Р Е Ш Е Н И Е
Номер 58 16.06.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На втори юни две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 50 по описа на съда за 2020 г. за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от М. **В., ЕГН **********, против електронен
фиш (EФ), серия К, № 3070327 на
ОДМВР - Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал.
2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателят
М. **В., представляван от адв. Х.Р. *** моли електронния фиш да бъде
отменен по посочените в жалбата съображения.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора, моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
С обжалвания ЕФ
жалбоподателят М. **В., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място,
се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в това, че на 11.09.2019 г. в 09.26
часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 190, управлявал в посока към гр.
Бургас, лек
автомобил **с регистрационен номер **, при ограничение на скоростта 90 км/ч,
въведено с пътен знак В-26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока
от означената"), съгласно Заповед РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ, със
скорост 122 км/ч при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване
на разрешената скорост с 32 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна
система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 657.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението
на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед
№ РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ. Съгласно т. 2 на цитираната заповед –
л. 26 от делото, ограничението следва да се въведе след като са налице всички
условия за ВОБД, а именно: стриктно изпълнение на място сигнализация, в
съответствие със съгласуван проект за ВОБД и при спазени изискванията от
Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с Протокол от комисия с
представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД
на МВР гр. Стара Загора, като изрично е отразено, че заповедта влиза в сила
след представянето на протокола по т. 2 в АПИ.
По
делото са представени Заповед № РД-11-51/23.09.2018 г., процесната Заповед №
РД-11-913/27.09.2018
г. като във всички тях изрично е отбелязано, че същите влизат в сила след като
копие от протокола по т. 2 от заповедта се представи в Агенция „Пътна
инфраструктура“.
По
делото е представен Констативен протокол за приемане на временна организация на
движението от 24.09.2018 г. – л. 19 от делото, в който изрично е
отбелязано, че същия е съставен на основание и във връзка със Заповед №
РД-11-51/23.09.2018 г., която е с действие до 10.00ч. на 26.09.2018 г. – л. 32
от
делото.
Въз
основа на служебното начало съдът е изискал от санкциониращия орган да
представи доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на
скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 190, в
платното за движение към гр. Бургас, съгласно Заповед №
РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, но такива не са представени от санкциониращия
орган. В съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган
е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието
на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти
и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В
процесния случай предмета на това доказване включва и представянето на
доказателства за валидно въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта от
90 км/ч при движение по участъка от АМ „Тракия“, при км. 190, към датата на
извършване на санкционираното нарушение. Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената заповед
на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият
орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта,
съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и
датата, считано от която действа това ограничение. От обвързването на
въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г.
на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение е обусловено от
изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в сила (В
този смисъл е постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение №
472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г. двете на Административен
съд – Стара Загора, и др.). В случая, представените доказателства не
установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства.
Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за
последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение.
В тази
връзка следва да се посочи също така, че не се представиха доказателства от
санкциониращия орган, че процедурата по ограничението на скоростта на АМ Тракия
в процесния участък е била проведена по законоустановения ред - чл. 79, вр. с
Приложение 16 към чл.79, ал.2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на
пътищата с пътни знаци (редакция от 15.05.2015 г.), действаща към датата на
твърдяното нарушение - 04.10.2018 г.,
съгласно който „Когато скоростта се ограничава с повече от 20 km/h, тя
неколкократно се намалява с 20 km/h, като пътен знак В26 се поставя на
разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено ограничение е необосновано, тъй
като не се представиха доказателства от санкциониращия орган, че водачите са
били уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане на
ограничение от 90 км/ч на автомагистралата (ремонт на пътния участък, заради
лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или
други предвидени в ЗДВП).
На
следващо място, от приобщената в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ
Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М се установява, че точката с
координати ЕL: 25.45000° и NL: 42.28333° се намира по пряка линия,
перпендикулярно на около 580 метра до най-близката точка на АМ Тракия, и от нея
е невъзможно АТСС № ТFR1-М 657 да измери скорост на МПС, движещо се по АМ
Тракия – л. 57 от делото.
Установените
факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от
точка с географски координати ЕL: 25.45000° и NL: 42.28333°, посочена в клип №
13426 – л. 6 от делото и обозначаваща местоположението на АТСС № ТFR1-М 657, на
11.09.2019 г. не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на
превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта на
процесния лек автомобил **с регистрационен номер **.
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
В хода
на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на
350 (триста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е
било заплатено, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за
правна защита и съдействие (л. 4 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
С оглед
изхода на делото, както и изрично стореното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане (л. 62 от делото), при липсата на възражение за
прекомерност от насрещната страна, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва
да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА
електронен
фиш, серия К, № 3070327 на ОДМВР - Стара Загора, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на М. **В., ЕГН **********, представляван от
адв. Х.Р. ***, съдебен адрес:***, пл. „Съединение“ № 3, офис 407, сумата от 350
(триста и петдесет) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: