№ 1357
гр. Варна, 09.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500651 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
16565/27.02.2024г. от К. К. К. ЕГН ********** от гр. Варна ............., чрез адв. В.Г., против
решение № 240/19.01.2024г. по гр.д. № 4809/2023г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен
иска му против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, представлявано
от главен комисар Ал.Джартов за горницата над присъдената сума от 1913.80лв. до
претендираната от 7655.20лв. като допълнително брутно трудово възнаграждение за
продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г.,
06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението, както в
частта в която е отхвърлен иска му против ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Джартов за разликата над сумата
от 65,57 лв. до претендираните 262.27лв., представляваща обезщетение за забава върху
разликата в главницата за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Спорният момент е за продължителността на времето, в което е осъществявал
специфичната дейност „водолаз“ в структурата на МВР-10 или 15 години, предвид това ,че
за период от 2 години не е имал допуск.
Смята, че разпоредбата на чл. 10 от Наредбата не е относима към процесното
вземане. Той отговаря на изискванията да получи пълния претендиран размер на
допълнителното възнаграждението. Липсата на допуск до водолазни спускания не може да
обоснове извода за прекъсване изцяло на водолазната му дейност.
1
Моли се за решение в посочения по-горе смисъл. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК „ГД „ПБЗН“-МВР, представлявано от
главен комисар Ал.Джартов, чрез гл.юк С.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Ищецът не е извършвал водолазна дейност и повече от 10 години. Той не е заемал водолазна
длъжност и не е му е възлагано с длъжностна характеристика. Едва с Инструкция № 8121з-
33/10.01.2019г. е дадена друга дефиниция на понятието водолазна дейност ,но инструкцията
има действие за напред. Водолазната квалификация е условие за осъществяване на
водолазна дейност. Режимът е разрешителен и прекъсването на правото на осъществяване
на водолазната дейност и неизвършването на дейност всяка следваща година, не дава
основание за допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 14 от Наредбата.
Моли се за постановяване на решение ,с което бъде отхвърлена въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Постъпила е и въззивна жалба № 9430/02.02.2024г. от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Джартов, чрез гл.юк
С.П., против решение № 240/19.01.2024г. по гр.д. № 4809/2023г. на ВРС, в частта, в която
ГД „ПБЗН“ гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А е осъдена да заплати на К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ......... № 24, сумата от 1 913,80 лв, представляваща сбор от
дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна
дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г.,
дължимо през м. декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл.
58а ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023
г./, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 65,57 лв. /шестдесет и
пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Като е приел ВРС, че ищецът е извършвал водолазна дейност в продължение на
повече от 10 години е постановил неправилно решение в обжалваната част. Съдът е стигнал
до този извод като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. К. не е заемал
водолазна длъжност, а правилата преди приемане на Наредбата и Инструкцията
систематично са отнесени по отношение на организация на водолазните спускания, а не
водолазната дейност по дефиницията дадена в Инструкцията от 10.01.2019г. за условията и
редът за осъществяване на водолазна дейност. Само притежавана водолазна квалификация
не може да обоснове извода за осъществявана водолазна дейност, респективно водолазни
спускания. Неправилно са кредитирани показания на свидетели, като не е отчетена тяхната
възможна заинтересованост. Необосновано е определена водолазната дейност като стаж. ,
въпреки наведените възражения, още с отговора на исковата молба.
Моли се за решение, с което да бъде отменено обжалваното решение в уважената
исковите претенции част.
Моли се за присъждане на юк възнаграждение.
2
Не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба № 9430/02.02.2024г от страна на К.
К. К. ЕГН ********** от гр. Варна.
Въззивните жалби следва да бъдат приети за разглеждане и делото насрочено в о.с.з.
Няма направени доказателствени искания.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 16565/27.02.2024г. от К. К.
К. ЕГН ********** от гр. Варна ............., чрез адв. В.Г., против решение № 240/19.01.2024г.
по гр.д. № 4809/2023г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му против ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР, представлявано от главен комисар Ал.Джартов
за горницата над присъдената сума от 1913.80лв. до претендираната от 7655.20лв. като
допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР,
осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м.
декември 2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до
окончателното изплащане на задължението, както в частта в която е отхвърлен иска му
против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, представлявано от главен
комисар Ал.Джартов за разликата над сумата от 65,57 лв. до претендираните 262.27лв.,
представляваща обезщетение за забава върху разликата в главницата за периода от
01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и въззивна жалба №
9430/02.02.2024г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР,
представлявано от главен комисар Ал.Джартов, чрез гл.юк С.П., против решение №
240/19.01.2024г. по гр.д. № 4809/2023г. на ВРС, в частта, в която ГД „ПБЗН“ гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А е осъдена да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
......... № 24, сумата от 1 913,80 лв, представляваща сбор от дължимо допълнително брутно
трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на
04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г.,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /18.04.2023 г./, до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 65,57 лв. /шестдесет и пет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. – 18.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА за 27.05.2024г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните
ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4