Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.07.2020 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1676

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

В.Н.К., ЕГН ********** *** е предявила иск против Н.А.А. ЕГН ********** ***, с който моли съда да осъди ответницата да и заплати сумата от 12 337 евро, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата, както и сумата от 3160 лв., представляващи вложени от ищцата пари в подобрения и ремонти в имот на ответницата в с. Б., ведно със законната лихва върху горните суми до окончателното им изплащане, начиная от предявяване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата заявява, че иска е неоснователен. Твърди, че не са имали нито писмен, нито устен договор за продажба на недвижим имот. Освен това ищцата е изпращала суми, с които е подпомагала сина си, който живее на семейни начала с ответницата, изпращала е суми за ремонт на жилището, в което живеят, както и за лечение на съпруга си, с който са разведени. Твърди, че с изпращането на тези суми, които са били предназначени за нейния син, ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг. В с. з. ответницата признава, че е получила сумата от 12 337 евро от ищцата, както и че сумата от 3 160 лв. също е получена от сина на ищцата, но са вложени в ремонт на жилището на ответницата.

  Правната квалификация на претендираните права е чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно бе доказано по делото, че ответницата е получила сумата от 12 337 евро от ищцата, както и че сумата от 3160 лева е получена от сина на ищцата и е вложена в ремонт на жилището в с. Б., собственост на ответницата.

 Това се потвърждава както от писмените доказателства, така и от свидетелите на ищцата Д., Н., К., и от свидетелите на ответницата Т., В. и А., а също така този факт се признава от ответницата в съдебно заседание.

Според свидетелите на ищцата, тези пари са били давани на ответницата на основание устен предварителен договор за продажба на недвижим имот в с. Б.. С тях ответницата е погасявала ипотечен заем /това се потвърждава и от свидетеля на ответницата Т. В./, извършила е ремонт на собствената си къща, използвала ги е и за други свои нужди.  В тази насока съдът цени свидетелските показания на свидетелите на ищцата, същите са логични, последователни и безпротиворечиви.

Според свидетелите на ответницата, не е имало такъв устен договор, парите били давани за подпомагане на ответницата, за лекарства, за огрев, за лечение, за други разходи. Съдът не кредитира тези показания, поради близките роднински връзки на В. и А. със страните, а показанията на св. Т. не кореспондират с останалите свидетелски показания.

Съдът приема за достоверна тезата за наличие на устен предварителен договор за продажба. Фактът, че регулярно ежемесечно са превеждани крупни за страната суми / повече от  500 евро всеки превод/ говори за изпълнение на предварителна уговорка. Съдът няма причина да не се довери на свидетелите Димитрова, Н. и Калов, че е имало уговорка за закупуване на имот и именно с оглед на нея ищцата е превела на ответницата тези суми.

Съдът намира за доказано, че през месец  април 2013 г. ищцата и ответницата са сключили устен предварителен договор за продажба, като се уговорили Н.А. да продаде на В.К. ***, находяща се на  ул. „Герена” № 15,   срещу сумата от 9 000 евро, които К. да й изплаща на вноски, като след изплащането на цялата уговорена цена  да й прехвърли имота си с нотариален акт.  

Съгласно тази устна уговорка К. започнала да й плаща  всеки месец различни суми, като първата вноска от 600 евро направила на 21.05.2013г. с превод от Италия. Някои от вноските правела  по един познат шофьор на бус , който често пътувал между България и Италия. Това било с цел да спестява  преводни такси. След като получила сумата от 9 000 евро, А. поискала още 2500 евро, на което условие В.К. се съгласила и продължила да прави вноски.

 Общият размер на преведените от нея по банков път суми достигнал сумата от 9150 евро. За всеки паричен превод по банков път ищцата плащала различни такси според сумата на превода, чиито общ размер възлязъл на 573.50 евро.

 В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, и в Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.

В случая даването е безспорно доказано, като дори ответницата призна факта, че е получила сумите от ищцата.

 Ответницата направи възражение, че е получила тези пари на правно основание – ищцата ги била превела за лечение на бившия си съпруг и за сина си, чрез което е изпълнила свой нравствен дълг. Тези възражения не бяха доказани в процеса.

Установи се, че даването на сумите е започнало през 2013 г. и е извършвано регулярно повече от три години, преди да се разболее бившият съпруг на ищцата. Сумите са били пращани на ответницата, а не на сина на ищцата, което оборва твърдението, че са били предназначени за него или за баща му.  Освен това съдът намира, че ищцата няма морален дълг към бившия си съпруг, с когото е била разведена много години преди това и не  поддържала връзки. Тя няма и нравствен дълг да издържа пълнолетния си син, който е здрав и работоспособен.

Съобразно задължителната практика на ВКС, само когато извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно  /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.

В конкретния случай такива доказателства не бяха събрани. 

Съдът приема за доказано, че ответницата е получила процесните суми въз основа на нищожен акт /устен предварителен договор за продажба на недвижим имот, и за извършване на ремонт на  имота, който ще бъде прехвърлен впоследствие/. Тук е налице изначална липса на основание за тяхното получаване. Според практиката на ВКС, при самото получаване липсва основание за това, напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В този смисъл са Решение № 276 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4663 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 151 от 18.12.2017 г. по т. д. № 2479 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/

Под обогатяване съдебната практика разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго, /а не само недължимо плащане/. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване и спестяване.  Само по себе си наличието или не на обогатяване или обедняване е без значение в хипотезите на чл. 55 - чл. 58 от ЗЗД, които се отнасят до връщане на получено без правно, на неосъществено или на отпаднало основание. Същественото при тях е това дали имущественото разместване е възникнало на правно основание или не, а не това дали вследствие на него е последвало обогатяване на едната страна в правоотношението и обедняване на другата.  Действителният размер на обогатяването и действителният размер на обедняването имат значение при исковете по чл. 79 ал. 2 ЗЗД и при исковете по чл. 59 ЗЗД, но не и при искове по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. /В този смисъл  са Решение № 25 от 22.02.2010 г. по т.д. № 657/2009 г. на Върховен Касационен съд, Търговска колегия,  Решение № 20 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 208 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Определение № 1149 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 328/2012 г. на Върховен касационен съд/

По изложените по-горе съображения съдът намира че главният иск е безспорно доказан както по основание, така и по размер.

Доказан е и акцесорният иск за законна лихва, тъй като исковата молба има характера на покана за връщане на сумите, а при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

Основателни се явяват и претенциите за деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, които са направени от ищцата, видно от представените по делото доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед факта, че ищцата е освободена от внасянето на такси, държавната такса на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК се дължи от ответницата, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на МзРС.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Н.А.А. ЕГН **********, да  заплати на В.Н.К., ЕГН **********,  сумата от 12 337 /дванадесет хиляди триста тридесет и седем/ евро, и сумата от 3160 /три хиляди сто и шестдесет/ лева,  получени  от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху всяка тези суми, считано от предявяването на иска - 28.12.2018 год., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА  Н.А.А. ЕГН **********, да заплати на В.Н.К., ЕГН **********, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Н.А.А. ЕГН ********** ***, да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 1088.69 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                             Районен съдия: