О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 805 27.02.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 618 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна
Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО
при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 272/21.01.2020г., постановено по гр.д.№ 6975/2019г.
по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Н.Ж., ЕГН **********, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.
86 ЗЗД, сумата от 1972.05 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
284.28 часа, за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 290.58
лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми за
периода от 31.08.2016 г. до 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да заплати на К.Н. Желевнаправените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на БРС, дължимата върху уважения размер на исковете
държавна такса в размер от 128.88 лв., както и направените по делото разноски
от бюджета на съда за извършената експертиза в размер на 200 лв.
Въззивникът твърди,
че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както
и е
необосновано.Твърди, че процесният период от време бил от 01.07.2016г.
до 31.07.2019г. ; с пар.4 от Наредба № 8121з-776 се отменяла Наредба №
8121з-407 и следователно последната наредба била действала само 4 дни от
процесния период от време. На второ място се изтъкват подробни и
обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно
приложил в процесния казус разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е
проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /;
изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР
продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е
за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на
правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата
уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на
пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е
нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работното време на държавните служители в
МВР.Проследена е и нормативната
история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че
според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по
ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово
правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче
тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други
специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.
Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се
удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към
нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът
получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд
по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико
Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г. ; цитира и практика на
ВКС- Решение № 14/27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. ГК ІV-то г.о. на ВКС.Посочени
са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР;
доводи за това се съдържали и в писмена
правна консултация на проф.Васил Мръчков,което се представя с въззивната жалба.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред
РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че
отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да
държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за
дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в
повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил
заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск
бъде отвърлен.В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли
иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през
периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано
отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в
дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/
обн. ДВ бр. 41/2017г./.
Заявява
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че
същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в
Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли
за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Препис
от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез
адвокат З.Б. предявява писмен отговор с подробно развити
съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски по
делото за две съдебни инстанции.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№618/2020г. по описа на Бургаски
окръжен съд, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2020г.
от 10,10 часа, за което страните
по делото да се уведомят и им се изпрати препис от настоящето определение, а на въззивника
да се изпрати и препис от
отговора по въззивната жалба на въззиваемия К.Ж..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.