№ 275
гр. Разград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20213330200372 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЗПК „Изгрев“ с. Радинград, ЕИК ********* против НП №
568003-F582834/26.03.2021г. на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ на кооперацията е наложена имуществена санкция в размер
общо на 20 000 лв. /по 5000 лв. за посочените 4 деяния/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 и т.2
от същия закона. В жалбата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно- налице е
неправилна квалификация на извършеното нарушение, както и съществени нарушения на
чл.42, т.5 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН по отношение на НП.
Касае се за две отделни административни нарушения, като не е конкретизирано коя е точно
нарушената разпоредба. Счита, че кооперацията не е осъществила признаците на състава на
соченото процесуално нарушение, тъй като не е налице плащане със заемодателя физическо
лице, член-кооператор. Ето защо моли НП да бъде отменено изцяло. В с.з. процесуалният
представител адв. М. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и доводи,
поради което моли за отмяна на НП и присъждане на правените разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.Варна, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Недкова, счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и
законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от
компетентни органи. Нарушението е установено по несъмнен начина, а наложеното
наказание е справедливо и съответно, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение и за прекомерност
1
на адвокатското такова.
Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява
представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F582834 от 11.12.2020г.
съставен срещу кооперацията за това, че: „В хода на извършвана проверка на 20.11.2020г., в
ТД на НАП - гр. Варна, Офис Русе на адрес гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов” № 19 във
връзка с възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-03001720183724-ОРП-
001/05.11.2020Г. на ЗЕМЕДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ИЗГРЕВ" с ЕИК
********* - проверка по прихващане и/или възстановяване, приключила с АПВ № П-
03001720183724-004-001/20.11.2020Г., при анализ на счетоводните записвания по
счетоводна сметка 501 „Каса" е установено, че за периода на проверката в касата на
кооперацията има извършени плащания в брой, осчетоводени по с/ки 501- Каса/Кт/ и 499 -
Други кредитори /Дт/ на територията на страната в брой на обща стойност 40 000.00лв.,
извършени 4 пъти по 10 000.00 лв. на следните дати със следните разходооправдателни
документи:
По РКО № 272/22.10.2020Г. - 10 000.00лв.
• 5000.00лв. - 20.10.2020Г.;
• 5000.00лв.- 21.10.2020Г.
По РКО № 273/24.10.2020г. - 10 000.00лв.
• 5000.00 лв. 23.10.2020Г.
• 5000.00 лв.- 24.10.2020г.
По РКО № 274/26.10.2020г. - 10 000.00лв.
• 5000.00 лв. - 25.10.2020Г.;
• 5000.00 лв. - 26.10.2020Г.
По РКО № 255/13.10.2020г. - 10 000.00лв.
В хода на проверката е представена и справка от дневник на сметка 499 - Други
кредитори за проверявания период.
В конкретния случай са нарушени разп. на чл. 3, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗОПБ, което
съгл. чл. 5 от с.з. е нарушение“.
2
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, като е конкретизирано
мястото на извършване на нарушението- с. Радинград, където са извършени плащанията,
поради което на кооперацията са наложени четири наказания по 5000 лв. на основание чл.5,
ал.1 от ЗОПБ за извършените четири плащания в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 и 2 от същия
закон.
Към преписката са приложени и заповед за определяне на компетентни лица,
искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ, АПВ, аналитична оборотна
ведомост за сметка 499-01-31.10.2020г., главна книга за периода 01-31.10.2020г., ПКО №
274/26.10.2020г., 273/24.10.2020г. и 272/22.10.2020г., възражение ведно с приложения.
Актосъставителят- св. А. е разпитана в с.з. и по същество потвърждава
изложеното в АУАН, а именно, че при извършена проверка възложена във връзка с
прихващане и възстановяване на ДДС е констатирала извършени четири плащания в брой
по представените РКО на едно и също лице, като всяко едно от тях е било в размер на 10
000 лв. или общо 40 000 лв., и по този начин е нарушена забраната ЗОПБ, за което и
нарушение съставила акта.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на санкционираното лице, че на 13.10, 22.10., 24.10. и 26.10.2020г.
същото е изплатило на лицето Т.С.Н в брой четири отделни суми, всяка равняваща се на
10000 лв., получаването на които било отразено по съответния ред в счетоводството на
дружеството.
При тази фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът намира, че същото действително е изплатило четири отделни
плащания в брой, всяко от които равняващо се на визираният в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ
максимален допустим размер за касово плащане.
По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на
административно задължение, установено с цитираната норма, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
В жалбата се изразява становище, че не е осъществено нарушение на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от ЗОПБ, тъй като изплащането на процесните суми не представлява "плащане", а се
касае за "връщане/възстановяване" на сума, която е била получана в заем от лицето Т.Н.
Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение №
3
3/18.05.2012 г. на ОСГТК, под "плащане" следва да се разбира задължение за предаване на
пари или други заместими вещи. Посочено е изрично, че според действащото българско
право само паричните задължения имат за предмет плащане. В цитираното тълкувателно
решение терминът "плащане" е дефиниран като изпълнение на парично задължение, без
обаче понятието да е обвързано с наличието или липсата на облигационно отношение.
Доколкото в Тълкувателното решение по никакъв начин не е посочено, че "плащане" е само
изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор, съдът приема, че "плащане"
представлява всяко задължение за предаване на пари, независимо от правопораждащия факт.
В случая между кооперацията и члена на УС Т.Н е налице облигационно отношение- заем,
респ. за кооперацията е възникнало парично задължение за връщане на тази сума, т.е.
безспорно в случая връщането на заема, представлява „плащане“ по смисъла на закона. Не е
съществувала никаква пречка възстановяването на получените суми да бъде извършено чрез
превод.
В мотивите към проекта на ЗОПБ е посочено, че целта на приемането на
нормативния акт е преодоляването на основен проблем в стопанския оборот, какъвто е
съществуването на постоянен паричен поток, който не се отразява в първични счетоводни
документи. Следва да се отбележи, че в мотивите към законопроекта като "плащания" са
третирани и изплащанията на пенсии и социални помощи, които очевидно не произтичат от
договорни отношения. Предвид това обстоятелство съдът намира, че изложените по-горе
мотиви относно действителния смисъл на понятието "плащане", вложен в ЗОПБ,
кореспондира на волята на законодателя и на целите, обусловили приемането на закона.
Следователно, под термина „плащане“ следва да се разбира всяка една парична
операция. При положение, че същата не попада в изключенията на чл. 2 ЗОПБ, то тя следва
да бъде извършена по банков път, в случай, че е на стойност на и над 10 000 лв., като това
разбиране съответства на духа, смисъла и целта на ЗОПБ.
По несъмен начин се установява, че дружеството-жалбоподател е
наказателноотговорно лице по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, тъй като отговорността на юридическите
лица е обективна /безвиновна/.
Санкционната норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда наказание за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 3 от ЗОПБ. В случая съдът намира,
че санкционираното лице е извършило такова нарушение, тъй като е извършило процесните
плащания в брой, отчело е сумите в счетоводството си и е издало съответните РКО. При
положение, че извършването на нарушение по чл. 3 от ЗОПБ е било невъзможно без
предприемането на описаните действия от страна на дружеството, последното безспорно е
осъществило състава на описаното в наказателното постановление неизпълнение.
Налагането на административна санкция по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, се свързва с
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията на
и над определена стойност или по договори на и над определена стойност да се извършват
4
само чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая съставомерното изпълнително
деяние се изразява в извзършване на плащане, което не е съобразено с императивно
регламентирания в закона начин на плащане.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е
вменено. Съдът не констатира липсата на задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 от ЗАНН, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата се явяват
неоснователни. Както беше посочено, наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон и относимата санкционна разпоредба, като наказанието е наложено в размера, визиран
в чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ. Не представлява съществено процесуално нарушение
обстоятелството, че е съставен един АУАН и е издадено едно наказателно постановление, а
са приети четири отделни плащания в брой, тъй като по силата на чл. 18 от ЗАНН за всяко
отделно нарушение е наложено отделно наказание.
Размерът на всяка една от наложените санкции е точно определен, а именно 50 на
сто от общия размер на направеното плащане- четирите плащания са в размер на 10 000 лв.
и половината от тях е 5000 лв. за всяко едно от плащанията. Следователно наложените
санкции са справедливи и съответни на извършеното нарушение.
Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни
обстоятелства около осъществяването на неизпълнението, които да обусловят извода за
неговата маловажност.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 568003-F582834/26.03.2021г. на Заместник директора на
ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ на ЗПК „Изгрев“ с. Радинград,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер общо на 20 000 лв. /по 5000 лв. за
посочените 4 деяния/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от същия закона.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6