№ 174
гр. Ловеч, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20234310101135 по описа за 2023 година
Делбено производство - втора фаза по извършване на делбата.
Заседание по сметки и подобрения.
С Решение № *** от *** г, постановено по гр.д.№ 1135/2023 г. по описа на Ловешки
РС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
***, *** и И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: *** на съсобствените им недвижим имот и
движима вещ, придобити в режим на СИО, а именно:
-АПАРТАМЕНТ №*** представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, находящ
се в ***“(бивша „***“) ***, който самостоятелен обект се намира в сграда *** разположена
в поземлен имот ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на
едно ниво, със застроена площ от 50,80 кв.м, състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня с
тоалетна, коридор и тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.*** и ******, под обекта: ***.*** и над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ *** от 4,07 кв.м, при съседи: П. Д., коридор, коридор, стълбище, горе-апартаменти, заедно
с 0,74638% ид.части от общите части на сградата и правото на ползване от дворно място,
която сграда е построена върху терен, съставляващ парцел *** в квартал *** по плана на гр.
Ловеч от 4 130 кв.м.
-ГАРАЖНА КЛЕТКА, поставена на изток от ж.бл.“***“ в гр. Ловеч, с метална врата,
при следните квоти: за Р. Р. Г. - ½ ид.ч. и за И. Ц. И. - ½ ид.ч.
Решението, с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и
правата на съделителите, е влязло в законна сила на *** г.
1
В първото по делото редовно съдебно заседание след допускане на делбата
съделителката Р. Р. И. е предявила претенция по чл.349 от ГПК за възлагане на допуснатия
до делба жилищен имот в реален дял.
В преклузивния срок по чл.346 от ГПК ищцата Р. Р. И. е предявила и делбеният съд
е приел за разглеждане претенция за заплащане на месечен наем в размер на 150.00лв.,
считано от *** г.
В срока по чл.346 от ГПК ответникът И. Ц. И. е депозирал писмена молба с вх.№
***/*** г., с която е направил искания по сметки, които в първото по делото заседание след
допускане на делбата съдът е приел, както следва:
1./ За дължими парични суми от ищцата за заплащане на заем по сключен договор за
ипотечен кредит за времето от началото на фактическата раздяла /*** г. / до прекратяване
на брака / *** г./ в общ размер на ***лв (половината от общо платената сума);
2./ За дължими суми от ищеца за заплащане на заема за времето от прекратяването
на брака /*** г./ до датата на ликвидиране на съсобствеността върху процесния апартамент в
общ размер на *** лв.(половината от платените вноски по ипотечния кредит). В хода на
процеса като крайна дата е посочена датата *** г., когато ищцата е направила пълно
предсрочно погасяване на кредита.
3./За извършени от ответника подобрения в процесния апартамент с лични парични
средства в размер на ***лв, от които ищцата дължи половината на общата платена сума в
размер на ***лв. Претендираните подобрения са подробно описани в молба вх.№ ***/*** г.,
както следва:
1. Ново иззиждане с тухли итонг:
-Иззиждане на стена с итонг вляво и дясно от прозореца на терасата, явяваща се част
от външна стена на терасата с разМ. на лявата част 1.60 х 90 и разМ. на дясната част с обща
площ на двете стени 2.44 кв.м.;
-Иззиждане преградна стена между терасите на кухня и спалня с итонг с разМ. 2.50
х 90 с обща площ 2.25 кв.м;
-Иззиждане дясна стена на тераса на кухня към тераса на съседен апартамент № 19 с
разМ. 2.50 х 1.40 с обща площ 3.50 кв.м;
-Материали за шпакловане на стена от кухнята към терасата й с обща площ 6 кв.м;
-Поставяне на подпрозоречен камък на тераса на кухня – 2 бр.;
-Иззиждане на парапет на тераса на спалня с итонг с разМ. 3.70 х 1.00 с обща площ
3.70 кв.м. с поставяне на камък върху парапета с ширина 23 см;
-Използвани материали на преградната стена от терасата на спалнята към терасата
на кухнята /лепило за шпакловка, мрежа/ с разМ. 2.50 х 90 с обща площ 2.25 кв.м;
-Материали за шпакловане на стена от спалнята към терасата й с обща площ 6 кв.м;
-Иззиждане преградна стена от терасата на спалнята към апартамент № 21 с итонг с
2
разМ. 2.50 х 80 с обща площ 2.00 кв.м.;
-Поставяне на подпрозоречен камък на прозореца на терасата към спалнята с разМ.
25 х 2.00 с обща площ 0.50 кв.м.
2./ Поставяне на нова дограма /пакет/ на три помещения:
- Прозорец на стая с врата към терасата;
- Прозорец на кухнята с врата към терасата;
- Прозорец на тераса
Твърди, че стойността на трите прозореца, материали и труд за поставянето е
1 830,00 лв.
Според изложеното в молбата на ответника, общо платената сума за извършените
подобрения с лични парични средства е *** лв., от които ищцата дължи половината от
сумата – *** лв.
Твърди се, че подобренията са извършени в периода от пролетта на *** г. до средата
на лятото на *** г.
В писмено становище с вх.№ ***/*** г. ищцата Р. Г. оспорва твърдението на
ответника, че процесният апартамент е бил семейно жилище на страните до настъпване на
фактическата раздяла между тях – *** г., като счита, че апартаментът е бил семейно жилище
до датата на влизане в сила на решение № ***/*** г. по гр.д.№*** г. – *** г. по отношение
на развода между страните. Излага аргументи, че датата на влизане в сила на решението е с
изключителна важност за началото на периода, за който ищцата в качеството си на
обикновен съсобственик дължи на ответника действително заплатената сума като вноски за
обслужване на кредита. Счита, че неправилно ответникът претендира половината от
внесените по кредита вноски от датата на фактическата раздяла между страните – *** г, тъй
като към тази дата бракоразводно дело не е било завеждано, съдебният акт е влязъл в сила
на *** г. и всичко, придобито до тази дата е СИО. Заявява, че признава задължение на
ищцата по обслужването на кредита от *** г. На следващо място, ако съдът приеме, че Р. Г.
дължи на ответника суми по обслужване на кредита от *** г., то признавайки неизгодни за
страната факти от страна на И. Ц. И. за обстоятелството, че той е единственият ползвател на
делбения имот от ***, моли съда да счита претенцията й за сметки в размер на половината
от наема за жилището, ползвано от ответника, също да се счита от *** г, а не от *** г.
Заявява, че оспорва претендираното задължение в размер на *** лв. – половината от общата
платена сума от заема, като твърди, че тази сума изобщо не се дължи от ищцата. По
отношение на претенцията за заплащане на заема за времето от прекратяване на брака до
ликвидиране на съсобствеността на апартамента, намира за безспорно, че след възникване
на обикновената съсобственост върху апартамента, съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, считано от *** г. В тази връзка
не оспорва задължението на ищцата да заплати половината от вноските за обслужване на
кредита от *** г. до *** г., но оспорва представените от ответника пет броя незаверени
записи, като счита, че за изчисляването на точния размер на дължимата сума следва да се
назначи съдебно-счетоводна експертиза. Относно извършени подобрения на апартамента с
лични парични средства заявява, че оспорва всички наведени твърдения т страна на
ответника, обуславящи претенцията му в тази част. Твърди, че сумата от *** лв, която
ответникът твърди, че е получил за неговата 1/9 ид.част, веднага след сделката е
разпределена между двете му деца, като И. И. им е подарил по 1000лв, с които синът му си е
закупил телефонен апарат. На следващо място, изтъква, че самият ответник твърди, че е
получил сумата от *** лв. от майка си за нейния дял от сделката с уговорката, че със същата
3
сума ще извърши ремонт в апартамента. Отбелязва, че към *** г. процесният апартамент е
бил в режим на СИО, а съсобствениците са били семейство. Твърди, че получената от
майката на ищеца сума е била дарение на семейството, за да бъде вложена в апартамента
като подарък от нейна страна и това е сторено. Оспорва, че дарението от майката на
ответника са негови лични средства. Ищцата твърди, че изброените в молбата по сметки на
ответника строителни дейности и материали, формиращи сумата в размер на *** лв, нито са
извършени от ответника, нито са заплатени от него и в тази връзка представя на съда копия
от касови бележки и стокови разписки и сметки за материали, вложени и заплатени от Р. Г. –
56 страници, за общата сума от *** лв. Ищцата оспорва, че дължи на ответника сумата от
*** лв. за извършени ремонти с лични средства на ищеца, като представя доказателства за
вложени от Р. Г. средства, които са били предоставени като личен подарък от нейната майка
в размер на *** лв. и от баща й в размер на ***лв. на 50-тия й рожден ден.
В хода на процеса ищцата е ангажирала доказателства относно пълно предсрочно
погасяване на кредита от нейна страна и предприети действия по заличаване на ипотеката
върху процесния апартамент. В тази връзка е представено удостоверение с Изх.№ *** /*** г.
на ОББАД, от което е видно, че Р. Р. Г. на *** г. като съдлъжник по ипотечен кредит *** е
направила пълно предсрочно погасяване.
В о.с.з., в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на
ищцата моли съда да постанови решение, с което да изнесе на публична продан процесните
имоти, които с оглед събраните по делото доказателства са неподеляеми и няма
предпоставки за възлагане на някого от съделителите. Моли съда да уважи искането им по
сметки и да осъди ответника да заплати на доверителката й половината от внесената сума по
кредита, съгласно експертизата, ведно със законната лихва от датата на изпълнението на
задължението, както и половината от дължимия от ответника наем, ведно със законната
лихва от момента на влизане в сила на решението за прекратяване на брака. Моли съда да
отхвърли претенцията по сметки на ответната страна, като недоказана.
Процесуалният представител на ответника също моли процесните апартамент и
гараж да бъдат изнесени на публична продан. Моли да бъдат уважени трите иска по сметки,
които са предявили. Относно претенцията на ищцата за заплащане на наем, моли съда да
вземе предвид, че ответника има покана за 350 лв. наем, а вещото лице е определило размер
от 450 лв. Посочва, че от страна на ищцата няма увеличение на иска и наемът следва да се
изчислява до 300 лв. и то от датата на поканата. Относно предварително платения заем,
заявява, че признава половината, както е определило вещото лице, но счита, че лихви не се
дължат, тъй като липсва покана. Поддържа, че когато е предявен искът за плащане на
половината заем, не е направено искане за заплащане на лихви. Подробни фактически и
правни съображения са изложени в представена писмена защита.
За изясняване на въпроси от значение за спора, на основание чл.195, ал.1 от ГПК, по
делото са допуснати съдебно – оценителна и съдебно – счетоводни експертизи.
От заключението на в.л. инж. М. П. И. по изслушаната съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на ПОДОБРЕН апартамента, допуснат до делба е
*** лв., докато стойността на СТАНДАРТ апартамента е *** лв. При устното депозиране на
заключението в.л. заявява, че от съда следва да се има предвид подобрения вариант, тъй като
апартаментът е в много добро качество и това, което е констатирано на място е много добре
изпълнено. Видно от заключението, стойността на движимата вещ – гаражна клетка,
допусната до делба, е *** лв. Относно стойността на претендираните от ответника
подобрения, материали и труд в табличен вид вещото лице е посочило следните стойности:
Стойност без печалба; без ДДС – *** лв.; Стойност с 10% печалба; без ДДС *** лв;
Стойност с печалба; ДДС – *** лв; Труд без ДДС -***лв; Материали без ДДС – *** лв;,
Механизация без ДДС – *** лв. и Допълнителни разходи без ДДС – *** лв.
4
Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, сумите,
платени по кредита от ответника за периода от *** г. до *** г. са в размер на *** лв. За
периода от *** г. платените по кредита от ответника суми са в размер на *** лв. Вещото
лице е установило, че на *** г. ищцата Р. Р. е внесла сумата от *** лв., заплатена е и
Нотариална такса за заличаване на ипотека / *** г./ в размер на *** лв. От заключението е
видно, че дължимите лихви за периода от *** г.*** г. са в размер на *** лв. Общият размер
на платените от ищцата суми ведно със лихвите възлиза на *** лв. или ½ от сумата - ***
лв. Вещото лице е посочило, че определеният месечен наем за апартамента, находящ се в
***“№ *** от назначената съдебно-оценителна експертиза, е *** лв., като за периода от ***
г. до *** г. е в размер на ***лв.
По искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите:
Ц. И. И. и М. И. И., допуснати по искане на ищцата, и Р. И. В., допусната по искане на
ответника.
Св. Ц. И. е син на страните. Посочва, че апартаментът е закупен през м.*** г., като
първоначално през е бил даден под наем. През *** г. бил стартиран мащабен основен ремонт
от свидетеля и неговия брат - св. М. И. като майстори, за да спестят родителите им от труд.
Ремонтът продължил дълги години, като страните заживели в апартамента през м.октомври
*** г. В апартамента е бил направен ремонт на стени, тавани, иззидана е тераса, направена
външна изолация на терасите, шпакловане на стени , окабеляване. За лепенето на плочки е
било платено на майстор. Свидетелят твърди, че материалите за ремонта са закупувани от
магазин „***“, в който работи неговата майка, като изтъква, че тя като служител се е
възползвала от голяма отстъпка от работодателя. Всичките материали, които са закупувани
и вложени в жилището по време на ремонта, са били закупувани от нейната заплата, като
има документи за всичко, което е закупено от нея с отстъпка. Сочи, че през *** г. баща му
бил страна по сделка – продажба на наследствен имот, с дял от 1/9 ид.част, при която
получил припадащата му се част от цената. Освен за неговия дял, му били дадени и парите
от дела на неговата майка, която също участвала в сделката. Получените от дела на майка му
пари в размер на *** лв. били вложени за подмяната на дограмата в апартамента, а другите
*** лв. били дадени на свидетеля и неговия брат / по *** лв./, като с дарената сума св.И. си
закупил телефон. Относно процесния гараж, находящ се на ул.“***“*** свидетелят излага,
че там държи личния си автомобил от *** г., като в съседства на същата улица - *** се
намира жилището, в което живее. Твърди, че пред свидетели баща му обещал, че ще му го
прехвърли заедно с апартамента. През *** г. апартаментът му е прехвърлен с дарение, като
гаражът следвало да се прехвърли допълнително, след като родителите му спестят пари за
дължимите такси. Случило се обаче така, че впоследствие родителите му се разделили и
обещанията останали неизпълнени. Стигнало се до „грозни“ сцени, при които ответникът
твърдял, че желае да си стопанисва гаража, а нямал достъп, въпреки че разполагал с ключ. В
момента гаражът се ползва от свидетеля. Допълва, че през *** г. ремонтът на апартамента
бил възобновен, тъй като майка му получила по повод юбилея си от своите родители по
***лв. от тържеството, отделно и други пари, като тези суми вложила за довършване на
5
ремонта, за мебели, врати, ел.уреди. Подчертава, че единствените средства, които
ответникът е дал, са тези получени при продажбата на имота и вложени за дограмата. Друго,
с което е помагал, са „съвети и указания как да се извършват нещата“. В този период
ответникът получил инфаркт и по тази причина не е участвал с труд в ремонта и не е
извършвал тежка работа. От *** г. същият е пенсионер и получава пенсия, други доходи не е
получавал, освен в периода, в който бил общински съветник един мандат. Свидетелят не
отрича, че баща му е боядисал апартамента и стълбището.
Св. М. И. е другият син на страните. Потвърждава, че апартаментът е закупен през
2015 г, като до *** г. там живеели наематели. Същата година заедно с брат си започнали
извършването на основен ремонт. Иззидали тераси, шпакловали, направили ел.инсталация, а
ВиК инсталацията е подменена от майстор. Също твърди, че материалите за ремонта са
закупувани от магазина, в който работи майка им – „***“, като тя заплащала с отстъпка.
Твърди, че баща му е заплатил единствено дограмата с парите, получени от продажбата на
наследствена земя. Неговият дял бил 1/9 ид.част,като майка му (баба на свидетеля) също с
дял 1/9 ид.част предоставила получената сума на ответника. С едната част от тези пари
същият помогнал за смяната на дограмата, а парите от другият дял разделил между двамата
си сина. Св.Ц. И. си закупил телефон, а св. М. И. вложил сумата за ремонт в собствения си
апартамент. Интериорните врати са подменени на по-късен етап с пари, които ищцата
получила от нейните родители – ***лв., като с тези пари са били закупени и ел.уреди.
Ремонтът бил завършен окончателно през *** г, като останало да се купят само пердета. До
последно, когато свидетелят е посещавал апартамента (2-3 месеца след раздялата на
родителите му), други ремонтни дейности не са извършвани. Не оспорва, че баща му е
боядисал апартамента и стълбището. По отношение на процесния гараж, заявява, че се
ползва от неговия брат, който там паркира личния си автомобил.
Св.В. е майка на ответника. Сочи, че през *** г. съпругът й починал и заедно с
двете му сестри решили да продадат наследствен имот. Тъй като разбрала, че синът й си
прави ремонт на апартамента, решила парите от нейния дял да му ги даде, сумата била
***лв. Споделя, че с каквото е могла, е помагала и на внуците си. Впоследствие синът й
споделил, че е използвал парите за дограма, но не е ходила да види апартамента след
ремонта. Не отрича, че със сина си са били в обтегнати отношения, но вече отношенията им
са добри.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено следното:
По извършването на делбата:
Съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан.
Посоченият способ за ликвидиране на съсобствеността се използва в случаите, когато не са
налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите
законоустановени способи, предпоставящи поделяемост или които се осъществяват по
специален ред.
6
В случая, страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се налага
извод, че предмет на делбата е неподеляем обект, от който не могат да се обособят два
самостоятелни обекти – жилища при спазване на действащите правила и нормативи за
жилище, които да съответстват на идеалните части на съделителите.
По отношение на процесния имот в първото по делото с.з. след допускане на делбата
ищцата е заявила възлагателна претенция. В хода на процеса не поддържа така заявената
претенция и по същество моли имота да бъде изнесен на публична продан, тъй като е
неподеляем и няма предпоставки за възлагането му на някого от съделителите.
Като съобрази изложеното по-горе, съдът приема, че единственият възможен способ
за извършване на делбата е изнасянето на имота и дв.вещ – гаражна клетка, допуснати до
делба, на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. При извършването на делбата чрез
изнасяне на имота и гаражната клетка на публична продан интересите на съделителите ще
бъдат охранени, тъй като за всеки от тях е налице възможност да получи част от
реализираната при проданта стойност, съобразно установените в първата фаза на делбата
дялове.
При този изход на процеса и съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Ловешкия РС държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, а именно:
Р. Р. Г. – 1295,80 лв. и И. Ц. И. – 1295,80лв.
По претенцията по сметки, предявена от съделителя Р. Р. Г. по реда на чл.346
от ГПК
В първото редовно заседание след допускане на делбата съделителката Р.. Г., чрез
пълномощника си адв. В. Кривошиева, е отправила искане за заплащане на месечен наем в
размер на 150.00лв. за периода от *** г. до окончателното извършване на делбата.
Исковата претенция се явява процесуално допустима с оглед установената с
решението по първата фаза на делбата съсобственост между страните по отношение на
имота и твърденията, че той се ползва еднолично от ответника, с което ищецът се лишава от
ползите от общата вещ.
С отправената по реда на чл.346 от ГПК претенция ищцата прави искане да бъдат
уредени отношенията й с ответника по повод ползването на процесния апартамент само по
време на висящността на делбеното производство и до окончателното извършване на
делбата. Макар и предявена като претенция по сметки, съдът намира, че по същество
искането на ищцата не следва да бъде квалифицирано по чл.31, ал.2 от ЗС, доколкото тази
претенция може да се отнася само за минал период, предхождащ делбеното производство. В
съдебната практика трайно и непротиворечиво е прието, че е недопустимо да се присъжда,
претендирано от съсобствениците обезщетение за вбъдеще време, на основание чл.31, ал.2
от ЗС. В случая ищцата прави искане за присъждане на месечен наем занапред във времето
и до окончателното извършване на делбата, поради което има характер на искане за
привременна мярка по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК. С посочената разпоредба се цели
уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати
до делба, през време на висящността на делбеното производство. Касае се за привременна
мярка с решението по допускане на делбата или по-късно във втората фаза на делбеното
производство, при която законът изхожда както от общото правило на чл.30, ал.3 от ЗС за
7
участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си,
така и от чл.31, ал.1 от ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да е пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. За
присъждане на съответното парично плащане, определено въз основа на средната наемна
цена на имота, значение на писмено поискване има исковата молба за делба. В настоящия
случай в подадената исковата молба не е обективирано такова волеизявление на ищцата, а
искането за заплащане на наем е направено за първи в първото заседание по допускане на
делбата -*** г. С оглед на този факт съдът приема, че именно това е началният момент, от
който следва да се присъди претендираното от ищцата обезщетение. Съгласно заключението
на съдебно-оценителната експертиза, месечният наем за процесния имот е в размер на
***лв. или за припадащата се ½ ид.част на съделителката Р. Г. - 225.00лв. След приемане на
заключението ищцата не е направила изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, поради
което и с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се присъди наем в
претендирания размер от 150.00лв. месечно, считано от датата на заявяване на претенцията
/*** г./ до окончателното извършване на делбата.
В хода на устните заседания процесуалният представител на ищцата моли съда да
уважи искането им по сметките и да осъди ответника да заплати на доверителката й
половината от внесената от нея сума по кредита, така както е по експертизата, ведно със
законната лихва от датата на изпълнение на задължението. Действително, в проведеното на
*** г. от страна на ищцата са ангажирани доказателства, че на *** г. същата е направила
пълно предсрочно погасяване на ипотечния кредит, като е заплатила сумата от ***лв.
Разпоредбата на чл.235, ал.1 от ГПК задължава съда да вземе предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая обаче съдът
съобразява, че плащането на цялата сума по кредита е извършено след преклузивния срок по
чл.346 от ГПК, в рамките на който няма валидно заявена претенция, която да е приета за
разглеждане във фазата на извършване на делбата. Практиката е категорична, че е
недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения между
съсобствениците осъдителни искове след изтичане на преклузивния срок по чл.346 от ГПК.
В посочената разпоредба лимитативно е определен крайният срок за съделителя в делбеното
производство, в който може да заяви претенции по сметки. Тази възможност е ограничена с
настъпването на преклузивният момент, а именно първото по делото заседание след
допускане на делбата. Тъй като до изтичането на преклузивния срок няма валидно заявена
претенция от съделителката Г. и такава не е приета за разглеждане в рамките на делбеното
производство, то съдът не дължи произнасяне с диспозитив по чл.346 от ГПК. За ищцата
остава открита възможността да реализира правото си на иск с основание чл.***, ал.2 от ЗЗД
вр. чл.32, ал.2 от СК в отделно исково производство, в което да претендира припадащата се
част от това, което е платила за предсрочното погасяване на дълга.
По претенцията по сметки, предявена от съделителя И. Ц. И. по реда на чл.346
от ГПК
В преклузивния срок по чл.346 от ГПК съделителят И. Ц. И. е предявил претенции по
сметки, както следва:
1./За дължими парични суми от ищцата за заплащане на заем по сключен договор за
ипотечен кредит за времето от началото на фактическата раздяла /*** г. / до прекратяване на
брака / *** г./
2./За дължими суми от ищеца за заплащане на заема за времето от прекратяването
на брака /*** г./ до *** г., когато ищцата е направила пълно предсрочно погасяване на
кредита.
8
3./За извършени от ответника подобрения в процесния апартамент с лични парични
средства в размер на ***лв, от които ищцата дължи половината на общата платена сума в
размер на ***лв.
По претенциите по пункт 1 и 2 съдът приема за безспорно, че страните са във
фактическа раздяла от *** г. и оттогава нямат общо домакинство.
Не е спорно, че бракът е прекратен с влязло в сила решение на *** г.
Страните не спорят, че в хода на делбеното производство, на *** г. ищцата Р. Г. е
погасила изцяло предсрочно ипотечния кредит, който до този момент е погасяван от
ответника. По делото са налице данни, че по договора за предоставяне на ипотечен кредит
от 26.11.2015 г. съпругата Р. Г. /тогава с фамилия И./ има качеството „съдлъжник“ при
условията на чл.121 и сл. от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Разпоредбата на чл.***, ал.1 от ЗЗД предвижда, че платеното на кредитора
следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от
отношенията помежду им. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. Спецификата на семейните отношения, регулирани от СК, изключва
приложението на чл.*** от СК, но не така обаче стои въпросът, когато бракът не е
разтрогнат, но съпрузите са във фактическа раздяла. Съгласно практиката на ВКС – ТР №35
от 14.06.1971 г. на ОСГК, Решение № 533 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1504/2009 г. на ВКС, I
г.о, Решение № 143 от 06.02.*** г. по т.д.№ 2693/2014 г, ТК, II о фактическата раздяла е
обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на
всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да
се приеме, че презумцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите
имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на тази практика,
отнесена към спора по настоящото дело, следва да се напрани извод, че погасените от
ответника вноски по кредита за периода след фактическата раздяла следва да се считат
заплатени с лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос на
двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради безспорно
установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла и липса на общо
домакинство. Следователно, солидарният длъжник, който е заплатил дължимите вноски
придобива право на регрес срещу другия съпруг, за сумите заплатени в процесния период -
от *** г. /началото на фактическата раздяла/ до прекратяване на брака /*** г./. От
заключението на допуснатата ССчЕ се установява, че за горния период по отпуснатия
ипотечен кредит ответникът е заплатил сумата от *** лв., като ищцата дължи заплащането
на припадащата й се част, съставляваща половината от заплатената сума в размер на
1 296,57лв.
Основателна се явява и претенцията на ответника И. Ц. И. за заплащане на заема за
времето от прекратяването на брака /*** г./ до *** г., когато ищцата е направила пълно
предсрочно погасяване на кредита. Тъй като ответникът като солидарен длъжник е
извършвал погашения по кредита в посочения по-горе период след прекратяването на брака,
9
той и в този случай също е придобил регресно право срещу ищцата като негова бивша
съпруга. При това положение платеното по кредита ще следва да се понесе по равно от
солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. Съгласно
заключението на ССчЕ сумите, платени от ответника за периода от *** г. до *** г. са в
размер на *** лв. или припадащата се част на ищцата в случая възлиза на сумата от 1 650,18
лв.
Съделителят И. Ц. И. е заявил и претенция за извършени от него подобрения в
процесния апартамент с лични парични средства в размер на ***лв, като счита, че ищцата
дължи половината на общата платена сума в размер на ***лв.
Твърди, че е налице трансформация на лични парични средства в размер на ***.00 лв. в
семейни средства, с които са извършени подобрения в апартамента.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Нот.акт ***, том ***, рег.№
***, дело № *** от ***.*** г. на Нотариус Р. В. с рег.№ *** с район на действие РС – ***
ответникът И. Ц. И. се е разпоредил чрез продажба с наследствени имоти в землището на
гр. ***. В сделката като продавач участвала и неговата майка – св. Р. В.. За припадащите им
се по 1/9 ид.части от наследството всеки от тях е получил сумата от ***.00лв. Събраните по
делото гласни доказателства са убедителни и непротиворечиви, че сумата, която св. Р.
получила, е предала на ответника с уговорката, че ще бъде вложена в ремонта на процесния
апартамент. От показанията на св. Ц. И. и М. И. /синове на ответника/ се установява, че
получената от баща им сума от ***.00лв. е била разделена между тях двамата, като всеки от
тях получил по ***.00лв. Останалите *** лв. от дела на тяхната баба са били вложени в
подмяната на дограмата на процесния апартамент. Св.В. твърди, че парите е дала на
ответника още при нотариуса, за да ги ползва и да си помогне в ремонта.Заявява, че е
помогнала с каквото е могла, включително и на внуците е давала според възможностите си.
Твърденията на ответника относно произхода на средствата, които са покрили част от
разходите по ремонта, обосновават становището му, което се свежда до наличието на
трансформация на лични негови средства в резултат на направено в негова полза дарение на
парични суми (чл.23, ал.1 от СК).
Съгласно установената съдебната практика – Решение № 41/01.02.2010 г. на ВКС по
гр.д.№ 4548/2008 г., IV г.о., Решение №222/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 982/2010 г., I г.о. и
др. когато парите са дадени от родител на някой от съпрузите, следва да се докаже, че те са
дарени само и единствено на единия съпруг, за да се приеме, че не са дарени на цялото
семейство, като без значение е дали единият или двамата съпрузи са взели участие като
страна по сделката. Съдът не може да решава кога, в какъв размер и в чия полза е било
направено дарението на паричните средства само въз основа на обичайно съществуващото
намерение на родителите да надаряват само собствените си деца. Това е така, тъй като на
доказване не подлежат само фактите, за които съществува установена от закона презумция,
общоизвестните и служебно известни на съда факти. В случая съдът съобразява, че не
съществува законова презумция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него,
а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот,
подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е
10
направено в нейна полза.
Извършвайки съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин, че е налице
трансформация на лични парични средства в семейни средства, с които са извършени
подобрения в апартамента. Дадените от св. В. показания съдът цени съобразно разпоредбата
на чл.172 от ГПК, като отчита нейната възможна заинтересованост, в качеството й на майка
на ответника. По делото не е проведено пълно обратно доказване, че паричните средства са
били дадени само в полза на ответника, а не на цялото семейство. В дадените пред съда
показания самата свидетелка не твърди, че е дала парите с цел да надари само и единствено
своя син, а не цялото семейство. Ремонтът на жилището, в частност подмяната на дограмата
е станало по време на брака на страните , като съгласно данните по делото към този момент
са съществували добри отношения. Съдът приема, че макар и да е предала сумата лично сина
си в деня на сделката, св. В. е имала желание да подпомогне не само своя син, но и своите
внуци, респ.цялото семейство. Съдът намира, че ангажираните от ответника по делото
доказателства не са достатъчно убедителни да обосноват тезата му, че произходът на
вложените в ремонта средства в размер на 4400лв. са лично негово имущество, придобито
чрез дарение от неговата майка. При липсата на категорични доказателства за обратното,
житейски логично е дарението от майката на ответника да е на цялото семейство.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че претенцията на ответника за
трансформация на негови лични парични средства в семейно имущество е неоснователна и
недоказана
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове
в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК.
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна
практика /т.9 от ППВС №7/28.11.1973 г./ относно разпределянето на разноските в делбените
производства приемат, че разноските в делбеното производство се разпределят между
съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във
връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други въпроси в рамките
на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила
на ГПК.
Във връзка с предявения иск за делба ищцата Р. Р. И. и ответника И. Ц. И. са
сторили разноски за вещи лица, които са съобразени с определената от съда квота и
стойността на дяловете на всеки от съделителите / по 1/2 ид.част/ и в приложение на
правилото за разпределение на разноските по чл.355 от ГПК, всеки от съделителите ще
следва да поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски така, както същите
са направени.
Заплатеният от съделителите адвокатски хонорар за представителство и защита в
делбеното производство съгласно представените Договори за правна защита и съдействие не
11
подлежи на разпределение по реда на чл.355 от ГПК. Съдът приема, че посочените
възнаграждения са уговорени между страните и техните пълномощници единствено във
връзка с иска за делба на всеки от тях, с оглед притежавания от тях дял в съсобствеността и
упражняването на собственото им право на делба. Ето защо, в така заплатения хонорар не
следва да участват и останалите съделители, като същият не подлежи на разпределение по
правилото на чл.355 от ГПК./ в този смисъл Определение №335/01.07.2015 г. по ч.т.д.
№2929/2015 г., І г.о., Определение №47/20.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№6919/ 2014 г. , І г.о.,
Определение № 406 от 17.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4031/2015 г., I г. о.,
ГК, Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др.. /
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатите
до делба недвижим имот и движима вещ, а именно:
-АПАРТАМЕНТ №*** представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, находящ
се в ***“(бивша „***“) ***, ап.*** който самостоятелен обект се намира в сграда ***
разположена в поземлен имот ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 50,80 кв.м, състоящ се от: дневна, спалня,
кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***.*** и ******, под обекта: ***.*** и над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № *** от 4,07 кв.м, при съседи: П. Д., коридор, коридор, стълбище, горе-
апартаменти, заедно с 0,74638% ид.части от общите части на сградата и правото на ползване
от дворно място, която сграда е построена върху терен, съставляващ парцел *** в квартал
*** по плана на гр. Ловеч от 4 130 кв.м.
Пазарната оценка на гореописания недвижим имот е 60 830.00 лв./ шестдесет хиляди
осемстотин и тридесет лева/.
-ГАРАЖНА КЛЕТКА, поставена на изток от ж.бл.“***“ в гр. Ловеч, с метална врата.
Пазарната оценка на гореописаната вещ е в размер на ***лв. /три хиляди
деветстотин и шестдесет лева/.
След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена
между съсобствениците при следните квоти: за Р. Р. Г. – един дял и за И. Ц. И. – един дял.
ОСЪЖДА съделителителя И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА
на съделителката Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, *** сумата от 150.00 лв/сто и
петдесет/ лева месечно, представляваща обезщетение, съответно на притежаваната от
ищеца идеална част от имота, определено въз основа на месечния наем на апартамента,
считано от датата на заявяване на претенцията /*** г./ до окончателното извършване на
делбата.
12
ОСЪЖДА Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 296,57лв.(хиляда двеста деветдесет и шест лева
и 57ст), представляваща припадащата й се част от заплатените от ответника вноски по
сключен договор за ипотечен кредит за времето от началото на фактическата раздяла /*** г. /
до прекратяване на брака / *** г./
ОСЪЖДА Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 650,18 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева
и 18ст), представляваща припадащата й се част от изплатените от ответника вноски по
сключен договор за ипотечен кредит за времето от прекратяването на брака /*** г./ до *** г.,
когато ищцата е направила пълно предсрочно погасяване на кредита.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на съделителя И. Ц. И., ЕГН **********, с
адрес: *** против Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, *** - за извършени от ответника
подобрения в процесния апартамент с лични парични средства в размер на ***лв, от които
ищцата дължи половината от общата платена сума в размер на ***лв., като неоснователна
и недоказана.
ОСЪЖДА Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Ловешкия РС сумата от 1295,80 лв. (хиляда двеста деветдесет и пет лева и 80ст),
представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял, както и
държавна такса върху претенциите по сметка в размер на 117,86лв. (сто и седемнадесет
лева и 86ст).
ОСЪЖДА И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Ловешкия РС сумата от 1295,80 лв. (хиляда двеста деветдесет и пет лева и 80ст),
представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял от имота,
както и сумата от 96.48 лв/ деветдесет и шест лева и 48ст/, както и държавна такса върху
претенциите по сметки в размер на 88.99лв. (осемдесет и осем лева и 99ст).
Решението, в частта за произнасянето по чл.344, ал.2, предл.2 –ро от ГПК има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, на
основание чл.275, ал.1 от ГПК, а в останалата част, подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок, на основание чл.259, ал.2 от ГПК, от съобщаването му на страните пред
Ловешки ОС.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13