Р Е
Ш Е Н
И Е
номер
…...…/…….. юни, Година 2014, град
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
шести юни
Година 2014
в закрито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
разгледа
докладваното от съдията - докладчик
търговско дело номер 2284 по описа за 2012 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.247 от ГПК.
Образувано
е по инициатива на съда за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото решение №313/26.03.2014г. в частта му, досежно
произнесения акцесорен иск за признаване за установено в
отношенията между страните на съществуването на вземане за сумата
65,44 евро – дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
4095 от 28.09.2005г.
Препис от определение №1831/12.05.2014г., с
което е инициирана поправката, е връчен на страните като им е дадена възможност
в срока по чл.247, ал.2 ГПК да изразят писмено становище.
Постъпила
е молба вх. №16112/03.06.2014г. от ответника Б.В.Ш. ***, в която се противопоставя на извършването на посочената
от съда поправка на ОФГ, тъй като счита, че не се касае за очевидна фактическа грешка,
а за недопустимо произнасяне на съда, поради което процедурата по чл.247 от ГПК
е недопустима.
І. По процедурата.
Съдът намира, че
производството следва да бъде разгледано в закрито заседание. В определението
си от 12.05.2014г. съдът е указал ясно в какво се изразява допуснатата според
него очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, конкретно е
посочил и причините, поради които счита, че е допусната тази грешка. Страните
са надлежно уведомени за инициираната
от съда поправка на ОФГ като от предоставената възможност да
изрази становище се е
възползвал единствено ответника. С оглед на това съдът приема, че
не се налага насрочване на открито съдебно заседание за изслушване на страните,
съотв. за събиране на допълнителни доказателства.
ІІ. По същество.
От постановеното по делото (т.д. №2284/2012г.) решение №313/26.03.2014г. се установява, че въпреки, че съдът ясно е посочил
исковете, с които е сезиран - положителни
установителни искове за установяване спрямо
ответника съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената
в негова полза по ч.гр.д.
№14073/2011г. на Варненски
районен съд, 14 състав, заповед
за изпълнение №8459/30.09.2011г., за
сумата 111 665,81 евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с
Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 21.09.2011г., до окончателното й плащане; както и за сумата 4 541,77 евро, представляваща редовна (договорна) лихва
за периода от 05.04.2011г. до 17.08.2011г. вкл.; както и за сумата 2
319,11 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от
05.03.2011г. до 20.09.2011г. вкл., съответно е
изложил мотиви за доказаност и основателност на предявените искове, в диспозитива
на обжалваното решение е включил и сума в размер на 65,44 евро,
като е посочил, че същата съставлява дължима такса по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 4095 от 28.09.2005г.
Иск за такава сума и на такова основание нито е
докладван, нито е обсъждан в мотивите на решението.
В този смисъл обосновано следва да се приеме, че е налице
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на диспозитива на
съдебното решение, т.е. налице е очевидна фактическа грешка, която следва да
бъде поправена по реда на чл.247
ГПК чрез постановяване на нарочен диспозитив,
отразяващ вярно произнасянето на съда по предявените претенции.
По изложените съображения и на основание чл.247 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №313/26.03.2014г. по т.д.
№2284/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, като
Вместо „ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Н. В. Гогол” №18-20, представлявано от А.В.А. - изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, и Б.В.Ш., ЕГН **********,***, съществуването
на вземания на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №14073/2011г.
на Варненски районен съд, 14 състав,
заповед за изпълнение №8459/30.09.2011г., за
сумата 111 665,81 евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с
Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 21.09.2011г., до окончателното й плащане, за сумата
65,44 евро –
дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 4095 от
28.09.2005г., за сумата
4 541,77 евро, представляваща редовна (договорна) лихва за периода от
05.04.2011г. до 17.08.2011г. вкл., за сумата 2 319,11 евро,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 05.03.2011г. до
20.09.2011г. вкл, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ”,
ДА СЕ ЧЕТЕ „ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Н. В. Гогол” №18-20, представлявано от А.В.А. - изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, и Б.В.Ш., ЕГН **********,***, съществуването
на вземания на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №14073/2011г.
на Варненски районен съд, 14 състав,
заповед за изпълнение №8459/30.09.2011г., за
сумата 111 665,81 евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с
Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 21.09.2011г., до окончателното й плащане, за сумата 4 541,77 евро, представляваща редовна (договорна)
лихва за периода от 05.04.2011г. до 17.08.2011г. вкл.,
за сумата 2
319,11 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от
05.03.2011г. до 20.09.2011г. вкл, на основание
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ”.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Председател: