РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 31.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
- III гр. състав, в публично заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и петнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4884 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД, съединен в отношение на
евентуалност с иск по чл.31 ЗЗД.
Ищците Д.Н.Д. и Д.Н.Д. чрез процесуалния си представител твърдят, че с
ответницата са наследници на Д. Г. К., починал на 5.05.2014г., както и на
починалата преди него - на 15.08.2011г., съпруга Й. И. К., които са техни дядо
и баба. През последните две години дядо им Д. К. живеел на съпружески начала с М.П.Х.,
като двамата се грижели един за друг и си помагали взаимно. На 17.03.2014г. Д.
К. получил исхемичен мозъчен инсулт и постъпил на лечение в МБАЛ Русе.
Ответницата М.Д.Г., негова дъщеря, която от 2009г. живее в САЩ, научила, че той
е постъпил в болница, върнала се в страната и го прибрала в дома му. Забранила
на всички негови близки и познати да се виждат с него. На 6.04.2014г. Д. К.
отново постъпил по спешност в болница, тъй като получил остро кървене от
гастроинтестиналия тракт. След изписването му ответницата отново го прибрала в
къщи, а на 5.05.2014г. им се обадила, че е починал. Впоследствие установили, че
малко преди смъртта на дядо им ответницата с нотариални актове №№ 179/10.04.2014г.,
том І, рег. №3569, дело №151/2014г. (акт 151/10.04.2014г., том 11, дело №2144
на СВ Русе), 181/11.04.2014г., том І, рег. №3627, дело №152/2014г. (акт 168/11.04.2014г.,
том 11, дело №2163 на СВ Русе), 182/11.04.2014г., том І, рег. №3648, дело
№153/2014г. (акт 14/11.04.2014г., том 12, дело №2208 на СВ Русе) и 200/17.04.2014г.,
том І, рег. №3857, дело №171/2014г. (акт 143/17.04.2014г., том 12, дело №2339
на СВ Русе), всички на русенския нотариус Г. Г., действаща като негов
пълномощник с пълномощни рег. №№ 3435 и 3436, том І, акт 100 от 8.04.2014г.,
3704 и 3705, том І, акт 105 от 14.04.2014г., заверени от русенския нотариус Г. Г.,
дарила сама на себе си собствените му недвижими имоти. Твърдят, че вместо
подпис на пълномощните е положен пръстов отпечатък, въпреки че дядо им е бил грамотен.
Считат, че ответницата се е възползвала от тежкото здравословно състояние на
дядо им, от неговата зависимост от нея и го е принудила да я упълномощи,
въпреки нежеланието му. Покойният Д. К. не е могъл свободно да формира и изрази
волята си за разпореждането с имотите, поради което упълномощителната сделка е
нищожна поради липса на воля (съгласие). Следователно сделките за прехвърляне
на имотите му са сключени от ответницата без представителна власт, което ги
прави нищожни. В условията на евентуалност твърдят, че упълномощаването е
направено след като дядо им е бил в състояние, в което не е могъл да разбира и
ръководи действията си. Молят съдът да прогласи за нищожни пълномощни рег. №№
3435 и 3436, том І, акт 100 от 8.04.2014г., 3704 и 3705, том І, акт 105 от
14.04.2014г., заверени от русенския нотариус Г. Г., като сключени поради липса
на воля, както и да прогласи за нищожни договорите за дарение на недвижими
имоти, извършени от Д. К., б.ж. на гр. Русе на ответницата, като сключени без
представителна власт за ½ ид.ч. от следните недвижими имоти:
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2136.7.1, находящ
се в сграда №7, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.2136, с адрес гр.
Русе, ул. “Борисова” №51, вх.4, ет.1, ап.И, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 99.75 кв.м., с прилежащи части изба
№5, с площ 11.43 кв.м., таван №6 с площ 13.78 кв.м., както и 1.553 % ид.ч. от
сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж 63427.2.2136.7.2, под обекта 63427.2.2136.7.18, 63427.2.2136.7.15,
63427.2.2136.7.14, 63427.2.2136.7.13 и над обекта 63427.2.2136.7.3. Имотът е
бил съпружеска имуществена общност;
-500/1262 ид.ч. от дворно място в гр. Мартен, обл. Русе, цялото от 1262
кв.м., парцел ХХІV-415 в кв.47 по плана на с.гр., при граници: И. П., П. И., С.
Д., Й. И. ***, с реално право на ползване върху 500 кв.м. откъм съседа Й. И. и
с лице откъм улицата 7 м, а съгласно актуална скица, издадена на 10.04.2014г.
от Община Русе за посочените ид.ч. е обособен ПИ №47336.0.802 с адрес ул. “Н.Й.
Вапцаров”, площ по кадастрален план 556 кв.м., трайно предназначение -
урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м),
стар идентификатор пл. №415 в кв.47, парцел ХХІV, при съседи: ПИ 0.801, 0.803 и
0.7027, в който се намира сграда №0.802.1 на един етаж, паянтова, промишлена, с
площ 28 кв.м;
-ПИ №024065, находящ се в землището на
гр. Мартен, обл. Русе, в местността “Търничовица”, с площ 9.657 дка, с начин на
трайно ползване нива, трета категория на земята при неполивни условия, при
граници: имоти (ниви) №№ 024066, 024057, 024004 и 000216-полски път;
-ПИ №008035, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Зад мелницата”, с площ 7.700 дка, с начин на трайно ползване нива,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти (ниви)
№№ 008094, 000210-полски път, 008036 и 008033;
-ПИ №056045, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Вехтите лозя”, с площ 0.994 дка, с начин на трайно ползване лозе,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти №№
056044-лозе, 000127-полски път и 056046-лозе;
-ПИ №046044, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Слатината”, с площ 9.370 дка, с начин на трайно ползване нива,
трета категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти (ниви) №№
046043, 000253-полски път, 046024, 046038 и 046040;
-ПИ №042048, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Пашов кладенец”, с площ 5.549 дка, с начин на трайно ползване нива,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти (ниви)
№№ 042049, 042032, 042033, 042067 и 000182-полски път.
В условията на евентуалност молят съдът да унищожи пълномощни с рег. №№
3435 и 3436, том І, акт 100 от 8.04.2014г., 3704 и 3705, том І, акт 105 от
14.04.2014г., заверени от русенския нотариус Г. Г., тъй като при подписването
им упълномощителят Д. К. е бил в състояние, в което не е могъл да разбира и
ръководи действията си, както и да унищожи договорите за дарение по нотариални
актове №№ 179/10.04.2014г., том І, рег. №3569, дело №151/2014г. (акт 151/10.04.2014г.,
том 11, дело №2144 на СВ Русе), 181/11.04.2014г., том І, рег. №3627, дело
№152/2014г. (акт 168/11.04.2014г., том 11, дело №2163 на СВ Русе), 182/11.04.2014г.,
том І, рег. №3648, дело №153/2014г. (акт 14/11.04.2014г., том 12, дело №2208 на
СВ Русе) и 200/17.04.2014г., том І, рег. №3857, дело №171/2014г. (акт 143/17.04.2014г.,
том 12, дело №2339 на СВ Русе), всички на русенския нотариус Г. Г. за ½ идеална част от посочените по-горе недвижими
имоти.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата М.Д.Г. чрез процесуалния си представител оспорва
основателността на предявените искове, като заявява, че след смъртта на баща си
Н. Д.Г., син на покойните Й. И. К. и Д. Г. К., ищците не са поддържали никакви
контакти с баба си и дядо си. Независимо че живее и работи в Лас Вегас, САЩ, тя
е поддържала постоянен контакт с баща си Д. Г. К. чрез съседка и когато
научила, че е постъпил в болница със съмнение за инсулт, незабавно се върнала в
България и уредила баща й да бъде приет в частен хоспис “Медика” в гр. Русе.
След изписването на баща й тя го е транспортирала с линейка до дома му, където
той констатирал, че липсва черно куфарче с ценни вещи и документи за
собственост на недвижимите си имоти. Изразил съмнение, че куфарчето е взето от
лицето М.Х. или от нейния внук, който той бил изгонил заради претенциите за
имотите му. Тогава нейният баща й казал, че иска да прехвърли цялата си
собственост на нея. Във връзка с това я е упълномощил да извърши разпоредителните
сделки с посочените в исковата молба пълномощни. На 8.04.2014г. Д. К. бил
прегледан от психиатър, който удостоверил, че е психично здрав, разбира
свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Едва
тогава нотариус Г. Г. извършил нотариалното удостоверяване на подписа и
съдържанието на пълномощното, изготвено от адв. К.. Вместо подпис и саморъчно
изписване на имената упълномощителят поставил отпечатък от палец на дясната
ръка в присъствието на адв. Д.К.. Д. К. бил запознат с нотариалните актове, с
които имотите му са прехвърлени на нея. Възразява срещу твърдението, че
процесните пълномощни не са подписани от Д. Г. К.. Същите се ползват с
материална доказателствена сила относно фактите, осъществили се пред
длъжностното лице. С пълномощните упълномощителят й е предоставил пълна свобода
при извършване на разпоредителните сделки. Възразява срещу твърдението, че
упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си вследствие
здравословното си състояние и приеманите лекарства. Поради това моли да се
отхвърлят като неоснователни предявените искове с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. заверени преписи от нотариални дела
151, 152, 153 и 171, всички от 2014г. на русенския нотариус Г. Г. и прокурорска
преписка №2404/2014г. по описа на Районна прокуратура Русе, разпитани са
свидетели и са приети заключения на съдебна комплексна посмъртна неврологична и
психиатрично-психологична експертиза и допълнителна съдебна комплексна
посмъртна неврологична и психиатрично-психологична експертиза, чиито заключения
са приложени в писмен вид по делото.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
От
представеното удостоверение за наследници изх. №2-2336/7.05.2014г. на Община
Русе се установява, че Д. Г. К. е починал на 5.05.2014г. и е оставил за свои
наследници дъщеря М.Д.Г. и низходящите на починалия преди него син Н. Д.Г. (на
14.08.1998г.): Д.Н.Д. и Д.Н.Д.. От удостоверение за наследници от
31.08.2011г. на Община Русе се установява, че Й. И. К. е починала на
15.08.2011г., като е оставила за свои наследници съпруг Д. Г. К., починал, дъщеря
М.Д.Г. и низходящите на починалия преди нея син Н. Д.Г.: Д.Н.Д. и Д.Н.Д..
От данните в приложените преписи от нотариални
дела 151, 152, 153 и 171, всички от 2014г. на русенския нотариус Г. Г. се
установява, че приживе съпрузите Д. Г. К. и Й. И. К. са придобили
с нотариален акт №36/22.12.1972г., том Х, дело №4070/1972г. на Русенския
нотариус собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.2136.7.1, находящ се в сграда №7, разположена в ПИ с идентификатор
63427.2.2136, с адрес гр. Русе, ул. “Борисова” №51, вх.4, ет.1, ап.И, с
предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 99.75 кв.м., с
прилежащи части изба №5, с площ 11.43 кв.м., таван №6 с площ 13.78 кв.м., както
и 1.553 % ид.ч. от сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж 63427.2.2136.7.2, под обекта
63427.2.2136.7.18, 63427.2.2136.7.15, 63427.2.2136.7.14, 63427.2.2136.7.13 и
над обекта 63427.2.2136.7.3. Няма спор, че имотът е бил съпружеска имуществена
общност. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №47/16.031974г., том ІІ,
дело №606/1974г. на Русенския нотариус покойната Й. И. К. се легитимира като
собственик по дарение на 500/1262 ид.ч. от дворно място в гр. Мартен, обл.
Русе, цялото от 1262 кв.м., парцел ХХІV-415 в кв.47 по плана на с.гр., при
граници: И. П., П. И., С. Д., Й. И. ***, с реално право на ползване върху 500
кв.м. откъм съседа Й. И. и с лице откъм улицата 7 м, а съгласно скица
№УТ-01-623/10.04.2014г., издадена от Община Русе за посочените ид.ч. е обособен
ПИ №47336.0.802 с адрес ул. “Н. Й. Вапцаров”, площ по кадастрален план 556
кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор пл. №415 в кв.47, парцел ХХІV,
при съседи: ПИ 0.801, 0.803 и 0.7027, в който се намира сграда №0.802.1 на един
етаж, паянтова, промишлена, с площ 28 кв.м. С нотариално заверен Договор за
делба на наследствени земеделски земи с възстановено право на собственост от
30.12.1999г. Й. И. К. се легитимира като собственик на ПИ №042048, находящ се в
землището на гр. Мартен, обл. Русе, в местността “Пашов кладенец”, с площ 5.549
дка, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория на земята при
неполивни условия, при граници: имоти (ниви) №№ 042049, 042032, 042033, 042067
и 000182-полски път; ПИ №024065, находящ се в землището на гр. Мартен, обл.
Русе, в местността “Търничовица”, с площ 9.657 дка, с начин на трайно ползване
нива, трета категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти
(ниви) №№ 024066, 024057, 024004 и 000216-полски път (скица
№К01470/11.04.2014г.); ПИ №008035, находящ се в землището на гр. Мартен, обл.
Русе, в местността “Зад мелницата”, с площ 7.700 дка, с начин на трайно
ползване нива, четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници:
имоти (ниви) №№ 008094, 000210-полски път, 008036 и 008033 (скица
№К01469/11.04.2014г.); ПИ №056045, находящ се в землището на гр. Мартен, обл.
Русе, в местността “Вехтите лозя”, с площ 0.994 дка, с начин на трайно ползване
лозе, четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти №№
056044-лозе, 000127-полски път и 056046-лозе (скица №К01472/11.04.2014г.). С
нотариален акт за собственост на земеделски земи по договор за доброволна делба
№104/17.01.1995г., том І, дело №223/1996г. на Русенския нотариус покойният Д. Г. К. се легитимира като собственик на ПИ №046044, находящ се в землището на
гр. Мартен, обл. Русе, в местността “Слатината”, с площ 9.370 дка, с начин на
трайно ползване нива, трета категория на земята при неполивни условия, при
граници: имоти (ниви) №№ 046043, 000253-полски път, 046024, 046038 и 046040
(скица №К01471/11.04.2014г.).
По делото е установено, че приживе Й.
И. К. е завещала на съпруга си Д. Г. К. всички недвижими и движими имоти. С протокол от
21.01.2013г. Д.Д. - помощник-нотариус по заместване при нотариус 217 с район на
действие Русенски районен съд е обявил на Д. Г. К. саморъчното завещание на Й. И. К.,***, което се е съхранявало при нотариуса под №002, рег.
№1130/9.02.2011г.
С нотариални актове №№ 179/10.04.2014г.,
том І, рег. №3569, дело №151/2014г. (акт 151/10.04.2014г., том 11, дело №2144
на СВ Русе), 181/11.04.2014г., том І, рег. №3627, дело №152/2014г. (акт 168/11.04.2014г.,
том 11, дело №2163 на СВ Русе), 182/11.04.2014г., том І, рег. №3648, дело
№153/2014г. (акт 14/11.04.2014г., том 12, дело №2208 на СВ Русе) и 200/17.04.2014г.,
том І, рег. №3857, дело №171/2014г. (акт 143/17.04.2014г., том 12, дело №2339
на СВ Русе), всички на русенския нотариус Г. Г., Д. Г. К., приживе, чрез пълномощника си М.Д.Г., дарява на М.Д.Г., изрично упълномощена да договаря сама със
себе си, съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД, описаните по-горе недвижими имоти.
При
сключване на сделките М.Д.Г. се е легитимирала като пълномощник на Д.
Г. К. с пълномощно рег. №№ 3435 и 3436, том І, акт 100 от 8.04.2014г.
и с пълномощно рег. №№ 3704 и 3705, том І, акт 105 от 14.04.2014г., заверени от
русенския нотариус Г. Г.. Нотариусът е удостоверил под двете пълномощни, че на
основание чл.579, ал.2 във вр. с чл.189 ГПК упълномощителят Д. Г. К. поради недъгавост
и физическа невъзможност, поради старост и заболяване не е могъл да постави
удостоверен подпис и да изпише саморъчно трите си имена, поради което е
поставил отпечатък от палеца на дясната си ръка, като удостоверяванията са
извършени извън нотариалната кантора, в работно време.
От
приложената на л.26 Епикриза, издадена от Отделение “Обща и съдова неврология”
при МБАЛ Русе АД, се вижда, че на 17.03.2014г. Д. Г. К. е постъпил на лечение с
диагноза Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза. След проведеното лечение в
отделението е изписан на 27.03.2014г. с окончателна диагноза Исхемичен мозъчен
инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия. Десностранна хемиплегия. В
епикризата е отбелязано, че общото състояние на пациента при изписването е
стабилизирано, говор дизартричен, десностранна плегия за ръката, тежка пареза
на крака, предписано му е медикаментозно лечение в домашна обстановка. На
6.04.2014г. Д. Г. К. отново е постъпил за болнично лечение в Отделение “Обща,
гнойно-септична, детска и еднодневна хирургия” при МБАЛ Русе АД, с окончателна
диагноза при изписването му на 9.04.2014г. Хемороидес интерна сангвинанс.
Ректорагия. При изписването е бил обективно в добро общо състояние, стабилна
хемодинамика, захранен, нормален пасаж и трайно афебрилен.
Свидетелката
М.П.Х. заявява, че е живяла на семейни начала с Д. К. от началото м. октомври
2013г. до края на м. февруари 2014г. и двамата много се разбирали, грижели се
един за друг, уважавали се. Тя установява, че отношенията между ответницата и
баща й не са били добри - влошили се във връзка с имуществени въпроси. Последно
се скарали преди заминаването на ответницата за Америка. Свидетелката го
запознала с “адвокатката Дидка” (свид. Д.Ж.), която попитал какво да направи,
за да се откаже от дъщеря си чрез Държавен вестник, защото тя не го уважава, на
което тя му отговорила, че това нещо не може да стане, но е възможно да
прехвърли дела на жена си на свое име, което впоследствие той направил. След
заминаването й за Америка ответницата не се е интересувала за баща си и той се
чувствал много самотен. Децата на свидетелката го уважавали и дори след като се
разделили той продължавал да й се обажда и да ходи при нея в дома й. Когато
получил инсулт имал уговорка с нейния син да се видят по работа, внукът й
отишъл да го вземе и го заварил изкривен и фъфлещ. Внукът й извикал Бърза помощ
и К. бил приет за лечение в болницата. Когато екипът на Бърза помощ го
транспортирал, той успял да каже, че не иска да се обаждат на дъщеря му в
Америка. Негова съседка обаче се обадила, но ответницата отказала да дойде.
След изписването му от болницата негов роднина, масажист в “Медикус” го
настанил “...в един склад сам, без лечение”. След връщането си в България
ответницата забранила да я пускат при баща й. Чрез една санитарка му върнала
личната карта и рецептурната книжка, които била прибрала, за да не стоят в
болницата. От санитарката получила ключове за куфарчето, в което К. си държал
документите, нейният внук Г. М. го отключил, взел документите и ги отнесъл у
тях. След обаждането на ответницата и заплахата й, че ще сигнализира
полицейските органи свидетелката върнала куфарчето. Тя на свой ред подала жалба
в Полицията, че ответницата не разрешавала нито на нея, нито на внукът й да
видат баща й.
Свидетелката
Д.Ж.Ж. установява, че е дала правна консултация на покойния Д. К. по въпроса
как да лиши дъщеря си от наследство. Консултирала го и по различни въпроси и
при тези контакти той й споделил, че са в изключително лоши отношения с нея,
поради което искал да я лиши от наследство. Обяснила му, че това няма как да се
случи, но има вариант - може да прехвърли всичко на децата на починалия си син.
Тези разговори се състояли през м. януари или февруари 2013г. Впоследствие К.
си счупил крака, влязъл в болница и не са осъществявали повече контакти.
Свидетелят Г.
И. М., внук на свид. М. Х., установява, че когато покойният К. получил инсулт
на 17.03.2014г. той е уведомил ищците, с които се познавал. С ответницата се
запознал в началото на м. април 2014г., когато тя се върнала в България и трябвало
да й занесе ключовете да отвори апартамента на баща си. Лично той се е обадил
на Спешна помощ, когато “дядо Друми” получил инсулта, завел го е в болницата и
го е посещавал всеки ден. Ответницата пристигнала от Америка на 1 или 2 април
2014г. и след нейното появяване не можели вече да контактуват с него. Когато
починал, само ищците отишли при дядо си. Свидетелят установява още, че след
като получил инсулт и докато бил в болница К. трудно говорел и трудно му се
разбирало, само кимал с глава и видимо не бил добре.
Свидетелката
И. П. Т., първа братовчедка на Д. К., установява, че тя лично е в лоши
отношения с ответницата, породени на битова основа. Знае, че К. е живял на
семейни начала със свид. М.Х.. Четири-пет дни преди смъртта му разбрала, че е
болен и поискала от М. да отиде да го види, тъй като тя го е гледала. Заварила
го в леглото да лежи без никакъв признак, не е можел да говори, нито с ръце е
показвал нещо. Свидетелката заявява, че К. е обичал внуците си Д. и Д. Д..
Свидетелката
А.И.Г., майка на ищците, заявява, че по икономически причини през 1993г.
заминала на работа в Гърция, където през 1998г. при катастрофа починал съпругът
й. Във връзка със злополуката водели много дела и получили обезщетения - тя и
децата им, родителите му и сестра му М.. Във връзка с получените обезщетения се
влошили отношенията между М. и баща й, тъй като тя злоупотребила с парите. През
1995г. или 1996г. апартаментът на ул. “Борисова” бил прехвърлен на името на
ответницата срещу задължението да гледа и издържа родителите си, които по-късно
развалили сделката и апартаментът останал на двамата. От 2009г. ответницата не
живее в България и не се върнала в страната дори, за да присъства на
погребението на майка си.
Свидетелката
Д.А.Щ., братовчедка на ответницата, установява, че по нейна молба се е грижела
за баща й след установяването й да живее в Америка. След смъртта на майка си
ответницата почти всеки месец е изпращала пари на баща си чрез нея, изпратила
пари за погребението на майка си, а по-късно изпратила пари и за паметник на
майка си. С парите на дъщеря си К. е покривал текущите си разходи и е правел
ремонт на апартамента си. От него знае, че той не иска да поддържа контакт с
внуците си, чувствал се измамен от тяхната майка - снаха си по повод смъртта на
сина му, а и внуците му не са се “вясвали” в жилището да го видят. Когато се
разболял ответницата се върнала в България, за да го гледа. Когато получил
кръвоизлив от дебелото черво и влязъл отново в болница, свидетелката го посетила
в болницата, той спял, но като се събудил я познал, попитал я как е. Той бил
без зъбни протези, трудно му се разбирало какво говори. След 2012г. Д. К. е
живял първоначално с една жена на име Маргарита, чувала е, че е живял и с друга
жена на име М..
Свидетелката
П.И.Г. заявява, че е живяла с Д. К. през 2012г. и 2013г. и през тези две години
никога внуците му не са ходили да го видят, нито някой му се е обаждал.
Ответницата му е изпращала пари, с които той направил паметник на покойната си
съпруга, купил си хладилник. Само дъщеря му се е грижела за него, двамата често
се чували по телефона, също и с внука си Б.. Разболяла се и се разделили с Д.
К., след което той е заживял с друга жена на име М., но по-късно я изгонил,
защото тя искала да й “припише” апартамента. Свидетелката установява, че К.
често изказвал недоволство от внуците си, както и от снаха си, съпруга на
покойния му син, заявявал, че са го измамили с парите за смъртта на сина му.
Ответницата и баща й винаги са се разбирали. Тя й съобщила, че Д. К. е много
болен и след един ден той е починал.
Свидетелката
Д.Н.К. заявява, че от края на 2012г. познава ответницата, която я била
ангажирала като адвокат по лично дело и в тази връзка се запознала и с нейния
баща. Същият я е посещавал в кантората и по лични имуществени въпроси. Разказал
й за покойния си син, загинал в автомобилна катастрофа в Гърция, за съпругата
си, с която взаимно си направили завещания - който първи умре, другият да
получи цялото им имущество, както и че то вече е само негово и ще го предостави
на този, който го гледа. Разбрала впоследствие, че К. е ходил на много места да
се съветва “...кой и как би наследил цялото му имущество”. Мразел снаха си и
внуците си от нея, обвинявал ги, че съпругата му е умряла заради тях, че
“...реално те са ги погребали живи със съпругата си”. Заявил още, че нямал
алтернатива: неговото имущество изцяло ще бъде за М. или нейния син.
Свидетелката потвърждава, че тя е написала пълномощните и нотариалните актове,
предмет на делото, по молба на Д. К.. След като бил изписан от болница след
получен мозъчен инсулт, той пожелал да я види. Посетила го в дома му, той бил
на легло, гледал телевизия, можел да си служи с дистанционното устройство,
което държал в едната си ръка. Говорел бавно, но бил кантактен и в пълно
съзнание. Казал й, че иска спешно и веднага да прехвърли имотите на дъщеря си М.,
във връзка с което ответницата й обяснила, че от дома му били изчезнали
документите за собственост на имотите и че “...ситуацията е изключително
напрегната”. Подали сигнал в Полицията, че са взети от жената, с която е
съжителствал преди това. Свидетелката обяснила, че за него ще е трудно да
присъства на сделките, тъй като в момента е на легло, но това можело да стане,
като упълномощи друго лице от негово име да извърши сделките за прехвърлянето
на имотите му. Тогава изготвила едно дълго пълномощно, в което описала имотите,
но то включвало и други права за разпореждане с банкови сметки, за реализиране
на социални и пенсионни права, представителства пред дружества и др. Записала,
че Д. К. упълномощава дъщеря си да извършва сделки и сама със себе си,
включително и с правото да дари сама на себе си или на сина си същите тези
имоти. Така изготвеното пълномощно занесла в дома на К., лично му го прочела и
му го оставила и сам да се запознае с него. Впоследствие ответницата й се
обадила, за да й каже, той е съгласен с пълномощното и че трябва да бъде
заверено. Когато отишла отново при него, му обяснила процедурата по заверяване
на пълномощното, в т.ч. че под документите, които ще се представят на нотариуса
той трябва да се подпише и да може да изпише трите си имена. К. се опитал пред
нея да пише, но в дясната му ръка, засегната от инсулта, нямало достатъчно сила,
което не му позволявало да възпроизведе идентифициращ подпис и да изписва
букви. Тогава говорила с нотариус Г., обяснила му всичко по случая, както и че
упълномощителят не е в състояние да изпише напълно името си и тогава нотариусът
се съгласил заверката да стане с полагане на палец, но препоръчал преди това К.
да бъде освидетелстван от психиатър, за да е ясно дали разбира какво ще
направи. След това обаче Д. К. го приели в болницата за лечение на друго
заболяване, но не в отделение за инсулт и ситуацията се усложнила. Въпреки това
К. настоявал нотариалните действия да бъдат извършени и ответницата обезпечила
психиатър, който да го освидетелства в болничното заведение, където отишли и те
с нотариуса, за да извършат нотариалното удостоверяване. Д. К. бил на легло, но
седнал, абсолютно контактен и в добро настроение, нотариусът прочел
пълномощното и няколко пъти го попитал знае ли какво прави, при което той
потвърдил, че това е неговото желание. Тогава поставил отпечатък от палеца си
върху пълномощното и върху необходимите по закон декларации. Свидетелката го
попитала, въпреки че преди това той бил вече изразил волята си, на кого ще
прехвърли всичко, той се усмихнал и посочил ответницата. След това тя изготвила
нотариалните актове, които упълномощената му ги показала. По негово настояване
се наложило втори път да се срещнат - този път в дома му, тъй като К. заявил,
че в нотариалните актове липсвала една нива, както и купения лек автомобил.
Тогава свидетелката направила второто пълномощно и заедно с нотариуса отишли у
тях, за да се завери подписа му. Д. К. изглеждал добре, гледал телевизия -
някакъв музикален канал с акордеонисти и казал, че и той е свирел на акордеон.
Нотариусът се включил в разговора и казал, че и той свири на акордеон.
Нотариусът прочел пълномощното бавно и отново го попитал знае ли какво прави. Д.
К. заявил, че съзнава ясно какво прави и че това е неговото желание. След това
свидетелката написала акта за дарение на тази нива, занесла го отново на К. да
го види и той заявил, че вече всичко е наред. Свидетелката допълва, че
отпечатъка от палаца си Д. К. е поставил сам, тъй като е можел да движи дясната
си ръка, просто я е движел по-бавно.
В обобщение
на депозираните пространни свидетелски показания, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налагат следните изводи: след смъртта на съпругата си Д.
К. е останал сам, дъщеря му се намирала в САЩ, синът му бил починал, а снаха му
живеела трайно в Гърция и отношенията с нея били проблемни. Около себе си К.
нямал близки хора, с които да сподели самотата си, никой не се грижел за него,
в т.ч. и ищците, негови внуци, поради което в различни периоди и за различно
време той заживявал с различни жени на съпружески начала. Оказало се, че чужди
хора са проявявали по-голямо внимание към него, в т.ч. свид. Г. М., който се е
погрижил да бъде настанен в болницата след получения мозъчния инсулт и го е
посещавал. След изписването му от болничното заведение не се е появил никой от
близките му да го посрещне, да го заведе в дома му или да го приюти, за да се
грижи за него, поради което бил настанен в складово помещение в “Медика” (свид.
М. Х.). Установено е, че завърналата се възможно най-бързо от САЩ негова дъщеря
се е грижела за своя баща до смъртта му.
От заключението
на комплексната посмъртна неврологична и психиатрично-психологична експертиза,
потвърдено и допълнено устно от вещите лица в с.з. на 16.06.2015г., се
установява, че след приживения мозъчен инсулт Д. К. е бил изписан с пълна
неподвижност на дясна ръка и тежка слабост на десния крак. Психичната му
дейност е била съхранена, давал отговори при изследване на сетивност,
изпълнявал е елементарни команди, не е имал и не са описани психотични
изживявания (налудности, халюцинации). При прегледа от психитъра д-р Б. на
8.04.2014г. е описан в ясно съзнание, контактен, правилно ориентиран, критичен,
със съхранени мисловни, паметови и интелектуални функции. Полученото затруднено
изговаряне на думите се е дължало на затруднен контрол на мускулите на езика и
лицето, а не се касае до пряко засягане на центровете на говора в мозъка.
Интелектът му не е бил засегнат. Въз основа на медицинската документация и
гласните доказателства по делото експертите заключават, че след преживения
инсулт Д. К. е бил в добро психично състояние, емоционално-волево съответен,
без количествени и качествени промени в съзнанието, притежавал е психическа
годност да ръководи и разбира действията си, да взема правилни решения, както и
да преценява последствията от извършването им към момента на изготвяне на
пълномощното от 8.04.2014г. Относно пълномощното, изготвено на 14.04.2014г.,
липсва медицинска документация за психичното и неврологичното му състояние, но
на база гласните доказателства експертите заключават, че К. е бил в непроменено
психично и неврологично състояние и на посочената дата е бил със съхранена
способност да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Приеманите медикаменти и здравословното му
състояние не са оказали влияние върху способността му да взема решения и за
формиране на правно валидна воля. Устно вещото лице д-р В.К. заключава, че няма
данни за засягане мисловната дейност на К., той е разбирал какво му се говори,
умеел е тялом да изрази мнение и е кодиран като болен в ясно съзнание, без
засягане центровете на говора и със запазена ориентация. Процесът му на мислене
е бил по-забавен, поради което е било необходимо да осмисли пълномощното от
8.04.2014г., защото е ставало въпрос за сериозни решения, които да вземе, той е
можел да преценява какво иска и не е важно, че го прави бавно. Устно вещото
лице д-р М.Д. на свой ред допълва писменото заключение, че Д. К. не се е
намирал в психическа зависимост от друго лице. Обстоятелството, че е имал нужда
и е бил обгрижван от ответницата, не го е направило лесно манипулируем, той е
можел да контролира нещата, запазил е черти от характера си - да определя той
това, което ще се случи с него. Физическата зависимост не води до психическа
зависимост, К. не е имал поведенчески промени, промяна на емоционалното
състояние.
Вещите лица
са представили и допълнително заключение на комплексната посмъртна неврологична
и психиатрично-психологична експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещите
лица в с.з. на 16.07.2015г. В него те заключават, че допълнително изследваната
медицинска документация и проведените разговори с консултиращия терапевт и
медицинската сестра на личния лекар на К. изясняват допълнително здравословното
му състояние, но не добавят нова и различна медицинска информация, не променят
представеното от тях първоначално заключение, според което Д. К. е притежавал
психическа годност да разбира и ръководи действията си, да взема правилни
решения и да преценява последствията от извършването им към 8.04.2014г., респ.
към 14.04.2014г.
Съдът
възприема представените заключения, депозирани от вещи лица, притежаващи
необходимата за случая компетентност.
Както вече
се посочи, при извършване на нотариалните действия по съставянето на нотариалните
актове за дарение на недвижимите имоти ответницата М. Г. се е легитимирала като
пълномощник на дарителя с процесните две пълномощни. Упълномощаването е
едностранна сделка, насочена към представителна власт и съгласно чл.44 ЗЗД
правилата относно договорите намират приложение към едностранните
волеизявления. Конкретните пълномощни отговарят на изискванието за форма при
издаването им, спазено е изискаването на чл.579, ал.2 ГПК. Волеизявлението на
упълномощителя е определено точно и пълно: дъщеря му М.Д.Г. да извършва сделки
на разпореждане, включително да продава, заменя, дарява с лица по своя
преценка, при условия, каквито договори, без ограничения, с правото да договаря
сама със себе си на основание чл.38, ал.1 ЗЗД, включително да дари сама на себе
си или на своя син всички негови собствени имоти и собствено МПС.
Твърдението на ищците, че упълномощителят не е имал намерение, нито воля да надари ответницата с притежаваните от него имоти, поради което процесните пълномощни били нищожни поради липса на воля (съгласие) по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД, не се оправдава от фактическа страна. От данните по делото е установено по категоричен начин, в т.ч. и от заключението на комплексната експертиза, че към момента на подписване на двете пълномощни Д. К. е бил способен да формира валидна воля, можел е да взема правилни решения и да преценява последствията от извършването им. Следва изводът, че пълномощните от 8.04.2014г. и от 14.04.2014г. не са нищожни, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД. Ответницата е притежавала валидна представителна власт да договаря сама със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, като дари сама на себе си всички негови собствени имоти и собствено МПС, тъй като представляваният е дал съгласието си за това. При това положение и дарствените сделки, обективирани в цит. нотариални актове, не са нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради липса на съгласие и на валидно овластяване, напротив, те пораждат правни последици.
Искът да се прогласи нищожността на пълномощни рег. №№ 3435 и 3436, том І,
акт 100 от 8.04.2014г., 3704 и 3705, том І, акт 105 от 14.04.2014г., заверени
от русенския нотариус Г. Г., като сключени поради липса на воля, както и да се прогласи
нищожността на договорите за дарение на недвижими имоти, извършени от Д. К.,
б.ж. на гр. Русе на ответницата, като сключени без представителна власт следва
да бъде отхвърлен.
Разглеждането на евентуално предявения иск по чл.31 ЗЗД се обуславя от неуважаването на главния иск. Тъй като се отхърля главния иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, съдът следва да разгледа евентуалния иск и да се произнесе по него в решението.
Съгласно чл.31, ал.1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Липсата на такава способност има отношение към нуждата от запрещение и затова ал.2 на чл.31 ЗЗД забранява унищожаването на договора след смъртта на лицето, освен ако приживе не е поискано поставянето му поз запращение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Тълкуването на двете алинеи на чл.31 ЗЗД във връзката им една с друга, води до извода, че неспособността да се разбират или ръководят действията (по см. на ал.1) следва да се дължи на слабоумие или душевна болест.
Установеното по делото от
фактическа страна указва, че в случая не е налице такова състояние на
упълномощителя в момента на извършване на овластителните сделки. Поради това
този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да
заплатят на ответницата 2377.14 лв разноски по делото, съобразно представен
списък на разноски по чл.80 ГПК.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н. ***, ЕГН ********** и Д.Н.Д. ***, ЕГН **********,
срещу М.Д.Г. ***, ЕГН **********, иск за прогласяване нищожността на пълномощни
рег. №№ 3435 и 3436, том І, акт 100 от 8.04.2014г., 3704 и 3705, том І, акт 105
от 14.04.2014г., заверени от русенския нотариус Г. Г., сключени поради липса на
воля, както и за прогласяване нищожността на договорите за дарение на недвижими
имоти, сключени с нотариални актове №№ 179/10.04.2014г., том І, рег. №3569, дело
№151/2014г. (акт 151/10.04.2014г., том 11, дело №2144 на СВ Русе), 181/11.04.2014г.,
том І, рег. №3627, дело №152/2014г. (акт 168/11.04.2014г., том 11, дело №2163
на СВ Русе), 182/11.04.2014г., том І, рег. №3648, дело №153/2014г. (акт 14/11.04.2014г.,
том 12, дело №2208 на СВ Русе) и 200/17.04.2014г., том І, рег. №3857, дело
№171/2014г. (акт 143/17.04.2014г., том 12, дело №2339 на СВ Русе), всички на
русенския нотариус Г. Г., извършени от Д. К., б.ж. на гр. Русе на М.Г.,
сключени без представителна власт за ½ ид.ч. от следните недвижими
имоти:
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.2136.7.1, находящ
се в сграда №7, разположена в ПИ с идентификатор 63427.2.2136, с адрес гр.
Русе, ул. “Борисова” №51, вх.4, ет.1, ап.И, с предназначение жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 99.75 кв.м., с прилежащи части изба
№5, с площ 11.43 кв.м., таван №6 с площ 13.78 кв.м., както и 1.553 % ид.ч. от
сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж 63427.2.2136.7.2, под обекта 63427.2.2136.7.18, 63427.2.2136.7.15,
63427.2.2136.7.14, 63427.2.2136.7.13 и над обекта 63427.2.2136.7.3. Имотът е
бил съпружеска имуществена общност;
-500/1262 ид.ч. от дворно място в гр. Мартен, обл. Русе, цялото от 1262
кв.м., парцел ХХІV-415 в кв.47 по плана на с.гр., при граници: И. П., П. И., С.
Д., Й. И. ***, с реално право на ползване върху 500 кв.м. откъм съседа Й. И. и
с лице откъм улицата 7 м, а съгласно актуална скица, издадена на 10.04.2014г.
от Община Русе за посочените ид.ч. е обособен ПИ №47336.0.802 с адрес ул. “Н.Й.
Вапцаров”, площ по кадастрален план 556 кв.м., трайно предназначение -
урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м),
стар идентификатор пл. №415 в кв.47, парцел ХХІV, при съседи: ПИ 0.801, 0.803 и
0.7027, в който се намира сграда №0.802.1 на един етаж, паянтова, промишлена, с
площ 28 кв.м;
-ПИ №024065, находящ се в землището на
гр. Мартен, обл. Русе, в местността “Търничовица”, с площ 9.657 дка, с начин на
трайно ползване нива, трета категория на земята при неполивни условия, при
граници: имоти (ниви) №№ 024066, 024057, 024004 и 000216-полски път;
-ПИ №008035, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Зад мелницата”, с площ 7.700 дка, с начин на трайно ползване нива,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти (ниви)
№№ 008094, 000210-полски път, 008036 и 008033;
-ПИ №056045, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Вехтите лозя”, с площ 0.994 дка, с начин на трайно ползване лозе,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти №№
056044-лозе, 000127-полски път и 056046-лозе;
-ПИ №046044, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Слатината”, с площ 9.370 дка, с начин на трайно ползване нива,
трета категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти (ниви) №№
046043, 000253-полски път, 046024, 046038 и 046040;
-ПИ №042048, находящ се в землището на гр. Мартен, обл. Русе, в
местността “Пашов кладенец”, с площ 5.549 дка, с начин на трайно ползване нива,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници: имоти (ниви)
№№ 042049, 042032, 042033, 042067 и 000182-полски път.
ОТВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност от Д.Н.Д. и Д.Н.Д. срещу
М.Д.Г. искове за унищожение на пълномощни с рег. №№ 3435 и 3436, том І, акт 100
от 8.04.2014г., 3704 и 3705, том І, акт 105 от 14.04.2014г., заверени от
русенския нотариус Г. Г., поради невъзможност на упълномощителя Д. К. да
разбира и ръководи действията си при подписването им, както и за унищожение на
договорите за дарение по нотариални актове №№ 179/10.04.2014г., том І, рег.
№3569, дело №151/2014г. (акт 151/10.04.2014г., том 11, дело №2144 на СВ Русе), 181/11.04.2014г.,
том І, рег. №3627, дело №152/2014г. (акт 168/11.04.2014г., том 11, дело №2163
на СВ Русе), 182/11.04.2014г., том І, рег. №3648, дело №153/2014г. (акт 14/11.04.2014г.,
том 12, дело №2208 на СВ Русе) и 200/17.04.2014г., том І, рег. №3857, дело
№171/2014г. (акт 143/17.04.2014г., том 12, дело №2339 на СВ Русе), всички на
русенския нотариус Г. Г. за ½ идеална часта от
посочените по-горе недвижими имоти.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. и Д.Н.Д. да заплатят на М.Д.Г. сумата 2377..14 лв
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: