за увреждането на останалите кредитори.
Действително, на проведеното на 23.07.2016 год. общо събрание, както и на годишните
събрания на 11.03.2017 год. и на 10.03.2018 год., е обсъждано финансовото състояние
на кооперацията и проблемите с ликвидността. Взетите решения обаче са насочени към
преодоляване на финансовите проблеми на кооперацията – чрез продажба на активи и
съразмерно удовлетворяване на вземанията на кредиторите-член-кооператори до 10%;
чрез прехвърляне на право на собственост върху активи вместо изпълнение на
задълженията за връщане на допълнителните вноски; чрез преоформяне на
задълженията на кооперацията към член-кооператорите в заеми с определен срок и
възнаградителна лихва. Тези права са предоставени на всички член-кооператори с
вземания към кооперацията, независимо от размера на вземанията им, без да е даден
приоритет на интересите на едни кредитори пред други, като всеки кооператор сам е
следвало да прецени дали да се възползва към този момент от отделните начини за
удовлетворяване на вземанията си. След като действията на кооперацията,
включително и решението за даване вместо изпълнение по реда на чл. 65 ал. 2 от ЗЗД
на всички член-кооператори, които писмено заявят желание за това, са насочени към
преодоляване на временните затруднения за обслужване на задълженията, не може да
се приеме, че към датата на разпоредителната сделка кооперацията-длъжник е знаела за
нейното увреждащо останалите кредитори действие.
По същите съображения не може да се приеме, че е налице и знание у
ответниците като купувачи за увреждане на кредиторите. Действително, като член-
кооператори те са имали правото по чл. 9 ал. 1 т. 4 от ЗК да бъдат информирани за
състоянието на кооперацията и вероятно са били информирани за него. Сделката,
която са сключили с кооперацията, обаче е в изпълнение на решение на нейния
7
колективен орган, целящо стабилизиране на финансовото състояние и преодоляване на
временните проблеми с ликвидността, а това изключва знание за увреждане и у самите
член-кооператори.
Както е посочено по-горе, страните по сделката не са свързани лица по см. на §
1 ал. 1 от ДР на ТЗ, поради което презумпцията на чл. 135 ал. 2 във вр. с чл. 649 ал. 4
от ТЗ е неприложима.
С оглед на това, решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът
по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността на сделката е отхвърлен, следва да
бъде потвърдено при тези мотиви.
Предвид изход на делото, на осн. чл. 649 ал. 6 от ТЗ въззивникът следва да бъде
осъден да заплати ДТ по въззивната жалба в размер на 41.78 лв., която да се събере от
масата на несъстоятелността.
Предвид направеното искане и на основание чл. 620 ал. 7 ТЗ вр. чл. 78 ал. 3 ГПК
в полза на въззиваемите М.К. Д. и Г.А. В. следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство в размер на 800 лв. платено адвокатско възнаграждение,
видно от Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 год.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 120/31.07.2020 год. на Окръжен съд –
Русе по т. д. № 350/2019 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) – гр. Русе, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на ВТАС)
сумата 41.78 лв. (четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) ДТ по
въззивната жалба.
ОСЪЖДА КСК „Русенска популярна каса“ (в несъстоятелност) – гр. Русе, ЕИК
********* да заплати на М.К. Д., от гр. Русе, **************, с ЕГН ********** и
Г.А. В. от гр. Русе, ,л.**********, с ЕГН ********** сумата 800 лв. (осемстотин лева)
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9