№ 1346
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110116071 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.405, ал.1 от
КЗ и чл.86 ЗЗД от ищец Д. И. Д., ЕГН ********** срещу „Л.И." АД, ЕИК
***, със седалище: гр. С., район С., бул."С. ш." № ***, представлявано от П.В.
Д. и С.Н.А. с пр.осн. чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата в размер на
360,01 лева, представляваща неплатената част от дължимо обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на заден десен
панел причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № *** от 29.08.2022г. за застраховка „К.", Клауза 1 - всички рискове
на лек автомобил „Ф.Г.П.", с per. № ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК.
Ищецът претендира и разноски за производството и посочва банковата
сметка по която да се плати задължението ***, с титуляр Й. К. А..
Твърденията са, че на 29.08.2022г. е сключил застраховка Застраховка
„К.", Клауза 1 всички рискове на собствения си автомобил марка „Ф.Г.П.", с
per. № ***, с ответника ЗК „Л.И." АД, със срок на действие от 29.08.2022г. до
28.08.2023г. Автомобилът бил застрахован за 7600 лева, като
застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
1
застрахователна полица № *** от 29.08.2022г. възлизала на 519.23 лева.
Премията била разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски
са платени. На 22.08.2023г., около 21:50 часа във Вилната зона на с. З. при
извършване на десен завой охлузих заден десен калник в подпрени гуми на
ограда. На 23.08.2023г. уведомил ответника за настъпило застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и изготви Опис -заключение по щета № 003-1201-23-
000528/23.08.2023г., като в него описал увредените детайли: заден десен
панел. До момента не е получил необходимото обезщетение, поради което за
него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск. В тази връзка,
извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили, колко ще струва ремонта на
автомобила. От проведеното проучване установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 650.00 лв. На осн. чл.113 от ГПК
предявява иска по настоящ или постоянен адрес. Спорното правоотношение
произтича от договор за застраховка „К.", а съгласно чл.2, ал.2 от Кодекса за
застраховането, "ползвател на застрахователни услуги", е застраховащият,
застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор. Посочената
законова разпоредба предвижда изборна местна подсъдност, наред с
подсъдността по чл.105 от ГПК, като изборът е предоставен на ищеца. В
настоящия случай предявеният иск е иск на "ползвател на застрахователни
услуги", съгласно чл.2, ал.2 от Кодекса за застраховането.
В случая ищецът разполага с правото да се ползва от особената местна
подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от
ГПК. Предявявайки иск по своя адрес ищецът е упражнил правото си на
изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК, с която се дерогира общата
разпоредба на ГПК.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло
предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва всички
заявени по основанието на иска твърдения, като поддържа, не исковата сума е
недължима, тъй като претенцията, предмет на настоящето исково
производство е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния
размер на вредите. Оспорва исковата претенция в размер на 20.00 /двадесет
2
лева/ предявен като частичен иск от 650.00 лева. Оспорва предявените искове
по основание. Във връзка с постъпило в ЗК „Л.И." АД писмено уведомление
за настъпило застрахователно събитие, е образувана ликвидационна преписка
по щета №0003-1201-23-000528. За лек автомобил „Ф.Г.П." с per. №*** има
сключена застраховка „К." на МПС в ЗК „Л.И." АД, обективирана в
застрахователна полица №***, със срок на валидност от 00:00ч на 29.08.2022г.
до 24:00ч на 28.08.2023г.
На 23.08.2023г. е извършен оглед на превозното средство, за
установяване на техническото естество и броя на уврежданията по МПС,
възникнали вследствие събитие, декларирано като настъпило на 22.08.2023г.,
като са установени увреждания по дясната част на автомобила, описана в опис
заключение. Посочената преписка е приключила с определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение наищеца в размер на 121.11 лева на 13.02.2024г.
Размерът на определеното застрахователно обезщетение е пресметнат по
експертна оценка, съгласно методика за ликвидация на щети по застраховка
„К." на ЗК „Л.И." АД и напълно съответства на констатираните по автомобила
увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователно събитие, настъпило на дата 22.08.2023г. ЗК „Л.И." АД
надлежно е изпълнило задължението си по застраховка „К." на
автомобилистите за определяне и изплащане на обезщетение за вреди,
настъпили по моторно превозно средство. След изплащане на посочената по-
горе сума, ищеца не е отправял нова покана до ЗК „Л.И." АД за извършване на
друго плащане по посочената застрахователна преписка, нито до предявяване
на иска, по какъвто и да е начин е обективирал, че не е удовлетворен от
извършеното плащане. От ищеца извънсъдебно не е заявено и възражение в
смисъл, чг определения размер не е съответен на действителния размер на
вредите с аргументиране относно стойността на ремонтно възстановителните
дейности. По аргумент на изложеното, поддържам че ЗК "Л.И." АД не е дала
повод за завеждане на настоящото дело. До настоящия момент при ответното
дружество не е постъпвало уведомление, изразяващо несъгласие с
определената и изплатена извънсъдебно сума по посочената застрахователна
преписка, или за претендиране на допълнителни суми като неудовлетворено
вземане по процесната щета. Считам, че с предявяването на извънсъдебната
претенция и изплащането на застрахователно обезщетение по нея правото на
ищеца да търси обезвреда е реализирано, респективно правото за предявяване
3
на същата пред съд е преклудирано. Ответното дружество е изплатило
действителния размер на уврежданията, с което вземането на ищцата е
упражнено и липсва интерес от съдебното му предявяване. Оспорва
предявените искове и по размер. Счита, че искът за имуществени вреди е
предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените на
22.08.2023г. вреди. Размерът на определеното застрахователно обезщетение е
определен съгласно Наредба №49 от ЗЗГО и напълно съответства на
констатираните по автомобила увреждания, които са в пряка причинно-
следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 22.08.2023г.
От исковата молба не става ясно, как е определен размера на претендиралото
застрахователно обезщетение. По делото липсват доказателства, доказващи
ищеца да е извършил ремонт на лек автомобил „Ф.Г.П." с per. №*** на
стойност от 650.00 лева. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за имуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на исковете и заплащане
на разноски за производството.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител
поддържа иска.
Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора като
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва, че са налице
основанията за заплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че иска е
завишен по размер и исковата претенция не съответства на стойността на
необходимите разходи за ремонт на увредения автомобил на ищеца. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз
основа на закона, приема за установено следното от фактическа страна:
Ответното дружество – застраховател не оспорва наличието на
валиден застрахователен договор с ищеца по полица „К.“ на лек автомобил
марка „Ф.Г.П." с per. №***, със срок на действие от 29.08.2022 г. до
28.08.2023 г. Полицата е била действаща към датата на настъпилото
застрахователно събитие 22.08.2023 г., което също не се оспорва.
На 23.08.2023 г. собствникът на автомобила Д. Д. е подал уведомление
за щета на застрахованото МПС като е посочил настъпили щети по заден
4
десен панел, които са получени при извършена маневра завиване надясно.
Към уведомлението са приложени документи уведомление за щета,
застрахователна полица, свидетелство за регистрация на МПС,
застрахователна полица, опис -заключение по щета. Ответникът е представил
„Общи условия“ към застраховка „К.“ и платежно нареждане за платеното
обезщетение в размер на 121.11 лева.
Между страните няма спор, че ответното дружество е
платило на ищеца обезщетение в размер на 121.11 лева и този факт е приет за
ненуждаещ се от доказване в производството. Същото се установява от банков
превод в П.б. на лист 9 от делото. Същото е платена на основание съставен от
експерт на застрахователя опис – заключение по щета № 0003-1201-23-000528.
От заключението на проведената по делото САТЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
съпоставяйки уврежданията на автомобила на ищеца, които са описани от
застрахователя, а именно заден десен панел е възможно да се получат по
описания начин – пряк контакт между превозното средство, извършващо
десен завой и обект, намиращ се в дясно от него, каквито биха могли да бъдат
подпрени гуми на ограда вдясно от пътя. Общата стойност на щетите – заден
десен панел, поотделно и като обща сума към датата на събитието,
определена като стойност на ремонта по средни пазарни цени на труда,
извършена в 30 сервиза на територията на гр.Варна, работище но различни
цени, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество е
в размер на 481.12 лева. Към заключението са приложени уведомления от
различни сервизи за стойността на един нормочас за труд и за материали.
Страните нямат спор, че съгласно Общите условия на застрахователят
събитието попада в покрит риск и щетите от него подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок,, който не може да е по-дълъг
от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите в които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
5
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; в други случаи, предвидени със закон. Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 – чл.409 КЗ.
Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна и съгласно същата при
настъпило застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по
чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по
договора. Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за
застрахователното събитие в указаните сроковете и са представени
поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При
настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на
собственика на имуществени вреди в определените от договора лимити.
Каква е причината поради която същият е взел решение да изплати
обезщетение в размер по-малък от действителния размер на увредените части
и разходи за материали и труд не е установено от доказателствата по делото.
Ответникът не е установил в производството наличието на
обстоятелства, които да изключват заплащане на обезщетение в размер на
действителните щети, установени от заключението на САТЕ, което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. Същото не е
оспорено от страните. От събраните в производството доказателства, съдът
намира за установено по безспорен начин, че на посочената дата е настъпило
застрахователно събитие с лекия автомобил, който е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка “К.”, клауза 1 – всички рискове и че по
същия са настъпили описаните щети и по описания начин, което се установи
от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните. От това следва, че
е налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което е
възникнала отговорност по застрахователен договор за обезщетение за
имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие,
поради което съдът приема за установено, че е настъпило застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя
на осн.чл.405, ал.1 КЗ и обезщетение се дължи в пълен размер на
6
действителната стойност на необходимите части, материали и труд за
възстановяване на щетите, съгласно заключението на САТЕ в размер на 481.12
лева. След приспадане на вече платеното обезщетение в размер на 121.11 лева,
което е платено от ответника на ищеца с банков превод в П.б. – лист 9 от
делото се получава разлика 360.01 лева, която сума представлява
неплатената част от дължимото обезщетение в общ размер на 481.12 лева.
Предявеният иск с цена 360.01 лева е основателен и следва да се
уважи. От основателността на главния иск следва и основателността на
акцесорния иск за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на исковата молбата -
12.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските:
Страните са направили допустими искания по реда на чл.78 ГПК,
подкрепени с доказателства.
Ответникът е направил възражение за размера на възнаграждението за
адвокат на ищеца с аргумент за цената на иска. Към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие е действала Наредба № 1 от
09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега
Наредба № 1 от 09.7.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа ДВ
бр.14/18.2.2025 г./ Съгласно чл.7, ал.2 от същата и в двете редакции
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес при интерес до 1000 лева е 400 лева. Съдът като взе
предвид, че цената на иска е под 1000 лева, фактическата и правна сложност
на делото и възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, намира, че
възнаграждението на адвоката на ищеца, който е осъществил защита и
процесуално представителство в производството следва се уважи за 480 лева
с вкл.ДДС.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за производството в размер на 250 лева, от които 50 лева за държавна
такса и 200 лева за възнаграждение за вещо лице, както и за възнаграждение
за адвокат в размер на 480 лева с вкл.ДДС.
По изложените мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище: гр. С., район С., бул."С.
ш." № *** да плати на Д. И. Д., ЕГН ********** сумата 360.01 /триста и
шестдесет лв. и една ст./ лева, представляваща неплатената част от
дължимото обезщетение за имуществени вреди, което по заключението на
вещото лице е 481.12 лв., изразяващо се в увреждане на заден десен панел,
които вреди са настъпили в резултат на застрахователно събитие по договор
№ *** от 29.08.2022г. за застраховка „К.", Клауза 1 - всички рискове на лек
автомобил „Ф.Г.П.", с peг. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата 360.01 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 405, ал.1 от КЗ
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище: гр. С., район С.,
бул."С. ш." № *** да плати на Д. И. Д., ЕГН ********** разноски за
производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на
250 лева, както и за възнаграждение за адвокат в размер на 480 лева, на
осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8