РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13430
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело
частен характер № 20251110212484 по описа за 2025 година
след като се запознах с материалите по делото и с депозираната от Т. Д.
П. тъжба срещу Р. И. М. с твърдения за извършено от последния престъпление
от частен характер и след извършване на проверката по чл. 247б, ал. 2, т. 3 от
НПК, намирам следното:
Налице са основания за прекратяване на наказателното производство
поради това, че описаното в тъжбата по отношение на Р. М. не съставлява
престъпление.
Относно Р. И. М. в тъжбата се твърди, че на 31.10.2023 г. в писмено
сведение, депозирано пред мл. инспектор Огнян Огнянов от СДВР е приписал
престъпления на частният тъжител Т. Д. П. с изразите: „не само отправя
директно и индиректно обиди и клевети спрямо мен и други държавни
служители, а и ги набеждава за извършени действия, които на практика не
съществуват в правния мир“, с което М. е извършил спрямо тъжителя П.
престъплението „клевета“.
В случая съдът намира, че посочените по-горе инкриминирани изрази, с
които се претендира Р. М. да е приписал престъпление на тъжителя П., тоест
да го е оклеветил, са изначално несъставомерни и не представляват
престъпление.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за
другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо
разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на
този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикващи еднозначната негативна оценка на обществото),
както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно
приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването
на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала
поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
обществото, като приписването на престъпление (втората форма на
изпълнително деяние) представлява всъщност частен случай на разгласяване
1
на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата
остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка,
извод, съждение или изразява свое становище. При приписването на
престъпление деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил
някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
И в този случай се касае до определени факти, конкретни явления от миналото
и настоящето. Приписва се нещо, извършено от лицето като негова конкретна
проява, а не като неконкретизирано отрицателно качество. Материалният
носител на клеветата (в случая писменото сведение) трябва да съдържа
твърдения в смисъл, че дадено лице е осъществило елементите от състава на
дадено престъпление, достатъчно конкретизирано (по време, място и
признаци). Трябва твърденията да съдържат конкретни данни за основните
характеристики на приписваното престъпление, каквито в случая конкретни
данни за основните характеристики на приписваните три престъпления
(обида, клевета и набедяване) липсват. В случая не трябва деецът да е дал
точната правна квалификация на приписаното престъпление, каквото се
твърди да е сторил в сигнала, а трябва да е описал определени действия,
обективно представляващи твърдение за извършено престъпление. Казано по
друг начин, приписването на престъпление не се изразява в общото посочване,
че някой е откраднал, измамил, ограбил, обидил, наклеветил, набедил и т.н., а
приписването на престъпление се изразява в посочването от дееца на
обстоятелства, които водят до извод, че лицето на което се приписват ги е
извършило и по този начин е осъществило престъпление. Твърденията трябва
да са, че в конкретно време, на конкретно място, конкретно лице е извършило
конкретно описани действия, чрез което му се приписва престъпление (трябва
М. да е написал в сигнала, че на конкретна дата, на конкретно място тъжителят
П. е казал конкретно посочена дума или израз, с които е наклеветил, обидил
или набедил някого), а не просто да се прави извод, че имало кражба, грабеж,
измама, обида, клевета, набедяване и т.н.
Освен това в случая липсва и субективна съставомерност на описаното
деяние, тъй като целта на лицето Р. М. не е била да припише престъпления на
тъжителя, а да даде своето становище за неговото поведение в депозираните
писмени сведения, във връзка с подадена от тъжителя П. жалба срещу М. и
във връзка с извършвана проверка по тази жалба. В тези сведения М.
подробно и обективно е описал комуникацията му с П.. Липсва умисъл за
клевета и когато деецът е уверен в истинността на изнесеното, а в случая
сведенията описват обективно случили се обстоятелства.
Необходимо е да се посочи, че цитираните по-горе изрази не
осъществяват състава и на престъплението „обида“. На първо място те
категорично не съдържат обидни квалификации, поради което съдът намира,
че в тях не са изложени твърдения за осъществен състав на престъплението
„обида“. По своята същност обидата представлява отправяне към едно лице
на изрази и епитети, които накърняват честта и достойнството му и са приети
в обществото като неприемливи, вулгарни и цинични. Посочените изрази
обективно не са от естество да накърнят честта и достойнството на тъжителя
П..
С оглед изложеното и предвид възприетото от съдията-докладчик, то
образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено на
основание чл. 250, ал. 1, т. 2, пред. 2 от НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, пред. 2 от
2
НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 12484/2025
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането само на частния тъжител Т.
Д. П. на основание чл. 250, ал. 4 от НПК.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването
на преписа пред Софийски градски съд по реда на глава 22 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3