№ 194
гр. П., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245200500829 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №1082/19.08.2024г., постановено по гр.д.№3068/2023г. по
описа на РС- П. е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор
55155.504.542 по кадастралната карта и регистри на гр.П., с площ 414кв.м., с
адрес: гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10-12, между неговите собственици - страните по
делото С. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10- ищци и ответниците К. А. Г., ЕГН ********** и
Г.Д.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.П., ул.“К.А.Б.“ №12, съобразно
заключението на вещото лице Б.Г. приложено по делото (втори вариант към
заключението, депозирано на 07.05.2024г.), както следва:
-С. Г. Б. и С. М. Б. да ползват частта от дворното място, оцветена в синьо
на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от
които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м. застроена с гараж без право на строеж
и строителни книжа.
-К. А. Г. и Р. А. Г. да ползват общо частта от дворното място, оцветена в
червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и
незастроена, от които 81кв.м. незастроена, като скицата на вещото лице на
1
лист 122 от делото да се счита за неразделна част от настоящото решение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. А. Г. и Р. А. Г.,
чрез пълномощника им адв.С. С. А., съдружник в адвокатско дружество „А.а
и У.“.
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В тази връзка
се визира, че неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил искането на
доверителите му за разпределение ползването на съсобственото дворно място
чрез разпределение ползването на свободната дворна площ и по- специално в
предложения от вещото лице по изготвената СТЕ във Вариант №3.
Сочи се, че неправилно съдът не възприема този начин на разпределение
ползването на дворното място, тъй като чрез него ще се осигури равенство в
използваната площ от двете страни, според правото им на собственост, както
и удобство за влизане, паркиране и излизане на ищците и на ответниците в и
от дворното място с лек автомобил, както е било до настоящия момент.
Цитира се разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС и правна теория касаеща
същата.
Визира се, че предмет на исковата молба е разпределяне на ползването
на дворно място с размери 414кв.м., което се намира в ПИ с идентификатор
№55155.504.542 по кадастралните карти и кадастралните регистри на
Изпълнителния директор на АГКК. От заключенията на приетата по делото
техническа експертиза и приложените скици към заключенията се установява,
че в дворното място са изградени две сгради на основното застрояване и една
сграда на допълващо застрояване с обслужващо предназначение- гараж.
Сградите на основното застрояване представляват двуетажни масивни
жилищни сгради, като видно от представените по делото писмени в сградата,
собствена на доверителите му, етажите принадлежат на различни
собственици.
При това положение се приема, че безспорно е налице етажна
собственост по отношение на жилищната сграда на доверителите му (по
аргумент на чл.38, ал.1 от ЗС).
Цитира се нормата на чл.38, ал.1 от ЗС.
2
Твърди се, че не следва да се пренебрегва и фактът, че С. Б. е
притежавал собственост в притежаваната от доверителите му жилищна
сграда, но след съдебни производства и изнасяне същата на публична продан,
то тя е закупена от Р. Г., с всички произтичащи от това права и задължения, а
С. Б. е бил обезщетен за таза продажба и получаване на стойността на дела си,
както и със съгласие за учредяване право на строеж в дворното място от
Сочи се, че от мотивите на съдебното решение на първоинстанционния
съдебен състав е видно, че последния неправилно е интерпретирал практиката
на ВКС, тъй като цялата съдебна практика е в смисъл, че сградите, които са
построени в поземления имот са самостоятелни обекти, тяхната площ, която
заемат от терена трябва да се изключи от площта за разпределение в дворното
място и то да се разпредели, като се вземат предвид свободната незастроена
площ. В случая обаче в площта от дворното място отредено за ползване от
ищците трябва да се включи и застроената площ на изградения от тях гараж,
тъй като той е без строителни книжа и без учредено в полза на ищците право
на строеж.
Счита се, че на разпределение, подлежи само незастроената площ на
съсобственото дворно място съобразно дяловете в съсобствеността. Обект на
разпределение в настоящето производство следва да бъде само незастроената
част от терена. В този смисъл се цитира практика на ВС на РБ- Решение №95
от 30.01.1974г. по гр.д. № 2322/73г. на I г.о., Решение №506 от 29.03.1974г. по
гр.д. №2779/73г., I г.о./. В този смисъл се приема, че съдът неправилно не се е
съобразил и с цитираната от него съдебна практика, отразена в мотивите на
съдебното решение, в съдебни решения от 2014г. и от 2016г., както и в
определение от 2011г. всичките на ВКС.
Твърди се, че неправилни са съжденията на съда, че по- голямата част от
съдебната практика приема, че площта под индивидуално притежаваната
сграда представлява площ от дворното място, ползвана от съответния
собственик. Построените в имота две жилищни сгради са отделни
самостоятелни обекти и обекти на права и задължения, когато страната е
построила законно, както в случая са двете жилищни сгради, но не и
изграденият от ищците гараж. Заетата от жилищните сгради площ от
поземления имот трябва да се изключи от площта за разпределение и да се
разпредели свободната незастроена площ при равни права между ищците и
3
ответниците съобразно правото им на собственост в поземления имот, като в
площта на ищците се включи и площта на гаража.
Сочи се, че неправилно и необосновано съдът с обжалваното решение е
приел, че ответниците въпреки тяхното желание за начин на разпределение на
дворното място е трябвало да поискат допълнителен пети вариант към
назначената и допусната по делото СТЕ, по начин описан от съда и
съответстващ на желанията на ищците. Вещото лице визира, при вариант 3 от
заключението си, че може да се преминава с лек автомобил и от двете страни
по делото, както и той да се паркира свободно в дворното място. Отделно от
това тези съждения на съда са неправилни защото в производство, касаещо
разпределение ползването на имот, съдът трябва да съобрази действителното
фактическо положение в имота, какво е изградено, без да се налага
извършване на строително монтажни работи, както иска съдът, тъй като двете
входни врати на дворното място са изградени и са налични и няма нужда от
нова обща врата.
Твърди се, че законът не сочи критериите, по които да се извърши
разпределението, а същите са установени от съдебната практика, но са
свързани с осигуряване на по- целесъобразен вариант на разпределение, така
че всеки собственик да може максимално да се ползва от вещта съобразно
правата си. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВКС.
Твърди се, че съдът изобщо не е съобразил, че към настоящия момент и
двете страни по делото- и ищците и ответниците паркират собствените си
леки автомобили в дворното място, за което са изградени и дворни врати с
достатъчна ширина, предвид и че на пътното платно пред имота е
невъзможно. Както и не е взел предвид, че чрез избрания от него вариант за
разпределение на дворното място за ответниците ще бъде дори трудно да се
извършва ремонт на жилищната сграда, както и ще се налага майсторите да
преминават през частта от дворното място на ответниците в скосения край
покрай жилищната страна на ответниците, с което ще се създадат
допълнителни конфликтни ситуации.
Сочи се, че спорно е между страните по делото, как и по какъв начин
следва да се разпредели ползването на общото дворно място. Този въпрос
обаче за изготвянето на различни варианти за ползване на дворното място от
съсобствениците е и експертен такъв, той изиска специални знания, в случая
4
из областта на техниката.
Счита се, че първоинстанционният съд сам е трябвало служебно да
назначи съдебно- техническа експертиза с разгледания от него пети въпрос в
мотивите на решението. След като съдът и сам признава, че има нужда от
специални знания и след като констатира, че не са налице достатъчно
варианти за разпределение на дворното място, с оглед исканията на страните,
целесъобразност на разпределението и съобразяване с фактическото
положение до момента е следвало и сам да постави въпрос на вещото лице за
изготвяне на допълнителен вариант, така както е описан в съдебното решение.
След като това не сторено се приема, че от първоинстанционния съд е
допуснато процесуално нарушение, довело до неправилно изясняване на
спорния по делото въпрос за начин за разпределение на дворното място, който
ще се доближава максимално до фактическото положение в имота, за който
изводите на първоинстанционния съд са неправилни и непълни, формирани
пристрастно, без да бъде изяснена фактическата обстановка в пълнота, което в
случая е изисквало и експертни познания, като съдът и служебно, без да има
дори нарочно искане от страните е трябвало да назначи вещо лице.
Визира се, че в производство по спорна съдебна администрация, където
съдът следи служебно за интересите на страните, удобството на същите при
извършване на разпределение ползването на имота, както и решението да
съответства на фактическото положение на място, съдът е длъжен служебно
да допусне събирането на експертиза, когато възникне необходимост от
установяването на даден факт, както в случая констатира, че виждането на
ответниците и съдебната практика относно начина на разпределение на
дворното място се различава от начина на виждане на съда и на друга част от
съдебната практика.
Твърди се, че съдът е следвало служебно да назначи необходимата
съдебна експертиза с цел установяване на допълнителни варианти за
разпределение ползването на дворното място съобразно наличните данни по
делото, като съобрази разпоредбата на т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК
на ВКС, като тук не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че още в
първото по делото съдебно заседание от страна на процесуалния представител
на ответниците е искано изготвянето на експертиза, при която вещото лице
съобразявайки се с изградените входни врати да предвиди вариант с права
5
линия, успоредна на двете жилищни сгради, като уравняването на частите за
ползване да се извърши в задния край на двора - това предполага изготвяне на
вариант с включена площ на жилищните сгради за разпределение и без да се
включва същата.
Сочи се, че неправилни са доводите на съда, че следвало да има
възражение от някоя от страните, че ако една от тях няма достъп до имота с
автомобил, то и другата не следвало да има достъп, тъй като при предложения
от вещото лице Вариант №3 и за двете страни има възможност да ползват
поземления имот, като паркират леки автомобили в него, т.е. създават се
равни правни възможности и за ищците и за ответниците, което е и целта на
иск, касаещ спорна съдебна администрация и същевременно са съобразени
правата на страните в правото на собственост.
Твърди се, че съдът неправилно цитира Решение №261354/26.02.2021г.
по в.гр.д. №159/2019г. по описа на СГС, че съдът нямал задължение да
предоставя възможност за всеки от съсобствениците за паркиране на МПС в
дворното място, тъй като в този случай е било невъзможно да се осигури
паркомясто за всеки съсобственик, докато в настоящия случай това е
възможно, че искания от ответниците вариант №3 от изготвената по делото
СТЕ.
Визира се, че искания от ищците вариант № 4 от назначената по делото
СТЕ не е удобен, тъй като той „изкривява“ линиите на ползване на поземления
имот, което ще създаде трудности и неудобства за страните. Приема се, че
този вариант е неприложим в настоящото производство, тъй като в това
производство не могат да се разпореждат никакви промени в имота, а като се
изхожда само от фактическото положение следва да се определи начина на
ползването му, т.е. съдебното решение по чл.32, ал.2 от ЗС не следва да бъде
основание за внасяне на фактически и/или юридически промени. Цитира се
съдебна практика в тази насока.
Твърди се, че обсъждания от съда вариант №4 от СТЕ изобщо е
неприложим в производство по разпределение на дворното място, тъй като
същият предвижда преустройство на имота, независимо, че ищците го
наричат „прекрояване на входна врата“. Освен това се счита, че съдът създава
предпоставки за последващи конфликти, тъй като за да влизат с лек автомобил
ответниците трябва да навлязат макар и с малко в площта на ищците, което е
6
недопустимо.
Приема се, че избраният от съда вариант на разпределение ползването
на дворното място се явява неудобен, нецелесъобразен и не отразява начините
и възможностите за ползване на дворното място от страните. Така също
създава условия за последващи спорове между ищците и ответниците, вместо
да уреди отношенията им, т.к. по делото е доказано, че ответниците ползват
дворното място за да паркират вътре в него лекия си автомобил, като влизат в
двора откъм улицата и през изградената метална врата, като в това поведение
и начин на ползване от ответниците няма нищо неудобно и противозаконно,
не се и създават смущения за ищците и тяхното ползване, напротив-
поведението на ищците и начина на ползване на дворното място е в
съответствие с Наредбата, а съдът не се е съобразил с това, като е избрал
пристрастно такъв неудобен вариант в полза на ищците и в ущърб на
ответниците, чрез което да доведе до невъзможност и да затрудни ответниците
да могат да паркират автомобил в частта от дворното място, която им е
разпределена за ползване, както правят и ищците, независимо, че имат гараж.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуално
нарушение, като решението му е постановено в противоречие практиката на
ВКС, тъй като преценката на доказателствения материал, събран в хода на
съдебното дирене, видно от мотивната част на решението е направена неясно,
хаотично и в противоречие с правилата на логиката, поради което и изводите
на съда са погрешни, като съдът практически не е изложил мотиви за
съществените въпроси, а само свои констатации, без да става ясно как и защо
стига от тези свои изводи.
Приема се, че първоинстанционното решение е и необосновано, тъй
като преценката на доказателствения материал, събран в хода на съдебното
дирене по делото, видно от мотивната част на решението е направена неясно,
хаотично и в противоречие с правилата на логиката, поради което и
решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В този
смисъл, решението не е конструирано, основавайки се на логическото
мислене, а това представлява основание за отмяната му.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд не почива на
събраните по делото доказателства, а е немотивирано и голословие, с
превратно и неправилно тълкуване на събраните доказателства. Не е
7
достатъчно буквално да се цитира произволно избрана част от някои от
приетите по делото доказателства, но надлежно оспорени от доверителя ни и
опровергани посредством други събрани доказателства, във връзка със защита
на приетата от съда теза, игнорирайки изцяло останалите събрани в тази
насока доказателства.
Сочи се, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на чл.12 от
ГПК, тъй като съдържанието на решението не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа
на „всички доказателства по делото и доводите на страните“.
Твърди се, че първоинстанционният съд е длъжен да даде отговор на
доводите, твърденията, възраженията и исканията на страните, независимо
дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Отхвърляйки
като неоснователни аргументите на дадена страна срещу твърденията на
другата, първоинстанционният съд е задължен да даде в мотивите на
решението такъв отговор, че да станат ясни основанията, поради което те не се
приемат. В настоящия случай се счита, че неизследването в пълнота на
доводите, възраженията и твърденията на жалбоподателите, без да им се даде
мотивиран отговор, необсъждането в цялост на събраните доказателства, сочи
на нарушение на принципа за състезателност, проглА. в чл.8 от ГПК и този на
равенство на страните съгласно чл.9 от ГПК, тъй като това води до
неприлагане на закона еднакво спрямо всички, което също обуславя извод, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като
неправилно.
Визира се, че същевременно, съдът следва да се произнесе въз основа на
кои доказателства приема за доказан или недоказан предявения иск. В тази
връзка, първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение, не е бил
безпристрастен, като това явно личи в мотивите на решението му.
Твърди се, че съдебното решение, чрез използваните изрази,
констатации без мотиви и направени внушения, както и поради изтъкнатите
по- горе процесуални нарушения във връзка със събирането, оценката на
доказателствата, преценката на релевантните факти и подвеждането им под
съответната правна норма, очертава легитимно и обективно оправдано
съмнение е постановено от съд, който не е бил безпристрастен и в
противоречие с изискването по чл.6 (1) от ЕКЗПЧОС, поради това, че изобщо
8
не е съобразил твърденията на доверителя ни в светлината на изложените от
него доводи и оспорвания и при игнориране на отделни части от
доказателствата.
Искането е да се отмени обжалваното Решение №1082 от 19.08.2024г.
постановено по гр.д.№3068/2023г. по описа на РС- П. и вместо него да се
постановите друго, с което да се уважи предявения иск, като се извърши
разпределение на ползването, но по представения от вещото лице под №3
вариант за разпределение на дворното място, на съсобствения недвижим имот,
а именно: Поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, по кадастрални
карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-
14-13-21/25.01.2012г. на Началник на СГКК- П., с адрес на поземления имот:
гр.П., ул.“К.А.Б.” №10-12, с площ: 414кв.м., между съсобствениците, от една
страна: ищците С. Г. Б., с ЕГН ********** и С. М. Б., с ЕГН ********** и от
друга страна, ответниците К. А. Г., с ЕГН ********** и Р. А. Г., с ЕГН
**********, като се разпределите ползването за същите в общ техен дял.
Моли се за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция,
включително и за адвокатско възнаграждение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса - С. Г. Б. и
С. М. Б., чрез пълномощника им адв.Е. Б. от АК- П..
Твърди се в този отговор, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, а постановеното от решение правилно.
В този аспект се визира, че във въззивната жалба се твърди, че
районният съд неправилно не е възприел вариант 3 от допълнително
заключение на в.л.Б.Г., изготвил СТЕ, от предложените варианти за
разпределение начина на реалното ползване на съсобствения между страните
недвижим имот, който е ПИ с идентификатор 55155.504.542 по КККР на гр.П.
и се излагат доводи. Според жалбоподателите следва да се изключи
застроената площ, след което останалата незастроена част от дворното място
да се разпредели по равно между страните, каквито са и правата им по 1/2.
Твърди се, че Вариант 3 не е възприет от РС- П., тъй като би се нарушил
основния принцип при определяне начина на реално ползване на съсобствен
имот- съразмерност, всеки съсобственик да ползва част от незастроеното
дворно място, съответстващо на правата му, като се съобразят площите на
9
притежаваните в индивидуална собственост сгради.
Сочи се, че в приетото в с.з. проведено на 17.05.2024г.. заключение на
в.л.Б.Г. е констатирано, че ответниците Р. А. Г. и К. А. Г. са собственици на
сграда с идентификатор 55155.504.542.1 с функционално предназначение
жилищна сграда със застроена площ 126.00кв.м., а ищците С. Г. Б. и С. М. Б.
са собственици на сграда с идентификатор 55155.504.542.3 с функционално
предназначение жилищна сграда със застроена площ 67.00кв.м. и сграда с
идентификатор 55155.504.542.4 с функционално предназначение гараж, със
застроена площ 22.00кв.м.
Твърди се, че еднозначен е извода, че ищците са собственици на сгради, с
обща застроена площ 89.00кв.м. а ответниците са собственици на сграда със
застроена площ 126.00кв.м.
Визира се, че твърдението в жалбата, че трябва да се изключи от
разпределение застроената част и свободната- незастроена част да се
разпредели по равно, тъй като обект на разпределение е само незастроената
част е несъстоятелно, в противоречие на основния принцип- всеки
съсобственик да ползва част от дворното място, съответстващо на правата му.
Сочи се, че ако съсобствениците притежават сгради в индивидуална
собственост с еднаква застроена площ, то незастроената част от дворното
място следва да се разпредели по равно.
В случая се твърди, че жалбоподателите са собственици на сграда със
застроена площ 126кв.м., значително над застроените от доверителите й общо
89кв.м. и е недопустимо да се извърши по равно разпределение на
незастроеното дворно място.
Визира се, че по възприетия от районния съд вариант 2 от депозираното
заключение на в.л.Б.Г. на 07.05.2024г. за съсобствениците е определено да
ползват по 207кв.м. от дворното място, като в разпределената им част попадат
и собствените им сгради. По този начин съдът е спазил принципът на
съразмерност при разпределението по реда на чл.32, ал.2 ЗС ползването на
дворното място, като се осигурява възможност за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и
незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
Сградите са подобрение върху земята и затова застроената част следва да се
включи в обема на правата на съсобственика. Ищците ще ползват 207кв.м. от
10
дворното място, в която част попадат жилищната сграда и гаража и
ответниците също ще ползват 207кв.м. от дворното място,в които изцяло
попада и собствената им жилищна сграда.
В допълнение се сочи, че по вариант 2 възприет от районния съд,
ответниците запазват достъпа към улично регулационната граница на имота,
който е 3.07м. спрямо 2.77м. за доверителите ми. Ако някой ще изпитва
затруднение за достъп на автомобил, то това са ответниците по жалбата. Освен
това следвайки принципа на съразмерност, страните следва да имат равен
достъп до улично регулационната граница, по който е изготвения вариант 4 от
в.л. Б.Г..
Твърди се, че по така възприетия от РС вариант 2 се запазват входните
врати, така както се поставени от страните и осигуряващи достъп на
автомобили в дворното място.
Твърди се, че в писмения отговор и във въззивната жалба се поставя
въпроса за статута на сграда с идентификатор 55155.504.542.4- гараж, със
застроена площ 22.00кв.м. и доколко съдът следва да я съобрази и включи в
разпределението. В тази насока се сочи, че е приложено в цялост гр.д.
№1314/2020г. на PC- П. , по което с влязло в законна сила на 10.05.2023г.
Решение №260005/01.03.2022г. е отхвърлен предявения от ответниците К. и Р.
Г. иск против С. и С. Б. за премахване на гараж.
Визира се, че в производство по чл.32, ал.2 ЗС съставляващо спорна
съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствената
вещ, а начинът на реално ползване се определя съобразно фактическото
положение, включително и когато то е създадено в резултат на незаконно
строителство. Защитата срещу незаконно строителство се осъществява по
реда на чл.109, ал.1 ЗС, какъвто е бил предявен и отхвърлен.
Искането е да се потвърди обжалваното решение.
С Решение №1087/21.08.2024г. е допуснато служебно, на основание
чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№1082/19.08.2024г., постановено по гр.д.№3062/2023г. по описа на РСК- П.,
като в диспозитива му вместо: „ и Г.Д.Х., ЕГН **********“ да се чете: „и Р. А.
Г., ЕГН **********“.
Против това решение не са постъпили жалби от страните по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателката К. А. Г. се явява лично. Не се
11
явява жалбоподателят Р. А. Г., редовно призован. За двамата жалбоподатели се
явява пълномощниците им- адв.Б. С. и адвС. А.. От страна на последния се
поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени
първоинстанционното решение, като бъде одобрен вариант 7 от заключението
прието в съдебно заседание.
Процесуалният представител- адв.Б. С. се придържа към казаното от
страна на колегата си.
Ответниците по жалбата- С. Г. Б. и С. М. Б., редовно призовани не се
явяват. Същият се представлява от процесуалния му представител в лицето на
адв.Е. Б.. От страна на същата се оспорва подадената въззивна жалба. В
пледоарията си заявява, че доверителите й са съгласни да се постанови
вариант №7 от заключението.
Пазарджишкият окръжен съд, след преценка на изложените доводи
във въззивната жалба и обсъждане на събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано, във връзка с
постъпила искова молба от С. Г. Б. и С. М. Б., двамата от гр.П., срещу К. А. Г.
и Р. А. Г. от гр.П., с която е предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС, за определяне на
начина на реално ползване на съсобствен между страните поземлен имот-
Дворно място в гр.П., с площ 414кв.м., с идентификатор 55155.504.542.
Твърди се в същата, че дяловете на страните и начините за
придобиването им са, както следва: С. и С. Б. притежават общо 1/2 ид.ч. от
които ¼ ид.ч. лична собственост на С. и 1/4ид.ч. в режим на СИО. Всеки от
двамата ответници притежава по 1/4ид.ч., като Р. Г. е придобил своя дял по
дарение от брат си А. Г..
Сочи се, че с писмен договор с нотариално заверени подписи от 1992г.
съсобствениците са се съгласили К. Г. и тогавашният съсобственик А. Г. да
ползват северната половина от имота- незастроената част, която е с площ
150кв.м., а С. Б. да ползва южната незастроена част, също с площ 150кв.м.
Договорено било и ползване на първия жилищен и избен етажи на сградата.
Към момента на извършване на доброволното разпределение на ползването
ищците са притежавали 1/2ид.ч. от първия жилищен етаж.
Визира се, че била извършена съдебна делба на този етаж- обект
55155.504.542.1.1, чрез изнасяне на публична продан, от която делът на
12
ищците бил купен от Р. Г.. В момента, ищците притежават в този поземлен
имот новопостроена жилищна сграда, с идентификатор 55155.504.542.3 и
гараж, с идентификатор 55155.504.542.4, построени изцяло в частта от
дворното място, което се ползва от ищците. Те ползват само 150кв.м.,
включително застроената вече част, което не съответства на правото им на
собственост от общо 1/2ид.ч. при положение, че площта на имота е 414кв.м. и
всичко останало се ползва от ответниците- незастроена част и сгради. По тази
причина искат ново разпределяне на ползването на поземления имот.
В срок е постъпил писмен отговор от С. М. Б. и С. Г. Б., чрез
процесуалния им представител адвС. А.. В него те не оспорват
необходимостта от ново разпределяне на ползването предвид новопостроената
сграда. Твърдят обаче, че гаражът е построен без строителни книжа, без да е
давано съгласие на ответниците, без да е учредявано от тях право на строеж,
самоволно от ищците и представлява незаконен строеж, а това, че е търпим, не
променя изброените обстоятелства. Затова площта, върху която е построен
гаражът, следва да се включи в площта, която ще се ползва от ищците. По-
рано ответниците са премахнали друг, незаконно построен от тях гараж и ако
при разпределението площта на гаража се изключи от разпределяната за
ползване площ, ищците биха получили полза от собственото си неправомерно
поведение.
Сочи се от ответниците, че има и други обстоятелства, които да се
вземат предвид, а именно: Масивната двуетажна сграда, тяхна собственост
има два входа- откъм улицата и откъм задния двор. Ето защо в реалния дял за
ползване на ответниците следва да се включи пространството около
двуетажната сграда, което са ползвали и досега. В началото на 2011г.
ответниците по повод извършеното от С. Б. строителство на гараж в южната
част на съсобствения имот са подали жалби до Община П. и РДНСК, по които
е направена проверка и не са открити строителни книжа за гаража, нито данни
за отстъпено право на строеж.
Искането е да се постанови решение, с което се извърши разпределение
на ползването, но по посочения в отговора начин, на съсобствения недвижим
имот.
В хода на делото и в писмени защити пред първата инстанция страните
поддържат становищата си, като ищцовата страна държи на разпределение,
13
при което всяка от страните да ползва такава част от незастроеното място,
която заедно с площта на ползваните от нея сгради да е равна на половината
площ на цялото дворно място, в противен случай другата страна би ползвала
повече от правата си, както е фактически към момента. Ответниците наблягат
на възможността си за достъп с автомобил до дворното място и считат, че
поравно следва да се разпредели не цялата площ на дворното място, а
поначало само свободната незастроена площ, но като в нея се включи и
площта на гаража, изграден от ищците, тъй като той е незаконен- изграден без
строителни книжа и учредено право на строеж. В писмената си защита
заявяват също, че вариантите, при които се осуетява възможността им да
паркират в двора лекия си автомобил са неподходящи, тъй като от показанията
на разпитаната свидетелка се установява, че автомобилът не може да бъде
паркиран на улицата или на тротоара, още повече че съгласно наредбата на
Община П. за организацията и безопасността на движението се забранява
паркирането на МПС в района на пешеходни зони, тротоари и плочници.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че същите са съсобственици на процесното
дворно място, което е с актуална площ 414кв.м. при дяловете, посочени по-
горе- общо 1/2ид.ч. се притежава от С. Б., лично и от него и С. Б. в режим на
СИО, а другата 1/2ид.ч. е собственост на К. Г. и нейния син Р.. Дворното място
с построена в него една сграда, намираща се в северната му част е била
собственост на родителите на К. Г. и нейната сестра Жана Б., която е майка на
С. Б., като след поредица от сделки и наследявания се е стигнало до
настоящото разпределение на собствеността.
Не се и спори, че предходното разпределение на ползването на дворното
място с договор между съсобствениците от 10.06.1992г. е извършено в
момент, когато все още в дворното място е имало само една жилищна сграда, с
площ 126кв.м., притежавана в различни части, както от членове на сем.Г.и,
така и от С. Б. /дял от първия етаж, представляващ самостоятелен обект/, по
данни на изслушаната в настоящото дело експертиза.
Установява се, че според този договор, незастроената част от дворното
място се ползва, както следва: южната част с площ около 150кв.м. се ползва от
С. Б., а северната, също с площ от около 150кв.м.- от семейство Г.и /К. и
14
другия и син А./. След това разпределяне, около 1994г. по данни от
приложеното дело №1314/2022г. по описа на РС- П. е построена жилищната
сграда в южната част на сградата, която е собственост на С. и С. Б. по силата
на право на строеж, отстъпено от останалите съсобственици на дворното
място. По същото време е построен и долепеният до тази сграда гараж, с площ
21,78кв.м., който се ползва също от сем.Б..
Не е спорно, че този гараж е построен без отстъпено право на строеж и
без строителни книжа, но по отношение на него е отхвърлен с постановено
решение по гр.дело №1314/2022г., иск с правно основание чл.109 от ЗС. С това
решение е прието, че той не пречи на упражняването на правото на
собственост на сем.Г.и. По това дело е установено, че макар и представляващ
незаконен строеж, гаражът отговаря на строителните правила и норми.
Общата площ на тази жилищна сграда и гаража, отново по данни на
експертизата, изслушана по настоящото дело, е около 67 кв.м.
Не е спорно, че през 1998г., А. Г. е прехвърлил собствеността върху своя
дял от мястото и обектите в жилищната сграда на брат си Р.. След съдебна
делба и публична продан, с постановление на съдебен изпълнител от
02.11.2015г. делът на С. Б. в съсобствения етаж е възложен на Р. Г..
Така се констатира, че към настоящия момент в дворното място има две
жилищни сгради и един гараж, като северната сграда с площ 126кв.м. се
притежава индивидуално от К. и Р. Г.и, а южната- от С. и С. Б., като само те
ползват и гаража като собствен от самото му построяване. Старата жилищна
сграда, собственост на ответниците, намираща се в северната част на
дворното място има входове от юг и изток, достъпни откъм двора, но не и вход
откъм улицата. Входът на другата жилищна сграда, тази на ищците е
разположен на запад, откъм улицата.
Пред първата инстанция се изготвени две съдебно- технически
заключения. От същите се установява, че вещото лице в тях е предложило 4
варианта за разпределяне на ползването. При два от тях /вариант 1 и вариант
3/, то е разпределило само незастроената площ от 221кв.м., като при тези два
варианта всяка от групите съсобственици ще има достъп до дворното място и
с автомобил и възможност да паркира в ползваната от нея част. При другите
два варианта е разпределена цялата площ на дворното място, като на
ответниците заради по- голямата площ на тяхната сграда е отредена по- малка
15
незастроена площ и при тези варианти само ищците имат достъп с автомобил
до ползваната от тях част от дворното място, а за ответниците остава по-
широка част от двора от източната страна на сградата, но тази част няма изход
към улица и тясна ивица за преминаване от улицата покрай сградата, по която
автомобил не може да мине, без да навлезе в частта за ползване на
ответниците.
При варианти 1, 2 и 3 широчините на входовете на страните съвпадат
със сегашното им положение- граница между вратите е табло за газовата
инсталация, намиращо се на тротоара пред дворното място на 2,77 м. от
сградата на Б. и 3,07м. от сградата на Г.и.
При вариант 4, входът на Г.и е стеснен към север от таблото и е с
широчина 1,20м., достатъчна за преминаване на пешеходец, ръчна количка,
инвалидна или детска количка и пр., но не и на лек автомобил. При вариант 3
проходът покрай сградата, по който Г.и да преминават към вътрешния си двор
се стеснява в дълбочина за сметка на прохода на Б. и към другия край на
сградата е с ширина 1,54м.- вещото лице обяснява, че е направило това с оглед
постигане на равенство на площите. При останалите три варианта границата е
приблизително успоредна на стените на сградите. Споменава се, че при
вариант 4 би било уместно да се направи от страните „прекрояване“ на
входната врата, за да отговаря ширината на входа на ширината на
определените за ползване проходи покрай сградата. И без смяна на вратите
обаче при този вариант ползването е възможно.
Видно от заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно-
техническа експертиза са изготвени още три варианта на разпределение, а
именно7
V вариант- без постройките от основното застрояване. Обща площ на
ПИ- 414кв.м., без 2МЖ от 126кв.м. и 3МЖ от 67кв.м. от 67кв.м. по 1/2ид.ч. за
всяка страна 414-193=221кв.м. 221:2=11050кв.м. По 1/2ид.ч., това са
110,50кв.м. за всяка страна.
А.Реално ползване оцветено в синьо в размер на 110,50кв.м. за ищците
С. и С. Б.;
Б.Реално ползване оцветено в червено в размер на 100,50кв.м. за
ответниците К. и Р. Г.и.
VІ вариант- застроено и незастроено. Обща площ на ПИ 414кв.м., с
16
включени 2МЖ от 126кв.м. и 3МЖ от 67кв.м., както и гараж от 22кв.м. по
1/2ид.ч. за всяка страна 414:2=207кв.м. По 1/2ид.ч., това са 207кв.м. за всяка
страна.
А.Реално ползване оцветено в синьо в размер на 207кв.м. за ищците С. и
С. Б..
Б.Реално ползване оцветено в червено в размер на 207кв.м. за
ответниците К. и Р. Г.и.
VІІ вариант- застроено и незастроено. Обща площ на ПИ 414кв.м., с
включени 2МЖ от 126кв.м. и 3МЖ от 67кв.м., както и гараж от 22кв.м. по
1/2ид.ч. за всяка страна 414:2=207кв.м. По 1/2ид.ч., това са 207кв.м. за всяка
страна.
А.Реално ползване оцветено в синьо в размер на 207кв.м. за ищците С. и
С. Б..
Б.Реално ползване оцветено в червено в размер на 207кв.м. за
ответниците К. и Р. Г.и.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение в неговата цялост е валидно, като по
същество, то е неправилно, а жалбата е основателна. Това е така, тъй като в
случая не може да се споделят правните изводи формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, като настоящата инстанция в
случая се основава и на изявленията на страните по делото пред въззивния
съд, с което дават реално съгласието си относно един от дадените варианти от
допълнителното заключение изготвено и прието пред последния, а именно 7-
ми вариант на разпределение.
В конкретният казус няма основание да не се приеме, че в настоящото
производство в което е предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС по спорна съдебна
администрация цели максимално обособяване на правото на ползване, без в
съответния имот да се правят изменения и при максимално точно
17
съответствие между притежаваната и разпределена за ползване площ. То не е
исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението
на общата вещ. Същото приключва с решение на съда, което замества
липсващо решение на мнозинството по чл.32, ал. 1 ЗС. Това съдебно решение
не формира сила на присъдено нещо по отношение собственическите права на
страните, които права могат да бъдат предмет на друг иск. Освен това т.к.
решението по чл.32, ал.2 ЗС не се ползува със сила на присъдено нещо и при
промяна на установеното по спора положение, респ. при наличие на факти,
неустановени чрез процесуалното им предявяване или настъпили след
произнасянето на съда, но установяващи права на страните, различни от
приетите в това производство, няма процесуална пречка отново да бъде
проведен такъв иск. В този смисъл Решение №405 от 06.07.2009г. на ВКС по
гр.д. №889/2008г., I г.о.
В случая, с оглед на постигнатото единодушие между страните по
делото относно изготвения 7- вариант от вещото лице, който явно
удовлетворява и двете страни, настоящата инстанция приема, че обжалваното
решение с което е определен начин на реално ползване на поземлен имот с
идентификатор 55155.504.542 по кадастралната карта и регистри на гр.П., с
площ 414кв.м., с адрес: гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10-12, между неговите
собственици- страните по делото С. Г. Б. и С. М. Б.- ищци и ответниците К. А.
Г. и Г.Д.Х., съобразно заключението на вещото лице Б.Г. приложено по делото
/втори вариант към заключението, депозирано на 07.05.2024г./, както следва:
-С. Г. Б. и С. М. Б. да ползват частта от дворното място, оцветена в синьо
на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от
които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м. застроена с гараж без право на строеж
и строителни книжа.
-К. А. Г. и Р. А. Г. да ползват общо частта от дворното място, оцветена в
червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и
незастроена, от които 81кв.м. незастроена, като скицата на вещото лице на
лист 122 от делото да се счита за неразделна част от настоящото решение,
следва да се отмени.
Вместо това следва да се постанови решение, с което да се определи
начин на реално ползване на поземлен имот с идентификатор 55155.504.542
18
по кадастралната карта и регистри на гр.П., с площ 414кв.м., с адрес: гр.П.,
ул.“К.А.Б.“ №10-12, между неговите собственици- страните по делото С. Г. Б.
и С. М. Б.- ищци и ответниците К. А. Г. и Г.Д.Х., съобразно заключението на
вещото лице Г. П., приложено по делото /седми вариант към заключението,
депозирано на 18.03.2025г./, както следва:
С. Г. Б. и С. М. Б., следва да ползват частта от дворното място, оцветена
в синьо на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и
незастроена, от които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м., застроена с гараж,
без право на строеж и строителни книжа.
Съответно, К. А. Г. и Р. А. Г., да ползват общо частта от дворното място,
оцветено в червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена
и незастроена, от които 81кв.м. незастроена.
Скицата- проект М:125- VІІ вариант към заключението на в.л. Г. П.-л.59
приложено по в.гр.д.№829/2025г. по описа на ОС- П., да се счита за
неразделна част от настоящото решение.
Водим от гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №1082/19.08.2024г., постановено по гр.д.
№3068/2023г. по описа на РС- П. с която е определен е начин на реално
ползване разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор
55155.504.542 по кадастралната карта и регистри на гр.П., с площ 414кв.м., с
адрес: гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10-12, между неговите собственици - страните по
делото С. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10- ищци и ответниците К. А. Г., ЕГН ********** и
Г.Д.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.П., ул.“К.А.Б.“ №12, съобразно
заключението на вещото лице Б.Г. приложено по делото /втори вариант към
заключението, депозирано на 07.05.2024г./, както следва:
-С. Г. Б. и С. М. Б. да ползват частта от дворното място, оцветена в синьо
на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от
които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м. застроена с гараж без право на строеж
и строителни книжа.
-К. А. Г. и Р. А. Г. да ползват общо частта от дворното място, оцветена в
19
червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и
незастроена, от които 81кв.м. незастроена, като скицата на вещото лице на
лист 122 от делото да се счита за неразделна част от настоящото решение,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начин на реално ползване на поземлен имот с
идентификатор 55155.504.542 по кадастралната карта и регистри на гр.П., с
площ 414кв.м., с адрес: гр.П., ул.“К.А.Б.“ №10-12, между неговите
собственици- страните по делото С. Г. Б., ЕГН ********** и С. М. Б., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.П., ул. “К.А.Б.“ №10- ищци и ответниците К.
А. Г., ЕГН ********** и Г.Д.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.П., ул.
“К.А.Б.“ №12, съобразно заключението на вещото лице Г. П., приложено по
делото /седми вариант към заключението, депозирано на 18.03.2025г./, както
следва:
С. Г. Б. и С. М. Б. да ползват частта от дворното място, оцветена в синьо
на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от
които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м. застроена с гараж без право на строеж
и строителни книжа.
-К. А. Г. и Р. А. Г. да ползват общо частта от дворното място, оцветена в
червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и
незастроена, от които 81кв.м. незастроен.
Скицата- проект М:125- VІІ вариант към заключението на в.л.Г. П.-
л.59 приложено по в.гр.д.№829/2025г. по описа на ОС- П., да се счита за
неразделна част от настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20