Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260218
13.10.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1653/2020г. по описа на ПОС, VII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на „Авангард недвижими имоти“ ООД,
със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ЖК
„Тракия“, ул. „Съединение“
№41, вх.В, ет.5, ап.30,
ЕИК *********, представлявано от
управителя И. В. З.,
против Решение №1861 от 08.06.2020г.,
постановено по гр.д. №11789/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив,
ІХ гр.с., с което
са били отхвърлени предявените
от дружеството против Я. Ж. И. ***,
ЕГН **********, искове
за признаване за
установено, че дължи на
„Авангард недвижими имоти“ ООД сумата
от 3367.56 лв., представляващи уговорено възнаграждение по
договор за посредничество при покупка
на недвижим имот от 05.12.2018г.,
ведно със законната
лихва от датата
на подаване на заявлението
за издаване па заповед за
изпълнение- 25.04.2019г. до окончателното
й заплащане и
сумата от 76,71 лв.-
обезщетение за забава за периода
02.02.2019г.-24.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №3615
от 30.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №6700/2019г.
по описа на ПРС, V
гр.с. В жалбата
са изложени доводи
за неправилност на
решението, като се иска
отмяната му и постановяване на
ново решение, с което
предявените искове да бъдат уважени. В
законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- Я. Ж. И. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника
й по делото
адв. К. О., с
който се иска
обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и
чл.51 от ТЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД, като ищцовото дружество
иска постановяване на
решение, с което да се
признае за установено, че
ответникът му дължи сумата
от 3367.56 лв., представляващи уговорено
възнаграждение по договор
за посредничество при покупка
на недвижим имот от 05.12.2018г.,
ведно със законната
лихва от датата
на подаване на
заявлението за издаване па
заповед за изпълнение- 25.04.2019г. до окончателното
й заплащане и
сумата от 76,71 лв.-
обезщетение за забава за периода
02.02.2019г.-24.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №3615
от 30.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №6700/2019г.
по описа на ПРС, V
гр.с.
От фактическа
страна по делото няма
спор между страните,
а и от
представените писмени доказателства
се установява, че на 05.12.2018г.,
между ответницата Я. Ж. И.,
като възложител, и ищцовото дружество „Авангард
недвижими имоти“ ООД, като изпълнител,
е бил сключен договор за посредничество
при покупка на недвижим
имот, по силата на който ищецът се е задължил да окаже посредническо съдействие
/консултация и
посредничество/ за избор на недвижим имот
и сключване на
предварителен договор или договор
за покупко- продажба на
недвижим имот, който
отговаря на следните критерии, зададени от възложителя- тристаен апартамент с гараж, ново
строителство, до 100 000 евро. Съгласно чл.3
от договора при подписване на
предварителен договор за предложен
от изпълнителя имот, а
ако такъв не се подписва- при нотариалното изповядване
на сделката, възложителят се е
задължил да заплати
на изпълнителя възнаграждение в размер
на 2% от продажната цена на
имота, посочена в предварителния договор
или в нотариалния акт,
но не по- малко от 500
евро. Съгласно чл.4 от договора
всеки организиран и
осъществен от изпълнителя
оглед на недвижим
имот се счита за
предоставена информация и
оферта от изпълнителя
на възложителя, а съгласно
чл.5 при всяко получаване на
оферта и направен
оглед на недвижим имот възложителят
се задължава да подпише Приложение
№1- „Протокол за оглед на
недвижими имоти“, неразделна част от договора,
като с подписването му възложителят декларира,
че офертата, описана
в протокола, е получена
от изпълнителя. С клаузата на чл. 6 от договора възложителят
е поел задължение да не води преговори с продавача на недвижимия имот без
знанието и присъствието на изпълнителя за имоти, които са осигурени от
изпълнителя и са описани в съставения и подписан от възложителя протокол за
оглед. Съгласно чл.15 от
договора при нарушение на клаузата
на чл.6 възложителят дължи на
изпълнителя договореното в
чл.3 посредническо възнаграждение, както
и неустойка в размер
на 1% от
дължимата сума за
всеки просрочен ден, но не повече от стойността
на посредническото възнаграждение.
От
представеното по делото Приложение № 1 към договора- „Протокол за оглед на
недвижими имоти“ се
установява, че на 14.12.2018г.
е бил извършен оглед
на имот в гр.
Пловдив, ул. ***, и гараж- гр. Пловдив, ул. “***. Ответницата
Я. Ж. И.
е оспорила положения
от нейно име
подпис срещу така посочения
адрес на извършен оглед,
но от заключенията
на приетите по делото две съдебно-графологични експертизи се установява, че подписът е положен от нея. Предвид горното и
съобразно клаузите на чл.4 и 5 от
договора следва да се
приеме, че ищцовото дружество е организирало и
осъществило оглед на
посочените в протокола имоти на
ул. ***.
От
нотариален акт № 20, том I, съставен на 01.02.2019 г. по н. д. № 20/2019 г. от
нотариус Катерина Антонова, се установява, че между ответницата и П. Д.Г., в
качеството им на купувачи, и продавачите А. Д. Б. и М. Н. Б., е бил сключен
договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда, представляващ
жилище, апартамент с площ от 79, 95 кв.м., в сграда с идентификатор №
56784.530.2276.2.2., с адрес- гр. Пловдив, ул. “****, при уговорена продажна
цена в размер на 159 378 лв. От нотариален акт № 21, том I, съставен на
01.02.2019 г. по н. д. № 21/2019 г. от нотариус Катерина Антонова, се
установява, че между ответницата и П. Д. Г., в качеството им на купувачи, и
продавачът “Хиа Строй” ЕООД, е бил сключен
договор за покупко-продажба на 13,75/335,30 % ид.ч. от самостоятелен обект, с
предназначение гараж, в сграда с идентификатор № 56784.530.2276.2.21, с адрес
гр. Пловдив, ул. “**** с право на реално ползване на паркомясто № 10,
разположено на подземно ниво, кота -2, 80, с площ на паркомястото от 13, 75
кв.м., при уговорена продажна цена в размер на 9 000 лв.
При
така установените по делото
фактически обстоятелства настоящият състав на съда
намира, че претенцията на ищцовото дружество срещу
ответницата за заплащане на уговореното в договора
посредническо възнаграждение е основателна и следва да
се уважи. От приложения
протокол за оглед,
подписан от ответницата,
по безспорен начин се
установява, че ищцовото дружество й
е предоставило информация
и е организирало на 14.12.2018г.
оглед на апартамент и гараж на адрес-
гр. Пловдив, ул. „****,
което съгласно чл.4 и чл.1 от договора се
счита за предоставена
информация и оферта
от изпълнителя. Няма спор
по делото, че ответницата,
заедно с третото
лице П. Д. Г., с когото
живее на семейни
начала, са сключили
договори за покупко- продажба на посочените имоти
по нотариален ред на 01.02.2019г.
след проведени директни
преговори с продавачите им без
знанието и присъствието на представител
на ищцовото дружество. При това положение
са настъпили предвидените
в договора условия за
заплащане на уговореното
в него посредническо възнаграждение на
изпълнителя. Съгласно чл.3
от същия възнаграждението се
дължи при нотариално
изповядване на сделка за
предложен от изпълнителя
имот, каквото в случая е налице,
а съгласно чл.15
възнаграждението се дължи
и в случаите,
когато възложителят е
нарушил клаузата на чл.6
от договора, влизайки в
директни преговори с
продавачите без знанието
на изпълнителя.
Изложените от ответницата доводи за
недължимост на възнаграждението не
могат да бъдат споделени. При
положение, че е получила
от ищцовото дружество информация
и оферта за закупените
от нея имоти и
е извършила оглед на същите, то е
налице изпълнение от страна на дружеството на поетите
с договора задължения, поради
което без значение за дължимостта
на възнаграждението са
претенциите й към работата на брокера, който
я е обслужвал.
Неоснователни са доводите
за неравноправност на основание
чл.143,т.2 от Закона
за защита на потребителите на
клаузата на чл.18 от договора,
която е идентична
с тази на чл.4
от същия, предвиждащи
че организираният и
осъществен от изпълнителя оглед
на имот се
счита за предоставена оферта
и оказано посредническо
съдействие от изпълнителя на възложителя.
Посочената разпоредба дефинира
съдържанието на основното задължение
на изпълнителя по договора,
т.е. същата се
отнася към определянето на основния му
предмет, поради което
и съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2
от Закона за защита на
потребителите не подлежи на преценка за
неравноправност. На същото основание
не могат да бъдат
разглеждани и доводите за
несправедливост на размера
на уговореното с
договора и претендирано
от изпълнителя възнаграждение. Не може
да се приеме и тезата на ответницата, че
възнаграждението не се дължи поради
прекратяване на договора. Действително
по делото няма спор между страните, че
след извършения на
14.12.2018г. оглед по искане
на ответницата ищцовото дружество е
преустановило по-
нататъшното изпълнение на договора
и не й е
предлагало други имоти, но този факт няма отношение към заплащането на
уговореното възнаграждение
за извършената до
този момент работа. Съгласно разпоредбата
на чл.288, ал.1 от ЗЗД, която
следва да намери
субсидиарно приложение в случая,
оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото
да иска заплащане на
уговореното възнаграждение. Ирелевантни са
и доводите на ответницата, че
не следва да заплаща
възнаграждение на ищцовото дружество,
тъй като последното не е
предприело действия да я
свърже с
продавачите и не
е участвало в преговорите с тях
и в сключването на
договорите за покупко-
продажба, а последната сама ги
е издирила. По делото
не се твърди и не се
ангажират доказателства ответницата
да е проявила
пред ищцовото дружество интерес да закупи
предложените й имоти
и да е
искала от последното да я
свърже със собствениците
им и да
й посредничи при покупката
им, а ищецът да
е отказвал да го
стори. При това положение извършените
от ответницата действия по самостоятелно издирване
на собствениците на имотите
и влизане в преговори с тях
съставляват нарушение на
чл.6 от договора, което
съгласно чл.15 от същия
не се отразява на
дължимостта на уговореното
възнаграждение. Не могат да бъдат споделени изложените от
първоинстанционния съд съображения, че при
допуснато нарушение на
чл.6 от договора
изпълнителят имал право на обезщетение за причинените му вреди,
изразяващо се в предвидената в чл.15
от договора неустойка, а не
и на уговореното
възнаграждение. Клаузата на чл.15
от договора предвижда, че
и при нарушение
на чл.6 от страна
на възложителя се дължи
именно уговореното възнаграждение, а неустойка
е предвидена за
допусната забава при заплащането
му. Неоснователни са и доводите, че не
следва да се
дължи възнаграждение за
закупеното паркомясто, тъй като
не е получавала
от ищеца оферта и
информация за такова. Видно
от приложения протокол за оглед, на
14.12.2018г. е бил извършен такъв
на гараж
на ул. „****, на
ниво -1, което
опровергава твърденията на
ответницата и на св. П.
Г., че не са
получили оферта за
гараж. Ангажираните в тази връзка
свидетелски показания на св.
П. Г.
не следва да бъдат
кредитирани, тъй като
посоченият свидетел живее
на семейни начала с
ответницата и е
заинтересован от изхода на делото, а
и твърденията му
са в противоречие с
подписания от ответницата протокол за
оглед. Ето защо следва да се
приеме, че ищцовото
дружество е изпълнило
поетите с договора задължения
и по отношение
на покупката на
гараж. Действително предмет на
сключената от ответницата сделка е
покупката на идеални
части от самостоятелен обект в
сграда- гараж с право на реално ползване на паркомясто
с площ от 13,75 кв.м.,
но доколкото закупеният
обект е идентичен
с гараж, т.е.
с обект, предназначен
за паркиране на
лек автомобил, това не може
да промени изводите
за наличието на
изпълнение от страна
на ищеца.
Предвид горното
предявеният иск за
заплащане на уговореното
в договора посредническо възнаграждение в размер
на 3367,56 лв., съставляващи
2% от продажната цена на
имотите, посочена в нотариалните актове,
е основателен и
следва да се
уважи. Основателна е
и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за
забава. Съгласно клаузата
на чл.3 от договора възнаграждението се дължи на датата на нотариалното изповядване
на сделката- 01.02.2019г., поради
което от деня, следващ посочената
дата, ответницата е
изпаднала в забава и
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1
от ЗЗД дължи на
ищцовото дружество обезщетение за
забава в размер на законната
лихва. Размерът на същото върху
главницата от 3367,56
лв. за периода 02.02.2019г.- 24.04.2019г. възлиза
на 76,71 лв., видно
от приложеното по делото и неоспорено
извлечение от онлайн-
калкулатор, която сума
следва да се приеме за
дължима от ответницата.
С оглед
изхода на делото
в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по заповедното, първоинстанционното и
въззивното производство разноски. По заповедното производство
ищцовото дружество е направило
разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в
размер на 566,91
лв., по първоинстанционното производство е направило разноски
за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в
размер на 570,99
лв., а по въззивното производство е направило разноски
за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в
размер на 579,90
лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1861 от 08.06.2020г., постановено по гр.д. №11789/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ІХ
гр.с., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за
установено в отношенията между страните, че Я. Ж. И. ***, ЕГН **********, дължи на
„Авангард недвижими имоти“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖК
„Тракия“, ул. „Съединение“
№41, вх.В, ет.5, ап.30,
ЕИК *********, представлявано от
управителя И. В. З.,
сумата от 3367.56 лв., представляващи уговорено възнаграждение по
договор за посредничество при покупка
на недвижим имот от 05.12.2018г.,
ведно със законната
лихва от датата
на подаване на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 25.04.2019г. до окончателното
й заплащане и
сумата от 76,71 лв.-
обезщетение за забава за периода
02.02.2019г.-24.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №3615
от 30.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №6700/2019г.
по описа на ПРС, V
гр.с.
ОСЪЖДА
Я.
Ж. И. ***, ЕГН **********, да заплати на
„Авангард недвижими имоти“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖК
„Тракия“, ул. „Съединение“
№41, вх.В, ет.5, ап.30,
ЕИК *********, представлявано от
управителя И. В. З.,
сумата
от 566,91 лв.- разноски
за заповедното производство,
сумата от 570,99 лв.-
разноски за първоинстанционното производство
и сумата от 579,90 лв.-
разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.