Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../21.07.2015г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХI СЪСТАВ,
гражданско отделение, на 10 юли 2015г., в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 1886 по описа за 2015г.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя ** срещу СД „**”, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, А.Т.Н., ЕГН ********** и Г.Т.Н., ЕГН **********,
в качеството им на неограничено отговорни съдружници, с правно основание чл.79
от ЗЗД вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2766,65 лв.,
представляваща неизплатен остатък от цена за извършен превоз на стоки от
гр.Фиденца, Италия до гр.София, България, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
106,65 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
27.09.2014г. до 17.02.2015г.
Твърди се в исковата
молба, че между ищцовото и ответното дружество е сключен в устна
форма договор за
превоз на стоки, който ищецът е изпълнил чрез превозвача „**“ ООД. Издадена
била фактура №**********/08.08.2014г., която била връчена на представляващия
ответното дружество по пощата на 27.08.2014г. След изтичане на 30-дневния срок
по сметка на ищцовото дружество постъпила само сумата от 1300 лева, като остатъкът
не бил заплатен въпреки отправените покани.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответниците А.Т.Н. и Г.Т.Н. в качеството им на
неограничено отговорни съдружници в СД „**”, в който се оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че не е сключен договор между страните за извършване
на описаната в исковата молба услуга, както и че превозът е извършен фактически
от друго дружество. Отправя се предложение към ищеца за сключване на спогодба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Представени са като доказателство
по делото заявка – договор от 30.07.2014г. от СД „**” до „**“ АД за превоз на 24 тона зехтин от
Италия до България, ЧМР товарителница за превоз на 28 палета зехтин от Италия
до София, България1 извършен на 05.08.2014г. от превозвач „**“ ООД, извадки от
електронна кореспонденция, фактура №**********/08.08.2014г., известие за
доставяне с подпис за получател – управител на СД „**” от 27.08.2014г., отчет
по сметка, видно от който на 01.10.2014г. е постъпило по сметката на „**“ АД
плащане в размер от 1300 лв. от СД „**” по фактура №**********/08.08.2014г.,
писмо от СД „**” до „**“ АД, съдържащо потвърждение за дължимостта на сумата от
2660 лв. по фактура №**********/08.08.2014г.
Представена е като доказателство
по делото заявка №4067/01.08.2014г. от „**“ АД до „**“ ООД за превоз на 24 тона зехтин от Италия до България в срок до 05.08.2014г. и
фактура №553 от 05.08.2014г. на стойност 3840 лв.
Представена е фактура от
01.08.2014г., издадена от „** С.р.л., Италия с получател „**“ АД за 16800 кг.
зехтин.
От заключението на вещото лице,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесната фактура №**********/08.08.2014г.
е отразена в счетоводството на ответното дружество по сметка 402 „Доставчици“ с
доставчик „ГТМ – **“ АД, както и в подадения Дневник на покупките м.08.2014г. в
ТД на НАП и справка – декларация за ДДС и протокол за приемане на декларации и
дневници по ДДС в данъчен период м.08.2014г. с право на ползване на пълен
данъчен кредит; с договор – заявка №1774-1/28.07.2014г. между „**“ АД и СД „**” е възложена доставката на 28 палети с
22960 кг зехтин, за извършената транспортна услуга СД „**” е издал фактура
№4629/07.08.2014г. на стойност 4020 лв. с падеж 12.09.2014г., по която не е
установено извършено плащане до момента на преустановяване дейността на
дружеството – м.11.2014г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните,
неговото неизпълнение, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или
наведените в отговора правоизключващи основания. В разглеждания случай ищецът е
длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се
намират във валидни облигационни отношения за превоз на стоки, за което е издадена процесната фактура, както и точното изпълнение на поетото задължение.
Съдът намира, че събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че
страните са били обвързани по силата на валидно сключен договор за превоз на стоки, което не се
оспорва от ответната страна. Не се спори между страните и относно факта на извършен превоз, което се
установява и от представените писмени доказателства, независимо че фактически
превозът е извършен от трето лице, с което ищецът е сключил последващ договор. Поради
липсата на ангажирани от ответната страна доказателства за направени възражения
относно начина на изпълнение услугата следва да се счита за приета без забележки.
Направено е от ответната страна възражение, че падежът на задължението не е
настъпил поради предвиденото в договора отлагателно условие, а именно че
навлото се заплаща чрез СД
„**” след превеждане на сумите от товародателя. В чл.11 от представената по
делото заявка-договор е предвидено така посоченото условие, което обаче се
явява в противоречие с действителните отношения между страните. Не са налице
основания да се счита и не са наведени твърдения за поето от товародателя - изпращач
задължение във връзка с превоза на стоката до местоназначението й. От заключението
на вещото лице се установява, че транспортната услуга е възложена на ответното
дружество от получателя на стоките – „**“ АД и не са налице основания да се счита,
че плащането на дължимата по процесния договор стойност на договорената услуга
е обусловено от заплащане на суми от страна на изпращача, каквито не се доказва
да са дължими. Не би могла да бъде счетена за валидно обвързваща страните по
процесния договор уговорка, съобразно която изпълнението на задължението на
една от страните е поставено в зависимост от трето лице. Същевременно в т.6 от заявката
– договор от 30.07.2014г. е предвиден падеж на задължението за заплащане на
договореното навло, определен по обичайния за превозния договор начин, а именно
конкретен период след получаване на фактурата и ЧМР товарителницата. Именно
този падеж, предвид на неговата конкретност и недвусмисленост, следва да се
приеме за уговорения между страните по договора.
Така направения извод се
потвърждава и от следните установени по делото обстоятелства: извършено е от
ответното дружество частично плащане и издадената
фактура, на която
се основава исковата претенция, е
осчетоводена от ответното дружество и е ползван
данъчен кредит, което само по себе си представлява недвусмислено признание на
задължението и признание за неговото съществуване съгласно задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /решение № 42/19.04.2010
г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по
т. дело № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 30/08.04.2011 г. по т.
дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о./ От представените по делото преводни нареждания също
се установява, че от страна на ответното дружество е постъпило частично плащане.
При наличието на валидна двустранна и възмездна
облигационноправна връзка, по която ищецът се явява изправна страна предвид на
изпълненото задължение за превоз на стоки, в тежест на ответното
дружество е да
докаже заплащане на
договорената цена. От представеното по делото платежно нареждане е видно, че от страна на
ответното дружество е постъпило плащане в полза на ищеца в размер на 1300 лева по
процесната фактура. Други доказателства за плащане ответното дружество не е ангажирало. С оглед на изложеното
съдът намира, че е налице изискуемо вземане в размер на претендираната сума от 2660 лева, поради
което предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. С оглед правоувеличаващия
характер на исковата молба следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане.
Предвид на акцесорния й характер
основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа, настъпил 30 дни след датата на получаване на
документите съобразно представеното известие за доставяне до завеждане на
исковата молба. Изчислен посредством софтуерен продукт лихвен калкулатор,
размера на обезщетението за забава за периода от 27.09.2014г. до 17.02.2015г. е
в размер 106,65 лв., поради което искът следва да бъде уважен в претендирания
размер.
При този изход на спора и предвид отправеното искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 156,40 лева заплатена държавна такса и
170 лв. внесен депозит за вещо лице в размер, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства. Съобразно разрешението на ТР №6/2012г.
разноските по обезпечаване на бъдещия иск подлежат на присъждане в последващото
исково производство, поради което следва да бъде уважено искането и за
присъждане на разноските за заплатена държавна такса в размер на 40 лв. и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СД
„**”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, А.Т.Н., ЕГН ********** и Г.Т.Н.,
ЕГН **********,*** в качеството им на неограничено отговорни съдружници солидарно
ДА ЗАПЛАТЯТ на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя ** СУМАТА
от 2766,65 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и 65 ст./,
представляваща неизплатен остатък от цена за извършен превоз на стоки от
гр.Фиденца, Италия до гр.София, България по заявка – договор №1774/30.07.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 106,65 лв. /сто и шест лева и 65 ст./,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 27.09.2014г. до
17.02.2015г., на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА СД „**”, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:***, А.Т.Н., ЕГН ********** и Г.Т.Н., ЕГН **********,*** в
качеството им на неограничено отговорни съдружници солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „**“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя ** сумата от 716,40 лв. /седемстотин и шестнадесет
лева и 40 ст./, представляваща направени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: