РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Павликени, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20224140100573 по описа за 2022 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба от „Овергаз
Мрежи“ АД против Ю. Е. М., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 184 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 965,62 лева – стойност на доставен и потребен природен
газ за периода 01.12.2021 г. – 31.01.2022 г. до обект, находящ се в гр. ***, аб. № ***, ведно
със законната лихва върху тази сума от 22.07.2022 г. до окончателното плащане и сумата от
48,55 лева – лихва за забава, начислена за периода 31.12.2022 г. - 24.07.2022 г., за които суми
на 25.07.2022 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС – П.
Ищецът твърди наличие на валидна облигационна връзка с ответника по повод
продажбата и доставка на природен газ до обект, находящ се в гр. ***, собственост на
ответницата Ю. М., за което бил сключен Договор за присъединяване № ***/11.11.2011 г.,
реализиран при действието на Общи Условия.
Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора за периода 01.12.2021 г. –
31.01.2022 г. е доставил природен газ до обекта на стойност общо 965,62 лева, която не е
заплатена от ответника.
В срока и реда по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорват по основание и размер предявените искове. Оспорва наличието на валидна
облигационна връзка между страните, както и подписа за потребител, положени в Договора
за присъединяване от 11.11.2011 г. и този в Заявление за присъединяване към газопреносната
1
мрежа. Оспорва да е доставен природен газ до обекта в процесния период, количеството и
обема доставени услуги и качеството им. Поддържа, че ОУ не са надлежно оповестени.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са обосновани с доводи за наличие на облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на природен газ, по силата на
който ищецът се задължил да достави природен газ до обект собственост на ответника, а
ответникът -да заплаща неговата цена.
По делото не е спорно, а и от приетите и неоспорени копия на саморъчно завещание
от 15.08.2004 г., протокол за обявяването му, НА за покупко-продажба на недвижим имот №
***ч, том III, рег. № ***, н.д. № ***/2008 г. на Д.Ангелова – нотариус в района на РС – П. се
установява правото на собственост на Ю. Е. М. върху имот, находящ се в гр. ***.
Представени са заявление за присъединяване към газоразпределителната мрежа №
***/11.11.2011 г. от Ю. М. и Договор за присъединяване към газоразпределителната мрежа №
***/111.11.2011 г. Предвид оспорването, направено с отговора на исковата молба,
автентичността на подписите, положени за потребител в тези два документа е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на изготвената в рамките на това
производство СПЕ, неоспорено от страните, се установява, че подписите, положени за
„потребител“ в заявлението за присъединяване и последващия договор не са положени от
Ю. Е. М.. Вещото лице е базирало извода си въз основа на сравнения между подписите,
положени от това лице в приложеното по делото пълномощно, договор за правна помощ и
данните от архив БДС при ОДМВР с подписите, положени в процесното заявление за
присъединяване и договор. Няма основание да не се кредитира заключението на това вещо
лице, тъй като отговаря точно на поставените му задачи и не се констатира явно
противоречие с други доказателства по делото, които да поставят под съмнение
достоверността му.
Представени са лицензии на ДКЕВР в полза на ищеца за разпределение на природен
газ на територията на община П., както и ОУ за продажба на природен газ на потребители за
битови нужди, публикувани във в. „Сега“, бр.290 от 11.12.2006 г.
По делото е приложено разрешение за строеж №***/18.10.2011 г. на главния архитект
на Община П., ведно с одобрен проект за вътрешна газова инсталация за имот в гр. ***,
сертификати за качество, акт за първоначален технически преглед от 08.12.2011 г., протокол
за проверка на сградна газова инсталация при свързване с ГРМ, които установяват, че е
изградена и въведена в експлоатация вътрешна газова инсталация в имота на ответника.
Изслушано е заключение на СТЕ, което установява, че количеството потребен газ за
процесния период е 161м³, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че данните за
потребено количество природен газ е взело от информационните масиви на ищеца - справка
от „Овергаз мрежи“ АД относно отчетените количества изразходен газ. Съгласно
заключението на СТЕ, отчитането на количеството природен газ става ежемесечно на място
2
от инкасатор. Консумацията на природен газ в имота на ответника се отчита с диафрагмен
газомер Gallus 2000 G2,5. Процесният газомер е преминал метрологичен контрол на
17.06.2019 г. Вещото лице е установило, че изградената в имота инсталация е въведена в
експлоатация. Относно наличните сертификати за качеството на доставения газ, вещото лице
не е дало категоричен отговор, тъй като такива не са представено от ищеца.
От заключението на ССчЕ се установява, че неплатената стойност на природен газ,
доставена на ответника за периода 01.12.2021 г. – 31.01.2022 г. е 965,62 лв. За задълженията
за доставка и потребление на природен газ за този период ищцовото дружество е издало 2
бр. фактури с №№ ***/31.12.2021 г. на стойност 821,52 лева и ***/31.01.2022 г. на стойност
144,10 лева . Обезщетението за забава върху тези суми вещото лице е изчислило от падежа
на всяка от фактурите, възлизащо на общо 48,55 лева. Данни за осчетоводени плащания по
тези фактури липсват. Извършвани са прихващания по ф-ра № ***/31.12.2021 г. с насрещни
задължения по същата фактура.
Първият спорният въпрос между страните се отнася до наличието на валидна
облигационна връзка помежду им с предмет доставка и продажба на природен газ до
посочения в исковата молба недвижим имот.
С нормата на чл. 183а ЗЕ се предвижда, че продажбата на природен газ се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от газопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези условия определят правата и задълженията на
газопреносното предприятие и потребителите. По този начин в закона е уредено
сключването на определен вид договори за продажба на природен газ при публично
известни общи условия, чието съдържание е определено от една от договарящите страни.
Съдържанието на договора е типизирано, без индивидуално разискване на договорните
клаузи между страните. Безспорно се касае за договор при общи условия, за който е
характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разискват индивидуално, но това не
означава, че няма валидно договорно правоотношение.
Съгласно чл. 183а, ал.4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите,
които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане.
Съгласно чл. 183а, ал.5 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител
на природен газ заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния
снабдител на природен газ специални условия, различни от публикуваните общи условия, се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се установи ответникът да е
предложил специални условия.
С представените по делото писмени доказателства се установи, че между страните по
делото е сключен търговски договор за продажба на природен газ, по силата на който
газопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в
домакинство в качеството му на купувач пророден газ.
Изложеното показва, че правото да се иска плащането на претендираната цена на
3
природния газ е обусловено от доказването от страна на ищеца, че е сключил с ответника
договор за продажба на природния газ, доставеното количество и цената му.
Обстоятелствата, които се установяват от приетия по делото НА, завещание и протокол за
обявяването му, както и от съдебно-техническата експертиза – че ответникът е собственик
на газоснабден имот, не разкриват фактическия състав на договора да продажба на природен
газ. Последното следва да се установи като се докаже, че страните са постигнали съгласие за
това, че са постигнали взаимно покриващи се насрещни волеизявления за доставка на
природен газ при предварително известни общи условия и че обективно са изявили това
свое съгласие.
Видно от заключението на съдебно-графическата експертиза, както договорът за
присъединяване към газопреносната мрежа, така и заявлението и декларацията, съставени
като изхождащи от името на представителя на ответното дружество, не са били подписани
от лицето, сочено като техен автор. Действително отношенията по доставка на природен газ
да са реализирани при действие на ОУ, но основанието за наличие на облигационна връзка
между страните е договора. Според настоящия състав на съда така сключеният договор
валидно обвързва ответника и последният отговаря за изпълнение на задълженията, поети с
него. В настоящия случай ответникът е узнал за присъединяването на имота му към
газопреносната мрежа на ищеца (което е възможно само чрез сключването на договор от
негово име с доставчика на газ), най-късно на 08.12.2011 г., когато е въведена в експлоатация
СГИ от лице, осъществяващо технически надзор при ищцовото дружество. С подписване на
акта за първоначален технически преглед, съдържащ заключение за безопасното ползване на
СГИ като свързан с газопреносната мрежа, ответникът очевидно е демонстрирал
намерението си да се ползва от договора, както и да упражнява правата, които той му дава,
узнал е за сключването на сделката или действията, извършени от негово име, но без
представителна власт, и не се е противопоставил на същите веднага след узнаването.
Ответникът не отрича авторството на подписа, положен за „ползвател“ в акта за
първоначален технически преглед. Следователно, ответникът, бидейки обвързан от
договора, е длъжен да изпълни своето насрещно задължение за плащане на реално
доставения до имота му природен газ за битови нужди.
Въпреки изложеното според настоящия състав на съда заключенията на приетите по
делото експертизи не установяват количеството на доставения природен газ. Вещото лице по
техническата експертиза не е ползвало първични документи за отчет и не е посочило данни
за показания на газомера, а само данните по справка от „Овергаз мрежи“ АД за изразходен
газ, която не е представена по делото, а и е изготвена едностранно от ищеца. Вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза е работило по данни от фактурите. При това
положение и предвид изричното оспорване от ответника ищецът не е изпълнил
задължението си за пълно и главно доказване на количеството потребен природен газ от
ответника през процесния период, отчетено от уреда за търговско измерване, поради което
искът за главница следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователен е и искът за мораторна лихва.
4
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на
ответницата, която е представила доказателства за сторени разноски за заплатено
възнаграждение на един адвокат в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание. чл. 79,
ал.1 ЗЗД вр. с чл. 184ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „Овергаз Мрежи“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. *** против Ю. Е. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. *** за
признаване за установено, че Ю. Е. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от от
965,62 лева – стойност на доставен и потребен природен газ за периода 01.12.2021 г. –
31.01.2022 г. до обект, находящ се в гр. ***, аб. № ***, ведно със законната лихва върху тази
сума от 22.07.2022 г. до окончателното плащане и сумата от 48,55 лева – лихва за забава,
начислена за периода 31.12.2022 г. - 24.07.2022 г., за които суми на 25.07.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2022 г. по
описа на РС – П.
ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
*** да заплати на Ю. Е. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. *** сумата 300 лв. на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от получаване на
препис.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
Вярно с оригинала!
М. П.
5