Определение по дело №2201/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 32
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20201001002201
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. София , 26.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002201 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Производството е образувано по искане от „Интерстрой България“ ООД, чрез адв. К., с
което моли да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за
разноските.
Молителят/ответникът – „Интерстрой България“ ООД твърди, че не се дължат на ищеца
разноски в претендирания размер за адв. възнаграждение, защото не бил уведомен за тях,
което нарушавало принципа на равнопоставеност. На следващо място твърди, че
въззиваемият не е представил списък по чл. 80 ГПК, а само копие от договора за правна
помощ, който не бил представен в съдебно заседание и лишило насрещната страна от
възможността своевременно да го оспори. При условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за въззивното производство в
размер на 5 000 лева, защото делото не се отличавало със специфична сложност. Моли
въззивния съд да измени решението в частта за разноските.
Насрещната страна – „Енте сървисес” ЕООД, чрез адв. З. е представил в срок отговор на
молбата за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че искането е
неоснователно, защото договорът за правна защита и съдействие бил представен в първото
по делото заседание и насрещната страна не е била лишена от възможността да се запознае с
неговото съдържание. Моли въззивния съд да остави без уважение искането на ответника за
изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските/л. 47-49/ е допустима – подадена
е от страна по делото срещу подлежащ на изменение акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в законния
едномесечен срок за обжалване на невлязло в сила въззивно решение, но разгледана по
1
същество е неоснователна.
Неоснователно е твърдението на ответника, че не бил уведомен за претендирания размер на
адв. възнаграждение от въззиваемия, с което се нарушавал принципа на равнопоставеност.
Видно от протокола от откритото съдебно заседание във въззивното производство от
10.11.20202г., се установява, че адв. З. е представила пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено плащане на сумата от 5 000 лева в брой. Ищецът е
поискал присъждане на разноски за въззивното производство с отговора на въззивната жалба
и в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 152 ГПК,
протоколът от заседанието е доказателство за извършените от страните съдопроизводствени
действия. Процесуалният представител на ответника е присъствал в това заседание и е
запознат, както с представения договор за правна помощ, така и с направеното искане за
присъждане на сторените от ищеца разноски за въззивното производство.
Неоснователно е твърдението на ответника, че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК,
лишавало ищеца от правото да претендира направените по делото разноски.
Непредставянето на списък за сторените разноски, не лишава страната от правото да ги
претендира, респективно съда да ги присъди.
Преклудирано е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Това възражение може да бъде направено
до приключване на устните състезания във въззивното производство. Ответникът го е
направил за първи път с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се
разглежда по същество.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК определението подлежи на обжалване пред ВКС, в срока
за обжалване на решението.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Интерстрой България“ ООД, за изменение в
частта за разноските на решение № 1534/23.11.2020г., по в.т.д. № 2201/2020г. по описа на
САС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, по реда на обжалване на решението.

2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3