№ 437
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500582 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл ГПК.
Търговско дружество „Д. Г.-ОПТИК“ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Е. А. Г., чрез пълномощник адвокат С. С., АК-Русе,
обжалва Решение №718/08.05.2025г., постановено по гр.д.№4868/2024г. по
описа на РРС, с което са отхвърлени исковете му. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, подробно
посочени. Иска въззивният съд да отмени решението и да постанови ново
решение, с което да уважи исковете, да отхвърли насрещните искове и да
присъди направените по делото разноски.
Насрещната страна А. К. Д. е подала отговор на въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, чрез пълномощник адвокат М. Р., с който заявява
становище за нейната неоснователност.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред Районен съд – Русе ищецът „Д. Г. - Оптик“ ЕООД, ЕИК205200313,
е подал искова молба срещу А. К. Д., в която твърди, че на 29.06.2020г. между
тях бил сключен „Договор за продажба № 1“, по силата на който ЕТ
„Оптокристал – А. Д.“ - продавач предоставило на „Д. Г. – Оптик“ ЕООД -
купувач правото на собственост върху движими вещи, подробно описани в
договора, при договорена обща цена за тях в размер на 19140лв., платима
разсрочено: Първа вноска в размер на 590лв. и останали 35 вноски по 530лв.,
всяка една с падеж 28-мо число на всеки месец, като плащането следвало да
бъде извършвано по банков път. Страните уговорили на основание чл.205 ЗЗД,
че продавачът запазва собствеността върху вещите до пълното им заплащане,
както и че при забава в плащането на вноска с повече от 30 дни, продавачът
има право да развали договора, като не дължи връщане на получените вноски
и тази уговорка не е нищожна, поради противоречие със закона. Била издадена
фактура за стойността на вещите, платима по банкова сметка на ответника.
Движимите вещи на 30.06.2020г. били предадени с приемо - предавателен
протокол. Твърдял е, че е заплащал регулярно дължимите по договора вноски,
като за периода от месец юли 2020г. до месец май 2021г. били заплатени общо
11 вноски, всяка от които на стойност 530 лв., или общо 5830 лв. Поради
финансови затруднения преустановил плащанията, като към 02.11.2021г.
неизплатените вноски възлизали на 2650лв. За тази сума А. К. Д. подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№5970/21г. на РРС и издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за претендираните суми, въз основа на които било
образувано изпълнително дело №1741/2021г. по описа на ЧСИ И.Х.. Посочени
са извършените плащания, които са направени по изпълнителното дело, като
по договора били заплатени 157.03лв. На 06.12.2022г. било сключено
споразумение между „Д. Г. - Оптик“ ЕООД и А. К. Д., по силата на което се
прекратява сключения между тях договор за продажба, а на 09.12.2022г.
вещите, предмет на договора са върнати на ответницата. Поради това ищецът
твърди, че платената по договора сума от 5987.03лв. главница с оглед
прекратяването на договора следва да бъде върната на купувача. Твърди също
така, че на 29.06.2020г. е сключен втори договор между страните, по който ЕТ
„Оптокристал – А. Д.“- продавач е предало на „Д. Г. - Оптик“ ЕООД-купувач
2
подробно описани в него движими вещи на обща стойност 8 550лв., като
страните договорили, че цената им ще бъде заплатена на 18 месечни вноски,
всяка на стойност 475лв. Били извършвани регулярни плащания по този
договор и заплатени 11 вноски, или общо сумата от 5225лв. до месец май
2021г., като на следващия месец плащането било преустановено. Към
02.11.2021г. незаплатените вноски по договора възлизали на 2375лв. главница
и законна лихва 44.20 лв. Било образувано ч.гр.д.№ 5970/2021г. на РРС и
издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на А. К. за
главница 2375лв., която според ищеца не включвала дължимата по петте
просрочени вноски лихва в общ размер на 44,20лв. По изпълнителното дело
било направено плащане на 13.01.2022г. в размер на 500лв., от която по
договор №2 плащането е в размер на 140.73лв. /главница и лихви/. Твърди, че
общо дължимата от „Д. Г. - Оптик“ЕООД по изпълнителното дело към датата
на прекратяване на договор №1 е 4827.74лв-главница и 423.80лв.-лихви, от
които по договор №2-2281.77-главница и 209.76лв. –лихви, или общо по
договор №2-2660.21лв. Т.е., общо дължимото към 06.12.2022г. от „Д. Г. -
Оптик“ЕООД възлиза на сумата 3904.47лв. Предвид тези обстоятелства, на
11.07.2024г. „Д. Г. - Оптик“ЕООД изпратила уведомление за прихващане на
насрещни вземания чрез ЧСИ Васил Николов, връчено на ответницата, както
и повторно уведомление за прихващане на насрещни дължими суми, връчено
на 21.08.2024г. в размер на 3904,47 лв., с дължимата от А. Д. сума от
5987.03лв. След връчването на уведомлението за прихващане на 21.08.2024г. и
към настоящия момент нямало извършено плащане. С оглед изявлението си за
прихващане, ищецът твърди, че след извършване на същото ответницата
следва да му заплати сумата от 2082,56 лв., представляваща разлика между
насрещните вземания. По тези съображения иска на основание чл. 439 ГПК да
се признае за установено, че „Д. Г. - Оптик“ ЕООД не дължи на А. К. Д.
изпълнение по изпълнително дело № 1741 от 2021г. на ЧСИ И.Х. за сумите
4872.74лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2022г. до
изплащане на вземането; сумата от 300лв. неолихвяема сума, адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство; 24лв. обикновени такси по
изпълнително дело, поради отпадане на основанието за заплащане на сумата
от 2545,97 лв. главница, ведно с начислената законна лихва поради отпадане
на основанието на което се дължи, а на останалите суми поради извършено
надлежно прихващане между страните. Иска и да бъде осъдена А. К. Д. да му
3
заплати сумата 2082.56лв., представляваща платена на отпаднало основание
сума на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, по сключения между страните
Договор за продажба №1. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
А. К. Д. е оспорила основателността на исковете, както и направените
прихващания. Твърди, че по договор №1 е получила 11 вноски по 530лв.-
5830лв. и 157.03лв. общо вноски заедно с платените по изпълнителното дело
общо 5987.03лв., както и че вещите са ползвани постоянно до връщането на
част от тях на 06.12.2022г. и на 11.12.2022г. мебелите за обзавеждане на
приемното отделение. По договор №2 е получила 11 вноски по 475лв., общо
5225лв. и остават дължими 3325лв. Сочи, че по двата договора общото
задължение на ищеца е 27690лв. След като по изпълнителното дело било
установено, че ищеца няма имущество, била принудена да се съгласи да
приеме обратно вещите, с оглед уговореното в договор №1, че те остават
нейна собственост до изплащане на цената им, както и да се съгласи да бъде
развален договора по взаимно съгласие. Твърди, че след получаване на вещите
не е предприемала действия по изпълнителното дело. Оспорва твърдяното
прихващане, с възражение, че са съобразени суми само по изпълнителното
дело, без да се вземе предвид, че вземането е частично предявено, само за
посочен период. На следващо място сочи, че споразумението за прекратяване
на договора от 06.12.2022г. по взаимно съгласие действа занапред. Твърди, че в
договор №1 са уговорени неустойки, според които в случай на забава в
плащането на вноски повече от 30 дни, продавача не дължи връщане на
получените вноски. Оспорва осъдителният иск за сумата 2082.56лв.,
претендирана като платена на отпаднало основание. Ответницата е предявила
евентуален насрещен иск за присъждане на обезщетение за нанесени вреди и
пропуснати ползи от продажба на вещите по договор №1, като претендира, в
случай, че съдът приеме, че дължи връщане на исковата сума, получена на
отпаднало основание по чл.55 ЗЗД, да осъди ищеца да и заплати сумата
1300лв., частично от общо 16230лв., представляваща разликата от 27690лв.,
която щяла да получи, ако били спазени уговорките за плащане по двата
договора и сумата 11460лв., която е получила от продажбата на вещите;
сумата 1300лв., частично от 16000лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на вещите без основание за 32 месеца по 500лв.,
ведно със законна лихва от предявяване на насрещният иск до окончателното
4
изплащане. Ищецът-ответник по насрещният иск е оспорил допустимостта и
основателността на претенциите.
След анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е
развил съображения относно правните последици, които са настъпили след
прекратяването на Договор за продажба №1, както и относно наличието на
основания за извършване на прихващане между две насрещни вземания на
страните. При тълкуване на сключеното между страните споразумение от
06.12.2022г., съдът е посочил, че те са използвали терминът „прекратява“,
което според общоприетото значение на думата прекратявам (спирам да
върша нещо, преди да съм го довършил; преустановявам, прекъсвам), така и
обичайно влагания смисъл в термина при договорни отношения между
страните (правното значение), като е счел, че страните са постигнали съгласие
за преустановяване действието на сключения между тях Договор №1, което не
е равнозначно на неговото разваляне. Приел е, че процесният договор не е
развален, а е прекратен, поради което не са налице както предпоставките на
чл. 206, ал.2 ЗЗД и на чл. 335, ал.3 ТЗ за заплащане на обезщетение от
виновния за развалянето купувач на изправния продавач, така и
предпоставките на чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на даденото (платеното от
купувача) по отпаднало с обратна сила основание. Изложени са съображения,
че прекратяването на договора има действие за в бъдеще и поради това е
приел, че платените по него вноски от купувача не са платени без основание, а
на основание действал до момента на прекратяването му договор. Връщането
на дадените по договора движими вещи след неговото прекратяване е логично
и законосъобразно действие, доколкото вече не е налице основание за
купувача да ги държи, тъй като не е техен собственик. Връщането обаче на
платената от купувача сума не е логично действие за продавача и не е
произтичащо задължение от правна норма. С оглед на това и предвид
спецификата на отношенията между страните и предмета на договора, по-
скоро е логично да се приеме, че при сключването на споразумението за
прекратяване двете страни (или поне продавача) по него не са имали предвид
възможността за такава последица. В противен случай нелогично е да се
приеме, че ако следваше връщане на получената сума след прекратяването,
продавачът нямаше да се възползва както от предвидената в договора
възможност да развали договора и да задържи платеното, така и да развали
договора и да претендира признатото си от закона право на обезщетение. В
5
случая купувачът се е ползвал от предоставените му движими вещи в
продължение на повече от 17 месеца, за които е дължал 9070лв. според
уговореното в договора, а е заплатил само 5830лв. и то със забава. Доколкото
страните не са посочили при прекратяването каква е съдбата на неплатената
разлика, съдът е приел, че те са постигнали съгласие или поне такъв е бил
мотивът им за прекратяването „по взаимно съгласие“, вещите да бъдат
върнати, а продавачът да задържи платените суми като обезщетение за
ползването им до прекратяването на договора, което е и логично с оглед
амортизацията на тези вещи и възможността на купувача да е извличал ползи
от тяхната употреба (събирал е гражданските им плодове). С оглед на това не
би могло и по тълкувателен път да се обоснове претендираното от ищеца по
делото връщане на платената по прекратения договор сума, въпреки, че
основанието на което същият счита, че му е дължима е като последица от
развален договор, а не от прекратен. По тези съображения е прието от
първостепенния съд, че за продавача по процесния договор - ответник не е
възникнало нито договорно нито законово задължение да върне на купувача -
ищец платените до прекратяването суми в размер на 5830лв., поради което не
е имал и основание да извърши прихващане, каквото твърди, че е направил,
съответно по този начин да е погасил дълга си по образуваното срещу него
изпълнително дело. Прието е, че твърдяното прихващане не е породило
правни последици, поради което предявените от ищеца искове съдът е приел
за неоснователни и ги е отхвърлил. С оглед отхвърлянето на исковете, съдът
не е разгледал предявените в условията на евентуалност насрещни осъдителни
искове, доколкото не се е сбъднало условието за тяхното разглеждане –
уважаване на първоначално предявените от ищеца искове.
Окръжният съд намира, че въззивната жалбата е неоснователна.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до
правилни правни изводи за неоснователност на исковете.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на изводите на съда
досежно последиците от прекратяване на договор №1 със сключеното
споразумение от 06.12.2022г. Както правилно е прието от първостепенният
съд, прекратяването на договорите винаги действа „занапред“,
правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а
резултатите от действието на договора, това което е извършено по силата на
6
договора се запазва. Следователно, даденото от жалбоподателя, изразяващо се
в заплатените вноски по договора не се явява платено без основание, нито на
отпаднало основание и не подлежи на връщане. Ето защо жалбоподателят не е
имал насрещно вземане, което да прихване с вземането на въззивницата,
поради което изявлението за прихващане не е породило правно действие.
Поради това, предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК и чл.55,
ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
До същите правни изводи е достигнал и районният съд, поради което и
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид потвърждаване на първоинстанционното решение, с което са
отхвърлени исковете, Окръжния съд не се произнася по евентуално
предявените пред първата инстанция от въззиваемата насрещни искове.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са направените от
насрещната страна разноски за тази инстанция. Тъй като въззиваемата е
представлявана от адвокат М. Р., осъществила безплатна адвокатска помощ,
на основание чл.38, ал.2 ЗА въззивникът следва да и заплати възнаграждение
в размер на 1000лв. за тази инстанция.
Предвид цената на исковете и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №718/08.05.2025г, постановено по
гражданско дело №4868/2024 година по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА „Д. Г.-ОПТИК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул. Алея Освобождение №52, представлявано от Е. А.
Г. да заплати на адвокат М. П. Р., АК-Русе, сумата 1000лв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на А. К. Д., на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8