Определение по дело №26779/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20241110126779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9363
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20241110126779 по описа за 2024 година
Предявен е от Б. Р. А., ЕГН: **********, срещу П. Д. Г., ЕГН: **********, иск
с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките, постановени със
съдебно решение относно упражняването на родителските права, респ. личните
отношения с неотглеждащия родител, местоживеенето и издръжка на детето им – И.
Б. А. ЕГН: **********, както и иск по чл. 56 СК за промяна на ползването на
семейното жилище.
Ищецът твърди, че са налице изменения на обстоятелствата след постановено
съдебно решение по чл. 50 СК, с което са предоставени родителските права на
майката,
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който исковете
се оспорват. Посочва се, че искът досежно семейното жилище е недопустим,
доколкото не съществува такъв иск, а бащата няма активна материална или
процесуална легитимация да предявява такъв иск. По отношение на иска по чл. 59, ал.
9 СК счита, че същият е допустим, но е неоснователен. Оспорва и фактическата
обстановка, вкл., че не се сочат новонастъпили обстоятелства, като твърди, че
действителната фактическата обстановка е различна, а повечето от обстоятелствата,
изнесени в исковата молба, са ирелевантни. Моли съдът да прекрати производството
по предявения иск за семейното жилище, както и да отхвърли искът по чл. 59, ал. 9
СК.
Извън срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещната искова молба е подал
становище, в който оспорва предявените искове и фактическата обстановка.
Депозирано е и ново искане за изменение на режима на лични контакти с детето на
неговия рожден ден (5-ти май), като се иска всяка нечетна година рождения ден на
1
детето да се състои при майката, а всяка четна – при бащата, като денят да бъде
присъствен и за двамата родители. Претендира разноски.
Искът по чл. 56 СК за предоставяне ползването на жилището е недопустим.
Искът по чл. 56 от СК е брачен иск и може да бъде съединяван с иска за развод, но не
и с този по чл. 59, ал. 9 СК. Това следва от систематичното място на разпоредбата
на чл. 56 СК, която се намира в глава пета СК – „Прекратяване на брака“.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1, изр. първо СК, изрично посочва като предпоставка, за
предявяване на такъв иск да е налице иск за развод, какъвто не е настоящият случай.
Понятието „семейно жилище“ е дефинирано в § 1 от ДР на СК като „жилището,
което е обитавано от двамата СЪПРУЗИ и техните ненавършили пълнолетие деца“.
Т.е. по смисъла на законовото понятие, семейно жилище могат да имат само
съпрузи. Ползването му при спор се определя от съда, като се вземат предвид
множество критерии с цел да бъдат защитени интересите на децата. Няма
предвиден ред за разрешаване на спор за ползване на жилище, обитавано от
ненавършили пълнолетие деца и техните родители, които нямат сключен
граждански брак.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на
мерките, постановени със съдебно решение относно упражняването на родителските
права, респ. личните отношения с неотглеждащия родител, местоживеенето и
издръжка, както и иск по чл. 56 СК за промяна на ползването на семейното жилище.
Ищецът носи тежестта да докаже такова изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, което да обуслови промяна в определения режим на
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, режим на лични
отношения и издръжка на детето.
В ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, като под „изменение на обстоятелствата" се разбират, както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето, които разрешения са актуални и при
действието на новия СК.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
2
146, ал. 4 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025
г. от 11,00ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им бъде връчен
препис от настоящото определение (а на ответника и препис от становището по
насрещния иск), като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или
не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ВРЪЩА искова молба вх. № 154687/13.05.2024 г., В ЧАСТТА, с която е
предявена претенция по чл. 56 СК, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №
26779/2024 г. на СРС, 89-ти състав В ТАЗИ ЧАСТ. Определението в прекратителната
част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцовата страна.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата
молба, отговора на исковата молба, насрещния иск и становището по него писмени
доказателствени средства.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че същите са родители на детето
И.Б.А., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие техни деца, като в
случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на
уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за
неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ и НАП за всеки един от родителите на
децата, от която да са видни осигурителните им доходи за последните 24 месеца, ведно
със справка за действащите трудови договори на последните, от която да е видно и
основното трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за наличие на
отпуснати пенсии, парични обезщетения и/или помощи от ДОО, респективно в какъв
размер и на какво основание.
ДА СЕ ИЗИСКА социален доклад от съответните ДСП по отношение на
3
двамата родители, като се изпрати препис от исковата молба, отговора на исковата
молба, насрещната искова молба, становището по нея и приложените към тях писмени
доказателства. Докладът следва да съдържа какви са условията за живеене, които
предлага всеки от родителите за отглеждане на децата, родителски капацитет,
привързаността на децата към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. УКАЗВА на същите, че за постигане на
съдебно споразумение, следва да се явят ЛИЧНО в съдебно заседание, както и че при
постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи В ЕДНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ, както й че дължимите за производството ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА
ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите на техните
деца.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице -
медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да
бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред
СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано. Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко
време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при
медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а
страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната
може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин
интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на
решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да
намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят
решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията
страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да
споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите
могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като
4
осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща
средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели,
обуславящо допълнителни разноски. В процедурата по медиация могат да участват и
адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания. Ако страните не
постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното
производство. Указва на страните, че могат да ползват БЕЗПЛАТНО услугите на
действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за
спогодби и медиация. За повече информация и връзка с координаторите на Програма
”Спогодби” страните могат да се обърнат към Марияна Николова на тел. 02/8955
423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 54, ет. 2, ст. 204.

Определението не подлежи на обжалване (с изключение на частта за връщане
на исковата молба В ЧАСТТА за претенцията по чл. 56 СК и прекратяване на
производството в тази част).
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5