№ 22276
гр. С., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110127297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявен от Д. Г. Г. срещу „Н.М.Г.“ ЕАД осъдителен иск за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за нанесени на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията му, душевни болки и страдания от
отправените срещу него клеветнически твърдения, съдържащи се в материал, разпространен
в бр. 15 (1062) от 13-19.04.2024 г. на вестник „У.“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 19.04.2024 г. – до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът твърди, че в бр. 15 (1062) от 13-19.04.2024 г. на вестник „У.“ била
публикувана статия със заглавие „Бившият кмет на П. лъсна в нова корупционна схема –
рекетира баничари“ и подзаглавие: „Искат по 5000 лв. рушвет от павилион за бързи закуски
на морето“, а в изложението било написано, че „Д. Г. създаде шпицкоманда за тормоз над
ресторантьори в Областната дирекция по безопасност на храните“, „че стоял начело на
корупционна схема“, като всички използвани в статията изрази сочели, че ищецът е в
основата на корупционна схема, която има за цел да рекетира заведения – малки и големи на
територията на областната дирекция, както и бил атакуван по отношение на работата му
като кмет на П. с израз, че „превърнал в кочина китното градче“, че избягал по време на
наводненията по Южното Черноморие, за да спасява личното си имущество, и имал „схема“
за сключване на договори с дружества за събиране и унищожаване на странични
животински продукти. Към изложението били приложени и снимки на ищеца, които били
публикувани без негово съгласие с надписи: „Проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал
схема за подкупи от ресторантьори, баничари и търговци на риба в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните“, „Г. изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна
1
като милионер от морското градче, което превърна в кочина по време на царуването си“,
както и снимка с надпис „В ресторант „З.“ в парк „В.“ се предават подкупите към директора
на ОДБХ - Б. Д. Г.. Заведението е собственост на М. Георгиев, съпруг на бившия главен
секретар на Община П. М.Г.“. Ищецът твърди, че изнесените в статията твърдения са
неверни, позорни и клеветнически, тъй като му приписват извършването на престъпления –
престъпления по служба, рекет и принуда, с изнесените твърдения се цели да се създаде
отрицателна характеристика по отношение на личността му пред обществото. В резултат на
изложеното по негов адрес ищецът твърди, че е изпитвал неудобство, безпокойство, били
опозорени честта и достойнството му, чувствал се засрамен и унизен пред обществото,
уронен бил авторитетът му. Изнесеното затруднявало контактите му с близките и околните.
Преживял интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут,
възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Твърденията се
отразили неблагоприятно както на ежедневието му, така и на контактите му с близки и
приятели, на почивката и работоспособността му. Станал раздразнителен и много
чувствителен, страдал от безсъние, от постоянно силно главоболие, наложило се да отменя
срещи. Ищецът твърди, че клеветите, изнесени в процесния материал, надхвърлят рамките
на добрия тон и конституционно гарантираното и защитено право на свободно изразяване на
мнение от страна на ответника. Излага, че свободата на словото не е абсолютна, като
посочва, че нейните предели са чуждите субективни права като доброто име, честта, личният
и семейният живот. Ищецът твърди, че издател и собственик на вестник „У.“ е ответното
„Н.М.Г.“ ЕАД. Счита, че ответникът отговаря по чл. 49 ЗЗД като възложител на работата,
тъй като вредите са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа (за дейността на авторите на статиите, публикувани в печатното
издание). Поради това са налице и всички елементи от правото по чл. 49 ЗЗД, като предвид
факта, че статията е станала достояние на неограничен кръг от хора, за неограничен период
от време, и с оглед претърпените неимуществени вреди, ищецът смята, че му се дължи
обезщетение в размер на 10 000 лв. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
С молба от 05.05.2025 г. ищецът уточнява конкретните изрази, с които са засегнати
честта и достойнството му и които счита за клеветнически - „Бившият кмет на П. лъсна в
нова корупционна схема – рекетира баничари“; „Искат по 5000 лв. рушвет от павилион за
бързи закуски на морето“; „За да отвориш баничарница в Б. и региона, трябва да платиш
подкуп от 5000 лева в ОДБХ“; „Д. Г. създаде шпицкоманда за тормоз над ресторантьори в
Областната дирекция по безопасност на храните“; „Скандалният бивш кмет на П. Д. Г.,
дерибействал и превърнал в кочина китното морско градче“; „стои начело на поредна
корупционна схема в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)“; „са им
искани подкупи, за да развиват търговска дейност“; „Рушветчийската афера с главно
действащо лице Д. Г. се вихри в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните поне от
началото на месец март“; „ новоизградена криминална мрежа за рекет на дребния бизнес“;
„Впоследствие ми беше подсказано, че проблемът може да бъде решен и Д. Г. щял да си
затвори очите срещу сумата от 5000 лева. Гарантираха ми, че ако платя подкупа, няма да
2
подлежа на никакви проверки през летния сезон“; „Той отказал офертата, но според думите
му десетки други, минали през същата процедура, са се поддали на рекета. Общият брой
само на павилионите за бързи закуски по Южното Черноморие надхвърля 5000 обекта –
огромна рушветчийска ниша за Г.“; „Подкупите от баничари и ресторантьори се искат не
директно от бившия кмет на П., а от новоназначени от него инспектори в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните.“; „Парите се прибират от мъж на име М., който след
получаването на исканата сума звъни по мобилно приложение на Д. Г. с реплика парола:
„Човекът ми предаде цялата документация!“; „След като миналото лято Г. позорно избяга
насред библейския потоп на юг от Б., за да спасява караваната си за 80 000 лева на къмпинг
„Г. и яхтата си, закотвена в С., пропускайки да обяви частично бедствено положение в П. и
оставяйки градчето на милостта на природата, местните въстанаха срещу него.“;
„ликвидирайки 12-годишна история на дерибейството на местната власт“; „Неофициално се
твърди, че половината от заведението е собственост на бившия кмет на П. Д. Г., а „З.“ служи
и като явка за рушветчийските схеми в ОДБХ - Б..“; „Същият посредник М. е сочен като
черния касиер на Д. Г. и в схема за рекетиране на ресторантьори и рибари от Б. и региона.“;
„Дни след наложените глоби и дори предписания за затваряне на някои от санкционираните
обекти на ресторантьорите и търговците на риба се предлага годишен абонамент срещу
бъдещи проверки, който започва от 1000 лв. и достига до 5000 лв. в зависимост от
категорията и оборота на бизнеса.“; „Трета безотказно действаща рушветчийска схема под
опеката на Д. Г. в Б.ката областна дирекция по храните“; „Откакто Д. Г. беше назначен за
началник на ОДБХ – Б., стотици ресторанти в морския град и по Южното Черноморие
сключиха фиктивни договори с една определена фирма за събиране на отпадъци, която е
неофициална собственост на бившия кмет на П.. Сключването на договор ти гарантира
безоблачна работа през летния сезон“; „корупционните практики в Б.ката агенция по
безопасност на храните и се планира освобождаването на Г. от длъжност“; „за да бъде
устроен на работа проваленият кмет на П. Г..“; „Проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал
схема за подкупи от ресторантьори, баничари и търговци на риба в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните“; „Г. изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна
като милионер от морското градче, което превърна в кочина по време на царуването си.“; „В
ресторант „З.“ в парк „В.“ се предават подкупите към директора на ОДБХ - Б. Д. Г..“.
Исковата молба е връчена на ответника по реда на чл. 50, ал. 2, вр. чл. 50, ал. 4 ГПК и
не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
По делото е приет препис от вестник „У.“, 13-19.04.2024 г., бр. 15 (1062), в който на
стр. 45 е поместена статия със заглавие „Бившият кмет на П. лъсна в нова корупционна
схема – рекетира баничари“ и подзаглавие: „Искат по 5000 лв. рушвет от павилион за бързи
закуски на морето“, с посочен автор на статията Ани И.. В статията се съдържат посочените
от ищеца изявления, че „За да отвориш баничарница в Б. и региона, трябва да платиш
3
подкуп от 5000 лева в ОДБХ“; „Д. Г. създаде шпицкоманда за тормоз над ресторантьори в
Областната дирекция по безопасност на храните“; „Скандалният бивш кмет на П. Д. Г.,
дерибействал и превърнал в кочина китното морско градче“; „стои начело на поредна
корупционна схема в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)“; „са им
искани подкупи, за да развиват търговска дейност“; „Рушветчийската афера с главно
действащо лице Д. Г. се вихри в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните поне от
началото на месец март“; „новоизградена криминална мрежа за рекет на дребния бизнес“;
„Впоследствие ми беше подсказано, че проблемът може да бъде решен и Д. Г. щял да си
затвори очите срещу сумата от 5000 лева. Гарантираха ми, че ако платя подкупа, няма да
подлежа на никакви проверки през летния сезон“; „Той отказал офертата, но според думите
му десетки други, минали през същата процедура, са се поддали на рекета. Общият брой
само на павилионите за бързи закуски по Южното Черноморие надхвърля 5000 обекта –
огромна рушветчийска ниша за Г.“; „Подкупите от баничари и ресторантьори се искат не
директно от бившия кмет на П., а от новоназначени от него инспектори в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните.“; „Парите се прибират от мъж на име М., който след
получаването на исканата сума звъни по мобилно приложение на Д. Г. с реплика парола:
„Човекът ми предаде цялата документация!“; „След като миналото лято Г. позорно избяга
насред библейския потоп на юг от Б., за да спасява караваната си за 80 000 лева на къмпинг
„Г. и яхтата си, закотвена в С., пропускайки да обяви частично бедствено положение в П. и
оставяйки градчето на милостта на природата, местните въстанаха срещу него.“;
„ликвидирайки 12-годишна история на дерибейството на местната власт“; „Неофициално се
твърди, че половината от заведението е собственост на бившия кмет на П. Д. Г., а „З.“ служи
и като явка за рушветчийските схеми в ОДБХ - Б..“; „Същият посредник М. е сочен като
черния касиер на Д. Г. и в схема за рекетиране на ресторантьори и рибари от Б. и региона.“;
„Дни след наложените глоби и дори предписания за затваряне на някои от санкционираните
обекти на ресторантьорите и търговците на риба се предлага годишен абонамент срещу
бъдещи проверки, който започва от 1000 лв. и достига до 5000 лв. в зависимост от
категорията и оборота на бизнеса.“; „Трета безотказно действаща рушветчийска схема под
опеката на Д. Г. в Б.ката областна дирекция по храните“; „Откакто Д. Г. беше назначен за
началник на ОДБХ – Б., стотици ресторанти в морския град и по Южното Черноморие
сключиха фиктивни договори с една определена фирма за събиране на отпадъци, която е
неофициална собственост на бившия кмет на П.. Сключването на договор ти гарантира
безоблачна работа през летния сезон“; „корупционните практики в Б.ката агенция по
безопасност на храните и се планира освобождаването на Г. от длъжност“; „за да бъде
устроен на работа проваленият кмет на П. Г..“; „Проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал
схема за подкупи от ресторантьори, баничари и търговци на риба в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните“; „Г. изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна
като милионер от морското градче, което превърна в кочина по време на царуването си.“; „В
ресторант „З.“ в парк „В.“ се предават подкупите към директора на ОДБХ - Б. Д. Г..“
До статията е поместена и снимка на бившия кмет на П. – ищец в настоящото
производство с надпис „Проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал схема за подкупи от
4
ресторантьори, баничари и търговци на риба в Б.ката областна дирекция по Безопасност на
храните“, както и снимка с надпис: „Г. изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна
като милионер от морското градче, което превърна в кочина по време на царуването си“.
Видно от стр. 95 на вестника същият е с издател New media, с главен редактор М. Р..
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Х.А.К.. Същият заявява, че са
добри познати с ищеца от около 15 години, познава го още от времето, докато бил заместник
– кмет на П.. Поддържат контакти, в седмицата един-два пъти се чуват. Свидетелят заявява,
че ищецът му споделил за публикацията от м. 04.2024 г. във вестник „У.“. Прочел, че
набеждават ищеца, че влязъл в някаква позорна схема – че обикалял баничарниците и други
магазинчета да им събира от 1000 лв. до 5000 лв. за някакви видове разрешителни.
Свидетелят пояснява, че тогава ищецът работел в Областна дирекция по безопасност на
храните, обсъдили статията отгоре-отгоре. Според К. изнесеното не отговаря на истината,
тъй като ищецът не би се унижил да прави това. Добавя, че след тази статия ищецът се
променил, станал по-затворен, разговорите им станали по-кратки – по 2-3 минути. Където и
да отидел хората го гледали по съвсем друг начин, по - близки в града си позволявали да го
наричат „схематик“, не можел да излезе да се разходи спокойно. Сега в разговори отново
споменавал статията, казвал, че всичко се е сринало, чисто имиджово, че по друг начин го
гледали и че ще пробва да си изчисти името, да докаже, че написаното не е вярно. Според
свидетеля семейството на ищеца също страдало от написаното, тъй като градът не е толкова
голям. Ищецът станал по-мълчалив, не споделял, даже свидетелят му казвал „трябва с
ченгел ли да ти вадя думите, кажи как си, нещо случва ли се“, не бил същият човек като
преди.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД – за
ангажиране на отговорността на ответника като издател на вестник „У.“ за претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка със статия във вестника – в бр. 15 (1062) от 13-
19.04.2024 г. на вестника със заглавие „Бившият кмет на П. лъсна в нова корупционна схема
– рекетира баничари“ и подзаглавие: „Искат по 5000 лв. рушвет от павилион за бързи
закуски на морето“.
За основателността на предявения иск ищецът носи тежестта да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че: 1) към датата на деянието ответникът е бил собственик
и/или издател на печатното издание; 2) правоотношение по възлагане на работа; 3)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние – в случая публикуване на сочените изявления с
посоченото съдържание, неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
противоправност и вина), 4) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко
съставлява извършването на възложената работа; чрез бездействия за изпълнение на
5
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата; или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/28.12.1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента – пряк изпълнител на работата.
Конкретно в случая ищецът следва да установи, че лице, на което ответникът е
възложил извършването на работата, е употребило клеветнически, позорящи и неверни
изявления в процесната статия, в пряка причинна връзка от което ищецът е претърпял
неимуществени вреди - накърняване на доброто име, честта и достойнството му,
тревожност, обида, стрес, съпроводени с влошаване на здравословното му състояние,
ограничаване на контактите му с близки и приятели, както и размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, както и че публикуваната информация отговаря на истината, а при
установяване на фактическия състав на вземането следва да докаже, че го е погасил.
По реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД отговаря издателят на печатно издание за
неимуществени вреди, причинени от авторите на статиите, публикувани в неговото издание
и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях
лица. Отговорността на издателя произтича от качеството му на възложител, тъй като се
касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той
упражнява собствена дейност и резултатът, от който ще рефлектира в неговото имущество -
съобразно принципа „комуто ползите, нему вредите“, независимо от това дали авторите на
публикациите се намират с него в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи
журналисти или граждани (така решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. по
описа на ВКС, III г. о.). Издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица
носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване. Възложителят на работата, при изпълнение на
която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е обективна и има
гаранционно-обезпечителна функция. За да се реализира тази отговорност не се изисква
вина на възложилия работата.
По делото не е спорно, че ищецът Д. Г. Г. е бивш кмет на град П., както и че към
датата на издаване на процесната статия е заемал поста директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – Б. (ОДБХ - Б.).
Съдът приема, че ответното дружество има качеството на издател на печатното
издание, в което е била публикувана процесната статия, предвид посочването на това
обстоятелство в края на вестника, в който е публикувана статията и при съобразяване на
предмета на дейност на „Н.М.Г.“ ЕАД, вписан в Търговския регистър – издаване на
вестници, книги, списания, рекламна дейност, консултантска дейност по връзки с
обществеността, външно и вътрешна търговска дейност, агентство, посредничество и
търговско представителство, както и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона.
6
Освен това, обстоятелството, че ответникът е издател на вестника не е оспорено по делото.
Ето защо ответникът има качеството на възложител на работата на журналистите,
публикували процесния материал, защото издателят чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание
чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на
печатни материали. Въпросът кой е конкретният автор на статията е без значение за
отговорността на издателя. С оглед гореизложеното съдът приема, че „Н.М.Г.“ ЕАД е
пасивно легитимирана страна по предявения иск.
Видно от данните по делото във вестник „У.“, 13-19.04.2024 г., бр. 15 (1062), стр. 45, е
поместена статия със заглавие „Бившият кмет на П. лъсна в нова корупционна схема –
рекетира баничари“ и подзаглавие: „Искат по 5000 лв. рушвет от павилион за бързи закуски
на морето“, в която са изложени твърдения за ищеца, цитирани в исковата молба като
неверни, клеветнически и позорящи го.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. Нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
провъзгласява основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото
и гарантирано от Конституцията право не е абсолютно и неговите предели са установени в
ал. 2 на посочената норма - правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва
за накърняване правата и доброто име на другиго. Конституцията на Република България
признава и гарантира също така правото на всеки да търси, получава и разпространява
информация, като осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и
доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала.
Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето
мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните
власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Ограничения на тези права и свободи са предвидени и в
текста на чл. 10, ал. 2 КЗПЧОС, който допуска ползването на свободата на изразяване на
мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на
надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на
правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите
на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него.
В решение № 7/1996 г. Конституционният съд (КС) е дал обстойно тълкуване на
правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени
7
от чл. 39 - 41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими ограничения на
тези свободи и права. КС приема, че правото на свободно изразяване на мнение може да
бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство,
чест и добро име, което Конституцията също защитава (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от
Конституцията). Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се
права, КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично
достояние в контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не
попадат в този контекст, като е постановил, че принадлежащите към първата категория
определено се ползват с по - висока степен на защита.
Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се
упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен
въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение
бива използвана, за да се вреди на доброто име. Негативните оценки за определена
обществена личност не пораждат отговорност, освен ако не засягат достойнството на
личността. По повод публикациите в печатните медии, във всеки конкретен случай следва да
се прави преценка дали определена публикация, която съдържа негативно съдържание
спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан с това лице,
обективира и твърдение за злепоставящи факти, но това изследване съдът предприема,
съобразявайки зададените с исковата молба основания (така решение № 129/11.08.2020 г. по
гр. д. № 2704/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о.).
Допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности е с по
- широки граници. Колкото по - известна е една личност, включително политик, толкова
повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да
бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да
представлява интересите й. Поради това публичните личности следва да понасят зас.ия
журналистическия интерес и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия
тон изразни средства. Но и журналистите не могат да използват правото за свободно
разпространение на информация, за да нанасят обиди или да клеветят. Те следва да
ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а доколкото ги прекрачват,
отговарят за причинените вреди (решение № 148/10.07.2015 г. по гр. д. № 6318/2014 г. по
описа на ВКС, III г. о.). Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република
България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно
изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. В тази посока най - важният критерий е доколко конкретното
изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това
дали то се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на другиго, като
границите на приемливата критика по отношение на обществена или държавна фигура са
значително по - широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат (решение №
8
204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
За да се отговори на въпроса дали отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД подлежи
на ангажиране за изразите, посочени по – горе и съдържащи се в посочената от ищеца
статия, следва да се вземат предвид същностните характеристики на обидата и клеветата
като различни деяния, като в тази връзка подлежи на съобразяване и практиката на
наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК, при отчитане
на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД (решение №
309/27.05.2024 г. по гр. д. № 1202/2023 г. по описа на ВКС, I г. о.).
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Следва да се разграничава принципното схващане за свободата на изразяване
на мнение, респ. правото на изразяване на лична позиция от разгласяването на позорни
обстоятелства. Предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с
конкретно съдържание, които носят информация за определено обстоятелство или за
конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и
добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването
на престъпление.
Разгласяването на позорно обстоятелство е част от средството за извършване на
деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи
на проверка за истинност, защото е продукт на мисловна, умозаключителна дейност.
Несъмнено единствено позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за
пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото достойнство и авторитет пред
обществото (обществената оценка на околните за него). Следователно, за да е налице
клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не да е оценка, мнение, критика на факт.
Когато едно лице изнася публично пред обществото засягащи достойнството на друго лице
факти, те трябва да отговарят на обективната действителност. Обстоятелствата трябва
обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. И това е предпоставено
от необходимостта за установяване на тяхната достоверност, подлежаща на доказване в
гражданския процес. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а
9
оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване –
Nilsen and Johnsen v. Norway. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Това не важи за мненията, тъй
като те не могат да бъдат достоверни или не, като правно значение оценките имат само ако
са обидни, т. е. ако накърняват честта, самооценката за обществената ценност на личността
като съвкупност от физически и духовни качества.
Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трети лица, че последният е
извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Противоправно деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1
НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно
годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към
някого, докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или
оценка на личности и събития.
Разграничителният критерий между клеветата и обидата е изяснен от теорията и
практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството
на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава
личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински, или му се приписва престъпление, което не е извършил.
Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо
твърдение, по аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, доказателствената тежест се размества, като в
полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го
твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че
изнесеното от него е истина. Ако изнесените твърдения и изявления са верни, отговорността
по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД не подлежи на ангажиране, дори и да е било засегнато чувството за
лично достойнство на другиго.
Както се посочи, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В
случай, че те са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за
ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя
страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
10
обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на
журналиста, само ако представляват обида или клевета (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д.
№ 1486/2011 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ г. о.; решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. по описа на ВКС,
ІV г. о. и др.). Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени
дали разгласяването му е противоправно и виновно, и дали съставлява злоупотреба с право
извън горепосочените нормативно установени предели. Дори оценките и мненията обаче
следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата
на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава
злоупотреба със свободата на слово, която е виновно и противоправно поведение.
Журналистите следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2
Конституцията, а ако ги преминат - отговарят за причинените вреди. Дали и доколко е
нарушен балансът на посочените конституционно защитени ценности (свободата на словото
от една страна и доброто име на гражданите от друга), подлежи на преценка във всеки
конкретен случай, въз основа на установените по делото обстоятелства.
При обсъждане противоправността на деянието следва да се прецени дали когато
журналист изнася засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, той е
проверил тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти трябва да бъдат
проверени от журналиста преди да ги разпространи в публикация. Във връзка с
отговорността на журналисти и медийни издания за клеветническо съдържание на техни
публикации се приема, че когато твърденията за конкретни факти изхождат от други лица,
които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена
дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл. 45 ЗЗД на
автора - решение № 557/28.01.2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г. по описа на ВКС, III г. о.
Когато източникът на информация не е посочен, авторът следва да е извършил
добросъвестна проверка на съдържащите се факти, за да се освободи от отговорност, като се
приема, че добросъвестна проверка е налице, когато информацията е проверена от поне два
независими източника, които следва обективно да могат да гарантират истинността на
информацията, преди тя да се публикува - решение № 50040/12.07.2023 г. по гр. д. №
1890/2022 г. по описа на ВКС, II г. о. и др. Журналистите не са длъжни да разкриват
своя източник на информация и това тяхно право изрично е регламентирано в чл. 15, ал. 2 от
Закона за радиото и телевизията. В съдебния процес по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД е достатъчно да
се докаже, че такъв източник съществува и че журналистът е извършил добросъвестна
проверка за достоверност на информацията - решение № 309/27.05.2024 г. по гр. д. №
1202/2023 г. по описа на ВКС, I г. о.
Съобразявайки посочената практика, съдът приема, че в процесната статия се
съдържат твърденията, посочени в исковата молба, които са разпространени именно като
клеветнически, позорящи личността на ищеца. Изложеното в статията не е оценка и мнение
за дейността на ищеца, а съставлява твърдения за конкретни злепоставящи факти, които
подлежат на проверка за истинност и могат да ангажират отговорността на ответника, ако
11
позорят адресата и са неверни, като доказателствената тежест да установи, че изложените
твърдения са истински, се носи от ответника.
В случая част от изложените в публикувания материал факти възпроизвеждат
казаното от посочените в статията лица – собственици на ресторанти и заведения за бързо
хранене по Южното Черноморие, търговец от А., развиващ бизнес с тестени изделия по
Южното Черноморие, съдържател на малък семеен ресторант в А., източник на „У.“ от
Министерството на земеделието и храните. Следва да се посочи, че не става ясно кои са тези
лица, поради което няма как да се приеме, че в текста на публикувания материал коректно са
предадени техните разкрития. Няма как да бъде направена преценка относно коректността
на препредаденото твърдение, ако не са посочени лицата, на които авторът се позовава или
не е осигурен достъп до тяхното изявление под някаква форма (когато проверката се
основава например на официални източници, като прессъобщения на МВР, Прокуратура,
министерство и др.) - не е изяснено дали тези лица, макар и неназовани, нямат интереси,
конкуриращи се с интересите на ищеца, няма данни и за проверени други източници във
връзка с изнесената информация. Действително, журналистите могат да не разкриват
самоличността на лицата, от които черпят дадена информация, стига тази информация обаче
да е добросъвестно проверена. При граждански спор по чл. 45 ЗЗД те трябва да докажат
достоверността на информацията. В случая, ответникът не твърди да е провел
добросъвестна журналистическа проверка на информацията преди публикуването на
процесната статия и не е ангажирал доказателства в тази връзка.
По отношение на заявените твърдения, че ищецът „лъсна в нова корупционна схема -
рекетира баничари“, „стои начело на поредна корупционна схема в Б.ка областна дирекция
по безопасност на храните“, „щял да си затвори очите срещу сумата от 5000 лв.“, и
извършваната дейност по регистриране на търговски обекти - „искат по 5000 лв. рушвет от
павилион за бързи закуски на морето“, „за да отвориш баничарница в Б. и региона, трябва да
платиш подкуп от 5000 лв. в ОДБХ“, „са им искани подкупи, за да развиват търговска
дейност“, „рушветчийската афера с главно действащо лице Д. Г. се вихри в Б.ката областна
дирекция по безопасност на храните поне от началото на месец март“, „новоизградена
криминална мрежа за рекет на дребния бизнес“, „десетки други, минали през същата
процедура, са се поддали на рекета“, „огромна рушветчийска ниша за Г.“, „подкупите от
баничари и ресторантьори се искат не директно от бившия кмет на П., а от новоназначени от
него инспектори в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните“, „„З.“ служи и като
явка за рушветчийските схеми в ОДБХ - Б.“, „на ресторантьорите и търговците на риба се
предлага годишен абонамент срещу бъдещи проверки, който започва от 1000 лв. и достига
до 5000 лв.“, „трета безотказно действаща рушветчийска схема под опеката на Д. Г. в Б.ката
областна дирекция по храните“, „проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал схема за
подкупи от ресторантьори, баничари и търговци на риба в Б.ката областна дирекция по
безопасност на храните“, „същият посредник М. е сочен като черния касиер на Д. Г. и в
схема за рекетиране на ресторантьори и рибари от Б. и региона“, „в ресторант „З.“ в парк
„В.“ се предават подкупите към директора на ОДБХ - Б. Д. Г.“, „корупционни практики“ в
12
Б.ката агенция по безопасност на храните“, „откакто Д. Г. беше назначен за началник на
ОДБХ – Б., стотици ресторанти в морския град и по Южното Черноморие сключиха
фиктивни договори с една определена фирма за събиране на отпадъци, която е неофициална
собственост на бившия кмет на П.. Сключването на договор ти гарантира безоблачна работа
през летния сезон“, настоящият състав приема, че представляват клеветнически твърдения,
тъй като на ищеца се приписват позорящи неговото име в обществото факти и извършване
на престъпления, а именно, че ищецът приема подкупи с цел облага, участва в корупционни
практики. Терминът „корупция“ предполага, че в резултат на заеманата публична длъжност
лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко
или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или
за други лица“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или
вземане на подкуп, прогласени в чл. 301 НК и чл. 304 НК. Приписването на посоченото
престъпление е осъществено чрез почти всички изречения в статията, които в
стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност
недвусмислено сочат, че ищецът е корумпиран и издава разрешения за регистриране на нови
обекти за развиване на търговска дейност на територията на областната дирекция само
срещу заплащане на определени парични суми, съответно сключва фиктивни договори, чрез
собствена фирма за преработка и унищожаване на странични животински продукти. В тази
част публикацията приписва на ищеца корупционни практики, респ. злоупотреба със
служебно положение, получаване на подкупи, изнудване (чрез използвания термин „рекет“).
Всички изрази сочат на разгласяване за другиго на конкретно обстоятелство,
определен факт - че ищецът е „подкупен“, който е позорящ - неприемлив от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващ еднозначна негативна оценка на обществото,
доколкото приписването на съпричастност на едно лице към престъпна дейност в голяма
степен накърнява възприятията за него както от обществото като цяло, така и от близките и
семейството му, уронва достойнството му и засяга честта му. По делото не възникват
съмнения, че изявленията са с адресат именно ищеца Д. Г., който е посочен както с името си,
така и с поста, който заема, включително са публикувани и негови снимки. Същевременно,
използваната лексика и многократно повтаряне на думи като „подкуп“ (материални
ценности (предимно пари), които се дават, за да се получи незаконна изгода; рушвет -
съгласно Тълковния речник на българския език), „рекет“ (изнудване за заплащане срещу
обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от
органите на държавната власт - съгласно Тълковния речник на българския език), „рушвет“,
несъмнено засилват внушението, че ищецът участва в корупционни схеми, лично и чрез
свои посредници, като срещу лична полза или облага дава разрешения за отваряне на
ресторанти и баничарници и за развиване на търговска дейност, без да са представени
доказателства това да е вярно. В производството няма наведени твърдения и не са събрани
доказателства, че ищецът е признат за виновен за извършване на корупционни действия, за
подкуп, или да има висящи наказателни производства срещу него. В тази връзка, поради
нарушаване на справедливия баланс между свободата на изразяване на мнение и правото на
чест и достойнство в контекста на правото на обществото да бъде информирано по всички
13
обществено значими въпроси, е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 КЗПЧОС, чл. 39, ал.
2 и чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и поради това поведението на
автора на статията е противоправно.
Същевременно, са изнесени твърдения за факти, които няма данни да са верни, а
според настоящия състав са и обективно позорни – те засягат авторитета, честта и доброто
име на ищеца сред най-близкия му кръг от роднини, приятели и колеги, но и сред
обществото като цяло – „Д. Г. създаде шпицкоманда за тормоз над ресторантьори в
Областната дирекция по безопасност на храните“, „Скандалният бивш кмет на П. Д. Г.
дерибействал и превърнал в кочина китното морско градче“, „след като миналото лято Г.
позорно избяга насред библейския потоп на юг от Б., за да спасява караваната си за 80 000
лева на къмпинг „Г. и яхтата си, закотвена в С., пропускайки да обяви частично бедствено
положение в П. и оставяйки градчето на милостта на природата, местните въстанаха срещу
него….“, „ликвидирайки 12-годишна история на дерибейството на местната власт“,
„проваленият кмет“, „Г. изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна като милионер от
морското градче, което превърна в кочина по време на пътуването си“. Публикуваните
факти са позорящи, тъй като внушават морално неприемливо поведение при
професионалната реализация на ищеца, създават представа за недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания такова и са годни да предизвикат еднозначна негативна
оценка на обществото, целят да представят ищеца като престъпна и безконтролна личност.
Използването на израза „дерибей“ в контекста, в който е употребен, създава асоциация за
участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на
средства и безхаберие при управлението на града. В случая не се касае просто за негативна
оценка на личността и поведението на ищеца, а се създава впечатление, че ищецът е личност
с описаните негативни качества. Сами по себе си епитетите „проваленият кмет“ и
„скандалният кмет“ са оценъчни съждения относно личността на ищеца, които обаче
съчетани с изрази като „дерибейства“, „създал схема за подкупи“ са позорящи за лицето и
имат за цел да накърнят честта, достойнството, оценката на Д. Г. в обществото, поради което
ответникът следва да понесе отговорност и за така употребените изрази. Субективното
интерпретиране на фактите за лица, заемащи публична длъжност, което ги злепоставя и
накърнява доброто им име, чест и достойнство, без конкретни доказателства за верността на
твърденията, е противоправно и нарушава изискванията за добросъвестност при
информиране на обществото. В случая са изнесени твърдения за факти, които няма данни да
са верни и са обективно позорни, тъй като поставят под съмнение не само
добросъвестността на ищеца, но и акцентират върху „желанието“ му да се облагодетелства
от заеманите от него постове – като кмет на П. и като директор на ОДБХ - Б..
Настоящият състав намира, че ответникът носи отговорност за изнасянето на неверни
твърдения относно ищеца, чиято достоверност не е проверил. Използваните в публикацията
фактически твърдения не е доказано да са верни и засягат достойнството и честта на ищеца,
злепоставят го като публична личност, приписват му извършване на престъпления, поради
което процесната публикация съставлява противоправно, неправомерно деяние, за което
14
отговорност носи ответното дружество, в качеството на възложител на работата по
публикуване на статията по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Презумпцията за виновност на
делинквента по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от носещия тежестта за това ответник.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с
публикуваната статия.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права
и интереси към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили
обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението -
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От показанията на свидетеля Х. К., които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля и неопровергани от други
данни по делото, се установява, че в резултат на статията ищецът е преживял негативни
емоции - бил е притеснен, мълчалив, затворил се е в себе си, имиджът му в обществото бил
засегнат, негативно се е отразило написаното в статията и на общественото мнение спрямо
ищеца - хората от града започнали да го наричат „схематик“, което повлияло и на
семейството му. От процесния деликт ищецът е изпитал именно посочените притеснение,
безпокойство, че е било накърнено неговото име в обществото. Същевременно, съдът
приема за недоказано по делото, че в резултат на процесната статия ищецът е търпял
здравословни проблеми – безсъние, силно главоболие, не се установява и да е преживял
интензивни и продължителни емоции на стрес, изнесеното в статията да се е отразило по
траен и необратим начин върху ежедневието му или работоспособността му, както и да е
довело до тежки последици в личен план и професионално отношение, съгласно изложените
в исковата молба твърдения. Няма доказателства за трайно изолиране на ищеца от неговия
приятелски и семеен кръг, за препятстване на по-нататъшната му личностна, обществена и
професионална реализация. При определянето на размера на обезщетението съдът
съобразява, че е житейски оправдано да се приеме, че негативните преживявания от неверни
15
твърдения за злепоставящи факти, които уронват честта и достойнството, отправени към
лице, което е ангажирано с политическа дейност, се отразяват с по - висока от обичайната
степен на личните блага на тези лица. Това е така, защото за такива лица от изключителна
важност е представата на обществото за тях. В същото време съдът приема, че фигурата на
обществена личност предполага по - висока поносимост на обществена критика, тъй като
репутацията на политическите фигури се гради преди всичко чрез действията им в
обществения живот и управлението на държавата. Именно реалното им поведение е
определящо за авторитета им в обществото. Съобразявайки тези обстоятелства, факта, че
статията е станала достояние на многобройна аудитория, тъй като е разпространена чрез
печатно издание, че в нея са разпространени множество факти, опозоряващи доброто име,
честта и достойнството на ищеца, като цялостната му професионална дейност е представена
в престъпен облик, че в значителна степен изнесената информация е настроила в негативна
насока общественото мнение спрямо Д. Г., който в този момент е бил избран на ръководна
длъжност – директор на ОДБХ - Б., неговата възраст към датата на публикуване на статията -
61 г., съдът приема, че последният е претърпял неимуществени вреди, справедливото
обезщетение за които е в размер на 7 000 лв. При определянето на този размер съдът
съобрази и заеманата от ищеца длъжност – директор на ОДБХ – Б., и че именно в това му
качество са били засегнати неговата чест и достойнство, както и социално - икономическите
условия в страната към процесния период. Съдът съобрази и че присъждането на
обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията
на ответника са противоправни, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че сумата от 7 000 лв. е справедливият
размер за претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което искът е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен до тази сума и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лв.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на публикуване на статията (деликта) – 19.04.2024 г., до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски за държавна такса съразмерно на уважената част от иска – 280 лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул.
„П. Х.“ № 9, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“ №
43, ет. 3, ап. 1, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7 000 лв. -
16
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството
на ищеца, накърняване на доброто му име и авторитет в обществото, създаване на негативни
представи за личните му качества и морал, претърпени вследствие на публикация във
вестник „У.“, 13-19.04.2024 г., бр. 15 (1062), със заглавие „Бившият кмет на П. лъсна в нова
корупционна схема – рекетира баничари“ и подзаглавие: „Искат по 5000 лв. рушвет от
павилион за бързи закуски на морето“, с твърдения в статията: „За да отвориш баничарница
в Б. и региона, трябва да платиш подкуп от 5000 лева в ОДБХ“; „Д. Г. създаде шпицкоманда
за тормоз над ресторантьори в Областната дирекция по безопасност на храните“;
„Скандалният бивш кмет на П. Д. Г., дерибействал и превърнал в кочина китното морско
градче“; „стои начело на поредна корупционна схема в Б.ката областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ)“; „са им искани подкупи, за да развиват търговска дейност“;
„Рушветчийската афера с главно действащо лице Д. Г. се вихри в Б.ката областна дирекция
по безопасност на храните поне от началото на месец март“; „новоизградена криминална
мрежа за рекет на дребния бизнес“; „Впоследствие ми беше подсказано, че проблемът може
да бъде решен и Д. Г. щял да си затвори очите срещу сумата от 5000 лева. Гарантираха ми,
че ако платя подкупа, няма да подлежа на никакви проверки през летния сезон“; „Той
отказал офертата, но според думите му десетки други, минали през същата процедура, са се
поддали на рекета. Общият брой само на павилионите за бързи закуски по Южното
Черноморие надхвърля 5000 обекта – огромна рушветчийска ниша за Г..“; „Подкупите от
баничари и ресторантьори се искат не директно от бившия кмет на П., а от новоназначени от
него инспектори в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните.“; „Парите се
прибират от мъж на име М., който след получаването на исканата сума звъни по мобилно
приложение на Д. Г. с реплика парола: „Човекът ми предаде цялата документация!“; „След
като миналото лято Г. позорно избяга насред библейския потоп на юг от Б., за да спасява
караваната си за 80 000 лева на къмпинг „Г. и яхтата си, закотвена в С., пропускайки да
обяви частично бедствено положение в П. и оставяйки градчето на милостта на природата,
местните въстанаха срещу него.“; „ликвидирайки 12-годишна история на дерибейството на
местната власт“; „Неофициално се твърди, че половината от заведението е собственост на
бившия кмет на П. Д. Г., а „З.“ служи и като явка за рушветчийските схеми в ОДБХ - Б..“;
„Същият посредник М. е сочен като черния касиер на Д. Г. и в схема за рекетиране на
ресторантьори и рибари от Б. и региона.“; „Дни след наложените глоби и дори предписания
за затваряне на някои от санкционираните обекти на ресторантьорите и търговците на риба
се предлага годишен абонамент срещу бъдещи проверки, който започва от 1000 лв. и
достига до 5000 лв. в зависимост от категорията и оборота на бизнеса.“; „Трета безотказно
действаща рушветчийска схема под опеката на Д. Г. в Б.ката областна дирекция по храните“;
„Откакто Д. Г. беше назначен за началник на ОДБХ – Б., стотици ресторанти в морския град
и по Южното Черноморие сключиха фиктивни договори с една определена фирма за
събиране на отпадъци, която е неофициална собственост на бившия кмет на П..
Сключването на договор ти гарантира безоблачна работа през летния сезон“;
„корупционните практики в Б.ката агенция по безопасност на храните и се планира
освобождаването на Г. от длъжност“; „за да бъде устроен на работа проваленият кмет на П.
17
Г.“; „Проваленият бивш кмет на П. Д. Г. е създал схема за подкупи от ресторантьори,
баничари и търговци на риба в Б.ката областна дирекция по безопасност на храните“; „Г.
изкара цели 12 години като кмет на П. и си тръгна като милионер от морското градче, което
превърна в кочина по време на царуването си.“; „В ресторант „З.“ в парк „В.“ се предават
подкупите към директора на ОДБХ - Б. Д. Г..“, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 000 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул.
„П. Х.“ № 9, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“ №
43, ет. 3, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 280 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18