№ 269
гр. Шумен, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630102631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД от Д. Ж. К., чрез пълномощника адв. Саня Петрова от АК Шумен, против
Е. А. И., за сумата 24 230 лева, от които 20 000 лева, платени от ищеца по
Договор от 12.03.2013 г. за покупка на жилище и 4 230 лева по Договор за
погасяване на кредит към ТБ „Райфайзен банк“ ЕАД.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че близо 23
години живели във фактическо съпружеско съжителство с ответницата, като
имали две деца. На 12.03.2013 г., по време на съвместното съжителство,
договорили с „Барак“ ЕООД закупуване на жилище в гр. Шумен, ***, с
идентификатор № 83510.668.298.2.8, за 24 800 евро /48 360 лева/, за което на
същата дата ищецът платил първа вноска в размер на 20 000 лева, като
общата продажна сума следвало да се плати до 12.03.2021 г. на осем равни
вноски. През 2015 г. ищецът и ответницата взели решение да платят
оставащата сума, като тя изтегли кредит поради това, че към него момент
имала по-добри доходи. По този начин останалата част от сумата, чрез
предоставен на ответницата банков кредит от ТБ „Райфайзен банк“ ЕАД в
размер на 34 000 лева, била платена на продавача, в деня на продажбата -
19.03.2015 г., когато ответницата придобила собствеността върху недвижимия
имот, за което бил съставен НА за продажба № *** г., по описа на Нотариус
Ася Асенова. След придобиване на имота за ответницата останало
1
задължението да плаща предоставения кредит. Ищецът твърди се, че част от
кредита погасявал лично с мисълта, че жилището е семейно превеждайки
суми по кредитната сметка на ответницата, като внесъл общо 4 230 лева. От
месец юли 2022 г. ищецът напуснал семейното жилище. Сумите 20 000 лева,
платени по договор за покупка на жилището и 4 230 лева – внесени от него по
кредита, не му били възстановена. Моли съдът да постанови решение, с което
ответницата да бъде осъдена да му плати сумата 24 230 лева платена за
закупуване на жилище собственост на ответната страна, с която обеднял, а
ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез процесуален представител,
подава писмен отговор. Намира исковата молба в частта относно сумата 20
000 лв., за недопустима тъй като ищецът разполагал с друг иск за защита.
Оспорва твърденията на ищеца, че за закупуване на имота, получила каквито
и да е парични средства, в т. ч и 20 000 лв.. Счита, че в представеният
Договор за покупка и строителство на жилище, не се сочи, че ищецът е
придобил и е станал собственик на апартамент, като намира, че този договор
касае отношения, между ищеца и трето лице, поради което намира, че липсва
разместване на блага между страните и не било налице обедняване на ищеца
и обогатяване на ответницата, както и причинна връзка между обедняването
на ищеца и обогатяване на ответницата, което да произтича от едни и същи
факти. В тази част прави и възражение за настъпила погасителна давност.
Исковата молба в частта относно сумата 4 230 лв. намира за неоснователна.
Твърди, че представените вноски бележки не касаели плащане по банков
кредит - същите били за погасяване вноски по кредитна карта. Оспорва
твърдението на ищеца, че ответницата го е принудила да напусне съвместно
обитаваното жилище, тъй като със Заповед за незабавна защита от 30.08.2022
г., му били наложени мерки за защита по ЗЗДН, по ГД № 1896/2022 г., по
описа на ШРС, по силата на която ищецът е отстранен от жилището за срок
от една година. Твърди, че през целия им съвместен живот, ответницата била
поставена в икономическа зависимост от ищеца. Същата не можела да
разполага със заплатата си. До м. април 2022 г. дебитната карта, по която
получавала трудовото си възнаграждение, била у ищеца, който изцяло се е
разпореждал със сумите по нея. След намесата на майката на ответницата,
ищецът върнал дебитната карта, с условие сумите по нея да му бъдат
предоставяни. Така след получаване ответницата давала цялата си заплата на
2
ищеца, от която погасявал задълженията по кредита. Твърди, че именно това
поведение на ищеца довело до образуването на ГД № 1896/2022 г., пред ШРС,
по ЗЗДН. Моли искът в частта за 20 000 лв. да бъде отхвърлен като
недопустима, а в частта за сумата от 4 230 лв. - като неоснователен.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответникът – отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Договор от 12.03.2013 г. /л. 9/, ищецът договорил с „Барак“ ЕООД
покупка и строителство на апартамент, в жилищна сграда с магазини,
находящ се на административен адрес: гр. Шумен. *** и изба, на цена 25 800
евро, с ДДС, на осем равни вноски с първа вноска на 12.03.2013 г. в размер на
20 000 лв. и окончателното плащане до 12.03.2021 г. - чл. 4 ог Договора.
От Справка за движение по банкова сметка за периода 01.03.2013 г. -
31.03.2013 г. с титуляр ищецът /л. 5/ се установява, че на 04.03.2013 г. е
извършен банков превод от Р. Д. Х. на сума в размер на 23 800 лв., с посочено
основание „продажба на имот“ и банков превод на 12.03.2013 г. от Д. Ж. К. с
получател „Барак“ ЕООД на сумата 20 000 лв., с посочено основание
„покупка на жилище“
От НА за продажба на недвижим имот № *** г., по описа на Нотариус
Ася Асенова /л. 6/, се установява, че ответницата е придобила от „Барак“
ЕООД право на собственост върху апартамент № 8, разположен на 4 етаж от
жилищна сграда с магазини, състоящ се от стая, дневна, кухня, коридор, баня,
дрешник и балкон, със застроена площ от 58.65 кв. м., с идентификатор №
83510.668.298.2.8 на административен адрес: гр. Шумен. ***. Посочена е
продажна цена на имота в размер на 36 310.00 лв., от които 27 450 лв. - на
жилището, без ДДС и 2 550 лв. - на земята, без ДДС. Договорено е
продажната цена да бъде платена както следва: 34 000 лв. чрез банков кредит
от Райфайзенбанк България ЕАД. Разликата купувачът следва да плати в
тридневен срок от сключване на договора. Данъчната оценка на имота е 39
220.96 лв., от които 38 487.30 лв. - на жилището и 733.66 лв. - на земята.
С Договор от 13.03.2015 г. /л. 49/ от Райфайзенбанк България ЕАД на
ответницата е отпуснат банков кредит в размер на 37 260.71 лв., обезпечен с
3
НА № 29, том IV, peг. № 2168, дело 323 от 2015 г. на Нотариус рег. № 024,
Ася Асенова, с район на действие РС Шумен /л. 55а/ за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот в гр. Шумен, ***
С Платежно нареждане от 25.03.2015 г. с наредител Е. А. И. и посочено
основание „покупка на апартамент 8, ет. 4“ в полза на „Барак“ ЕООД е
преведена сумата 34 000 лв.
От Вносни бележки представени от ищецът и неоспорени от ответната
страна /л. 13-34/, за периода от 22.10.2019 г. до 22.08 2022 г., се установяват
извършени плащания, в общ размер 4 256 лева, както следва: 22.10.2019 г. –
500 лева, от които върнати в брой 39 лева или по сметка постъпили 461 лева;
25.05.2021 г. - 215 лв.; 22.06.2021 г. - 50 лева; 22.06.2021 г. - 215 лв.;
27.07.2021 г. - 215 лева; 24.08.2021 г. - 230 лева; 20.10.2021 г. - 300 лева;
22.11.2021 г. - 250 лева; 22.12.2021 г. - 70 лева; 22.12.2021 г. - 230 лева;
20.01.2022 г. - 250 лева; 20.01.2022 г. - 50 лева; 22.02.2022 г. - 250 лева;
22.02.2022 г. - 50 лева; 21.03 2022 г. - 250 лева; 21.03 2022 г. - 50 лева;
27.04.2022 г. - 200 лева; 23.05.2022 г. - 250 лева; 21.06.2022 г. - 220 лева;
25.07.2022 г. - 250 лева; 22.08 2022 г. - 150 лева; 22.08 2022 г. - 50 лева.
Със Заповед № 15/03.10.2022 г. /л. 46/ за защита от домашно насилие и
предходна Заповед за незабавна защита № 20/30.08.2022 г. /л. 48а/,
постановени по ГД № 1896/2022 г., по описа на РС Шумен, ищецът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
ответницата по делото, като е отстранен е от съвместно обитаваното жилище
в гр. Шумен, ***, за срок от една година, считано от 30.08.2022 г..
От показанията на свидетел А. И. Н., които съдът намира за обективни и
безпристрастни, както и от показанията на Ж. Д.ова Ж.а, дъщеря на страните
и Н. Т. И., майка на ответницата, чиито показания съдът кредитира при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, съдът намира за установено, че от месец август 2022 г. в процесното
жилище живеят ответницата и децата. Страните били в изострени
междуличностнни отношения довели до отсраняване на ищеца от
апартамента, закупен от „Барак“ ООД. Н. И. свидетелства, че ищецът дал
известна сума на „Барак“ ООД, но не могъл да доплати и продавачът
предупредил, че прекратява договора. Трябвало да излязат на квартира, което
наложило ответницата да тегли заем, тъй като ищецът не отговарял на
4
условията. Ж. Ж.а и Н. И., свидетелстват за икономическо насилие
осъществено от ищеца върху ответницата, по смисъла на чл. 2, ал. 1, хип. 5
ЗЗДН, които обстоятелства са иревантни за предмета на настоящото дело.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране
гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за
да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до
размера на обедняването. В общата хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно
и главно доказване, основанието на претендираното вземане и неговия
размер. Основанието на претендираното вземане са фактите довели до
обогатяване на едно лице за чужда сметка, липсата на правно основание за
обогатяването, фактите довели до обедняването на ищеца, връзката между
обедняването и съответно обогатяването, която не следва да бъде причинно –
следствена, както и липса на друга правна възможност за защита на обеднелия
ищец.
Относно иска в частта за сумата от 20 000 лева.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се
установява, че на 12.03.2013 г. като първа вноска по Договор от 12.03.2013 г.,
ищецът е превел по банкова сметка на продавача „Барак“ ЕООД лични
средства в размер на 20 000 лева, от общо дължими, в срок до 12.03.2021 г. -
25 800 евро, с ДДС, за покупка и строителство на апартамент в гр. Шумен.
***. Страните не спорят и, че с НА № *** г., по описа на Нотариус Ася
Асенова, ответницата, като купувач, е придобила еднолично право на
собственост върху апартамент в гр. Шумен. ***, от продавача „Барак“ ЕООД,
като е платила 34 000 лв. чрез банков кредит от Райфайзенбанк България
ЕАД, обезпечен с договорна ипотека върху придобития имот. Следователно
по делото са установени фактите довели до обогатяване на ответницата за
5
сметка на ищеца, липсата на правно основание за обогатяването, фактите
довели до обедняването на ищеца, както и връзката между обедняването и
съответно обогатяването.
Спорно между страните е дали е налице друга правна възможност за
защита на ищеца – арг. от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, в какъвто смисъл
е и основното възражение на ответната страна за недопустимост на исковата
претенция в тази част. Възражението е обосновано с твърдението, че ищецът
платил по Договор за жилище, който касае отношения, между ищеца и трето
лице, поради което намира, че липсва разместване на блага между страните,
което да произтича от едни и същи факти.
По общо правило при общия фактически състав с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД правото на иск за неоснователно обогатяване възниква само
тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С
оглед субсидиарният характер на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва, че този иск
е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,
когато той въобще не може, или не е могъл, да се защити нито с исковете по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия
се. От друга страна възможността на ищеца да се защити с иск на известно
основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго
лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се
връщане на полученото от него до размера на обедняването. Посочената
възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият
се е освободил от своето задължение. В този смисъл са задължителните
указания в ППВС № 1/28.05.1979 г., ГД № 1/1979 г., т. 11. Обстоятелството,
че на 12.03.2013 г. ищецът е превел по банкова сметка на трето лице - „Барак“
ЕООД лични средства в размер на 20 000 лева, не означава, че възможността
му да се защити с иск по това договорно отношение, освобождава
обогатилата се ответница от нейното задължение за връщане на полученото
до размера на обедняването.
Следователно искът в частта относно сумата 20 000 лева е допустим и
основателен, поради което подлежи на разглеждане възражението за
настъпила погасителна давност.
В сега действащата уредба не съществуват специални разпоредби
относно давностните срокове за предявяване на претенции по реда на
6
правилата за неоснователно обогатяване. Това дава основание в съдебната
практика и доктрина единодушно да се приеме, че давностният срок, в
рамките на който се погасява вземането по чл. 59 ЗЗД, е петгодишен по чл.
110 ЗЗД. При фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на
петгодишната погасителна давност се свързва с деня на получаване на
престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като
неоснователността на преминаването на блага, от имуществото на обеднелия
в имуществото на обогатилия се, съществува при самото преминаване, а не в
някой последващ момент. В този смисъл са задължителните указания в ППВС
№ 1/28.05.1979 г., ГД № 1/1979 г., т. 7. В процестия случай получаването на
престацията, от неоснователно обогатилата се ответница, е настъпило с
придобиването на имота еднолично от нея с НА за продажба на недвижим
имот № *** г., поради което 19.03.2015 г. следва да се счита за началото на
петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която е изтекла на
19.03.2020 г.. Доколкото доказателства за спиране и/или прекъсване на
давността по делото не са представени, а настоящата искова молба е подадена
на 08.12.2022 г. - след изтичане на давностния срок, искът в тази част следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Относно иска в частта за сумата от 4 230 лева.
От приетите по делото Вносни бележки, неоспорени от ответната
страна, съдът намира за установено, че след продажбата на имота от „Барак“
ЕООД на 19.03.2015 г., за периода от 22.10.2019 г. до 22.08.2022 г., ищецът е
превел по кредитна сметка общо 4 256 лева, за погасяване кредита отпуснат
на ответницата от Райфайзенбанк България ЕАД при липса на правно
основание, довело до обогатяване на придобилата еднолично правото на
собственост върху имота, за сметка на ищеца, поради което искът в тази част
следва да бъде уважен до предявения размер от 4 230 лева.
Относно разноските.
Двете страни претендират разноски в производството. Ищецът
претендира разноски, но не представя списък по чл. 80 ГПК, като по делото са
налични доказателства за реализирани такива в общ размер 3470 лева /л. 1 и
л. 35/, от които: 970 лева – ДТ и 2500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски в размер на 2650 лв. - адвокатско
възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 /л. 70/, не оспорен от ищеца.
7
При този изход на спора, предвид частичната основателност на иска в
тежест на ответницата следва да бъде възложена сумата 605.78 лева,
съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, а в тежест на ищецът следва да бъде възложена сумата 2187.37 лева,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Е. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, да плати на
Д. Ж. К., с ЕГН **********, гр. Шумен, *** и съдебен адрес: гр. Шумен, ул.
„Добри Войников” 9-13, кантора № 29, сумата 4 230.00 (четири хиляди двеста
и тридесет) лева – платени платена от ищеца за погасяване на Договор за
кредит сключен между ТБ „Райфайзен банк“ ЕАД, като кредитор и
ответницата Е. А. И., като длъжник, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като за
разликата до пълния предявен иск от 24 230 лв. - платена от ищеца като първа
вноска в размер на 20 000 лева по Договор от 12.03.2013 г. за покупка на
жилище с идентификатор № 83510.668.298.2.8 на административен адрес: гр.
Шумен. ***, отхвърля като погасен по давност.
Осъжда Е. А. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, да плати на
Д. Ж. К., с ЕГН **********, , гр. Шумен, *** и съдебен адрес: гр. Шумен, ул.
„Добри Войников” 9-13, кантора № 29, сумата 605.78 (шестстотин и пет лева
и седемдесет и осем стотинки) лева – разноски, съразмерно уважената част от
иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Д. Ж. К., с ЕГН **********, гр. Шумен, *** и съдебен адрес:
гр. Шумен, ул. „Добри Войников” 9-13, кантора № 29, да плати на Е. А. И., с
ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ***, сумата 2 187.37 (две хиляди сто
осемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) лева - разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
8
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9