Решение по дело №14943/2020 на Районен съд - Варна

 

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ………..…гр. Варна, 05.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

            при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14943/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от Б.П.А., ЕГН**********, с адрес *** срещу Й.К.Й., ЕГН**********, с адрес *** иск с правно основание чл. 535 ТЗ  вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 13500лева, частичен иск от целия в размер на 27381,62лева, представляващ  вземане по Запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца и с падеж 14.04.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 20.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът е ремитент по Запис на заповед, с падеж 14.04.2020г., издаден от ответника за сумата от 14000евро или равняващи се на 27 381,62лева по фиксинг на БНБ. Документът е съставен в изискуемата за действителността писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Срокът на плащане бил уговорен на 14.04.2020г. Тъй като датата съвпаднала с обявеното в страната извънредно положение, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на НС от 13.03.2020г., ценната книга не била предявена на падежа на ответника– издател и авалист. Макар и да пропуснал срока за предявяването й ищецът не губил правата си срещу платеца, като при това течал и специалния давностен срок по чл.531 ал.1 ТЗ. На 06.11.2020г. чрез Телепоща ищецът изпратил до ответника по постоянния му адрес покана за връщане в 7 - дневен срок  на сумата по заповедта, с указана банкова сметка. ***.11.2020г. с отбелязване „непотърсена пратка“. Предвид на изложеното се моли настоящата искова претенция да бъде уважена. В евентуалност се предявява иск за осъждане на ответника на осн. 538 ТЗ да му заплати същата сума, с която се е обогатил в негова вреда.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 09.06.2021г., като редовно призованият ответник по реда на чл.41 ал.2 ГПК не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 535 ТЗ, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед удостовереното в документа съдържащ всички изискуеми реквизити и наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника, доколкото падежът на задължението е настъпил на дата - 14.04.2020г.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 540лева държавна такса и 950лева платено адв.възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021г. Искането за присъждането на разноски е основателно. В заключение следва да се присъдят разноски в размер на 1490лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.А., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 13500лева, частичен иск от целия в размер на 27381,62лева, представляващ  вземане по Запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца и с падеж 14.04.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 20.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 535 ТЗ  вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

 

              ОСЪЖДА „Й.К.Й., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.А., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 1490лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: