О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 856
15.06.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 15.06.2020 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.ч.гр.д.№ 921 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК *********, гр.София, представлявано от юрк-И.Н., срещу
Определение № 2483/21.02.2020 г. по гр.д.№ 18170/2019 г. на Пловдивския районен
съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо по
отношение на предявените в условията евентуалност осъдителни искове за вземания
по договор за кредит от 28.03.2016 г. Жалбоподателят излага съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли за
отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и по отношение на евентуалните осъдител искове.
Съдът,
като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се
разгледа по същество.
Районният
съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя, с която са били предявени
искове по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземания по договор за кредит
от 28.03.2016 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
10917/2019 г. на ПРС и съединени с тях в условията на еветуалност осъдителни
искове за същите вземания. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че
вземанията са предсрочно изискуеми, като потестативното си право е упражнил
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Евентуално е заявил, в случай, че
съдът не възприеме за надлежно уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост , че такова уведомление отправя до ответника с исковата молба .
С обжалваното определение първоинстнационният съд
е приел, че както установителните, така и осъдителните искове почиват на едно и
също основание и въведеното съединяване на идентични претенции е недопустимо. С
тези съображения е прекратил производството частично- само по отношение на
предявените евентуални осъдителни искове.
Определението е правилно.
В конкретния случай, съдът намира, че общите процесуални условия за евентуално обективно съединяване на осъдителните искове не са налице, поради следното:
Съществено условие по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК,
предпоставящо обективното съединяване на исковете, е наличието на няколко иска
с различен предмет. Доколкото предметът на делото се идентифицира със спорното
материално право, той се определя от заявените с исковата молба от ищеца
твърдения в подкрепа на това право. В настоящия случай предявените главни специални установителни искове
по чл. 422 ГПК и
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, се основават на едни
и същи фактически и правни твърдения. В тази насока съдът не смята, че
въведеното от ищеца твърдение в подкрепа на евентуалния осъдителен иск - за
отправено с
исковата молба уведомление към ответника за предсрочна изискуемост, води до съществени различия в релевантите за двата иска /главен и
евентуален/ правопораждащи факти, съответно – до различни основания на
исковете. Твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, произтичаща от един и
същ договор между страните, представлява общ правопораждащ факт, и за главните,
и за евентуално предявените осъдителните искове. В този смисъл, различните
твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост
на целия кредит, не водят до различие в основанията на предявените искове, тъй
като не променят същността на релевираните в подкрепа на спорното
правоотношение факти. Фактът на
уведомяване с връчване на исковата молба съдът ще вземе предвид на осн.чл.235,
ал.3 ГПК при разглеждане на исковете по чл.422 ГПК / в т.см.Решение №
10/25.02.2020 г. по т.д.№ 16/2019 г. на ВКС, ІІ т.о./.
На следващо място, не е налице и
разлика във вида на търсената защита, с оглед заявения петитум. С исковата
молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора - заявител в заповедното
производство, се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника - ответник по
иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в сила /стабилизирането/
на издадената заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист, каквато
е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици от уважаването на всеки един
от тези искове обуславя липсата на правен интерес от предявяване на осъдителен
иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на
оспорване на заповедта с възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид изложеното Пловдивският окръжен съд намира, че така установената пълна
идентичност в предмета на предявените установителни и осъдителни искове, в
конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК,
процесуални предпоставки за обективно съединяване на предявените осъдителни
искове в условията на евентуалност с предявените специални установителни искове
по чл. 422 ГПК. В този
смисъл е и съдържащото се в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, тълкуване по въпроса. Идентичният
предмет на евентуално предявените осъдителни искове с исковете по чл. 422 ГПК, както и
предвиденият специален ред за установяване на вземането, предмет на издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, водят до
недопустимост на осъдителните искове за същите вземания, поради което
производството по тези искове правилно
е прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2483/21.02.2020 г. по
гр.д.№ 18170/2019 г. на Пловдивския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.