Присъда по дело №521/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 22
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20221630200521
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Монтана, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
и прокурора Н. Св. В.
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20221630200521 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.Д. П., роден на ХХХХХХ година в гр.М.,
живущ в гр. М., ул. Ц.И.А.. № 17 българин, български гражданин, разведен,
със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че за периода от месец юни 2021 година до месец март
2022 година в град Монтана, след като бил осъден с влязло в сила решение по
гр. д. № 2942/2016 г. на РС - Монтана да издържа свой низходящ - сина си
С.Ю.Д., на 16 години, съзнателно не изпълнил това свое задължение, в размер
на повече от две месечни вноски, и останал неиздължен към майката и
законен представител на сина му Б. Г. П., от град М., с 10 месечни вноски от
по 250 лева на месец, или с общата сума от 2 500 лева, като преди
постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението
си и не са настъпили други вредни последици за низходящия, поради което и
на основание чл.183 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, НЕ СЕ НАКАЗВА.

1
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда №22 по НОХД № 521 по описа на Районен съд град М.
за 2022 година, четвърти наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град М. подсъдимият Ю.Д.
П. се обвинява, в това, че за периода от месец юни 2021 година до месец
март 2022 година, в град М. ,след като бил осъден, с влязло в сила решение по
гр.д.№2942/2016г. на РС-М., да издържа свой низходящ-сина си С.Ю.Д.,на 16
години,съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски и останал неиздължен към майката и законен
представител на сина му С.Ю.Д. от град М., с 10 месечни вноски от по 250 лв.
на месец или с общата сума от 2500 лева-престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура град М. поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия П.. Моли съда да
приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.
Подсъдимият Ю.Д. П. моли съда да приложи разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК, тъй като е заплатил дължимата издръжка, не са настъпили вредни
последици за сина му и не се е възползвал друг път от тази разпоредба.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият е роден на ХХХХХХг., в град М.. Живее в същия град.
Не е осъждан за престъпление от общ характер.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ю.Д. П. и свидетелката Б. Г. П. сключили граждански
брак през 2004 година, в град М.. От съвместното им съжителство се родило
дете-С.Ю.Д., роден през 2005година.
С решение на РС-М. от 27.12.2016 година Б.Г. и Ю. П. са се развели,
като родителските права били присъдени на майката Б.Г., а подсъдимият бил
осъден да плаща издръжка за сина си в размер на 250 лева. Съдебното
решение влязло в законна сила на 27.12.2016 година /веднага, след
постановяването, защото било по взаимно съгласие/. Страните се запознали
със съдържанието на решението.
До месец май 2021 година подсъдимият изплащал редовно присъдената
на сина му издръжка по сметка на майката и законен представител на детето
Б. Г. П.. След този месец, за периода от месец юни 2021 година до месец март
2022 година подсъдимият спрял да изплаща издръжката за сина му. За
посочения период той останал неиздължен с 10 месечни вноски или общо със
сумата от 2 500 лева.
1
В хода на съдебното следствие, свидетелката Б. Г. П., като майката и
законен представител на детето С.Ю.Д. при разпита си е категорична, че подс.
Ю.Д. П., бивш неин съпруг е издължил сумата от 2 500 лева представляваща
дължима издръжка за периода от месец юни 2021 година до месец март 2022
година и няма никакви претенции към него, арг. лист 19 от делото.
При така изложената фактическа обстановка е видно, че подс. П. за
периода от месец юни 2021 година до месец март 2022 година, в град М., след
като бил осъден, с влязло в сила решение по гр.д.№2942/2016г. на РС-М., да
издържа свой низходящ-сина си С.Ю.Д., на 16 години, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски и
останал неиздължен към майката и законен представител на сина му С.Ю.Д.
от град М., с 10 месечни вноски от по 250 лв. на месец или с общата сума от
2500 лева, като до преди постановяване на присъдата в първа истанция
подсъдимия е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни
последици за сина му.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебно
производство, а именно: свидетелските показания на Б. Г. П., както и
писмените доказателства.
От субективна страна, престъплението е извършено виновно, и при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК доколкото подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко ги е целял – съзнавал е, че е осъден да
заплаща месечна издръжка, предвиждал, че неплащането на издръжката
засяга правата на непълнолетното му дете да получава средства за своето
съществуване, и въпреки това не е платил дължимите суми.
По въпроса за наказанието: С оглед самопризнанието на подсъдимия и
становището на свидетелката Б.П., че дължимите суми за издръжка са
изплатени изцяло, и в светлината на дадените задължителни указания с
Решение № 2/1970 г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 19/1974 г.
на ОСНК на ВС, съдът прецени, че следва да приложи разпоредбата на
чл.183 ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Доколкото е налице реализиран престъпен състав по чл.183 ал.1 от НК,
но същевременно са налице и обстоятелствата от поощрителната разпоредба,
съдът призна подсъдимия Ю.Д. П. за виновен по повдигнатото обвинение, но
на основание чл.183 ал.3 от НК не го наказа.
Причини за извършване на престъплението са принизено чувство за
бащин дълг.
Разноски по водене на делото не се направени, поради което не се
обсъжда и въпроса за тяхното възстановяване.
2
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3
Съобщи за изтекли лични данни