Решение по адм. дело №766/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

 

Делото е образувано по жалба, подадена от К. Г. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 14/ 16.09.2025 г., издадено от секретаря на О. Е. в качеството му лице по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с което е разрешен пълен достъп до обществена информация съгласно Приложение №1 по Заявление за достъп до обществена информация № РД.02.14-14/ 04.09.2025 г., подадено от К. Г. Т., по електронен път чрез електронна поща, както и чрез ССЕВ. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като сочи, че с него му е предоставена информация при условията на „пасивен достъп“, при неизпълнение на „активен достъп“ под форма на публикуване за задължения субект. Иска се оспореното решение на секретаря на О. Е. да бъде отменено и преписката да бъде върната за произнасяне с определяне на срок за предоставяне на поисканата информация. Не се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – секретарят на О. Е. в качеството му на лице по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, се представлява от гл. юрисконсулт Ц.. В съдебно заседание и в представено по делото писмено становище процесуалният представител излага съображения за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на оспорването. Счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес, доколкото отговорът на заявлението му е с позитивен за него характер. По същество излага доводи за законосъобразност на оспорения акт, включително, че задълженията на административния орган са изпълнени в необходимия и обективно възможен обем. Оспорва заявеното в жалбата, че в заявлението са изискани документи и твърди, че е осигурен активен отговор на поставените въпроси. По тези съображения моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено, алтернативно – оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх. № РД.02.14-14/ 04.09.2025 г. по описа на Община Е., К. Г. Т. е поискал от кмета на О. Е. да му бъде отговорено в писмена форма по електронен път чрез изпращане на електронна поща или чрез профила му в ЕП на ИССЕВ като модул на ДАЕУ на следните въпроси: 1. Колко констативни протокола, респективно колко или актове за установяване на административни нарушения са съставени на физически и юридически лица за констатирани нарушения по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и по Наредба за опазване на околната среда на територията на О. Е., приета с Решение № 42/ 30.03.2025 г. по протокол № 4/ 30.03.2025 г. на Общински съвет – Елена, така и по предходните отменени нормативни актове, регулиращи същата дейност на територията на О. Е. за периода от 25 години назад от подаване на заявлението; 2. Въз основа /база/ на съставените констативни протоколи, респективно АУАН, колко наказателни постановления са издадени за период от 25 години назад от подаване на заявлението; 3. Колко от издадените НП са обжалвани пред компетентния съд и колко от тях са потвърдени, отменени или изменени от Районен съд – Елена или от Административен съд – Велико Търново за период от 25 години назад от подаване на заявлението; 4. Какъв е размерът на събраните парични средства по наложените наказания за нарушения по визираните нормативни актове за период от 25 години назад от подаване на заявлението, т.е. колко суми са постъпили в общинския бюджет за този период; липсва въпрос с номер 5; 6. Какъв е размерът на несъбраните парични средства по наложените наказания за нарушения по визираните нормативни актове по влезлите наказателни постановления и решения на компетентните съдилища; 7. Какви процесуални средства са използвани за събирането им и какъв е размера на несъбраните средства поради изтекла изпълнителна давност; 8. За какви цели са изразходвани събраните от нарушителите средства по наложените наказания – глоби и имуществени санкции; 9. Какви превантивни мерки са предприети от страна на местната власт за преустановяване на констатираните нарушения и най-вече какви такива са предприети за да способстват на нарушителите да преустановят нарушение/я при данни на продължителност или продължаваност и повторност, дори и чрез дотиращи мерки от страна на Община Елена /субсидии, целеви субсидии, дотации и др./, така и техния размер и обществена полза/интерес от това? В преписката липсват данни как е получено заявлението, но предвид уточнението под черта в същото, че е направено по електронен път, и положения електронен подпис, очевидно е, че същото е входирано електронно. Секретарят на Община Елена се е произнесъл с Решение № 14 от 16.09.2025 г., с което на основание чл. 3, ал. 1, чл. 28, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 16, ал. 1 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Елена, е предоставен пълен достъп до обществена информация съгласно Приложение № 1, като е указано информацията да бъде предоставена във формата, поискана от заявителя, а именно по електронен път на посочения електронен адрес и чрез ССЕВ. В Приложение № 1 към решението е отговорено на поставените въпроси по следния начин: 1. Не са съставяни актове по ЗУО. Има съставени 35 предписания за изпълнение по почистване на констатирани замърсявания, които са изпълнени в указания срок; 2. Не са издавани наказателни постановления; 3. Не са обжалвани наказателни постановления, защото не са издавани такива; 4. Не са постъпвали суми в общинския бюджет; 6. Няма размер на несъбрани средства; 7. Не са използвани процесуални средства за събирането им; 8. Не са събрани средства; 9. В 11 точки са изложени превантивните мерки на общината: административно-организационни, регулярни проверки от общински служители, видеонаблюдение на рискови места, информационни кампании, работа с училища и детски градини, информационни табели на ключови места, технически и инфраструктурни мерки, създаване на площадка за разделно събиране на отпадъци, поддържане на чистотата и бързо почистване на замърсени зони, стриктно прилагане на санкции по ЗУО и общинската наредба, сътрудничество с полиция и прокуратура. Решението, ведно с Приложение № 1 са изпратени на К. Т. с Писмо изх. № РД.02.14-14-(1)/ 16.09.2025 г., в което се съдържа означение изпращането да стане на ел. поща и чрез ССЕВ, но по делото няма други доказателства за начина, по който е извършено връчването на решението и приложението към него. Недоволен от решението, К. Т. го е оспорил пред Административен съд – Велико Търново с жалба вх. № РД.02.14-14-(2)/ 17.09.2025 г., подадена чрез кмета на Община Елена. Като писмени доказателства по делото са приети представените от ответника документи, съдържащи се в административната преписка, вкл. копията от тях, приложени към жалбата.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от парвоимащо лице, подало заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, пред компетентния съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от същия кодекс, срещу акт, подлежащ на оспорване, доколкото според чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ пред съда могат да се оспорват не само решенията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, но и тези за предоставяне на достъп до обществена информация. Предвид изложеното същата е допустима за разглеждане по същество.

 

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на служебната проверка по този ред съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Законът за достъп до обществена информация урежда един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Законодателят е създал изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е кметът на Община Елена, да предоставят обществена информация, когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична в съответната администрация. В случая заявлението касае такъв вид информация, създадена и налична в ответната община. Съгласно чл. 16, ал. 1 от утвърдените със Заповед № РД.02.05-162/ 24.03.2022 г. на кмета на общината Вътрешни правила за достъп до обществена информация в Община Елена, секретарят на общината подписва решение, което съдържа реквизитите по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Решението е валиден акт, издаден от компетентен орган, комуто са делегирани правомощията по ЗДОИ по силата на чл. 28, ал. 2 от същия закон и посочените Вътрешни правила – секретарят на Община Елена.

Решението за достъп до обществена информация е издадено в предвидената от закона форма в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и съответните административнопроизводствени правила, включително сроковете, установени в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. По същество в обжалваното решение не се съдържат конкретни отговори на поставените от жалбоподателя въпроси, а исканата информация е изложена в приложение към него, но доколкото въпросното приложение е неразделна част от решението, изготвено е и е изпратено на жалбоподателя в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ заедно с решението, това не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт.

 

В нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легалната дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до каквато същият закон регламентира, и за която съществува задължението да бъде предоставяна от субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Съгласно коментираната легална дефиниция „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия закон. В този смисъл информацията е обществена, когато са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е достатъчно ясно по съдържание – животът на обществото като група хора. Така, всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора и касае дейността на съответния задължен субект, има характер на обществена информация и изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение за изпълнениено на тази дейност. В случая търсената със заявлението на К. Т. информация притежава посочените по-горе характеристики, доколкото касае упражняването на правомощия по ЗУО на територията на Община Елена, което по същността си е от съществено значение за обществеността в този териториален обхват и дава възможност за формиране на лична преценка относно функционалното управлението на отпадъците. Съгласно § 1, т. 1 от ДР към ЗДОИ документите са материален носител на информация, като същата може да се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, или искане за предоставяне на документ (удостоверителен или диспозитивен), материализиращ съответните данни. Когато молителят посочи вида на исканата информация чрез нейното описание, възниква задължение за предоставянето й, ако е налична. От заявлението за достъп е видно, че се претендира обществена информация, свързана с политиката по управление на отпадъците в Община Елена, която е създадена и би следвало да се съхранява в общинската администрация.

Възражението за това, че предоставеният достъп е пасивен е неоснователно. Това касае начинът за предоставяне на обществената информация, като законът предвижда т. нар. „пасивен“ достъп само при наличие на подадено заявление, какъвто е настоящият случай. В случаите на „активен“ достъп информацията се предоставя по инициатива на задължения субект чрез публикуване или съобщаване в друга форма – аргумент от чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от ЗДОИ. Дори и органът да е имал задължение за активност, оспорването по чл. 40 от ЗДОИ не представлява механизъм за възпитание на администрацията и това е без правно значение за законосъобразността на Решение № 14/ 16.09.2025 г., издадено от секретаря на Община Елена

Простият прочит на Приложение № 1 към обжалваното решение недвусмислено доказва, че предоставената на жалбоподателя информация е пълна и изчерпателна. Потвърждение за това се съдържа и в писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка. Смислово и съдържателно изложеното в Приложение № 1 отговаря на поставените от Т. въпроси, кореспондира с търсената обществена информация и удовлетворява в цялост заявлението. Дали жалбоподателят е съгласен с така предоставената му информация е без правно значение за законосъобразността на решението. Настоящият състав намира, че решението, ведно с приложението към него, представлява законосъобразен краен акт по подаденото заявление. По тези съображение оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.

 

При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски по делото е частично основателно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Елена, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., определен съобразно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на К. Г. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 14/ 16.09.2025 г., издадено от секретаря на Община Елена.

 

Осъжда К. Г. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], да заплати на О. Е. с адмнистративен адрес [населено място], [улица], разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 /двеста/ лева.

 

 

Решението е окончателно на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ и не подлежи на обжалване.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.