О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../17.05.2019
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
въз.търговско
дело № 746 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу решение № 4643/16.11.2018 год. по гр.дело № 5611 по описа за 2018 год. на ВРС, поправено с решение № 1363/02.04.2019
год., XLIX състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу
К С.К., с адрес: *** иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумите,
както следва:
Сумата от 1.21 лева,
представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ***, за отчетен период
10.01.2016г. - 09.04.2016 год., представляваща разликата над присъдената сума
от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 26,44 лева по договор
за мобилни услуги от 06.07.2015г. по заявка № *********
Сумата от 28.66 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ****, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016
г.,., представляваща разликата над присъдената сума от 44.71 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 73,37 лева по за мобилни услуги от 02.06.2015г. по
заявка №*********
Сумата от 1.51 лева,
представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ****,, за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016
год., представляваща разликата над присъдената сума от 47,37 лева до пълния
заявен размер на претенцията от 48,88 лева по Договор за мобилни услуги от
19.01.2016г. по заявка №*********
Сумата
в размер на 82,16 лв., за отчетен
период 10.01.2016г. - 09.03.2016г., по Договор за мобилни услуги
от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен номер +****, изменен с Допълнително
споразумение от 06.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
Сумата
от 299,85 лв., представляваща
разлика над присъдената сумата от 39,98 лв. с ДДС, за отчетен период
10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от 2 бр. месечни лизингови
вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за лизинг,
сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор за мобилни
услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* и предоставен предпочитан мобилен
номер **** и
Допълнително
споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото
дружество предоставило на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua Black, със задължение на ответника да изплаща на 23бр.
равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 19,99 лв., считано
от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията
от 339,83 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Сумата
от 308,85 лв. , представляваща
разлика над присъдената сумата 41,18
лв. с ДДС, за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор
от 2 бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и
06.04.2016г. по Договор за лизинг, сключен между страните на 06.07.2015г., във
връзка с Договор
за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочитан мобилен
номер **** и
Допълнително споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото дружество
предоставило на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua White, със
задължение на ответника да изплаща на 23бр. равни месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 20,59 лв., считано от 06.08.2015г. и крайна дата на
договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията
от 350,03 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
и
Сумата
от 241,29 лв. представляваща разлика
над присъдената сумата от 22,98 лв. с ДДС, за отчетен период 10.03.2016г. -
09.06.2016г., представляваща 2 бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно
06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за лизинг, сключен между страните на 23.02.2016г.,
във връзка с Договор за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка №********* и
предоставен предпочитан мобилен номер **** и Допълнително
споразумение от 23.02.2016г. към него, с което ищцовото дружество предоставило
на ответника устройство - НТС Desire 820 Dark Grey, със задължение на ответника
да изплаща на 23бр. равни месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
11,49 лв., считано от 23.03.2016г. и крайна дата на договора за лизинг –
23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда - 30.01.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа на
ВРС, 33 състав, до пълния заявен размер на претенцията от 264,27 лева, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, постановено в разрез с
материалното и процесуалното право и събраните по делото доказателства.
Навеждат се оплаквания за неяснота на мотивите и направените от първостепенния
съд изчесления без да се допусне исканата от ищеца ССЕ касателно предоставените
мобилни услуги, каквото искане се поддържа и пред въззивната инстанция, както и
се излагат доводи за неоснователност на доводите на съда относно отхъврляне на
иска за заплащане на сбора от съответно 15, 15 и 21 броя лизингови вноски за
трите апарата. Настоява се за отмяна на постановеното решение, като се
обективира и искане за събиране на доказателства чрез провеждане на ССЕ.
В срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Като развива доводи за неоснователността й, моли за потвърждаване на съдебното
решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
намери следното:
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на
чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се твърдят нови
обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива,
съгласно ал.2 на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови
обстоятелства и сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги
узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за
отговор и/или твърдят нововъзникнали
след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора,
обстоятелства, които са от значение за делото, респективно допустимо е да
посочат и представят доказателства за последните. Видно, обективираното във
въззивната жалба доказателствено искане не е от е коментирания характер.
Налице е обаче
позоваване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
изразяващо се в недопускане на исканата от ищцовото дружество ССЕ с поставените
въпроси, която е била пряко свързана с представените от него писмени доказателства в открито съдебно
заседание. Така наведеното процесуално нарушение е подведимо към разпоредбата
на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща допустимост на исканото доказателство при
наличието на такова.
В конкретиката на
проведения първоинстанционен процес настоящият състав споделя доводите за
допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределена
доказателствена тежест, както и неизпълнение на задължението на първостепенния
съд да укаже на страната за кои от твърдяните факти не сочи доказателства. Това
е така, тъй като правилно районния съд е преценил, че при така проведените
оспорвания, респективно уточнения на оспорвания в първо по делото съдебно
заседание, поисканата ССЕ досежно редовността на счетоводството на ищеца се
явява ирелеватно. Неправилно обаче районния съд е формирал мотиви, че тези
оспорвания се свеждат единствено до основанията за възникване, възприемани като
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение. Видно е както от
изразеното в отговора становище, така и в изявлението на процесуалния
представител на ответника в първо по делото съдебно заседания /поддържано и в
отговора на въззивната жалба/, че се оспорва включително предоставянето на
услугата в претендирания от ищеца размер. При така очертания предмет на спора,
съдът е следвало да укаже на ищеца, че в негова тежест е да докаже
действителното доставяне и ползване на услугата от страна та ответника в
претендирания размер, както и че не сочи доказателства за горното, което не е
сторено.
Горното налага
искането за ССЕ с така поставената задача отново да бъде оставено без уважение,
като неотносимо, но за преодоляването на така допуснатото процесуално нарушение
- докладът на първоинстанционния съд да бъде допълнен с указания до ищеца –
въззивник, че не ангажира доказателства доставяне и ползване на услугата от
страна на ответника в претендирания размер, в сочения отчетен период, за
посочените мобилни номера, за което му се даде възможност при съобразяване на
предмета на въззивно обжалване.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, срещу решение № 4643/16.11.2018 год. по гр.дело № 5611 по
описа за 2018 год. на ВРС, поправено с решение № 1363/02.04.2019 год., XLIX
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу К С.К., с
адрес: *** иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, както
следва:
Сумата
от 1.21 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ****,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год., представляваща разликата над присъдената
сума от 25,33 лева до пълния заявен размер на претенцията от 26,44 лева по
договор за мобилни услуги от 06.07.2015г. по заявка № *********
Сумата
от 28.66 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ****,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 г.,., представляваща разликата над
присъдената сума от 44.71 лева до пълния заявен размер на претенцията от 73,37
лева по за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №*********
Сумата
от 1.51 лева, представляваща мобилни услуги за предпочетен номер ****,,
за отчетен период 10.01.2016г. - 09.04.2016 год., представляваща разликата над
присъдената сума от 47,37 лева до пълния заявен размер на претенцията от 48,88
лева по Договор за мобилни услуги от 19.01.2016г. по заявка №*********
Сумата
в размер на 82,16 лв., за отчетен период 10.01.2016г. - 09.03.2016г., по
Договор за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочетен
номер +****, изменен с Допълнително споразумение от 06.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата
Сумата
от 299,85 лв., представляваща разлика над присъдената сумата от 39,98 лв. с
ДДС, за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от 2
бр. месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по
Договор за лизинг, сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор
за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* и предоставен
предпочитан мобилен номер **** и Допълнително
споразумение от 06.07.2015г. към него, с което ищцовото дружество предоставило
на ответника устройство - SONY Xperia М4 Aqua Black, със задължение на
ответника да изплаща на 23бр. равни месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 19,99 лв., считано от 06.08.2015г. и крайна дата на договора за
лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. № 1299/2018г. по описа
на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията от 339,83 лева, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Сумата
от 308,85 лв. , представляваща разлика над присъдената сумата 41,18 лв. с ДДС,
за отчетен период 10.02.2016г. - 09.04.2016г., представляваща сбор от 2 бр.
месечни лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по
Договор за лизинг, сключен между страните на 06.07.2015г., във връзка с Договор
за мобилни услуги от 02.06.2015г. по заявка №********* с предпочитан мобилен
номер +359********* и Допълнително споразумение от 06.07.2015г. към него, с
което ищцовото дружество предоставило на ответника устройство - SONY Xperia М4
Aqua White, със задължение на ответника да изплаща на 23бр. равни месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,59 лв., считано от 06.08.2015г.
и крайна дата на договора за лизинг – 06.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав до пълния заявен размер на претенцията
от 350,03 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
и
Сумата
от 241,29 лв. представляваща разлика над присъдената сумата от 22,98 лв. с ДДС,
за отчетен период 10.03.2016г. - 09.06.2016г., представляваща 2 бр. месечни
лизингови вноски с падежи съответно 06.03.2016г. и 06.04.2016г. по Договор за
лизинг, сключен между страните на 23.02.2016г., във връзка с Договор за мобилни
услуги от 19.01.2016г. по заявка №********* и предоставен предпочитан мобилен
номер **** и Допълнително споразумение от 23.02.2016г. към него, с
което ищцовото дружество предоставило на ответника устройство - НТС Desire 820
Dark Grey, със задължение на ответника да изплаща на 23бр. равни месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,49 лв., считано от 23.03.2016г.
и крайна дата на договора за лизинг – 23.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 633/31.01.2018г. по ч.гр.д. №
1299/2018г. по описа на ВРС, 33 състав, до пълния заявен размер на претенцията
от 264,27 лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за допускане на ССЕ с посочена в исковата молба задача.
УКАЗВА на въззивника, че не
ангажира доказателства за доставяне и ползване на услугата от страна на
ответника в претендирания размер, в сочения отчетен период, за посочените
мобилни номера.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника до
датата на съдебно заседание да ангажира доказателства за обстоятелствата, за
които носи доказателствена тежест, при съобразяване на влязлото в сила решение
на ВРС и предмета на въззивно обжалване.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 746/2019
год. на
ВОС за 03.07.2018
год. от
13.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение,
а на въззивника се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :