МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД №
2323 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ.
Във ВРС е внесено постановление
на прокурор при ВРП за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК, по което е било
образувано производство пред първа инстанция срещу обвиняемия А.К.Т. с оглед на
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 02.07.2019г. в с.
Слънчево, общ.Аксаково, обл. Варна, причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на Н.П.А. изразяваща се в кръвонасядания и травматични отоци в дясната лицева
половина, разкъсно контузна
рана над външния полюс на дясната вежда, разкъсно контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на
носа, счупване на носните кости, което счупване в своя оздравителен процес не е
завършило със затруднение в носното дишане, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание представител
на ВРП поддържа така повдигнатото на обвиняемия обвинение и счита, че същото е
безспорно и категорично доказано от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Моли обвиняемият да бъде признат за виновен като изразява
становище, че са налице законовите предпоставки на чл. 78а от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на адм.
наказание. Моли на обвиняемият да бъде наложено адм.
наказание глоба в размер към минималния като и да му бъдат възложени
направените по делото разноски
Защитникът на обвиняемия – адв. Вл.В., във фазата по
съществото моли съда да освободи подзащитния му от наказателна отговорност и да
му наложи адм. наказание глоба в минималния предвиден
в закона размер.
В хода на съдебното следствие обв. Т. се признава за виновен и заявява, че съжалява за
стореното. Отказва да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В дадената
му последна дума заявява, че съжалява. В досъдебното производство обвиняемият е
давал обяснения, в които по същество отрича да е удрял пострадалия.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През 2019год. св. И.Ф.
стопанисвала конна база „Спартак" находяща се в землището на с.Слънчево,
общ.Аксаково, обл.Варна. База представлява имот
разположен в стопански двор на кооперацията в с.Слънчево. В него св. Филева и
семейството й отглеждали 10бр. коне, които през деня се пускали за свободно
придвижване в имота. За да не могат животните да излизат извън имота, той бил
ограден с електронен пастир. В него имало и Збр.сгради – конюшня; сграда, в
която се съхранявало сено и храната за конете и трета сграда представляваща
спално помещение за коняря, който се грижел за животните. През месец май
2019год. св. Н.А. започнал работа като коняр при св. Ф.. Като треньор на конете
в конната база на св. Ф. работел и св. С.С.. За
конете освен св.Ф. се грижела и нейната дъщеря - св. А.Ф., а освен това при
семейството тренирала св.М.М. - приятелка на св. А.Ф..
В съседство на имота където се
помещавала конната база се намира имота на обв. А.Т.
известен в селото умалителното име Донко. Обвиняемият имал заведение в селото и
магазин, а освен това се грижел и за животни сред които и малко конче порода „пони". Тъй като обвиняемият пускал понито
да се движи свободно, то много често влизало в конната база стопанисвана от
св.Ф. и на няколко пъти се налагало св.С., който познавал обв.Т.,
да се обажда на последния да идва да прибира животното. В тези случаи
обвиняемият идвал и прибирал понито си, но не
контактувал с останалите. Той виждал в конната база св. Н.А., знаел за него, че
е коняр, но не поддържал никакви отношения с него.
На 02.07.2019г. свидетелите И.Ф.,
А.Ф., М.М., Н.А. и С.С.
били в конната база. Около 18:00ч. решили да започнат да прибират конете в конюшната. Докато го правели забелязали, че понито на обв.Т. е влязло в
базата. Св. С. се обадил по телефона на обв. А..
Обясним че животното за пореден път е влязло в конната база и той трябва да
дойде да го прибере. През това време св.А. се опитвал да хване кончето, тъй
като съществувала опасност конете, които прибирали да се нахвърлят върху него.
Не след дълго обв. Т. пристигнал управлявайки мотор и
влязъл с него в имота. След като спрял и слязъл от превозното средство
обвиняемият веднага се насочил към св.А. и без да разговаря с него започнал да
му нанася удари с юмруци в дясната лицева половина и носа. Действията на
обвиняемия били възприети от свидетелите И.Ф., А.Ф., М. и С.. Последният се
намесил като издърпал обвиняемият за да преустанови нанасянето на ударите.
Веднага след това обв.Т. хванал животното си и
напуснал конната база. Тъй като по лицето на св. А. имало наранявания, на
следващия ден св. Ив. Ф. го придружила до гр.Варна, където А. бил
освидетелстван от съдебен лекар, а в последствие подал и оплакване за случая в
РУ Аксаково. След извършване на проверка било образувано наказателно
производство.
В хода на разследване била
назначена съдебно-медицинска експертиза изготвена от в.л. д-р Д.Г.. Видно от
заключението на вещото лице на 02.07.2019год. св. А. е получил кръвонасядания и травматични отоци в дясната лицева
половина, разкъсно-контузна рана над външния полюс на
дясна вежда, разкъсно контузна
рана, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на носа, счупване на носни
кости, които увреждания в своята съвкупност, вкл.счупването на носни кости,
което в своя оздравителен процес не е завършило със затруднение в носното
дишане, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според експерта описаните травматични увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при удари с юмруци в условията
на не по-малко от два удара реализирани в областта на носа и дясното око.
С оглед данните за счупване на
носни кости в хода на досъдебното производство била назначена допълнителна
съдебно-медицинска експертиза изготвена от същото вещо лице – д.р Д.Г.. Видно
от заключението на тази допълнителна експертиза при проведения контролен
преглед на пострадалия се установило, че оздравителния процес на счупването на
носни кости е завършило с изкривяване на носната преграда. Установило се
хронично възпаление на носната лигавица от типа на хроничен ринит
като не се установили данни за реално затруднение в дишането. Според експерта
се касае за изкривяване на носната преграда след счупване на носни кости, което
изкривяване не затруднява реално носното дишане и не обуславя постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от приложената справка
съдимост е, че до момента обв.Т. е осъден по НОХД
№3422/2015г. влязла в сила на 27.05.2015г. на ВРС, за деяние по чл.343б, ал.1
от НК, като му е било наложено наказание „пробация", а на основание
чл.343г, вр.чл.37, ал.1,т.7 от НК - му е наложено
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година. Двете
наказания са изтърпени както следва „пробация" на 07.09.2016г., а
"лишаване от право да управлява МПС" на 16.02.2017г., поради което за
това престъпление на основание чл.88а, ал.1 от НК е настъпила реабилитация по
право на 05.08.2018г.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на отчасти обясненията на обвиняемия от
досъдебното производство, показанията на всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели – И.Ф., А.Ф., М.М., С.С. и Н.А., заключения по назначени в хода на досъдебното
производство СМЕ и допълнителна такава и двете изготвени от в.л. д-р Д.Г.,
Медицинско удостоверение № 634/2019год. и друга медицинска документация
(направления и амбулаторни листи), справка за съдимост, като така посочените
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и се кредитират от съда
изцяло с доверие.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено обясненията на
обвиняемия давани в хода на д.п. в частта, в която отрича да е удрял св. Н.А.,
тъй като в тази им част обясненията му са изолирани и са в пълно противоречие с
останалите събрани гласни доказателства изходяща все от свидетели очевидци – И.Ф.,
А.Ф., М.М., С.С. и Н.А..
Изброените по-горе четирима свидетели в показанията са категорични, че лично са
възприели как слизайки от мотора обвиняемият направо се нахвърлил върху св. А.
като му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Обвиняемият А.К.Т. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
02.07.2019г. в с. Слънчево, общ.Аксаково, обл. Варна,
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Н.П.А. изразяваща се в кръвонасядания и травматични отоци в дясната лицева
половина, разкъсно контузна
рана над външния полюс на дясната вежда, разкъсно контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на
носа, счупване на носните кости, което счупване в своя оздравителен процес не е
завършило със затруднение в носното дишане, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Обект на това престъпление са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие –нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на
пострадалия, в резултат на което последният е получил телесни увреждания - кръвонасядания и травматични отоци в дясната лицева
половина, разкъсно контузна
рана над външния полюс на дясната вежда, разкъсно контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на
носа, счупване на носните кости, които телесни увреждания в своята съвкупност
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота..
Квалифициращият белег хулигански
подбуди се обуславя изцяло от поведението на обвиняемия, който без логична
причина и провокация, в присъствието на много хора, се нахвърля върху
пострадалия А., с който не се намира в каквито и да било отношения и започва да
му нанася удари в областта на лицето демонстрирайки превъзходство, сила и явно
неуважение към личността на последния.
С поведението си обвиняемият
демонстрира намерението си именно за грубо незачитане на установените социални
ценности и ред, в частност незачитане на правата на пострадалия, което съгласно
константната съдебна практика изпълва понятието „хулигански подбуди” и изключва
според настоящия съд възможността действията на обвиняемия да бъдат обхванати
от УБДХ. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство (съответно такова извършено по хулигански подбуди) се изразяват в
степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ
и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност като разграничението
трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на
обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност. В
случая цялостното поведение на обвиняемия сочи на груба демонстрация на сила и
незачитане на установените ценности, а не за непристойна проява по смисъла на
УБДХ.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал.
Като смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на обвиняемия, признаването
на виновно поведение от страна обвиняемия, както и изразеното съжаления за
извършеното.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
обвиняемия съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние и
данните за личността на обвиняемия и прие, че в случая са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй
като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ раздел ІV от НК,
от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като отчете наличие само на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и това, че
извършеното е инцидентна проява в живота на обвиняемия, съдът съобразявайки и
имотното му състояние му наложи административно наказание в размер на
минималния, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв. като прецени, че с това
наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Признавайки обвиняемия за виновен
в извършване на престъплението за което е предаден на съд съдът на основание
чл. 189, ал.3 от НПК възложи на същия и направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски за 2 СМЕ в размер на 280.80лв.
Водим от горното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: