№ 21678
гр. ***, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110154019 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от **** ****, ЕИК
**** срещу **** Е****, ЕИК ****, Б. П. К., ЕГН ********** и М. И. ****,
ЕГН **********.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че на 06.11.2017 г. между него и ответника **** Е**** е сключен договор за
предоставяне за временно и безвъзмездно ползване на 2 бр. движими вещи:
кафемашина и кафемелачка, процесните движими вещи са предоставени на
ответника, което е удостоверено в приемо-предавателен протокол, като за
срока на договора – 3 години от датата на сключването му – ползвателят се
задължава да закупува ежемесечно от ищеца не по-малко от 9 килограма кафе
марка ****. В чл. 14 от договора от 06.11.2017 г. също така е уговорено между
страните, че **** **** възлага еднократно срещу парично възнаграждение на
**** Е**** в размер на 4800 лв. за срока на договора да рекламира стоки от
ценовата листа по Приложение № 1 към договора. Ищецът твърди, че на
23.11.2017 г. е заплатил възнаграждението в размер на 4 800 лв. по банкова
сметка на **** Е****. Уговорено е, че при прекратяване на договора по
причина, за която отговаря **** Е****, ответникът дължи заплащане на
неустойка в размер на предоставеното от ищеца по договора възнаграждение в
размер на 4 800 лв. Посочва, че ответното дружество е нарушило
задълженията си по чл. 4, т. 9 и по чл. 12 от договора, поради което ищецът е
прекратил договора едностранно на основание чл. 8, т. 3 от договора.
Твърди, че на 20.09.2020 г. между **** Е****, **** Е****, **** ****
****, Б. П. К. и М. И. ****, е подписана спогодба, съгласно която между
страните се приема за безспорно, че **** Е**** е във виновно неизпълнение
на задълженията си по договора, поради което **** Е**** едностранно е
1
прекратило процесния договор на основание чл. 8, т. 3 от същия, а Б. П. К. и
М. И. **** встъпват като солидарни длъжници на **** Е**** за всички поети
задължения към **** Е****, в това число се задължават да заплатят
солидарно и част от неустойка по чл. 14 от договора в размер на 4 000 лв.
Твърди, че нито един от ответниците не е извършил плащания по процесния
договор от 06.11.2017 г. или по спогодба от 29.09.2020 г. Ищецът поддържа
също така, че в чл. 16 от процесната спогодба страните са се уговорили всички
спорове относно тълкуването, действителността, изпълнението или
прекратяването на договора да бъдат разрешени от компетентния съд в гр.
***, с което страните са уговорили договорна местна подсъдност по чл. 117,
ал. 2 ГПК. Съобразно горното моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника **** Е**** по реда на
чл.50, ал.2, вр. с чл.47. ал.5 ГПК, а на ответниците Б. К. и М. П. е връчен по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ответникът **** Е**** не е депозирал ОИМ в
законоустановения за това срок.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор чрез назначения от съда особен представител адв. В. С. от
името на ответниците Б. К. и М. П.. Оспорва предявения иск, както и
представените писмени доказателства. Оспорва солидарността на
задълженията на ответниците, както и встъпването в дълг, тъй като с договора
ответниците получават единствено задължения, но не и съответните права.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от **** ****, ЕИК **** обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 101 ЗЗД, с
които се иска ответниците **** Е****, ЕИК **** и встъпилите като
солидарни длъжници – ответници в настоящото производство Б. П. К., ЕГН
********** и М. И. ****, ЕГН **********, да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца солидарно сумата от 4 000 лева – част от неустойка за неизпълнение по
чл. 14 от договор от 06.11.2017 г. за предоставяне за временно и безвъзмездно
ползване на 2 бр. движими вещи, ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението.
За основателността на предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на
пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1. Наличие на уговорена
между **** **** и **** Е**** неустойка; 2. Неизпълнение на задължението,
което неустойката обезпечава; 3. Размер на неустойката.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
**** г., приет без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата по т.1 , т. 2 и т. 3.
По исковете срещу Б. К. и М. **** с правно основание чл. 92, ал. 1, вр. с
чл. 101 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да докаже следните
обстоятелства: 1. Наличие на уговорена в договора между **** **** и ****
2
Е**** неустойка; 2. Неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава; 3. Размер на неустойката; 4. Наличие на договор за встъпване в
дълг, с който Б. К. и М. **** се задължават да отговарят за заплащане на
неустойката, дължима от **** Е**** като солидарни длъжници до твърдения
размер от 4 000 лв.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
**** г., приет без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата по т.1 , т. 2 и т. 3.
Спорно по делото е обстоятелството за встъпване в дълг на ответниците Б.
К. и М. ****, които да отговарят за заплащане на неустойката, дължима от
**** Е**** по сключения с **** **** договор за предоставяне за временно и
безвъзмездно ползване на 2 бр. движими вещи пт 06.11.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с
длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може
да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник
и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
В случая, от представената по делото спогобда от 20.09.2020 г., с
нотариална заверка в частта относно подписите на лицата, безспорно се
установява, че ответниците Б. К. и М. **** са изразили еднозначно воля за
встъпване в дълг по договор за предоставяне за временно и безвъзмездно
ползване на 2 бр. движими вещи от 06.11.2017 г. и да отговарят солидарно с
**** Е**** за всички поети по договора задължения, включително
дължимите неустойки и обезщетения (чл. 2 от спогодбата).
Видно от съдържанието на чл. 4 от спогобда от 20.09.2020 г., ответниците
**** Е****, Б. К. и М. **** са се задължили да платят солидарно на ищеца по
делото **** **** сумата от 4000 лв., представляваща част от дължима
неустойка по чл. 14 от по договор от 06.11.2017 г., платима на 4 бр. равни
вноски от по 1000 лв. с краен срок на погасяване (падеж на последна вноск)
настъпил на 31.12.2020 г.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на отвтениците за
изпълнение на задължението, което неустойката по договор от 06.11.2017 г.
обезпечава, нито за погасяване на изискуемото парично задължение за
заплащане на процесната сума – неустойка по спогобда от 20.09.2020 г.,
поради което исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират и доказват в общ размер
на сумата от 1680 лв., от които 160 лв. – държавна такса, 800 лв. – депозит за
особен представител на ответниците и сумата от 720 лв. -адвокатско
възнаграждение, изплатено изцяло, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие от 25.09.2023 г. (л. 93 от делото), фактура и преводно
нареждане, поради което и предвид изхода на делото, следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 101 ЗЗД, ****
Е****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, ****,
обл. ****, ул. ****; Б. П. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****, ****, **** и
М. И. **** с ЕГН ********** и адрес: гр. ****, ****, **** да заплатят
солидарно на **** ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ***, сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева) – част от неустойка за
неизпълнение по чл. 14 от договор от 06.11.2017 г. за предоставяне за
временно и безвъзмездно ползване на 2 бр. движими вещи, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
03.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **** Е****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, ****, ****, обл. ****, ул. ****; Б.
П. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****, ****, **** и М. И. **** с ЕГН
********** и адрес: гр. ****, ****, **** да заплатят на **** ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, сумата от 1 680 лева
(хиляда шестстотин и осемдесет лева) разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4