№ 812
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501152 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №261095 от 09.11.2020 г., поправено с
решение № 260862 от 09.02.2021 г. по гр.д. 7478/2017 г. СГС, ГО, 8 състав е осъдил Д. Д. М.
да заплати на Банка ДСК на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ - сумата от 34
192,52 евро (тридесет и четири хиляди сто деветдесет и две евро и 52 евроцента),
представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 13.05.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2017 г. до окончателното плащане,
сумата от 16 768, 45 евро (шестнадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем евро и 45
евроцента), представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от
01.01.2011 г. до 13.06.2014 г.; сумата от 374,78 евро (триста седемдесет и четири евро и 78
евроцента), представляващи санкционираща лихва /наказателна/ лихва, начислена за
периода от 28.02.2011 г. до 13.06.2017 г., и сумата от 271, 27 евро (двеста седемдесет и едно
евро и 27 евроцента), представляваща общия размер на заплатените застрахователни премии
за предоставения в обезпечение на кредита недвижим имот.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от особения представител на ответника с
искане за отмяна на решението.
На въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца, в който се поддържа неоснователност на
оплакванията.
Страните не са направили доказателствени искания.
Настоящият съд е съобщил на страните, че ще се произнесе служебно по наличието или
липсата на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП относно възнаградителната и
наказателната лихви в договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г., като
е указал, че могат да направят доказателствени искания в тази връзка.
1
В съдебно заседание страните поддържат изложените до момента позиции.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявени са осъдителни искове срещу Д. Д. М. за заплащане на сумата от 34 192,52 евро,
представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
13.05.2008 г. за вноски с настъпил падеж до 30.05.2017 г. и предсрочно изискуема, считано
от юни 2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата; да му заплати сумата от 16 768,45 евро,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода 01.01.2011г. – 13.06.2017г.; за
сумата от 374,78 евро, представляваща лихва за забава, начислена за периода от датата на
последното плащане по кредита 28.02.2011г. до 13.06.2017 г.; както и за сумата от 271,27
евро, представляваща дължими, но незаплатени такси и разноски за застраховка на
обезпечението на кредита.
Ответникът чрез особения си представител е оспорил изцяло иска по основание и размер.
Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност върху претендираните вземания
поради последно плащане на 28.02.2011 г. и бездействие от страна на кредитора през
периода м. 05. 2011 г. - м.06.2017 г. Поддържа, че ответникът не е уведомен за настъпилата
забава и за задълженията си.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков
кредит, усвояването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да докаже
заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задълженията.
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г. (стр. 6-10 от делото на СГС) за сумата от 35
000 евро с цел придобиване на описан в договора недвижим имот. Предоставената сума и
уговорената възнаградителна лихва (чл. 7.1 от договора), следвало да бъдат върнати на
кредитора - на равни месечни анюитетни вноски за срок от 300 месеца, съобразно приложен
към договора погасителен план. В чл.19.2 от договора е изрично уредена възможността за
реализиране на правото на банката, да превърне целия кредит в предсрочно изискуем, а
също предпоставките за реализиране на това право (при допускане на забава в плащанията
на главница и/или лихви над 90 дни). В клаузата се посочва, че до предявяване на исковата
молба за събиране на дължимата сума остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.
По делото е приета ССчЕ, изготвена от в.л. С. И. по въпроси относно усвояване на кредита,
плащания по него, главница, лихви и такси и застраховки по договора за кредит съобразно
отразеното в счетоводството на банката. Съобразно заключението кредитът е усвоен на
30.05.2008 г. Описани са размер и дата на постъпване на сумите, както и наличните по
разплащателна сметка суми, отнесени за погасяване на кредитните задължения.
При така установените факти съобразно с възраженията и твърденията, съдът достига до
следните правни изводи.
Съобразно със служебното си задължение съдът пристъпва към изследване на
неравноправност на уговорките за лихва от договора за кредит. Чл. 7.1 предвижда
възнаградителна лихва за предоставения кредит в размер на 7 %. Чл. 7.2. предвижда при
промяна на лихвения процент при условията на т. 22.3.кредиторът определя нов размер на
месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран
погасителен план. Чл. 22.3. изрежда седем различни основания, при настъпване на които
кредиторът има право едностранно да променя лихвения процент и таксите, за което
2
уведомява кредитополучателя по подходящ начин: а. при изменение от поне 1% за месец на
стойността на Leonia, Euribor, Libor; б. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс
евро/лев или евро/ю.д.; при изменение от поне 0,5 % за месец на индекса на потребителските
цени в България; г. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху
банковата система или Банка ДСК; д. промени в нормативните актове, както и в
регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките;
е. при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в
статистиката на Централната банка; съществена промяна в паричната политика на
Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на
лева, смяна на парите.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за банков кредит нормативна
уредба неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ,
която го ползва, е индивидуално уговорена. Законодателят е предоставил неизчерпателен
списък с видове неравноправни клаузи в чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от
ЗЗП неравноправна е клаузата, която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна. В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не
се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на пар.13 , т.1 и 2 от ДР на ЗЗП.
Не се установява договорката по чл. 7.2 и чл. 22.3 да е индивидуална, като тежестта да
установи този факт е върху ищеца. Договорните клаузи са част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на банката, като в този смисъл са Решение №77/22.04.2015
по гр.д.№4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02.12.2105 г. по гр.дело №1899/2015 г.
на ВКС, IV ГО. Съгласно чл.146, ал.4 от ЗЗП в тежест на банката е да установи, че
процесните договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с ответниците.
Пълната непредвидимост и на практика неограниченият кръг основания, при които
кредиторът може да промени едностранно уговорката за лихва, правят клаузите на чл. 7.2 и
22.3 неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП и поради това нищожни на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Видно от заключението на ССЕ, лихвеният процент, прилаган от банката, е повишен на 7,5
% още от петата вноска – с падеж 30.10.2008 г. Предвид липсата на доказателства
кредитополучателят да е уведомен за промяната, както и предвид приетата нищожност на
посочените по-горе текстове, лихвеният процент, който ще бъде съобразен от съда, при
преценка основателността и размера на иска, е 7 %.
По повод възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост, настоящият състав
намира следното. Съгласно Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II
т. о., ТК исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Според Решение № 198 от 18.01.2019 г.
на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК при осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за
3
банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това
нейно изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда
правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. В случая
изявлението за предсрочна изискуемост е редовно връчено на Д. Д. М. с получаването на
исковата молба от особения представител. По делото се установява от изслушаната ССчЕ, че
към момента на изпращане на поканата – подаване на исковата молба условията за
обявяване на предсрочна изискуемост по закона и по договора са били налице.
Неоснователни са и доводите за недължимост на застрахователните премии. Според чл.14, б.
„ж“ от договора за кредит кредитополучателят е поел задължение относно разноските,
свързани с подновяване на застраховките върху предоставения като обезпечение недвижим
имот до изтичане на крайния срок по договора съгласно изискванията на кредитора. От
копията на застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“
№8300019912016665, застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“
№8300019913016539, застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“
№8300019915016458 и застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“
№8300019916015153 се установява дължимата застрахователна премия за покриване на
застрахователните рискове, свързани с предоставения в обезпечение на кредита недвижим
имот. Според заключението на ССЕ осчетоводените и претендирани от банката заемни
такси са следствие на платени служебно от страна на банката застрахователни премии за
застрахователни полици за периода 28.06.2012 г. – 27.06.2013 г., както следва:
Застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“ №8300019912016665 с
валидност 28.06.2012 г.-27.06.2013 г., сключена с „Групама застраховане“ ЕАД в размер на
62,51 евро, Застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“
№8300019913016539 с валидност 29.06.2013 г.-28.06.2014 г., сключена с „Групама
застраховане“ ЕАД в размер на 62,08 евро, Застрахователна полица „Пожар и други щети на
имущество“ №8300019914015686 с валидност 01.07.2014 г.-30.06.2015 г., сключена с
„Групама застраховане“ ЕАД в размер на 60,86 евро. Застрахователна полица „Пожар и
други щети на имущество“ №8300019915016458 с валидност 01.07.2015 г.-30.06.2016г.,
сключена с „Групама застраховане“ ЕАД в размер на 43,47 евро и Застрахователна полица
„Пожар и други щети на имущество“ №8300019916015153 с валидност 01.07.2016 г.-
30.06.2017 г., сключена с „Групама застраховане“ ЕАД в размер на 42,35 евро. Общият
размер на платените застрахователни премии от банката е 271,27 евро. Приетата по-горе
нищожност на увеличения размер на лихвата не променя извода за основателност на иска за
платените суми за застрахователни премии.
По повод възражението за изтекла погасителна давност на вземанията съдът излага
следното. При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е
предварително определен при сключването му. Това обаче не означава, че трябва да се чака
падежът на последната вноска – в случая триста месеца след 30.06.2008 г. г. или
обявяването на предсрочната изискуемост, за да се сложи началото на давността. Вноските
по договора за кредит не са периодични плащания, поради което за главниците по тях се
прилага петгодишната давност. Институтът на погасителната давност е предвиден, за да не
толерира кредитора да бездейства, като нито води иск за вноските с вече настъпили падежи,
нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи.
Последното погасяване на кредита със средства, налични по разплащателната сметка, видно
от заключението на ССЕ, е за вноската с падеж 30.11.2010 г. Твърденията на ищеца са, че
последното погасяване е към вноска с падеж 28.02.2011 г., когато тази вноска е погасена
частично и от нея дължими са 107,15 евро. Ето защо, за всяка от вноските с падеж от
28.02.2011 г. до 30.05.2012 г. главниците и лихвите, включени в анюитетните вноски, са
погасени с петгодишна давност, предвид факта, че исковата молба е подадена на 14.06.2017
г. и последната вноска с настъпил падеж, която се претендира, е за 30.05.2017 г. Отделно от
това, за всяка от вноските с падеж от 30.06.2012 до 30.05.2014 г. лихвите, включени в
анюитетните вноски, са погасени с тригодишна давност на основание изричната норма в
4
ЗЗД относно давността за лихвите.
Видно от заключението на ССЕ, погасяванията, направени от кредитополучателя, са 8130,33
евро, а сумите, налични по разплащателната сметка, използвани за погасяване на кредита, са
927,06 евро, или общо 9057,39 евро. По изложените съображения относно нищожността на
увеличената лихва от 7,5 %, съдът като взе предвид лихва от 7 % и погасителния план,
подписан от страните при 12-месечен гратисен период (12 вноски по 204,17 евро), както и
погасяванията по кредита, отнесени към падежите, намира, че непогасени към деня на
исковата молба са вноските след тридесет и девета с падеж 30.08.2011 г. Сумата от 9057,39
погасява първите 12 вноски по 204,17 евро и следващите 26 по 251,22 евро или първите 38
вноски са погасени от кредитополучателя.
Погасените по давност вноски, включващи главници и лихви съобразно изложеното са общо
15 и са в размер на 3768, 30 евро. Погасените по давност съобразно изложеното лихви са 23
и са в размер на 4349 евро. Ето защо, решението в частта относно главницата следва да бъде
отменено за разликата от 30424, 22 до 34 192,52 евро, като искът бъде отхвърлен за 3768, 30
евро. В частта относно лихвите следва да бъде отменено за разликата от 12419,54 до
16768,45 евро, като искът бъде отхвърлен за 4349 евро.
Главницата е дължима ведно със законната лихва от 14.06.2017 г. до окончателното
плащане.
Като съобрази основателност на възражението за погасяване по давност на санкционираща
лихва /наказателна/ лихва, начислена и претендирана от банката за периода от 28.02.2011 г.
до 13.06.2017 г. и обявената по-горе нищожност на променения лихвен процент, поради
което процентът на наказателната лихва е 17 %, съдът намира, че лихвите, начислени преди
30.06.2014 г. в размер на 117,33 евро са недължими и решението следва да бъде отменено за
разликата от 257,48 евро до 374,78 евро и искът бъде отхвърлен за 117,33 евро.
Основателно е възражението за погасяване по давност на таксите по полица с валидност
28.06.2012 г. – 27.06.2013 г., платена на 28.06.2012 г. в размер на 62, 51 евро и по полица с
валидност 29.06.2013 г.-28.06.2014 г., платена на 29.06.2013 г. в размер на 62,08 евро
поради периодичния характер на таксите. Ето защо, решението в частта относно таксите на
банката за платените застрахователни премии следва да бъде отменено за разликата от 146,
68 евро до присъдените 271,27 евро и искът бъде отхвърлен за сумата от 124,59 евро такси
за застрахователни премии.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, в
които Д. Д. М., гражданин Република Ирландия, роден на *** г. е осъден да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ следните
суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г.; Главница с
настъпил падеж до 30.05.2017 г. и предсрочно изискуема за разликата от 30424, 22 до 34
192,52 евро ведно със законната лихва от 14.06.2017 г. до окончателното плащане;
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 01.01.2011 г. до 13.06.2014 г за
разликата от 12419,54 до 16768,45 евро; санкционираща лихва /наказателна/ лихва,
начислена за периода от 28.02.2011 г. до 13.06.2017 г. за разликата от 257,48 евро до 374,78
евро; такси на банката за платените застрахователни премии за разликата от 146, 68 евро до
присъдените 271,27 евро.
Решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
Предвид променения изходя на спора разноските, дължими на ищеца за първата инстанция,
следва да се намалят със 797 лева, като решението бъде отменено в частта над 4189,76 лева.
Разноски за въззивната инстанция се дължат от въззивния жалбоподател на ответника по
жалбата, тъй като държавна такса не е внасяна, а ответникът по жалбата е заплатил хонорара
на особения представител. Предвид отхвърлената част от жалбата въззивният жалбоподател
5
дължи 750 лева от претендирани 1000 лева за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №261095 от 09.11.2020 г., поправено с решение № 260862 от 09.02.2021 г. по
гр.д. 7478/2017 г. СГС, ГО, 8 състав в частите, в които Д. Д. М., гражданин Република
Ирландия, роден на *** г. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ следните суми по договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 13.05.2008 г.:
Главница с настъпил падеж до 30.05.2017 г. и предсрочно изискуема за разликата от
30424,22 евро (тридесет хиляди четиристотин двадесет и четири евро и двадесет и два
евроцента) до 34192,52 евро (тридесет и четири хиляди сто деветдесет и две евро и 52
евроцента) ведно със законната лихва от 14.06.2017 г. до окончателното плащане;
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 01.01.2011 г. до
13.06.2014 г за разликата от 12419,54 (дванадесет хиляди четиристотин и деветнадесет
евро и петдесет и четири евроцента) до 16768,45 евро ( шестнадесет хиляди
седемстотин шестдесет и осем евро и 45 евроцента) ;
санкционираща лихва /наказателна/ лихва, начислена за периода от 28.02.2011 г. до
13.06.2017 г. за разликата от 257,48 (двеста петдесет и седем евро и четиридесет и
осем евроцента) евро до 374,78 (триста седемдесет и четири евро и 78 евроцента) евро;
такси на банката за платените застрахователни премии за разликата от 146, 68 (сто
четиридесет и шест евро и шестдесет и осем евроцента) до присъдените 271,27 евро
(двеста седемдесет и едно евро и 27 евроцента);
в частта над 4189,76 лв. (четири хиляди сто осемдесет и девет лева и седемдесет и
шест стотинки), дължими от ответника в полза на ищеца разноски
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ срещу
Д. Д. М. да заплати по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г.
главница с настъпил падеж до 30.05.2017 г. и предсрочно изискуема в размер на 3768, 30
евро ведно със законната лихва от 14.06.2017 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ срещу
Д. Д. М. да заплати по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г.
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 01.01.2011 г. до 13.06.2014 г. в
размер на 4349 евро.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ срещу
Д. Д. М. да заплати по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г.
санкционираща лихва /наказателна/ лихва, начислена за периода от 28.02.2011 г. до
13.06.2017 г. в размер на 117,33 евро.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ срещу
Д. Д. М. да заплати по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.05.2008 г. в
размер на 124,59 евро такси на банката за платените застрахователни премии.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Д. Д. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “Банка ДСК” АД
разноски за въззивната инстанция в размер на 750 лева.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда и предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7