Р Е Ш Е Н И Е  № 122

Гр. Сливница, 06.11.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на десети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 383 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Г.П. ***, с ЕГН **********, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000381 от 09.03.2018 г. на и.д. Началник ОО „АА”, гр. С., в частта в която за нарушение на разпоредбата на чл. 34 § 3 б. „б” от Регламент ЕС № 165/2014, затова, че на 23.11.2017г. около 14.40 часа, на главен път Е-80, местност „Ш. ч.“, на около три километра след ГКПП „К.“, с посока на движение към град Д., управлява влекач „С.R ***” с рег. №  ВР ****АТ и прикачено полуремарке „Ш.” с рег. № С ****ЕС, извършва обществен международен превоз на товари от Република С.до Република Б.– видно от СМR от 23.11.2017г., като водачът е без данни за пътуванията си за периода от 18.00 часа на 13.11.2017г. до 14.12 часа на 17.11.2017г., или удостоверение за дейности по образец или ръчно въведени данни за същия период от време в дигиталната карта на водача, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Моли да бъде отменено, като незаконосъобразно НП в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като по делото е постъпила писмена защита от адв. И. И. ***, в която се излагат аргументи по съществото на правния спор.

Административнонаказващият орган – ИААА, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по така подадената жалба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на посочената в НП и АУАН, дата, място и време, жалбоподателят управлявал описаното МПС – товарен автомобил в посока от границата на Р Б.със Р С.към град Д.. Същия бил спрян за проверка от свидетелите Г.Н.А. и Н.Б.Г. ***. При проверка на документите на автомобила и водача се установило, че жалбоподателят извършва превоз на товари с лиценз за общността, като от дигиталната му карта липсвали данни за пътуването за времето посочено изрично в АУАН и обжалваното НП. Този факт не е оспорен от водача, на който било обяснено извършеното нарушение и на място му бил съставен АУАН № 242500 от свидетеля А.. Актът бил връчен срещу подпис на водача, като същия не направил възражения.

С писмо от 27.11.2017г. от ОО „АА“ – В. Т.до АНО било изпратено удостоверение за дейности предоставено от страна на жалбоподателя. Същото обхваща периода касаещ посочените в АУАН и НП дати и часове.

Липсват доказателства по делото съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, преди издаване на обжалваното НП,  АНО да е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да е преценил постъпилите възражения и доказателства.

На база съставения АУАН и без да е взел предвид постъпилите с възражението доказателства АНО е издал обжалваното НП. 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.   

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изготвен от компетентно длъжностно лице от съответната изпълнителна агенция, което има права да осъществява функции по контрол на автомобилните превози - актът е съставен от св. Г.А. в качеството му на инспектор при ОО „АА” - С., при спазване разпоредбите на. чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършено нарушение на чл. 34 § 3 б. „б” от Регламент 165/14, като в него е посочен и индивидуализиран нарушителят – лицето жалбоподател. Актосъставителят не е направил обаче описание на нарушението съответстващо на посоченото нарушение. Разпоредбата на посочената като нарушена законова норма гласи буквално: „Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите посочени в § 5, б. „б“, подточки ii; iii  и iv се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.“. Следователно в случая нарушението се изразява с действието „невписване“, което е вменено в задължение на самия водач. В случая задължение на АНО е да установи наличието на дигитален тахограф на проверяваното превозно средство и невписването на данни в него от страна на водача. В конкретната хипотеза, АНО е записал в обжалваното НП, като нарушение следното: „Водачът е без данни за пътувания………“, което не представлява подлежащо на санкциониране поведение по реда на посочената като нарушена законова норма. Аналогична е разпоредбата на приложената санкционна норма на чл. 93в ал. 11 от ЗАвПр, която предвижда санкция за водач, който не е въвел данните относно ………., но не и за водач без данни за пътувания. Изложеното дава основание да се приеме, че АНО не е изпълнил задължението си визирано в разпоредбата на чл. 42 т. 4 и респективно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, да посочи точно извършеното нарушение, което подлежи на санкциониране по административно наказателен ред.

 

В конкретния случай съдът приема, че АНО е нарушил и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, като не е обсъдил представените с цитираното по – горе писмо писмени доказателства.

Отделно от изложеното и дори и да се приеме, че АНО е описал съставомерно противоправното деяние, съдът намира, че в настоящия случай компетентният административен орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, съобразно задължението си визирано в разпоредбите на Постановление № 10 от 28.09.1973 г. прието на Пленум на ВС, което не е загубило своята задължителна сила и към настоящия момент.

Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус липсва реално причинена щета на установения ред на държавно управление. От представеното с писмото на ОО „АА“ В. Търново, удостоверение за дейност, се установяват данните за дейностите които са извършвани от жалбоподателя за времето описано в АУАН и НП. Безспорно е, че той според изискването на чл. 93в ал. 17 т. 2 следва да ги представи в момента на самото поискване от контролните органи, но също така е установено в хода на АНП, че такива удостоверения по установения образец за жалбоподателя са били налични.

Така описаните нарушения съдът намира за съществени и водещи до основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            Воден от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000381 от 09.03.2018 г. на и.д. Началник ОО „АА”, гр. С., в частта в която на Г.П. ***, с ЕГН **********, за нарушение на разпоредбата на чл. 34 § 3 б. „б” от Регламент ЕС № 165/2014, затова, че на 23.11.2017г. около 14.40 часа, на главен път Е-80, местност „Ш. ч.“, на около три километра след ГКПП „К.“, с посока на движение към град Д., управлява влекач „С.R ***” с рег. №  ВР ****АТ и прикачено полуремарке „Ш.” с рег. № С ****ЕС, извършва обществен международен превоз на товари от Република С.до Република Б.– видно от СМR от 23.11.2017г., като водачът е без данни за пътуванията си за периода от 18.00 часа на 13.11.2017г. до 14.12 часа на 17.11.2017г., или удостоверение за дейности по образец или ръчно въведени данни за същия период от време в дигиталната карта на водача, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева.

В останалата част НП не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – С. област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: