№ 1191
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско
дело № 20221100511260 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), вр. с чл. 32а от Правилник за вписванията.
Образувано е по жалба, вх. № 18 – 00 – 107 от 20.09.2022 г. по описа на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – София, подадена от частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) К. П., рег. № 852 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд, срещу
Определение от 12.01.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с
което е постановен отказ да се впише заличаване на възбрана по молба, вх. № 705 от
12.01.2021 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е отказано исканото вписване.
Оспорват се мотивите на съдията по вписванията, като от жалбоподателя са изложени
подробни съображения в тази посока. Според ЧСИ дължимата за заличаване на възбраната
такса е в размер на 7.50 лева, а не в размер на 10.00 лева, както неправилно е прието от
съдията по вписванията. Искането е определението от 12.01.2021 г. да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови исканото заличаване.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
доказателствата по делото, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Съдът не споделя доводите на постановилия отказа съдия по вписванията,
изложени в атакувания акт.
Налагането на възбрана е изпълнително действие, съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да се счита наложена, възбраната следва да
1
бъде вписана в Службата по вписванията, в чийто район имотът се намира (чл. 449, ал. 2, вр.
чл. 453 ГПК). За да бъде вдигната възбрана по реда на чл. 433, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител следва да поиска заличаването й от съответния съдия по вписванията.
В процесния случай от жалбоподателя ЧСИ К. П. е постановено Постановление за
вдигане на наложена възбрана от 11.01.2021 г., вписана на 18.02.2016 г. с вх. рег. № 7744,
том III, акт № 131 по изпълнително дело № 20168520400018 на следния недвижим имот:
апартамент № 97 с идентификатор 68134.4361.233.3.97, находящ се в град София,
жк“*******, в сграда № 3. Постановлението е част от изпратената по компетентност на СГС
преписка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията - София. Същото е подписано
и подпечатано с кръглия печат на ЧСИ, което е констатирано и от съдията по вписванията в
обжалваното определение, което налага извода, че актът на ЧСИ П. е в изискуемата от
закона форма.
С молба, вх. № 705/12.01.2021 г. по описа на Агенция по вписванията, ЧСИ П. е
поискал заличаване на наложената по изпълнителното дело и вписана на 18.02.2016 г.
възбрана на процесния имот.
Вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществяват
в охранително производство, а съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. Молител в производството по
заличаване на възбраната, на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице е
съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г.
по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо съдебният изпълнител е задължен да
представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното
производство.
Такъв документ е приложен на л. 8 по настоящото дело, с № 23987103/ 11.01.2021 г. и
референция 122PMWB210110502, видно от който документ сума в размер на 7.50 лева е
наредена по сметката на Агенция по вписванията, с основание за превода – “заличаване на
възбрана“ по изпълнително дело № 20168520400018 по описа на ЧСИ К. П..
За да откаже исканото заличаване, съдията по вписванията при Софийски районен
съд е изложил мотиви, че дължимата такса, съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията (ТДТСАВ), при заличаване на възбрана е в размер не
по – малко от 10.00 лева, съгласно чл. 2 от Тарифата. Съдията по вписванията е констатирал,
че внесената от ЧСИ П. такса е по – малка от посочената, а именно – ЧСИ П. е внесъл 7.50
лева, поради което е отказано исканото заличаване.
Постановеният отказ е неправилен. Съгласно Определение № 7 от 9.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 4694/2019 г., II ГО на ВКС, “за заличаване на възбраната се дължи държавна такса,
посочена в чл. 3, ал. 1, вр. чл. 5 ТДТСАВ (ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., изм. и доп.) – 7.50 лева“.
Според чл. 3, ал. 1 от Тарифата, за извършване на отбелязване (включително на актовете по
чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се
събира половината от събраната такса за вписване, а разпоредбата на чл. 5 от
Тарифата определя таксата за вписване на възбрани да се събира в размер на 15.00
2
лева.
Следователно, внесената от жалбоподателя – молител такса, равняваща се на
половината от определената в чл. 5 ТДТСАВ такса, е в дължимия размер, съобразно с
цитираните нормативни правила. Ето защо позоваването на правилото на чл. 2 ТДТСАВ,
направено от съдията по вписванията в обжалваното определение и мотивирало атакувания
отказ, е неправилно.
По изложените съображения обжалваният отказ на съдия по вписванията, обективиран в
Определение, вх. рег. № 26 от 12.01.2021 г. е незаконосъобразен и следва да се отмени, като
се уважи искането за заличаване на наложена възбрана.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение, вх. рег. № 26 от 12.01.2021 на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е постановен отказ да се заличи възбрана по молба, вх. №
705 от 12.01.2021 г., подадена от ЧСИ К. П., рег. № 852 при КСИ, с район на действие
Софийски градски съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ЗАЛИЧИ наложена възбрана, вписана на 18.02.2016 г. с вх. рег. № 7744; том
III, акт № 131 върху следния съсобствен недвижим имот, собственост на длъжника С.Д.Ч.,
ЕГН **********, с адрес град София, жк*******, а именно: Жилище, апартамент № 97, с
идентификатор 68134.4361.233.3.97, находящ се в град София, жк“*******, в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.4361.233; с площ от 67,79 кв.
метра; брой нива на обекта: 1; ниво: I; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.4361.233.3.98, 68134.4361.233.3.96, под обекта: 68134.4361.233.3.90, над
обекта: 68134.4361.233.3.107, ведно с прилежащи части: таванско помещение 13, с площ от
3,45 кв. метра и 0,870% ид. части от общите части на сградата.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Софийски районен съд да извърши
исканото с молба, вх. № 705 от 12.01.2021 г., заличаване на възбрана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3