РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Сливен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря М. Анг. А.
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230104172 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ 13/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал, 1 от общите условия същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на
сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-
energia/normativni-dokunrienti. Съгласно чл. 13, ал. 2 от общите условия
снабдяването с ел. енергия започвало след подаване на заявление-декларация
за започване продажба на ел. енергия да крайния снабдител и декларация за
достъп до мрежата на оператора на разпределителната мрежа
Електроразпределение Юг ЕАД. С тези документи клиентът заявявал
желанието си да бъде снабдяван с електроенергия от крайния снабдител ЕВН
1
България Електроснабдяване ЕАД и да му бъдат предоставяни мрежови
услуги от ЕВН България Електроразпределение ЕАД, идентифицира се като
клиент и индивидуализира обекта си. В изпълнение на общите условия П. Д.
А. подала заявление-декларация за започване продажба на електрическа
енергия и декларация за достъп до мрежата от 17,08.2012г. За П. Д. А. бил
открит клиентски номер **********. По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответниците с ИТН 2300481,, находящ се на адрес: село
Крушаре, общ. Сливен. Ответниците, като наследници на П. А., съгласно чл.
11, т. 1 от ОУ се задължили да заплащат всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл. 27, ал 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ищецът сочи, че доставило на обекта на ответниците за периода от
20.12.2021г. до 19.06.2022г. ел. енергия на обща стойност 586.39 лв., която до
този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница ответниците дължали законна лихва в общ размер от 30.85 лв. за
периода от 05.02.2022г. до 05.10.2022г. Законна лихва за забава се дължала по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до
датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на
фактурите бил посочен в същите. Твърди, че на 31.12.2020г. П. Д. А. починала
и оставила за свои наследници двамата ответници Д. П., дъщеря и Д. Д., син.
Сочи, че процесното задължение било натрупано след смъртта на същата.
Следователно горепосочените лица, в качеството си на нейни наследници, са
станали съсобственици на процесния имот и като такива имали качеството на
потребители на ел. енергия и отговаряли за заплащането и до размера на
идеалните части, които наследяват. Когато наследодателят оставил за свои
наследници деца, същите наследяват равни части, съгласно чл.5 ЗН.
Иска се от съда осъждане на ответниците, всеки един от тях да заплати
на ищцовото дружество следните суми: 293,19 лв., главница, представляваща
1/2 част от стойността на консумираната от обекта на потребителите
електрическа енергия за периода от 20.12.2021г. до 19.06.2022г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и
2
сума в размер на 15,42 лв., представляваща 1/2 част от стойността на
законната лихва за забава за периода от 05.02.2022г. до 05.10.2022г.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. П. депозирала отговор. Не
оспорва качеството си на наследник и съсобственик при равни дялове с
другия ответник. Сочи, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението
си да спре електро подаването в имота при положение, че повече от пет
месеца имало закъснение в плащането.
Отговор постъпил и от другия ответник Д. Д., депозиран, чрез назначен
от съда особен представител. Сочи, че предявените по делото и едностранно
подписани от ищеца фактури не установявали извършването на доставка на
електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот.
Фактурите не представлявали доказателство за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства, когато същите са оспорени, доколкото са в
качеството им на частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178,
ал.1 ГПК, и обективирали изгодни за техния издател факти. В този смисъл
притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържали удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като
техен издател, но не и материална такава. Оспорват се като частни
свидетелстващи документи, които не установявали доставянето, преноса и
потреблението на ел. енергия до процесния недвижим имот. Оспорва и
начисленото количество ел. енергия във фактурите да е реално доставено,
измерено и консумирано през посочените периоди от време в посочения имот
с регистриран ИТН, като аргумента в тази насока е че, частните
свидетелстващи документи се ползвали с доказателствена сила, единствено в
случаите, когато обективирали неизгодни за издателя им обстоятелства,
какъвто не бил настоящия случай. Не на последно място, счита, че по силата
на чл.123 ал.6 ЗЕ, ищцовото дружество следвало да преустанови преноса на
ел. енергия до имота, поради неплащане или при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия, което обаче не било
направено. Оспорва изцяло и основателността на акцесорния иск за
мораторна лихва, тъй като за основателността му се предполагало наличие на
главен дълг и забава в погасяването му, което не било налице. Иска се
отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
3
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но с
писмено становище поддържа исковата молба.Ответницата Д. П., редовно
призована не се явява и не се представлява. Назначеният особен представител
на ответника Д. Д. заявява, че не оспорва обстоятелството, че в имота била
доставена ел.енергия, за която се претендира съответната стойност.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 165, том III, нотариално дело № 1243/26.10.1983г.
на районен съдия при СлРС, Д. А. Р. бил признат за собственик по наследство
и давностно владение на дворно място в с.**, общ.Сливен, образуващо парцел
VIII-75 по плана на селото, с площ 2120кв.м. и при описани граници. Този
имот Д. А. Р. продал на сина си С. Д. А. срещу поето задължение за гледнае и
издръжка, видно от нотариален акт № 131, том IV, нотариално дело №
1532/19.12.1983г. на нотариус при СлРС. С. А. починал на 28.04.2012г., като
оставил наследници по закон съпругата си П. Д. А., дъщеря Д. С. П. и син Д.
С. Д..
На 17.08.2012г. преживялата съпруга П. А. подала заявление-декларация
до ищеца за започване на продажба на ел.енергия и декларация до ЕВН
Електроразпределение за достъп до ел.мрежата за процесния имот в с.***,
общ.Сливен. Същата, заедно с двамата настоящи ответници депозирали пред
ищеца декларация, въз основа на която правата и задълженията на клиент за
имота, присъединен към електроразпределителната мрежа ще се упражняват
от П. А.. Последната починала на 31.12.2020г., като оставила наследници по
закон своите низходящи дъщеря и син и настоящи ответници.
Установява се от фактури от 23.01.2022г.; 23.02.2022г.;23.03.2022г.;
23.04.2022г.; 23.05.2022г. и 23.06.2022г., както и от извлечение от сметка с
потребител наследодателката на двамата ответници, че за отчетен период
20.12.2021г. 19.06.2022г. за ползвана в имота ел.енергия е начислена сума в
размер на 586,39 лв. Всяка една от издадените фактури е с посочен срока за
плащане на задължението за съответния месец, а именно до 4-то число на
следващия месец, като след тази дата от 5-то число на следващия
задължението месец длъжника изпада в забава. Така по процесните фактури
била начислена и мораторна лихва за периода 05.02.2022г. – 05.10.2022г. в
размер на 30,85 лв.
4
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена и се установява
от събраните по делото писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск за изпълнение на договорно задължение по сключен
между двете насрещни в производството страни договор за доставка на
ел.енергия с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество основателен и доказан в пълен размер.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ел. услуги,
предоставяни от него и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през
процесния период са предоставяни тези услуги, както и техния обем и
стойност.
В процесния казус са приложими Общи условия /ОУ/ на договорите за
продажба на ел.енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.
Не е спорно, а и се установи в процеса, че ответниците са
съсобственици по наследство на процесния недвижим имот в с.**,
общ.Сливен, ул.“**“ № **, който е свързан с електроразпределителната
мрежа на ЕВН Електроразпределение, т.е. потребители на ел.енергия по
смисъла на чл.4 ОУ. Не се спори също и за количеството доставена до имота
и ползвана за процесния период ел.енергия, както и начислените суми.
Съобразно чл.31, ал.1 ОУ ищецът има право да преустанови или
ограничи снабдяването с ел.енергия в случай, че клиента забави плащането на
дължимите суми с десет дни след срока за плащане. Това право на доставчика
на ел.енергия е предписано и в чл.123, ал.1 ЗЕ. Това обаче е право на
доставчика, а не негово задължение, както смята ответната страна. В
разпоредбата на чл.123, ал.5 ЗЕ е разписано задължение не за доставчика на
ел.енергия, а за операторът на електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа по искане на съответния доставчик.
При това положение съдът счита, че ищецът доказа основанието за
начисляване, както и размера на количеството начислена ел.енергия и
нейната стойност за процесния период. Ето защо съдът приема, че исковите
5
претенции са основателни в пълен размер.
С оглед изхода на делото ответниците дължат разноски на ищеца в общ
размер на 250 лв., от които 100 лв. платена държавна такса и 150 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. От тази сума 125 лв.
следва да бъде платена от ответницата Д. П. и 125 лв. от ответника Д. Д..
Последният обаче следва да бъде натоварен и с разноските за назначения му
особен представител в размер на 400 лв. или следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 525 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗЗД Д. С. П., ЕГН: ********** от гр.**,
ул.”**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо
Данов“ № 37, сума в размер на 293,19 лв. /двеста деветдесет и три лева и
0,19 ст./- главница, представляваща ½ част от стойност на доставена и
консумирана ел.енергия в имот, находящ се в с.**, общ.Сливен, ул.“**“ №
**за периода от 20.12.2021г. до 19.06.2022г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Д. С. П., ЕГН: ********** от
гр.**, ул.”**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Христо Данов“ № 37, сума в размер на 15,42 лв. /петнадесет лева и
0,42 ст./, представляваща от стойността на законната лихва за забава за
периода от 05.02.2022г. до 05.10.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗЗД Д. С. Д., ЕГН: **от в с.**,
общ.Сливен, ул.“**“ № **ЗАПЛАТИ на ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Христо Данов“ № 37, сума в размер на 293,19 лв. /двеста деветдесет и
три лева и 0,19 ст./- главница, представляваща ½ част от стойност на
доставена и консумирана ел.енергия в имот, находящ се в с.**, общ.Сливен,
ул.“**“ № **за периода от 20.12.2021г. до 19.06.2022г., ведно със законна
6
лихва върху главницата, считано от 06.10.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Д. С. Д., ЕГН: **от в с.**,
общ.Сливен, ул.“**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, сума в размер на 15,42 лв.
/петнадесет лева и 0,42 ст./, представляваща от стойността на законната
лихва за забава за периода от 05.02.2022г. до 05.10.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. П., ЕГН: ********** от
гр.**, ул.”**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Христо Данов“ № 37, сума в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. Д., ЕГН: **от в с.**,
общ.Сливен, ул.“**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, сума в размер на 525 лв. /петстотин
двадесет и пет лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7