Присъда по дело №103/2024 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 12.05.2025Г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 103/ 2024Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

ОБВИНЕНИЕТО е срещу Х. Б. Ц., ЕГН ********** в това, че на
06.06.2023г. около 10,00 часа на територията на община Дряново на ПП I-5,
км. 119+051м. (на разклона за с. Соколово и с. Длъгня) при управление на лек
автомобил „БМВ 320 ЦИ" с рег. № *** нарушил правилата за движение : чл. 5,
ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 43, т. 4 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на специален автомобил „***" с per. № ***, собственост на „***" АД на
стойност 18 750 лв. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а", вр. чл. 324, ал. 1 от
НК, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 43, т. 4 от
ЗДвП.
В производството е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалото дружество „***" АД против подсъдимия за сумата 18 750 лева –
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.06.2023г. до
окончателното изплащане.
По искане на подсъдимия Ц. и неговия защитник адв. М. от АК –
Габрово производството по делото е проведено по реда на глава 27 (чл. 370
и следващите от НПК) – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване
на страните, без разпит на свидетелите и вещото лице. Подсъдимият по време
на предварителното изслушване, се съгласи да не се разпитват всички
свидетели и вещото лице по автотехническата експертиза, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство.
В съдебно заседание на 12.05.2025г. обвинението не се поддържа от
представителя на Районна прокуратура Габрово.
Подсъдимият Ц. се явява лично. Не се признава за виновен. Не дава
обяснения.
Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. Б. Ц. е роден на 06.07.2004г. в гр. ***. Български
гражданин. Работи. Неженен. Със средно образование.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 22
от ДП) същият не е осъждан.
Подсъдимият Х. Ц. притежава свидетелство за управление на МПС №
********* от 12.07.2022г., категории "В и М". Правоспособен водач от
12.07.2022г. Подсъдимият управлявал лек автомобил „БМВ 320 ЦИ", с рег. №
***, собственост на неговия баща – св. Б. Х. Ц..
1

На 06.06.2023г. около 09,00 часа при слънчев ден подс. Ц., заедно със св.
К. К. тръгнали от ***, за *** с описания лек автомобил „БМВ 320 ЦИ", с peг.
№ ***. Автомобилът се управлявал от подсъдимия, а св. К. се возила на
предна дясна седалка, като двамата били с поставени обезопасителни колани.
Около 10,00 часа подсъдимият се движел на територията на община Дряново
по двулентов път и наближил разклона за с. Соколово, общ. Дряново на ПП I-
5, км. 119+051м., който бил в дясно в посока на движението му. От ляво в
посока на движението на подсъдимия имало разклонение за с. Длъгня, общ.
Дряново. Пътният участък бил с маркировка непрекъсната линия тип „М1"
вдясно и прекъсната линия в ляво, като в района на кръстовището за с.
Соколово и с. Длъгня била с прекъсната линия. Преди разклона за с. Соколово
имало отбивка – автобусна спирка. На около 200 м. от началото на автобусната
спирка преди нея (посока Дряново – В. Търново) имало поставен знак „А26" -
предупредителен знак за кръстовище с път без предимство. На около 150 м. от
началото на автобусната спирка, преди нея, имало поставен пилон с два
забранителни знака : „Б-24" - забранено изпреварването и „Б26" - въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
При приближаване на кръстовището за с. Соколово и с. Длъгня,
подсъдимият застигнал колона от автомобили. Пред него се движили два леки
автомобила и най-отпред на колоната имало товарен автомобил. Подсъдимият
се движел със скорост над 85 км./ч. и при приближаване на колоната решил да
предприеме изпреварване на трите автомобила. Товарният автомобил, който
се движел в началото на образувалата се автомобилна колона, бил специален
автомобил „ЗИЛ 131" платформа – пробивнокранова машина с per. № ***,
собственост на „***" АД - Варна. Товарният автомобил се управлявал от св. Г.
Д., а от дясно на него се е возил св. Г. Б.. Предвид спецификата на товарния
автомобил същият се движел бавно по пътното платно. При приближаване
разклона за с. Длъгня св. Д. подал ляв светлинен пътепоказател, за да покаже
намеренията си за предприемане на маневра завиване на ляво на колоната
автомобили, които били зад него. На самият разклон за с. Длъгня св. Д.
погледнал в лявото огледало, за да се убеди, че няма да създаде опасност за
маневра завиване на ляво и предприел маневрата, като се движел със скорост
около 25 км/ч. Видимостта в конкретният прав участък на пътя била около 200
м.
В този момент подсъдимият предприел изпреварване на трите автомобила
– два леки автомобила и специалния товарен автомобил, който вече бил
предприел маневра завиване на ляво. Подсъдимият се движел със скорост над
ограничението за пътния участък 60 км/ч., а именно с 85км/ч. При
изпреварване на двата леки автомобила в лявата насрещна лента, достигнал до
товарния автомобил, който вече бил заел лявата лента за движение с предната
част на автомобила, а задна част била още в дясната лента за движение.
Подсъдимият навлязъл от лявата лента към дясната лента за движение с
намерение да заобиколи задната част на товарния автомобил, но същият
извършвал маневрата прекалено бавно, при което подсъдимият се блъснал
2

челно в задната част на товарния автомобил. В следствие на удара задно дясно
колело на товарния автомобил се откъснало и същият се преобърнал на
дясната си страна. Водачът на товарния автомобил и неговия пътник излезли
през предното стъкло и отишли при лекия автомобил, където подсъдимият и
неговата спътничка били с телесни увреждания от претърпяното
произшествие и били откарани в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" в гр. Габрово.
В следствие на претърпяното ПТП (пътно транспортно произшествие) на
св. К. Д. К. били причинени следните травматични увреждания : фрактура на
десето ребро от дясна страна и фрактура на 2-ри и 4-ри лумбален прешлен на
гръбначния стълб, които довели до трайно затруднение на движението на
снагата – средна телесна повреда.
При проведен разпит на 12.07.2023г. св. К. К. изрично заявила, че желае
наказателното производство да бъде прекратено относно причинената телесна
повреда и че нямала никакви претенции спрямо Х. Б. Ц..
При проведен разпит на 27.02.2024г. св. Б. Х. Ц. изрично заявил, че
желаел наказателното производство да бъде прекратено относно причинените
имуществени вреди на собствения му лек автомобил „БМВ 320 ЦИ", с per. №
***.
От заключението на автотехническата експертиза, което е прието по
делото, е видно, че причината за настъпилото ПТП е комплексна от допуснати
нарушения на подсъдимия, а именно превишена скорост над 60 км/ч - 85км/ч.
и неспазена забрана за изпреварване в конкретния участък. При движение със
скорост под 60 км/ч. било възможно подсъдимият да намали скоростта на
движение и да осигури безопасна дистанция зад товарния автомобил и по този
начин да предотврати настъпването на удар.
Заключението на автотехническата експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство от вещото лице Х. Х., не бе приета от съда, тъй
като се установи, че същият няма правоспособност да оценява автомобили.
С определение от 16.12.2024г. е допуснато изслушването на повторна
съдебно-оценъчна експертиза, която да даде заключение относно стойността
на специален автомобил с рег. № *** към датата на деянието – 06.06.2023г.
Видно от заключението на вещото лице С. Х. - П . пазарната стойност към
месец 06.2023г. на специален автомобил/ платформа/ краново-пробивна
машина „ЗИЛ“, модел 131 с рег. № *** е 22 739 лв., а стойността с
приспаднати части и метали възлиза на 13 647 лв.
Във връзка с възраженията на защитата с определение от 10.03.2025г. е
допуснато изслушването на тройна съдебно оценъчна експертиза със същите
задачи.
Видно от заключението на вещите лица Е. Д., Т. Г. и Р. Г. стойността на
специален автомобил „ЗИЛ“ *** с рег. № *** към датата на деянието
06.06.2023г. е 16 260 лв., а стойността с приспадната стойност за годни части и
метали възлиза на 9 530 лв.
3

Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по допуснатата
тройна експертиза относно стойността на специалния автомобил, собственост
на дружеството граждански ищец. Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимият, действайки по описания по-горе начин не е осъществил от
обективна и от субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което го призна за невиновен и на основание
чл. 304 от НПК го оправда.
Действително по делото е установено от неоспореното заключение на
съдебно техническата експертиза на вещото лице Д., че от обективна страна
подсъдимият при управление на МПС нарушил правилата за движението по
пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди, чл. 20, ал. 1 ЗДВП – водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, чл. 21, ал. 2 ЗДвП – когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак, като при ограничение от 60 км/ч се движел с 85 км/ч и чл. 43, т.
4 ЗДвП – изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента
за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента и поради което по
непредпазливост причинил на товарен автомобил „ЗИЛ“ *** с рег. № ***
имуществени вреди в размер на 9530 лв.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай не са причинени
значителни имуществени вреди, като необходим елемент от състава
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Понятието
“значителни имуществени вреди” не е законодателно определено, като
съдебната практика е давала конкретни измерения на това понятие. С
Постановление № 1 от 1983г. на Пленума на Върховния съд в т. 2, б. ”б” е
прието, че минималният размер на значителна имуществена вреда следва да се
определи на не по-малко от хиляда лева. Принципно този тълкувателен акт е
задължителен за съдилищата и е съобразяван от тях. Имайки предвид обаче
настъпилите промени в обществените отношения и по силата на
непосредственото действие на Конституцията на Република България, всички
закони и подзаконови нормативни актове, които и противоречат или са
несъвместими с нея, се считат отменени. Същият принцип следва да се
приложи и за актовете по тяхното тълкуване и прилагане, а ПВС №1/1983г. е
такъв акт. При това положение следва да се приеме, че посоченото
постановление е неприложимо, респ. няма обвързваща съда сила.
Констатацията за неприложимостта му оставя отворен въпроса за законовия
критерий за значителност. Съдът счита, че следва да се приложи подход,
аналогичен на възприетия в Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСНК на
ВКС на РБ и като измерител да се използва установения размер на
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на
4

деянието. С посоченото тълкувателно решение са възприети нови минимални
размери на понятията “големи размери” и “особено големи размери”, като е
спазено установеното по-рано съотношение по между им - “1 към 2”. Поради
което за минимален размер на понятието “значителни имуществени вреди” би
следвало да приеме равностойността на 1/5 от 70, респ. 1/10 от 140 минимални
работни заплати или 14 минимални работни заплати за страната. Съдът прие,
че това е обективен и динамичен критерий, който в най-голяма степен
кореспондира на основния законов принцип за равенство на гражданите пред
закона. В това отношение съдът се позовава на мотивите на решение № 312 от
27.06.2008г. по НОХД № 273/2008г., ІІІ н. отделение на ВКС. Минималната
работна заплата към 06.06.2023г. възлиза на 780 лв., като 14 минимални
работни заплати за страната са 10 920 лв. Ето защо съдът прие, че
причинените в настоящия случай имуществени вреди в размер на 9530 лева не
може да се квалифицират като значителни, доколкото са на по-ниска стойност
от равностойността на 14 минимални работни заплати за страната към датата
на деянието.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното
Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС не е
загубило приложение относно дадените разяснения за начина на определяне
на вредите. По силата на същото, когато е унищожено превозно средство,
което не подлежи на възстановяване (какъвто е настоящия случай), вредите се
определят, като се спаднат овехтяването и стойността на частите, които могат
да бъдат използвани от собственика.
На следващо място съдът уважи предявения гражданския иск в пълен
размер, приемайки че същият е основателен. Правното основание на
предявения граждански иск е чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и в създаденото с цитираната разпоредба задължение всеки да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Претенцията на дружеството
граждански ищец съответства на посочената от обвинението сума в размер на
18 750 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на дружеството специален
автомобил „ЗИЛ“ *** с рег. № *** в резултат от предизвиканото от
подсъдимия на 06.06.2023г. около 10,00 ч. пътно-транспортно произшествие в
нарушение на посочените по-горе правила за движение, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
В хода на наказателното производство безспорно се установи вината на
подсъдимия за причинените от него на 06.06.2023г. имуществени вреди върху
товарния автомобил на ищцовото дружество. Налице е причинно-следствена
връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимия в
нарушение на правилата за движение по пътищата и причинения
противоправен резултат. Въз основа на събраните доказателства по делото и
заключението на приетата тройна съдебно оценъчна експертиза съдът прие, че
искът на гражданския ищец е основателен и доказан до размер на 9 530 лв.,
5

поради което го уважи в посочения размер, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 06.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 18 750 лв.
искът бе отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият Ц. бе осъден за заплати държавна такса върху уважения
граждански иск по сметка на Районен съд Дряново в размер на 381,20 лв.,
както и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	4
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Мариета Спасова

Дело:	20244220200103
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 септември 2024 г.

Присъда по дело №103/2024 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите