№ 250
гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Т.а
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600917 по описа за 2025 година
В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК Пазарджишкият РС с
определение от 04.11.2025г. по НОХД № 20255220201442/2025г.,
X Наказателен състав В. Н. П. е осъден да заплати паричната равностойност
на МПС – колесен трактор - марка ..К.“, модел ,.****“, което е без
peгистрационни номера в размер на - 5 189.00 лева/ пет хиляди сто осемдесет
и девет лева/в полза на държавата по сметка на НАП.
Недоволен от това е останал осъдения,който чрез защитникът си адв. К.
доводи за неговата неправилност.Искането е да се отмени атакуваното
Определение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа с направените в нея искания.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Намира обжалваното
определение за правилно и законосъобразно, съответно жалбата за
неоснователна, поради което моли същата да се остави без уважение, а
1
обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по
делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание
на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. С
чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението
произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил
постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което В.
Н. П. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по
чл.343б, ал. 1 от НК. С обжалваното определение съдът, на основание чл.
343б, ал. 5 от НК, В. Н. П. е осъден да заплати паричната равностойност на
МПС – колесен трактор - марка ..К.“, модел ,.****“, което е без
peгистрационни номера в размер на - 5 189.00 лева/ пет хиляди сто осемдесет
и девет лева/в полза на държавата по сметка на НАП.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първата
инстанция е правилен и законосъобразен, т. е. напълно правилно и
законосъобразно първия съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл. 343б ал. 5 от НК, във връзка с осъждането
на обвиняемия /тогава/ за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Правилно
също така, първият съд е сторил това в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, доколкото регламента на чл. 383, ал. 2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл. 53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в полза
на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на
неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Без
съмнение тази имуществена санкция на дееца, е вид принудителна мярка по
чл. 53 от НК и като такава същата несъмнено не представлява наказание по
смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена императивно от
решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б
ал. 1-4 от НК.
2
Обстоятелството, че колесен трактор - марка ..К.“, модел ,.****“,е използван
за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено
отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б ал. 5 от НК.
Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е
изключителна собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая
не е налице. От събраните по делото доказателства, се установява, че
процесният колесен трактор, е послужил за извършването на транспортното
престъпление, за което обвиняемия е бил признат за виновен и съответно
осъден, е собственост придобит по наследство
от неговата съпруга, като единственият документ за това МПС представлява
фактура, с която наследодателят – тъстът на обв. е закупил процесният
трактор. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение
следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5 от НК, като
е присъдил пълната равностойност на процесното превозно средство.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага
заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното
престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че
принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в
редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52,
ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като фактултативна, т.е. да е дадена възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен
подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343,
ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност
на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от
националния законодател като императивна, при което неприлагането й
3
обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от
правораздавателен орган.
С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че
прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл.
306,ал. 1, т. 1 от НПК, В. Н. П. е осъден да заплати паричната равностойност
на МПС – колесен трактор - марка ..К.“, модел ,.****“, което е без
peгистрационни номера в размер на - 5 189.00 лева/ пет хиляди сто осемдесет
и девет лева/в полза на държавата по сметка на НАП , първоинстанционният
съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, тъй като правилно е приложил
материалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във връзка с чл. 334, т. 6,
във връзка с чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.11.2025г. по НОХД №
20255220201442/2025гX Наказателен състав на Пазарджишкият РС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4