№ 16960
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110146523 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Фирм /с
предишно наименование Фирма/ срещу Д. И. В. /конституирана на основание
чл. 227 ГПК на мястото на починалата Т. В. К./, с която e предявен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за
установено, че същият дължи на ищеца сумата от 136.19 лв., представляваща
неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по договор/и за
далекосъобщителни услуги с клиентски № **** от дата 27.09.2018 г. за
периода от 08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., сключен между Т. К. В. и Фирма, за
което за издадени фактури № ********/08.04.2019 г., № *********/08.05.2019
г. и № *********/08.06.2019 г., вземанията по който договор са прехвърлени
на дата 24.02.2020 г. на „Фирма по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.,
който ги е прехвърлил на Фирма по силата на анекс от 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 68063/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че претендира вземанията си на основание договор за
цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител „Фирма, който ги придобил по силата
на договор за цесия от 16.10.2018 г. от Фирма. Посочва се, че бил сключен
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № **** от дата 27.09.2018
г. между Фирма и Т. К. В. за ползване на мобилна услуга за номер
**********, както и втори договор за номер ********** при условията на
тарифен план с месечна такса съответно от 19.99 лв. и 16.99 лв. Ответникът
не бил заплатил потребените от него услуги за периода от 08.03.2019 г. до
07.06.2019 г. на стойност 136.19 лв., за което били издадени 3 бр. фактури, а
договорът бил едностранно прекратен. Уточнява, че във фактурите е
1
начислена и лизингова вноска от 6.98 лв. на месец, като договорите за лизинг
са част от договорите за далекосъобщителни услуги и се дължат на основание
предоставянето на същите. Посочва се още, че към исковата молба било
приложено уведомление за двете извършени цесии от фирма, който се явявал
и пълномощник на цедента по договора за цесия от 16.10.2018 г. във връзка с
уведомяването на длъжниците, поради което имало редовно уведомяване на
длъжника с връчването на исковата молба. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /връчени на 21.06.2023 г./, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор
на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след
като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва
да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца
следва да се присъдят сумите от 25 лв. платена държавна такса в исковото
производство, 180 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство,
сумата от 25 лв. държавна такса в заповедното производство и 180 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Фирм /с
предишно наименование Фирма/, ЕИК *******, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. В. Г., срещу Д. И. В., ЕГН ********** с
адрес /административен адрес/ /конституирана на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалата Т. В. К./, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че Д. И. В. дължи на „Фирм
сумата от 136.19 лв., представляваща неплатени задължения за
далекосъобщителни услуги по договор/и за далекосъобщителни услуги с
2
клиентски № **** от дата 27.09.2018 г. за периода от 08.03.2019 г. до
07.06.2019 г., сключен между Т. К. В. и Фирма, за което за издадени фактури
№ ********/08.04.2019 г., № *********/08.05.2019 г. и №
*********/08.06.2019 г., вземанията по който договор са прехвърлени на дата
24.02.2020 г. на „Фирма по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., който
ги е прехвърлил на Фирма по силата на анекс от 10.03.2020 г. към договор за
цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 68063/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. И. В., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/
/конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата Т. В. К./,
да заплати на „Фирм /с предишно наименование Фирма/, ЕИК *******, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Г., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 410 лв., разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3