№ 259
гр. Нови пазар, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100561 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от
които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС срещу ответника М. Р. И.
от гр. Н., както следва:
1/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 114,09 лв.,
представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до
14.01.2020 г.;
2/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 84,90лв., представляваща
неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по Договор за мобилни услуги
от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“;
3/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 139,44лв., представляваща
неизпълнение на задължения по Договор за лизинг за устройство ***, вноски по договора за
периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.;
4/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 148,73 лв., представляващ
неустойка по Договор за лизинг за устройство ***;
5/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 71,53 лв. представляваща
неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с
1
посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.
Общия размер на дължимите за тези искове държавни такси съгласно чл. 72, ал.1 от
ГПК е 250 лв. и е заплатен напълно.
Исковете са спрямо ответника М. Р. И. от гр. Н., който е уведомен за издадената
заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги,
съгласно който на ответникът е предоставен мобилен номер, завършващ на последни цифри
„*“, който е изменен с допълнително споразумение от 18.12.2019 г. Ищецът твърди, че по
този договор ответникът има неизплатени задължения в размер на 114,09 лв.
По този договор, ищецът претендира и неустойка в размер на 84,90 лв., в размер на
трикратния размер на дължимите месечни такси.
Съгласно сключен между страните договор за лизинг от 18.12.2019 г. на ответникът
е било предоставено мобилно устройство ***, за който ищецът претендира заплащане на
сумата от 139,44 лв., представляваща неплатени дължими вноски по договора за периода от
15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.
Ищецът претендира и неустойка, на основание договор за лизинг от 18.12.2019 г. за
мобилно устройство ***, в размер на 148,73 лв.за предсрочното прекратявне на договора,
като задължението за плащане е възникнало към датата на прекратяване на договора за
мобилни услуги – 11.03.2020 г.
Ищецът твърди, че съгласно договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019 г.
към предпочетен номер, завършващ на „*“, ищецът дължи 71,53 лв. представляваща
неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с
посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по сключените от
него с ищеца договори за мобилни услуги и за лизинг, конкретно за издадените и начислени
в общо 3 бр. фактури суми за периода от 15.11.2019 г. до 14.02.2020 г., в резултат на което
договорите са прекратени.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал
предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към
ищеца, съгласно издадените фактури и договора за лизинг, поради което е изпаднал в
забава, а ищецът е начислил неустойки по договорите за предсрочното им прекратяване.
Ищецът сочи, че за претендираните от него вземания е настъпила предсрочната им
изискуемост петнадесет дни след издаване на фактурите.
2
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че
вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 114,09 лв., представляваща задължения
по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни
три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до 14.01.2020 г.; 84,90лв.,
представляваща неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по Договор за
мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„*“; 139,44лв., представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг за
устройство ***, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.; 148,73 лв.,
представляващ неустойка по Договор за лизинг за устройство ***; 71,53 лв. представляваща
неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с
посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и
тези по заповедното.
Назначеният по делото особен представител на ответника оспорва основателността и
доказаността на исковете изцяло и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че същите се
основават на издадени от самия ищец документи, без доказателства дали ответникът е бил
уведомяван за посочените от ищеца действия. Предвид на липсата на безспорни
доказателства, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Представените от ищеца
доказателства били едностранно изготвени и не пораждат безспорно задължение от страна
на ответника. Оспорва претенциите за лихви по основание и по размер, за които сочи, че не
се установява как са получени.
Претендира да се отхвърлят всички предявени искове.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
300/22г., по което е издадена Заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г., с която длъжникът
М. Р. И. от гр. Н. е задължен да плати на „Теленор България” ЕАД, сумата от 558,69 лв., от
които 233,63 лв. задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, 198,00 лв. дължими вноски за лизинг и 127,06 лв. задължения за минали периоди,
ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско
възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за
установяване на съществуването им.
3
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
първоначалният заявител „Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел
България“ ЕАД е сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „*“ от 05.09.2019 г., л. 6-9 от ч.гр.д. № 300/22 на НПРС,
между ищеца и ответника, при месечна абонаментна такса от 22,99 лв. при първоначалния
срок на договора за 24 месеца, който след изтичане на срока (05.09.2021 г.) става безсрочен,
а месечната такса се променя на 31,99 лв.
На 18.12.2019 г. е подписано между страните допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги, съгласно което е избран месечен плат „Тотал +“ и месечният
абонамент за първоначалния срок на договора става 27,99 лв., а след него 31,99 лв. С
подписването на договора, на ответника било предадено устройство *** със сериен номер,
завършващ на последни цифри „*“. Цената в брой или общата лизингова цена с
абонаментния план е 178,86 лв. Посочено е, че стандартната цена на устройството е
369,90лв., отстъпката е 191,04 лв. Допълнителното споразумение е сключено за срок от 24
месеца и изтича на 18.12.2021 г.
Ищецът е приложил по ч.гр.д. № 300/2022 г. на НРС и договор за лизинг, л.29,
съгласно който на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване устройство
*** с неговите принадлежности – зарядно и упътване с гаранционна карта. Съгласно чл. 1 от
договора общата цена, която лизингополучателят следва да плати е 172,97 лв. с вкл. ДДС.
Изплащането на цената на устройството е при договорена месечна лизингова вноска от
5,89лв.
Ищецът е приложил по ч.гр.д. № 300/2022 г. на НРС и договор за лизинг на базови
аксесоари от 18.12.2019 г., л.17-20, съгласно който на ответника са предоставени за
временно и възмездно ползване описаните в таблицата пет артикула, индивидуализирани с
продуктовите си номера. Съгласно договора общата цена на предоставените базови
аксесоари е 74,70 лв., което в чл. 1, ал. 2 от него е посочено, че е общата лизингова цена, с
вкл. ДДС, която следва получателят да плати. Изплащането на цената на предадените
аксесоари е при договорена месечна лизингова вноска от 3,11лв.
Ищецът е представил фактури, като фактура № */* г.е за периода от 15.11-14.12.2019
г. на стойност 48,02 лв., от които 24,34 лв. за ползвани мобилни услуги, вкл. такси и сумата
от 23,68 лв. остатък от предишен период.
Фактура № 72992***28/15.01.2020 г.е за периода от 15.12-14.01.2020 г. на стойност
305,75лв., от които 305,75 лв., които включват ползвани мобилни услуги, вкл. такси, суми за
лизинг, както и допълнително сумата от 24,34 лв. баланс от предишен период. Общо по тази
фактура се претендират от ответника 123,09 лв.
Фактура № */* г.е за периода от 15.01-14.02.2020 г. на стойност 127,06лв., от които
отрицателен баланс от 9,02 лв., за дължими такси и допълнително сумата от 123,09 лв.
баланс от предишен период. Общо по тази фактура се претендират от ответника 123,09 лв.
Крайният срок за плащане е до 01.03.2020 г.
4
По заповедното производство е приложена фактура за всички претендирани от
ответника суми, с № */* г.е за периода от 15.02-14.03.2020 г. на стойност 558,69 лв.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 114,09 лв.,
представляваща задължения по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до
14.01.2020 г., съдът намира, че съгласно посочената детайлна справка към всяка от
фактурите, действителния размер на задълженията, представляващи сумата от 19,53 лв. без
ДДС за ползвани мобилни услуги, вкл. такси, отразена във фактура № */* г. и сумата от
74,04 лв. без ДДС за също ползвани мобилни услуги, вкл. такси, отразена във фактура №
72992***28/15.01.2020 г.е за периода от 15.12-14.01.2020 г. общия размер на тези суми е
93,57 лв. без ДДС или с вкл. ДДС – 112,28 лв.
Във фактурата от м. януари 2021 г. са начислени и други задължения на абоната,
вкл.за вноска по лизинг, задължения от предходен период, както и такива за други
таксувани услуги, но всички те не представляват непосредствени задължения за ползваните
мобилни услуги, вкл. такси, по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до
14.01.2020 г., поради което не следва да се присъждат, като част от задълженията по този
договор за такси и мобилни услуги.
Предвид на горното, съдът намира, че този иск е основателен и доказан само за
сумата от 112,28 лв. и следва да се отхвърли за разликата до претендираните общо
114,09 лв.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 84,90лв.,
представляваща неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по Договор за
мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„*“, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „*“, на стр. 3/6, последен абзац л. 8 от ч.гр.д. № 300/22 г.,
е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до
края на този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В т.12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД,
но не е посочена дата на прекратяването на всеки от договорите. Посочено, е че услугата е
5
деактивирана на 11.03.2020 г., договорът е прекратен и е начислена неустойка. В исковата
молба и в уточняващата такава по настоящето дело, ищецът също не е посочил дата на
прекратяване на договорите. Деактивирането на услугите не е равнозначно на прекратяване
на договорите.
Съгласно чл. 19б от ОУ на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, намиращи се на сайта на дружеството
https://www.yettel.bg/sites/default/files/yettel_terms_and_conditions_gsm_umts_lte_as_of_04.09.2022.pdf
Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят,
съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Самото прекратяване на
сключения договор с потребителя се извършва на основание чл. 75 от ОУ приложени към
заявлението, с който е уредена правната възможност Теленор България ЕАД да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява
задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ,
Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно писмено
предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези, като относно посоченото
твърдение за неплащане на дължими суми по договорите, приложимо очевидно е това по б.
„г“, когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23.
„Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези Общи условия или по
индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на 1 (една) година,
а съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е задължение по
тези Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно
неговото изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата
на другата страна.
В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на 2 месечни неплатени
вноски на абонаментни такси за всеки от телефонните номера за периода от 15.11.2020 г. до
15.01.2021 г., а самото деактивиране на услугите е станало според посоченото в заявлението
на 11.03.2021 г. С фактурата от м. 02.2020 г. е сторнирано надплатено за абонаментните
такси по план „Тотал +“ със сумата от 7,52 лв.без ДДС, което показва, че не е налице
неплащане на дължима такса за абонаментни такси и ползвани мобилни услуги. Тази сума е
приспадната от дължимите суми за застраховки, вноски за аксесоари и по договор за лизинг.
Следователно дори е налице неплащане на 2 поредни месечни вноски по договора за
мобилни услуги, това обаче не представлява основание за прекратяване на договора, поради
изискуемото според ОУ неплащане на три или повече вноски. Не се сочи от ищеца по
делото и не се доказва от него наличието на евентуално втората предпоставка за
прекратяване на договорите, „действие или бездействие, с което значително се засягат
правата на другата страна“.
Неплатената към втория месец сума за абонаментни такси по план „Тотал+“ е била в
6
размер на 23,32 лв. без ДДС или 27,98 лв. и тя е в пълен размер на основния пакет за такса,
която съгласно отразеното в третата по ред фактура е очевидно не само платена, но и за
третия месец е надплатено, предвид на отразеното приспадане на сумата от „-7,52“, л. 11 от
делото, което показва, че към датата на нейното издаване 15.02.2020 г., респ. към датата на
деактивирането на услугите – 11.03.2020 г., интересът на доставчика на мобилни услуги е
бил удовлетворен, а не „засегнат“.
По отношение на самото прекратяване, което бил извършил ищецът, той не твърди и
не сочи, да е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него
прекратяване на договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други
разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване се извършва чрез
един от следните начини: – писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; – по факс; –
чрез електронна поща; – с кратко съобщение (SMS); – чрез повикване към потребителя; –
чрез медиите; – чрез публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg.
Предивд наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на
договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, то очевидно
самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.
В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба относно реда за
извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него. Дата на прекратяване
на договора не се сочи и в самото заявление. Съгласно чл. 55 от ОУ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Yettel може
да спре достъпа до услугите на потребител, който с поведението си застрашава или пречи на
нормалното ползване на услугите от страна на други потребители. Yettel може да прекрати
достъпа до услугите, предоставяни чрез Мрежата, на потребител, за когото е установено и
доказано, че виновно и системно застрашава или пречи на нормалното ползване на услугите
от страна на други потребители. В случай на прекратен достъп на потребителя до услугите,
предоставяни чрез Мрежата, индивидуалният договор между потребителя и Yettel
прекратява действието си. Прекратяване действието на индивидуалният договор в случаите
по предходното изречение влиза в сила от датата на уведомление от страна на Yettel до
потребителя по някой от начините по т. 51. Уведомлението за ограничаване на
услуга/услуги, за прекратяване на достъп и/или за прекратяване на договор се извършва чрез
един от посочените в т. 51 начини, независимо от основанието за това.
Предвид на това, че ищецът не доказва наличието на извършено съгласно
разпоредбите на ОУ и съгл. чл. 87, ал.1 от ЗЗД уведомяване на ответника за прекратяването
на договора, то такова не е настъпило и ищецът не може да черпи права от собственото си
незаконосъобразно и недобросъвестно поведение.
Съдът намира, че сключения между страните по делото договор за мобилни услуги
на описания предпочетен номер, не е индивидуално сключен договор, а напротив такъв с
предварително установени в полза на заявителя клаузи, които дори не кореспондират и с
приложимите към тях ОУ. Декларираното съгласие от длъжника, че е съгласен и с
приложимите към съответните договори ОУ не отменя задължението на доставчика на
7
мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното прекратяване и
разваляне на договорите и писменото уведомяване на длъжника за това. Съгласно нормата
на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради това,
че се касае за писмен договор, то и изявлението за прекратяването му, респ. едностранното
му разваляне, следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД. Претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна
функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ,
при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договорите за мобилни услуги
не съответства на посоченото в ОУ към тях.
В смисъла на гореизложеното, клаузата в договорите за мобилни услуги относно
заплащането на неустойката се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. т.5 и
т. 19, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като: 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Поради установяването на неравноправност на клаузата относно неустойката за
прекратяване на договора, също неравноправна се явява посочената в договора добавка към
нея, приравнена също на неустойка. Съгласно посоченото в договора към т. 11, след „данни
за потребителя“ и определянето на срока на договора, на стр. 3/6, б. „а“, изр. 3-то „в
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора …“.
Съдът намира, че е налице накърняване на добрите нрави, поради което искът по чл.
415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за неустойка, равняваща се на тримесечни абонаментни такси
без ДДС, по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „*“, за сумата от 84,90лв., представляваща неустойка в размер на
трикратния размер на месечната такса по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“, е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли изцяло. В този смисъл са и постановените от въззивните съдилища
съдебни актове - Решение № 162 от 2.09.2022 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 239/2022 г.,
Решение № 796 от 10.06.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1115/2022 г., Решение № 140
от 8.06.2022 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 160/2022 г., Решение № 113 от 19.05.2022 г. на
ОС - Шумен по в. гр. д. № 48/2022 г., Решение № 82 от 20.07.2022 г. на ОС - Търговище по
в. гр. д. № 119/2022 г., Решение № 260087/21.04.2021 г. по в.гр.д. № 63/2021 г.на ОС Шумен,
Определение № 714 / 08.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 346/2022 на Окръжен съд – Шумен,
Определение № 469/15.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 206/2022 г. на Окръжен съд – Шумен и мн.
др.
8
По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 139,44лв.,
представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг за устройство ***,
вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., съдът прие от правна страна
следното:
Съгласно договор за лизинг, л.29 от ч.гр.д. № 300/2022 г. на НпРС, на ответника са
предоставени за временно и възмездно ползване устройство *** с неговите принадлежности
– зарядно и упътване с гаранционна карта. Съгласно чл. 1 от договора общата цена, която
лизингополучателят следва да плати е 172,97 лв. с вкл. ДДС. Изплащането на цената на
устройството е при договорена месечна лизингова вноска от 5,89лв.
От представените по делото фактури се установява, че съгласно фактура №
72992***28/15.01.2020 г. за периода от 15.12-14.01.2020 г. на ответника са начислени суми
на стойност 5,89 лв., за неплащането на вноски по договор за лизинг (1 от 24), т.е първа
вноска от общо 24.
Сума в същия размер е начислена и във фактура № */* г.е за периода от 15.01-
14.02.2020 г. и тя е за неплащането на втората вноска по договор за лизинг (2 от 24).
Относно тази сума, в уточняващата искова молба е посочено, че се претендира сума в размер
на 3,97 лв., което е остатък от дължимата сума от 5,89лв. Това не може да се установи с
категоричност от представените по делото доказателства, но доколкото е в размер по –
малък от този, в който е месечната лизингова вноска и се претендира от самия ищец, то
очевидно и в този размер следва да бъде обсъждано от съда.
Съдът приема, че ответникът дължи на ищеца за неплатени лизингови вноски по по
двете фактури за Договор за лизинг за устройство ***, общо 14,14 лв., но от тях ищецът
претендира само сумата от 9,86лв., поради което искът му в тази част следва да се уважи.
Освен неплатените до м.02.2020 г. месечни вноски по договора за лизинг, ищецът
претендира и сумата от 129,58лв., представляваща сбора на оставащите 22 бр. месечни
лизингови вноски. Основание за претендирането на месечните лизингови вноски, до края на
лизинговия период, според ищеца е в нормата на чл. 12, ал.1 и ал.2 от ОУ към договорите за
лизинг, публикувани на сайта на ищеца
https://www.yettel.bg/sites/default/files/yettel_general_terms_lease_basic_accs_as_of_01.
Съгласно чл. 11 от ОУ на договора, лизингодателят има право да развали договора за
лизинг и в следните случаи на неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, като за самото разваляне и предсрочно прекратяване, настъпват съгл. чл.
10 от ОУ, след изтичане на 10 дневен срок от получаване на писмено предизвестие за
неизпълнението и неизправната страна не го е отстранила. Едва в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на Лизингополучателя, Лизингодателят,
съгл. чл. 12, има право, в съответствие с разпоредбите на договора, настоящите Общи
условия и действащото законодателство, като с писмено уведомление до
Лизингополучателя обяви, че се отказва едностранно от изпълнение на задълженията си
9
по договора и тези Общи условия, и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и
платими, и/или да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез
продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите, и/или принудително
да удовлетвори вземането си. Посочено е още в ал. 2, че месечните вноски и другите
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания.
Уведомяване от страна на ищеца, той и лизингодател на предоставената на
ответника вещ ***, не е направено, както за развалянето на договора, така и за предсрочната
изискуемост на вноските по него. Ищецът не представя доказателства за прекратяването на
договора за мобилни услуги, обстоятелставата за което бяха обсъдени при разглеждане на
първия от предявените от ищеца искове. От това следва, че ищецът няма и правото към
настоящия момент да иска плащане на оставащите неплатени лизингови такси, до края на
периода на действие на договора за лизинг. Съгласно чл.17 от ОУ на договорите за лизинг,
за неуредените в договора за лизинг и настоящите Общи условия въпроси ще се прилагат
разпоредбите на действащото българско законодателство. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Такова писмено предупреждение не е направено
от ищеца по делото. Съгласно посоченото в ал.2 на чл. 87 ЗЗД, кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако 1/ изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, 2/ ако поради забава на длъжника то е станало безполезно,
или 3/ ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Съдът
намира, че не са били налице и основанията за разваляне на договора без даване на срок за
изпълнение, визирани в посочената норма, поради това, че изпълнението на незначително
просроченото задължение за плащане на 2 месечни лизингови вноски в общ размер от 14,14
лв. само по себе си е незначително, а освен това ищецът сам сочи, че за втората вноска
претендира размер, по – малък от нея, който е 3,97 лв. Съдът приема, че в случая е налице
безспорната хипотеза на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, съгласно която разваляне на договора не се
допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на
интереса на кредитора.
В този смисъл, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата по чл. 12 от ОУ
на договорите за лизинг, за обявяване на оставащите до края на договора месечни вноски за
предсрочно изискуеми, поради което и те не се дължат от ответника.
В резултат на направените изводи относно исковата претенция по чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД за сумата от 139,44лв., представляваща неизпълнение на задължения по
10
Договор за лизинг за устройство ***, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до
14.03.2020 г., съдът намира, че следва да се уважи само за сумата от 9,86лв. и да се
отхвърли за разликата до исканите 139,44 лв.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 148,73 лв.,
представляващ неустойка по Договор за лизинг за устройство ***, съдът установи следното:
Неустойката се претендира на основание чл. ІV.2, б. „б“ от Допълнителното
споразумение от 18.12.2019 г., приложено на л. 24-28 от делото, с което е избран месечен
плат „Тотал +“. Съгласно т. ІІ от допълнителното споразумение, предоставеното устройство
е с обща лизингова цена с абонаментния план от 178,86 лв., а стандартната цена (в брой, без
абонамент) е 369,90 лв. Отстъпката е 191,04 лв.
Съгласно посоченото в договора за мобилни услуги на стр.3/5, В случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина на потребителя или при
нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази
неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и
според б. „б“ в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документи, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тази норма не следва да се възприема и тълкува изолирано от цялострата нормативна рамка
от която е част. В основата на хипотезата на чл. ІV.2 от Допълнителното споразумение от
18.12.2019 г., е прекратяването на договора по някоя от посочените причини. Следователно,
правото да се иска разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг), възниква при наличие на извършено надлежно прекратяване на
договора.
Относно предявените от ищеца искове, преди този, беше установено, че не е налице
надлежно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, поради
което и не могат да настъпят последиците, посочени в чл. ІV.2 от Допълнителното
споразумение от 18.12.2019 г., вкл. и тези по б. „б“. Това би било възможно само в
хипотезата на прекратяване на договора за мобилни услуги. Дължимостта на тази
„неустойка“ е уговорена като втора, допълнителна и при това кумулативно свързана с
посочената в б. „а“ от договора за мобилни услуги, тъй като цели именно обезщетяване
вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. Така,
11
както е уговорена, тя действително има обезщетителен характер и по същността си
представлява неустойка, независимо от начина по който е означена. Тази неустойка е
уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и със заявлението са
претендирани кумулативно и двете. Това води до накърняване на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, и я прави нищожна.
Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции, се надхвърля законната обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Самата клауза не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, изхождайки
от цялото съдържание на договора и конкретно на посоченото в него в последния абзац на
стр. 3/5, поради което и същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да
се прилага. Тъй като договора може да се прилага и без тази нищожна клауза, то самият
договор не е нищожен съгл. чл.146, ал.4 от ЗЗП.
Въз основа на горното, съдът приема, че за заявителя не е възникнало основанието
да иска, в случаите, в които е доставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора,
съгласно посоченото в самия договор.
Съдът намира, че тази претенция се основава също на неравноправна клауза,
формулирана в съдържанието на самия договор, на стр. 3/5, поради което следва да се
отхвърли, изцяло.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 71,53 лв.
представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за
общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно сключения договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019 г., л.17-20
от заповедното дело, на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване
описаните в таблицата пет артикула, индивидуализирани с продуктовите си номера.
Съгласно договора общата цена на предоставените базови аксесоари е 74,70 лв., което в чл.
1, ал. 2 от него е посочено, че е общата лизингова цена, с вкл. ДДС, която следва
получателят да плати. Изплащането на цената на предадените аксесоари е при договорена
месечна лизингова вноска от 3,11лв.
Съгласно цитираните, приложими Общи Условия на договор за лизинг на базови
аксесоари, достъпни на интернет страницата на Йеттел, приложими за договора,
основанията за неговото разваляне, са посочени в чл. 10, както и в случаите на едностранно
12
разваляне на договорите в чл. 11, ал.1, предл.1-во, поради неизпълнение на договора за
предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който Лизингодателят и
Лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на неговото прекратяване от
Лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни и/или фиксирани услуги,
предоставяни от Лизингодателя. Самата предсрочна изискуемост на вземанията,
произтичащи от договора за лизинг, обаче, също изисква съгл. чл. 12, ал.1, предл.1-во от ОУ
за тях, писмено уведомление до Лизингополучателя. Такова писмено уведомяване се
изисква и съгласно чл.17 от ОУ на договорите за лизинг вр.чл. 87, ал.1 от ЗЗД.
Горното показва, че за да се претендира посочената сума по договора за лизинг е
необходимо писмено уведомяване на неизправната страна от изправната. Безспорно
установено по делото е липсата на надлежно уведомяване на ответника за развалянето на
договора за мобилни услуги, респ. на договора за лизинг на базови аксесоари, вкл.и за
предсрочната изискуемост на вземанията по него.
Съдът намира, че сключения между страните по делото договор за лизинг на базови
аксесоари, не е индивидуално сключен, а напротив такива с предварително установени в
полза на заявителя клаузи. Декларираното съгласие от длъжника, че е съгласен и с
приложимите към съответните договори ОУ не отменя задължението на доставчика на
мобилни услуги и лизингодател да изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното
прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на длъжника за това.
Предвид на горното, съдът намира, че исканата от ищеца сума от 71,53 лв.
представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари за
общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г.,
не се дължи от ответника и искът за нея следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
225лв. за държавна такса. Ищецът е платил и сумата от 300лв. за особен представител на
ответника. Такъв е бил определен и сумата е изплатена на адв. Н. Д. от АК Шумен.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв.
Действителните разходи на ищеца са в общ размер от 525 лв.
Общия размер на претендираните от ищеца разноски са 885 лв.
Страната не е представила и списък на разноските.
13
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
По делото не са представени доказателства за платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Доказателства за това няма както към първоначалната
искова молба, така и към допълнителната от 09.06.2022 г. Налице са само пълномощни, л.
12- 15, като относно упълномощаването на адв. Людмил Георгиев, в пълномощното на л.12
не е посочено договарянето на възнаграждение и съответно неговото заплащане. Предвид на
горното, съдът намира, че искането за тези разноски, като изцяло недоказано следва да се
отхвърли изцяло и да не се взема предвид при разпределяне на разноските, дължими от
ответника, доколкото нормите на чл. 78 от ГПК визират присъждане на разноски, такива
които са направени от страните, а не такива, за които липсват данни да са направени.
Дадените с пълномощното права касаят единствено процесуалното представителство и
защита и не включват договор за заплащане на тази дейност. Поради това, че включването
на недоказаните разноски за адвокатско възнаграждение към общия размер на другите,
направени от ищеца, би натоварило неоправдано ответника с недължими и ненаправени от
ищеца разноски, съдът намира, че за тях следва да се постанови отделен диспозитив за
отхвърлянето им.
Предвид на горното, съдът намира, че искането на ищеца за сумата от 360лв.
разноски за адвокатска защита като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Съгласно установеното по делото, ищецът е направил действителни разноски по
делото в размер на 525 лв. за предявените от него искове на обща стойност от 943,69 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове в общ размер от 122,14лв., и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по
исковото производство сумата от 67,95 лв., като за разликата над този размер до поисканите
525 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за
ДТ и 360лв. възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 385лв.
Претенциите на ищеца следва да се уважат пропорционално на уважените вземания.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ размер на
49,83 лв.и да се отхвърлят за разликата до 385лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо М. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Н. ул. „Ц. №*, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М., за сумата от 112,28 лв. (сто и
дванадесет лева двадесет и осем ст.), неплатени абонаментни такси, използвани
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „*“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019 до
14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС – 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата
над присъдената сума до 114,09 лв.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М.
*“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М., срещу М. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Н.
ул. „Ц. №*, за установяване съществуването на вземането за сумата от 84,90лв.
(осемдесет и четири лева и деветдесет ст.), неустойка в размер на трикратния размер на
месечната такса по Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „*“, присъдено по Заповед за изпълнение №
145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо М. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Н. ул. „Ц. №*, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М., за сумата от 9,86лв. (девет лева
осемдесет и шест ст.), представляваща неизпълнение на задължения по Договор за лизинг за
устройство ***, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020г., която е
присъдена по Заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС ,
като отхвърля иска за разликата над присъдената сума до 139,44 лв.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М.
*“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М., срещу М. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Н.,
ул. „Ц. №*, за установяване съществуването на вземането за сумата от 148,73 лв. (сто
четиридесет и осем лева седемдесет и три ст.), представляващ неустойка по Договор за
лизинг за устройство ***, присъдено по Заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д.
№ 300/22г. на НПРС.
15
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М. *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М., срещу М. Р. И. с ЕГН ********** от
гр. Н., ул. „Ц. №*, за установяване съществуването на вземането за сумата от 71,53 лв.
(седемдесет и един лева петдесет и три ст.), представляваща неизпълнение на задължения по
Договор за лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за
периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., присъдено по Заповед за изпълнение №
145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС.
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 ГПК на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М. *“, Б. С., сграда *,
представлявано от Д. и М., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.
„Ц. №*, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М. *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М.,
направените по делото разноски в размер на 67,95 лв. (шестдесет и седем лева деветдесет
и пет стотинки), като отхвърля искането за разликата до претендираната сума от 525 лв.
петстотин двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, М. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. „Ц. №*,
ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „М.“, ж.к.“М. *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д. и М., сумата от 49,83 лв.
(четиридесет и девет лева осемдесет и три ст.), представляваща разноски, направени по
заповедното производство по ч.гр.д. № 300/22г., като отхвърля искането за разликата над
присъдения размер до поискания от 385лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 300/22г.
по описа на НпРС.
16
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
17