РЕШЕНИЕ
№ 4455
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110106605 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Ж. Н. Т. /наследник на Е. Г. Т./ обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане Ж. Н. Т. да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: 1580.52 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 304.49
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от
15.09.2018 г. до 18.01.2022 г., сумата от 37.92 лв., представляваща стойност
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 8.53
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от
30.01.2019 г. до 18.01.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на наследодателя на ответника топлинна
енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
1
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, прави уточнение на исковата молба с нарочна молба от
08.02.2023 г. и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия.
Посочва се липсата на легитимация на ответника да отговаря по предявения
иск, като исковете не били доказани и по своя размер и по основание, тъй като
сградата не била топлофицирана. Посочва се, че топлинната енергия не била
поръчвана индивидуално, поради което за нея не се дължало заплащане.
Посочва се, че Наредба № 16-334/06.04.2007 г. била отменена с решение на
ВАС. Прави се възражение за погасяване по давност на процесното
задължение. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба и в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от протокол
от ОС на ЕС с адрес /административен адрес/, съгласно който е взето решение
за избор на Фирма за извършване на услугата дялово разпределение, както и
за избор на представители, които да сключат договор с ФДР. Като по делото е
представено и писмо от 17.09.2009 г. от Фирма, съгласно което е извършен
монтаж на уреди за разпределение на топлинна енергия на адрес
/административен адрес/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
2
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за собственост върху жилище
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 67 от 07.12.1999 г., том I, рег. № 4064, дело № 322 от 1999 г., се
установява, че Е. Г. Т. е призната за собственик на следния недвижим имот, а
именно: апартамент № 4, находящ се в /административен адрес/. От
представеното удостоверение за наследници с № 0677 от 27.04.2022 г.
издадено от Столична община се установява, че Е. Г. Т. е починала на
26.06.2009 г., като е оставил за наследници по закон: Н. Ц. Т. – съпруг
починал на 16.12.2010 г. и Ж. Н. Т. – син. С оглед на гореизложеното в
разглеждания случай от представените по делото доказателства се
установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно нотариален акт за
собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 67 от 07.12.1999 г., том I, рег. №
4064, дело № 322 от 1999 г. Е. Г. Т. е придобила собствеността върху
процесния имот, като съгласно представеното удостоверение за наследници с
№ 0677 от 27.04.2022 г., същата е починала на 26.06.2009 г. с единствен
наследник Ж. Н. Т., доколкото Н.Ц. Т. е починал на 16.12.2010 г., от който
момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН Ж. Н. Т. е придобил
собствеността върху целия процесния имот.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е
ответникът по силата на притежаваните от него права върху собствеността.
По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното възражението на ответника за липса на облигационна връзка
се явява неоснователно. За пълното следва да бъде посочено, че действително
по делото са представени настанителна заповед от 10.08.2021 г., както и
заявление – декларация от 13.08.2021 г., които обаче са издадени след
исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което по никакъв
начин не могат да оборят извода за наличието на облигационна връзка между
ищеца и ответника по делото.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, , че в процесния
имот е имало 5 броя радиатора с монтирани ИРРО, като бил осигурен достъп
за отчет на уредите на 26.05.2019 г. и 26.06.2020 г. Вещото лице посочва, че
ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по
формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълна
отопляема кубатура 209 куб. м. Съгласно заключението за процесния период
нямало изчислена ТЕ за общи части. В имота имало монтиран един водомер
за топла вода, като бил осигурен достъп за отчет на уредите на 26.05.2019 г. и
26.06.2020 г., като отчетеното количество за 18/19 г. било намалено с 7 куб. м.
и за 19/20 г. с 12 куб. м., тъй като отчетите били извършени през ,/ мак и м.
юни, а за 19/20 г. отчетното количество било коригирано спрямо показанията
на общия водомер с +5.58 куб. м. Вещото лице е посочило, че изчисленията
извършени от ФДР / Фирма/ били в съответствие с действащата Наредба №
16-334/06.04.2007 г. и Наредба№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза
на 2041 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била
спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е
преминал през метрологична проверка през две годишен период и при
3
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че били извършени частични плащания в общ
размер на 511.13 лв., с които плащания е погасявана частично главница за
топлинна енергия, като плащанията били съобразени от ищеца и не са част от
исковата претенция по делото. Съдът кредитира заключението и в частта, в
която е посочено, че през процесния период размерът на претенция за дялово
разпределени възлиза на 37.92 лв. В открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че в дневника за продажби се подава обобщена информация в един
ред и няма възможност да се описва всеки един абонат с издадената фактура,
като законът давал възможност на ищеца да подаде такава информация общо.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника на
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо съдът счита, че по
делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия
за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2041 лв. В
случая ответникът е извършени частични плащания в общ размер на 511.13
лв., с която сума е погасявана частично главница, като тези плащания са били
съобразени от ищеца и не са част от исковата претенция по делото, но
доколкото първоначалната претенция на ищеца в била в по-висок размер, а
именно 2091.65 лв. от действително дължимата сума от 2041 лв., то съдът
намира, че искът за главница се явява основателен за сумата в размер на
1529.87 лв. /след приспадане на стойността на извършените плащания от
511.13 лв./, като за разликата до пълния претендиран размер от 1580.52 лв.,
искът следва да се отхвърли.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия, тъй като същата не била поръчана
индивидуално. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Съгласието за доставката и нежеланието
4
за преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1
ДР ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа за присъединяване към топлопреносната
мрежа на етажни собственост и само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, /чл. 133, ал. 2 ЗЕ/, като
изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При тази уредба твърденията за недължимост на
процесните суми поради непоръчване индивидуално на топлинна енергия не
може да породи исканите последици и да преустанови качеството му на
потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Неоснователни са оплакванията на ответника във връзка с отмяната на
Наредба № 16-344/2007 г., с решение на ВАС, доколкото на първо място по
аргумент от чл. 195 от АПК, законът не отрича действието на подзаконовия
нормативен акт до момента на съдебното му отмяна по реда на АПК. Дори и
същият да бъде отменен, той ще намери приложение, тъй като отмяната няма
да има обратно действие, т. е., тя ще намери приложение в разглеждания
случай. И на следващо място следва да се посочи, че вещото лице по съдебно-
техническата експертиза изрично е посочило изчислената извършени от ФДР
освен въз основа на Наредба № 16-344/2007 г. са извършени и въз основа на
Наредба№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 292.31 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 304.49 лв. искът
да бъдат отхвърлен.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
5
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „МХ Елвеко“ ООД, като по делото не
е спорно, а и от представената съдебно-техничека експертиза се установява,
че именно това дружество е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетите две заключения се установи, че услугата дялово
разпределение действително е била извършена и доколкото съгласно по
съдебно-счетоводна експертиза стойността на услугата за дялово
разпределение е 37.92 лв., то претенцията се явява основателна. Действително
след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане
на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправени и получена покана от ответника за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което претенцията за лихва в общ размер на 8.53 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
6
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът е предявен на 10.02.2022 г. и при прилагане на
изложените по-горе принципи част от задълженията за процесния, а именно
за периода от м.05.2018 г. до м.11.2018 г. на стойност 303.01 лв. от общото
задължение са погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения
за главница в размер на 1226.86 лв. С погасяването на главните вземания са
погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, както и вземанията
за лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.02.2019 г, поради което погасени се
явяват вземания за лихва за забава на стойност 173.66 лв., /изчислени по реда
на чл. 162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност задължения за
лихва дължими от ответника възлиза на 118.65 лв. за периода от 10.02.2019 г.
до 18.01.2022 г.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.01.2019 г. на стойност 6.32
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 31.06 лв., за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2020 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 77.25 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, 450 лв. депозити за вещи лица и 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 450.78 лв. В случая не
следва да се разглежда възражението на ответника за прекомерност на
претендираното възнаграждение от ищеца, доколкото в хипотезата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК съдът определя размера на възнаграждението. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора ответникът би имал право на
разноски, но такИ. не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Н. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ да
7
заплати на „Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/аднинистративен адрес/, по предявените искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1226.86 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № за периода
от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до
окончателното изплащане, сумата от 118.65 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 10.02.2019 г. до 18.01.2022 г.,
както и сумата от 31.06 лв., представляваща стойност на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1226.86 лв.,
до пълния претендиран размер от 1580.52 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2018
г. до 30.11.2018 г., иска за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 118.65 лв., до пълния
претендиран размер от 304.49 лв., както и за периода от 15.09.2018 г. до
09.02.2019 г., иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от
31.06 лв., до пълния претендиран размер от 37.92 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.12.2018
г. до 31.01.2019 г., както и иска за сумата от 8.53 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 30.01.2019 г. до 18.01.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. Н. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 450.78 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8