№ 12365
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110104759 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
24.06.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 4759/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Г. И. К. и наследниците на К. М К. – Е.
К. А., В. К. Й., Р. К. М., Н. К. Т., А. А. Ю., В А. Ю., Р. А. Ю., Д. А. Ю., в която се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
................, аб. № 241382, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 2136,99 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответникът
не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 385,06 лева за периода от 15.09.2020 г. до
14.12.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 34,51 лева, представляващи припадаща се
1
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.,
както и сумата от 7,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да
заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Г. И. К., Р. К.
М., Р. А. Ю. и Д. А. Ю., като претенциите се оспорват по основание и размер. Поддържат, че
от представените по делото доказателства не можело да се направи извод, че е налице
облигационно отношение между страните. Инвокира доводи, че общите условия били
неприложими в случая, което обосновават подробно. Излагат съображения за недоказаност
на претенциите. Правят възражение за погасителна давност. Искат отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответниците не са подали отговор на
исковата молба и не са изразили становище по предявените искове.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като е
изразило становище за доказаност и основателност на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните вещи и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответниците да се
приели наследството.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложено е удостоверение за родствени връзки Изх. № РЛН23-УГ51-
3891/22.03.2023 г., като се установява, че Г. И. К. е била вдовица, като е оставила за
наследници по закон Н. Т. К. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
От Удостоверение за родствени връзки се изяснява, че К. М. К.в е бил женен, като е
оставил за наследници по закон Г. И. К.в (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), Е. К. А.
(дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), В.а К. Й. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Р. К. М. (син – арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН), Н. К. Т. (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН – дъщеря).
В случая съдът намира, че не следва да обсъжда наличието на данни за братя и сестри
на общия наследодател, тъй като са налице живи наследници от първи ред, които измества
следващите редове, поради което въпросите на наследяването по чл. 6 и сл. ЗН не следва да
бъдат обсъждание (извън преживялата съпруга).
От Удостоверение за родствени връзки изх. № РЛМ23-УГ51-4724/07.04.2023 г. се
установява, че К. М. К. е починал на 30.03.2010 г., като е оставили за наследници по закон:
Г. И. К. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), Е. К. А. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), В.
К. Й. (дъщеря – арг. чл. 5, ал.1 ЗН), Р. К. М. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Н. К. Т. (дъщеря –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Анка К. Ю.а (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – която е починала на
16.12.2014 г., като самата тя е оставила наследници по закон А. А. Ю. (преживял съпруг –
арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), В. А. Ю. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Р. А. Ю. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и
Д. А. Ю. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Представен е Договор за покупко-продажна на жилище, сключен при услиовията на
чл. 117 ЗТСУ № 174, том IV, като се установява, че имот, находящ се в гр. ................ е
продаден на США.
В случая съдът намира, че първата и третата материални предпоставки по делото
изобщо не са доказани пълно и главно, според изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, поради
което и съдът е длъжен да приеме недоказани факт за неосъществил се в обективната
3
действителност.
На първо място от ангажираните по делото доказателства изобщо не може да се
направи извод, че ответниците чрез общият си наследодател или в лично качество са
собственици или вещни ползватели на имота, а напротив от представения Договор за
покупко-продажна на жилище, сключен при услиовията на чл. 117 ЗТСУ № 174, том IV се
установява, че съвсем различно лице е собственик на имота. Тоест, липсва установяването
пълно и главно в случая, че изобщо е налице облигационно отношение.
На следващо място – с откриване на наследството наследниците придобиват правото
да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът
за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая нито са сочени, нито са представени доказателства за извършена креция (т.е.
приемане на наследството), нито ищецът е поискал определянето на срок по реда на чл. 51
ЗН. Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
намира, че трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, трябва да се отбележи изрично, че
още с отговора на исковата молба ответниците са оспорили наличието на вещни права върху
имота, респ. облигационната връзка между тях, като единият от доводите касае именно
4
наследяването, доколкото изрично е посочено, че самото представяне на удостоверението за
наследници не доказва само по себе си наследствената сукцесия, респ. кое или кои лица са
призовани към наследяване или са приели наследството. Тоест, при наличието на подобно
оспорване именно с оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да
установи наличието на облигационната връзка, като направи доказателствени искания
свързани с установяването на мълчаливо приемане на наследството или да поиска откриване
на производство по реда на чл. 51 ЗН.
За пълнота следва да се изясни, че по делото не са ангажирани и никакви
доказателства, че ответниците са приели наследството на техният наследодател.
Понастоящем българското наследствено право е възприело системата на приемане на
наследството – изрично или с конклудентни действия – арг. чл. 48 ЗН и чл. 49 ЗН. Тоест, в
случая наследствената сезина не ангажира директно патримониумите на наследните. Тоест,
не е налице изрично преминаване на наследството към патримониумите на наследниците.
Наличието на облигационно правоотношение, както твърди ищеца по силата на
наследствената сукцесия предполага доказването и на самата транслативна сукцесия. Когато
не са ангажирани доказателства в тази насока, а наличието на облигационно
правоотношение е изрично оспорено, съдът не може да приеме, че такова е налице.
С оглед изложеното, тъй като не е налице първата материална предпоставка за
уважаване на предявения иск е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки на главният иск, който е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази
насока – след като е неоснователен главния иск, то такива са явяват и обусловените и
акцесорни искове, който също следва да бъдат отхвърлени.,
За пълнота е необходимо да се посочи, че в случая действително част от ответниците
са направили съдебни признания на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. Въпреки това
съдебното признание на факти не е regina probandi (т.е. царица на доказателствата), а се
преценява с оглед всички доказателства по делото – арг. чл. 175 ГПК. В случая противно на
заявеното от страните е налице сериозна индиция, че не те или наследодателят им е
собственик на имота, поради което признанието и изобщо не подкрепено и не следва да се
взема предвид. Вероятният извод, че някоя от страните живее в имота не е води до
изпълнение на изискванията по чл. 153 ЗЕ, т.е. че е собственик или вещен ползвател, поради
което е налице облигационно отношение. Въпросът между самите фактически ползватели и
действителното лице, с което са налице облигационни отношения не касае ищеца, а следва
да се разреши по вътрешните им отношения.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат само ответниците. Последните не са поискали присъждането на
деловодни разноски и не са доказали, че действително са сторили такива, поради което не
следва да им се присъждат деловодни разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Г. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1246,57 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 224,62 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
5
сумата от 20,13 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 4,52 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 178,09 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 32,08 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 2,87 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,65 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу В. К. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 178,09 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 32,08 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 2,87 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,65 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Р. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 178,09 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 32,08 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 2,87 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,65 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Н. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 178,09 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 32,08 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 2,87 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,65 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу А. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 44,52 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 8,02 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
6
сумата от 0,72 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,17 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу В. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 44,52 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 8,02 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 0,72 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,17 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Р. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 44,52 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 8,02 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 0,72 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,17 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Д. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 44,52 лева – главница за доставена топлинна
енергия по договор при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ................, аб. № 241382, както и сумата от 8,02 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., както и
сумата от 0,72 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 0,17 лева – мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок то съобщението пред
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД с въззивна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7