№ 18174
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110124825 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 12812/10.05.2023
г., от „Т--“ ЕАД, ЕИК --, представлявано от - - Изпълнителен директор и И--
председател на УС с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
срещу К. В. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1324, обл. С-
--
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 483.50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 99.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г., изчислена върху главница от 483.50 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
1
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 12.83 лева главница за периода 12.2019 г. до 04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.72 лева -
лихва за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислени върху главница
от 12.83 лева
за които суми има издадена Заповед № 6025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3364 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …., за
топлоснабден имот гр. София, 1756,обл.С- за процесния период.
срещу Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, 1756, обл.
София, общ. С----
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 483.50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 99.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г., изчислена върху главница от 483.50 лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 12.83 лева главница за периода 12.2019 г. до 04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.72 лева -
лихва за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислени върху главница
от 12.83 лева
за които суми има издадена Заповед № 6025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3364 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …., за
топлоснабден имот гр. София, 1756,обл.С- за процесния период.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.
2
София, 1756,обл.С- за процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1
ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на
топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна
енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: - АД ФЦ „-", IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF.
Извън срока по чл.131 ГПК ответникът К. Д. заявява, че е направил
отказ от наследство от баща му В- Д. и не следва да отговаря за иска. Твърди,
че с бракоразводно решение апартаментът е присъден на майка му ответник –
Р. Н. Д.. Същият не ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът на Р. Д. оспорва исковата претенция.
Счита, че не е ясно как е начислена сума за дялово разпределение. Прави
възражение за давност. Прави възражение за това кой живее на посочения
адрес. Твърди, че фактически живее ответника К. Д., а не ответницата Р. Д..
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли да се уважат
исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът К. Д. се представлява от адв. К. по делото. В о.с.з. представя
отказ от наследство.
Ответникът Р. Д. чрез особен представител адв. М- поддържа отговора
на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете, алтернативно да се уважи
давността.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в
о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
3
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 11094/13.03.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.78-87 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 11094/13.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 78-87 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот се
установи, че от 1990 г. собственици на процесния имот са Р. Д. и съпругът й В-
4
Д.. Същият съвпада с топлоснабдения имот по делото (л.21,22,24 от делото).
Нещо повече, с молба, изходяща лично от ответника Р. Д. същата е
поискала да й бъде открита партида при ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия (л.23 от делото).
Съгласно представено Удостоверение за наследници В- Д. е починал на
17.06.2020 г., като разведен човек. По делото липсват доказателства дали след
прекратяване на брака, имотът е поделен между бившите съпрузи. Дадени са
такива указания по чл.146, ал.2 ГПК на ответника К. Д., но такива не са
изпълнени. Ето защо съдът приема, че след прекратяване на брака, двамата от
съпрузите имат по 1/2 ид. част от процесния топлоснабден имот. При смъртта
на В- Д., неговият дял преминава в оставеният от него низходящ – син, а
именно другият ответник К. Д.. Следователно от 17.06.2020 г. същият е
собственик на процесния имот.
По делото е представен отказ от наследство от ответника К. Д., който е
направен на 31.08.2023 г., т.е. след завеждане на делото, след подаване на
отговора по чл.131 ГПК и три години, след като е починал баща му (л.90 от
делото). В отговора на исковата молба е написано, че ответникът е направил
отказ от наследство – л.55 от делото. Така изявлението е в минало време. За
съда възниква обосновано предположение, че отказът е нищожен, тъй като
наследството е приета чрез конклудентни действия. Но такова възражение не е
направено от страна на ответника, затова съдът не може да не приеме този
отказ от наследство. Доколкото е направен отказ от наследство, то ответникът
не е собственик на имота, тъй като отказът има обратно действие от момента
на смъртта. След като не е собственик, ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по исковете. При това положение няма качеството на
потребител и исковете спрямо него следва да се отхвърлят.
По делото се установи, че Р. Д. е собственик на другата 1/2 ид.ч. от
имота, поради същата има качеството на потребител. Ето защо съдът приема,
че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
5
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 128-
134 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По отношение на процесните суми страните не спорят техният размер,
начин на изчисляване и изискуемост. При това положение съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба. Спори се по давността и то от Р. Д..
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.12.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л.160-161 от
делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 23.01.2023 г., които суми към 23.01.2020 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 23.01.2020 г.,
съобразно исковия период.
Възражението за давност е направено само от Р. Д., при което съдът
следва само него да го разгледа, с оглед диспозитивното начало и че давността
не се прилага служебно, на основание чл.120 ЗЗД.
Получените суми от комплексната експертиза следва да се разделят на
6
две, т.к. отговорността между двамата ответници се претендира, че всеки един
от тях отговаря за 1/2.
При съпоставка на заявена претенция срещу Р. Д. и установеното по
делото, се получава следното.
№искРазмер по ИМТри годишенИзвод
период
1Главница за483.50 лева322.32 леваЧастично основателно
ТЕвъзражение за давност
м.05.2019 г. до23.01.2020 г. до
м.04.2021 г.23.01.2023 г.
2Мораторна99.88 лева59.83 леваЧастично основателно
лихва за ТЕвъзражение за давност
15.09.2020 г. до23.01.2020 г. до
21.12.2022 г.,23.01.2023 г.
3Главница за12.83 лева12.83 леваНедоказано възражение за
ДРдавност
м.12.2019 г. до23.01.2020 г. до
м.04.2021 г23.01.2023 г.
4Мораторна2.72 лева2.72 леваНедоказано възражение за
лихва за ДРдавност
31.01.2020 г. до23.01.2020 г. до
21.12.2022 г.,23.01.2023 г.
Общо598.93397.70
Отхвърлена част 201.23
При това положение, възражението за давност е частично основателно
само за иска за главница за ТЕ и мораторна лихва.
Следователно искът спрямо Р. Д. за главница за ТЕ е частично
основателен за сумата от 322.32 лева, като за разликата от 322.32 лева до
пълния претендиран размер от 483.50 лева, а именно 161.18 лева, искът следва
да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването му по давност.
Искът за мораторна лихва върху главница за сума за ТЕ е основателен за
59.83 лева, като за горницата от 59.83 лева до пълния претендиран размер от
99.88 лева, а именно 40.05, следва да се отхвърли като неоснователен, поради
погасяването му по давност.
Останалите искове са основателни.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
7
Ищецът представя списък с разноски (л.165 от делото).
Ответникът К. Д. претендира хонорар по чл.38 ЗА. (л.112 от делото).
Ответникът Р. Д. се представлява от особен представител, за сметка на
ищеца.
Искът в размер на 598.93 лева спрямо К. Д. е изцяло отхвърлен. На
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият има право на разноски изцяло.
Искът в размер на 598.93 лева спрямо К. Д. е частично уважен за 397.70
лева, а е отхвърлен за 201.23 лева, поради погасяване по давност.
Ето защо ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
пропорционално за уважената част. Особеният представител и ответникът
нямат право на разноски, с оглед качеството му.
По заповедното производство
Ищецът претендира 25.00 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 75.00 лева. Този разход следва да се
раздели на две, тъй като ищецът води дело срещу двама ответници.
Следователно разходът спрямо всеки един от тях е 37.50 лева.
Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 24.90 лева (37.50 х 397.70/598.93).
Ето защо Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1756, обл. София,общ. С---- следва да бъде осъден да заплати на Т--“ ЕАД,
ЕИК --, гр. София, ул. „- Б сумата от 24.90 лева (двадесет и четири лева и
деветдесет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 3364/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ответникът К. Д. претендира 400.00 лева адвокатско възнаграждение за
заповедното производство (л.28 от делото), като същият се позовава на
НМРАВ. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
8
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за заповедното производство следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.26, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по заповедно дело
възнаграждението е в размер от 50 до 180 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
9
установи нищожност, докато при втория иск се търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
цялата фаза, а не за целия иск. Няма логика, нито правно или житейско
основание, адвокатите, които упражняват дейност в областта на делбеното и
вещното производство да търпят негативи и да претендират един хонорар за
цялото производството, а не за всеки един иск по отделно. При това
положение, съдът приема, че следва да се присъди едно възнаграждение за
адвокат в това производство.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес по договора –
598.93 лева.
Отчитайки характера на заповедното производството, по делото е
подадено възражение, който текст очевидно се различава от подписа и почерка
на адвоката, но съвпада с подписа и почерка на длъжника (извод, че не е
написано от адвоката), както и чието съдържание се изготвя със същото
съдържание и качество от изкуствен интелект, както и че претендираното
възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК не отговаря на действителна
заплатената по делото, съдът приема, че възнаграждението на адвоката следва
да бъде определен към минималния, а именно 50.00 лева.
При това положение „Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул. „- Б следва да
бъде осъден да заплати на С. К. К., гр. София, ул. --, офис 1 сумата от 50.00
лева (петдесет лева), представляващи разноски по предоставена безплатна
правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 3364/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира 175 лева държавна такса (л.43 от делото), 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение, 1000 лева за СТЕ (л.118 от делото),
1000.00 за ССчЕ (л.117 от делото), депозит за особен представител в размер
на 450.00 лева (л.65 от делото). Не следва да се признае депозитът по ССчЕ,
тъй като такава експертиза, не е изготвена и приета и депозитът подлежи на
връщане, при подадена молба от страна на ищеца. Юрисконсултското
възнаграждение е в размера по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо
следва да се признае. Не е основателно възражението на ответника, че е
прекомерно. Същото е в законовия диапазон. Освен това процесуалният
представител на ищеца винаги се е явявал в о.с.з., присъствал е на тях.
Общият размер разход е 1925.00 лева. При разделяне на две, за искът спрямо
Р. Д., разходите се получават 962.50 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1
10
ГПК, ищецът има право на разноски пропорционално на цялата уважена част,
независимо, дали е недоказана или погасена по давност. В процесния случай
разноските са в размер на 639.12 лева (962.50 х 397.70/598.93).
Ето защо Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1756, обл. София, общ. С---- следва да бъде осъден да заплати на „Т--“ ЕАД,
ЕИК --, гр. София, ул. „- Б сумата от 639.12 лева (шестстотин тридесет и
девет лева и дванадесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
24825/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ответникът К. Д. претендира 400.00 лева адвокатско възнаграждение за
исковото производство (л.112 от делото), като се позовава на НМРАВ.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Написаното по-горе за приложението НПЗЗ, определяне размера при
няколко искове, съотношение с адвокатите вписано в Бюрото за правна
помощ, както и размера на възнаграждението да не надвишава процент от
материалния интерес важи и тук. Ето защо за процесуална икономия, съдът
няма да преповтаря мотивите изложени по-горе.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
Отчитайки характера на исковото производството, допълнителни молби
от процесуалния представител на ответника, само представяне на
удостоверение за отказ от наследство, което съдът установи служебно, явяване
в едно съдебно заседание, неподаване на ОИМ в срока (независимо, че
адвокатът е упълномощен от длъжника още в заповедното), както и че делото
не е сложно от фактическа и правна страна, и извършените действия от страна
на адвоката на ответника не отговарят на фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определен в
минимален размер, а именно 100.00 лева.
При това положение „Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул. „- Б следва да
бъде осъден да заплати на С. К. К., гр. София, ул. --, офис 1 сумата от 100.00
лева (сто лева), представляващи разноски по предоставена безплатна правна
помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 24825/2023 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул. „- Б срещу К. В. ДО--- с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: гр. София, 1324, обл. Со-, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правна квалификация,
11
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 483.50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 99.88 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г., изчислена върху главница от 483.50 лева;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 12.83 лева главница за периода 12.2019 г. до 04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането;
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.72 лева -
лихва за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислени върху главница
от 12.83 лева;
за които суми има издадена Заповед № 6025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3364 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …., за
топлоснабден имот гр. София, 1756,обл.С- за процесния период.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т--“ ЕАД, ЕИК --
, гр. София, ул. „- Б срещу Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
София, 1756, обл. София,общ. С----, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че Р. Н. Д. с ЕГН:**********
дължи на „Т--“ ЕАД, ЕИК -- следните суми:
1. 322.32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 23.01.2020 г. до 23.01.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.01.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата от 322.32 лева до пълния претендиран размер от 483.50 лева, а
именно 161.18 лева, за периода от м.05.2019 г. до 23.01.2020 г., като
неоснователен, поради погасяването му по давност;
2. 59.83 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г.,
изчислена върху главница от 322.32 лева, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 59.83 лева до пълния претендиран размер от 99.88 лева, а
именно 40.05 лева, като неоснователен, поради погасяването му по
12
давност;
3. 12.83 лева главница за периода 12.2019 г. до 04.2021 г., представляваща
сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 23.01.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 2.72 лева - лихва за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., изчислени
върху главница от 12.83 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 6025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3364 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …., за
топлоснабден имот гр. София, 1756,обл.С- за процесния период.
ОСЪЖДА Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1756, обл. София,общ. С---- да заплати на Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул. „-
Б сумата от 24.90 лева (двадесет и четири лева и деветдесет стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 3364/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Н. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,
1756, обл. София, общ. С---- да заплати на „Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул.
„- Б сумата от 639.12 лева (шестстотин тридесет и девет лева и дванадесет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 24825/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул. „- Б да заплати на С. К. К.,
гр. София, ул. --, офис 1 сумата от 50.00 лева (петдесет лева),
представляващи разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38
ЗА по ч. гр. д. № 3364/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА „Т--“ ЕАД, ЕИК --, гр. София, ул. „- Б следва да бъде осъден
да заплати на С. К. К., гр. София, ул. --, офис 1 сумата от 100.00 лева (сто
лева), представляващи разноски по предоставена безплатна правна помощ по
чл.38 ЗА по гр. д. № 24825/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „-"
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С----, на страната на ищеца „Т-
-“ ЕАД, ЕИК --, ул. „Я- Б.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца Т--“
ЕАД, ЕИК --, както следва: - АД ФЦ „-", IBAN: BG48SOMB - BIC:
SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
13
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14