Решение по дело №148/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на М. Б. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв. А. Е., против решение № 2153-17-7 от 16.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане [номер]-17-714 от 19.11.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване поради противоречие с материалния закон от гледна точка на зачитането на действителния трудов стаж и отказът като такъв да бъде зачетен периодът, в който жалбоподателката е била неработеща майка. Иска се отмяната на решението и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване и връщане на преписката със задължителни указания на пенсионния орган.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Цв. Р., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е депозирана на 26.02.2025 г., т.е. в 14-дневния срок по чл.118, ал.1 от КСО от получаване на решението – 17.02.2025 г. (л.3 от преписката), от лице с правен интерес – адресата на акта, при наличие на правен интерес, поради което съдебното оспорване е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е образувано по заявление на М. Б. Г., представляващо утвърден от управителя на НОИ образец УП-1, с вх. № 2113-17-1367 от 06.08.2024 г., с което е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.З от КСО (л.л.9-11 от преписката).

В т.3 от цитирания образец Г. саморъчно, чрез полагане на подпис е декларирала, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж в друга държава.

По представените документи пенсионният орган е зачел 10 години 07 месеца и 07 дни осигурителен стаж от трета категория, от които 10 години 05 месеца и 14 дни действителен стаж, видно и от изготвения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката (на л.12 от преписката). Към датата на подаване на заявлението последната има навършена възраст 68 години 02 месеца и 02 дни.

С разпореждане [номер]-17-714 от 19.11.2024 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст като е приел, че не е изпълнено изискването на чл.68, ал.3 от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж (л.7 от преписката). Пенсионният орган е счел, че за да се отпусне лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО на заявителката е необходимо тя да е навършила възраст 67 години и да има не по-малко от 15 години действителен трудов стаж. Приел е, че периодът на майчинство от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г., с продължителност от 1 месец и 23 дни, не попада в хипотезите на действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради което е изключил същия и е приел, че за Г. е установен действителен осигурителен стаж в размер на 10 години 05 месеца и 14 дни и поради това не е изпълнено условието тя да има 15 години действителен осигурителен стаж към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

Разпореждането е било оспорено по административен ред, като на основание чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО жалбоподателката сезирала ръководителя на ТП на НОИ - Русе с жалба вх. № 1012-17-661/27.12.2024 г. (л.л.4-6 от преписката).

С оспореното решение № 2153-17-7 от 16.01.2025 г., директорът на ТП на НОИ - Русе също приел, че липсват правни основания периодът от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г., с продължителност от 1 месец и 23 дни, през който заявителката е отглеждала малко дете, да се определи като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО.

Горестоящият орган подробно е обсъдил възражението на Г., според което пенсионният орган неправилно бил зачел като осигурителен стаж поради майчинство само периода от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г., вместо да зачете целия период на ползване на платен отпуск по майчинство - от август 1977 г. до декември 1977 г. (всъщност в периода август – декември 1977 г. жалбоподателката е работела по трудово правоотношение на длъжността „шлосер“ в ПАК „Д. Б.“ и този период е бил зачетен от пенсионния орган за трудов стаж), както и от октомври до януари 1979 г. ( в периода на отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на второто дете на жалбоподателката същата е работела по трудово правоотношение в ТПК „Съгласие“ на длъжността „шивачка“ и този период също й е бил зачетен от пенсионния орган за трудов стаж).

Посочено е, че за периода от 01.09.1974 г. до 01.06.1977 г. са зачетени 01 година 11 месеца и 27 дни по удостоверение обр. УП-13 № 5507-17-601/01.10.2024 г. на длъжността „инкасатор“, издадено от OA при ТП на НОИ - Русе, съхраняващи ведомостите на ТПК „Съгласие“. Документът бил служебно изискан, тъй като по представената трудова книжка цитираният осигурителен стаж не бил приключен от осигурителя (липсвал печат съгласно НТКТС).

За периода от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г. са зачетени 01 месец и 23 дни по акт за раждане № 3001/22.09.1976 г. като период на неработеща майка.

В тази връзка решаващият орган е посочил, че преди 01.06.1977 г. лицето е било осигурено към ТПК „Съгласие“ (през периода от 24.07.1976 г. до 01.06.1977 г., т.е. докато е била осигурено лице по трудово правоотношение жалбоподателката е ползвала платен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на първото й дете, родено на 07.09.1976 г. и този период й е бил зачетен за трудов стаж от пенсионния орган, съгласно разпоредбите на КТ от 1951 г.).

От правна страна органът се е позовал на разпоредби от Постановление на Министерски съвет № 61 от 28 декември 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), което ПМС регламентирало зачитането на стаж по акт за раждане на дете на неработеща майка. Посочил е, че прилагането на т.9, ал.4 и 5 от ПМС № 61/1967 г. е пояснено с Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (Инструкцията, обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1983 г.).

При приложението на тази относима правна уредба органът е посочил, че за първото дете, родено на 07.09.1976 г. периодът, който следва да се зачете, ако майката е неосигурена е 45 дни преди датата на раждане, т.е. от 24.07.1976 г. до 24.07.1977 г. - 01 година, а за второто дете, родено на 13.11.1979 г. - от 28.09.1979 г. до 28.11.1980 г. - 01 година и 02 месеца.

Именно с оглед тълкуването и анализа на цитираната относима нормативна регламентация решаващият орган е приел за правилен извода на пенсионния орган, че в случая единственият период, през който жалбоподателката е била неосигурена е от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г. и това време правилно е било зачетено по представения акт за раждане на първото ѝ дете (л.14 от преписката).

От 15.08.1977 г. до 01.01.1978 г. са зачетени 04 месеца и 06 дни по трудова книжка № 1410/28.09.1971 г. на длъжност „шлосер“ в ПАК „Д. Б.“.

За периода от 13.07.1979 г. до 09.02.1982 г. са зачетени 02 години 06 месеца и 26 дни по същата трудова книжка, на длъжност „шивачка“ в ТПК „Съгласие“ (през този период, т.е. докато е била осигурено лице по трудово правоотношение жалбоподателката е ползвала платен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на второто й дете, родено на 13.11.1979 г. и този период ѝ е бил зачетен за трудов стаж от пенсионния орган, съгласно разпоредбите на КТ от 1951 г.).

За периода от 09.02.1982 г. до 15.04.1985 г. са зачетени 03 години 02 месеца и 06 дни по ТК № 1410/28.09.1971 г. на длъжност „санитар“ в Дом „Д. Б.“.

За периода от 08.02.1989 г. до 17.06.1991 г. са зачетени 02 години 04 месеца и 09 дни по ТК № 1410/28.09.1971 г. на длъжност „оператор“ в Завод за метална мебел – [населено място].

Според решаващия орган, по така представените и събрани служебно документи общият осигурителен стаж на Г. правилно бил изчислен на 10 години 07 месеца и 07 дни, от които 01 месец и 23 дни, зачетени по ПМС № 61/1967 г. като период на неработеща майка, отглеждаща малко дете.

Директорът на ТП на НОИ - Русе обаче е споделил неправилното виждане на ръководителя по пенсионно осигуряване, че този трудов стаж от 01 месец и 23 дни не следва да се счита за „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради което не може да служи за придобиване на право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Приел е, че действителният стаж на жалбоподателката е с продължителност от 10 години 05 месеца и 14 дни, която е правилно изчислена (10 години 07 месеца и 07 дни минус 01 месец и 23 дни) като той е с по-кратка продължителност от изискуемите 15 години по чл.68, ал.3 от КСО.

По тези съображения горестоящият орган е потвърдил разпореждане [номер]-17-714 от 19.11.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Единственото възражение, релевирано с жалбата до съда, се състои в това, че директорът на ТП на НОИ – Русе неправилно бил приложил материалния закон относно зачитането на действителния трудов стаж, тъй като не зачел като такъв стаж периодът, през който жалбоподателката била неработеща майка. Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която съдържа легална дефиниция на понятието „действителен стаж“, както и на приложимата към процесния период до 31.12.1999 г. разпоредба на чл.80 от ППЗП (отм.). Според процесуалния представител на жалбоподателката за трудов стаж се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. С ПМС № 61/1967 г. също се признава за трудов стаж. В този смисъл била и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласяла, че отпуските за отглеждане на дете се зачитат за осигурителен стаж.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 от КСО, в рамките на предоставените му правомощия, същото е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2, т.1-8 от АПК.

Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота относимите за конкретния случай факти, които изцяло се подкрепят от доказателствата по преписката.

По отношение на съответствието на обжалвания акт с материално приложимите правни норми, съдът приема следното:

За да откаже да признае правото на пенсия на жалбоподателката при условията на чл.68, ал.3 от КСО пенсионният орган е приел, че заявителката няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 10 години 05 месеца и 14 дни. Счел е, че и зачетеният ѝ стаж като неработеща майка за периода от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г. в размер на 1 месец и 23 дни, през който период жалбоподателката била неосигурена и отглеждала първото си дете, не представлявал действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. С оглед на това, въпреки че има навършена изискуемата възраст за 2024 г., като изискването е минимум 67 години, а жалбоподателката е навършила към датата на заявлението за отпускане на пенсия възраст 68 години 02 месеца и 02 дни, от зачетения общ осигурителен стаж от 10 години, 07 месеца и 07 дни от трета категория труд е изваден периодът, в който тя е била по майчинство и като действителен стаж ѝ е призната разликата от 10 години, 05 месеца и 14 дни, чиято продължителност е под минимално изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО.

Не се спори по делото, а и се установява от данните по пенсионната преписка, че в периода от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г., с продължителност от 1 месец и 23 дни, когато жалбоподателката е отглеждала първото си дете, същата е нямала качеството „осигурено лице“ на друго основание, като този период е признат от пенсионния орган за осигурителен стаж и е отразен и в описа на основание акт за раждане № 3001/22.09.1976 г. Независимо от това, този стаж не е приет за „действителен“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Също така се установява, че само по време на този период от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г., с продължителност от 1 месец и 23 дни, Г. е била „неработеща майка“, т.е. само през този период същата не се е намирала в трудово правоотношение.

Съгласно чл.68, ал.3, изр. първо от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Легалната дефиниция по § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО определя понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО /обн. в ДВ, бр.107 от 2014г. и е в сила от 1.01.2015 г./.

Първият спорен въпрос по делото е дали периодът от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г. с продължителност от 1 месец и 23 дни, през който период жалбоподателката не е била осигурена на друго основание и е отглеждала първото си дете, представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж (решение № 11039 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 5614/2023 г., VІ отд., решение № 10720 от 07.11.2023 г. по адм. д. № 5044/2023 г., VІ отд., решение № 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2021 г., VI о., решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г., VI о., решение № 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2021 г., VI о., решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2020 г., VI о., решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2019 г., VI о., решение № 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2018 г., VI о., решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. с цитирана в него практика и мн. др.). Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените-майки, съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г., Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, Указа за насърчаване на раждаемостта. Същото е съотнесено и към нормите на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с решение по к.д. № 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока.

Следващият спорен въпрос по делото е какво се разбира под понятието „неработеща майка“ – дали става въпрос за период, когато жената-майка не е била осигурена (т.е. не е била страна по трудово правоотношение или е била обвързана от такова, но не е била осигурена за всички осигурителни случаи) през периода на бременност, раждане и отглеждане на детето й или е била страна по ТПО, била е осигурена за всички осигурителни случаи и само фактически не е полагала труд, тъй като е ползвала законоустановен отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете. Анализът на приложимата нормативна уредба води до извод за правилност на първото от посочените две възможни тълкувания на закона.

Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967 г. до 03.07.1984 г., когато е бил изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта, е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта /обн. ДВ, бр.2 от 1968 г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените-майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951 г.

Съгласно т.9 от постановлението, на работничките и служителките се разрешава от 1 януари 1968 г. платен отпуск поради бременност и раждане: при първо дете - в размер на 120 календарни дни, при второ дете - 150 календарни дни, при трето дете - 180 календарни дни, за четвърто и следващо дете по 120 календарни дни.

Предприятията, учрежденията и организациите да разрешават при поискване на майката-работничка или служителка, след изтичане на платения отпуск по предходната алинея, неплатен отпуск за отглеждане на детето, както следва: при едно дете - до 8 месеца; при две деца - до 9 месеца; при три деца - до 12 месеца; при повече деца - до 8 месеца. Този отпуск да се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и по Закона за пенсиите.

На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца да се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. Ж., които са осиновили дете, имат право на платен и неплатен отпуск и на други привилегии по това постановление съобразно възрастта на детето.

В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж.

Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето – т.13 от инструкцията, а останалата част - след раждането.

Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на актовете за раждане на децата, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, заявителката няма трудов стаж, признат по друг ред. Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което да ги върне на лицето. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка.

В т.2 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 от постановлението се зачита на жените-майки (осиновителки), които към деня на раждането (осиновяването) на детето не работят като осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда, Наредбата за осигуряване на културните дейци и адвокати, както и на шофьорите, работещи със собствени моторни коли, Наредбата за уреждане правата на административния и инженерно-техническия персонал и механизаторите при ТКЗС по Кодекса на труда, Временната наредба за уреждане на правата по обществено осигуряване на работниците в държавни предприятия за селскостопанска дейност, заплащани на акорд (индивидуален или семеен), Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори и Указа за взаимно осигуряване членовете на ТПК.

Когато жената-майка (осиновителка) през отделни етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на детето е работила като осигурена за всички осигурителни случаи по някои от посочените в предходната алинея нормативни актове, а през други не е работила или е била осигурена само за в случай на трудова злополука, трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 от 61-во постановление се зачита само за периодите, през които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи.

Анализът и тълкуването на цитираната относима към процесния случай нормативна уредба, видно и от дадените към точка 2 от Инструкция № 0-4 примери, обосновава извод, че под израза „не е работила“ следва да се разбира, че изобщо липсва трудово правоотношение, по което жената-майка да е била страна през периода на бременност, раждане и отглеждане на дете, а не че през даден период от бременността, раждането и отглеждането на детето не е полагала труд фактически, ползвайки платен или неплатен отпуск при наличието на действително трудово правоотношение.

При установените по случая безспорни факти и обстоятелства, отнесени към приложимата нормативна уредба, правилни са изводите на органа, че за трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 от ПМС № 61 от 28.12.1967 г. на жалбоподателката следва да се зачете единствено и само периодът, през който тя не е била осигурена, или не е била страна по трудово правоотношение – от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г.

Всички останали периоди, през които Г. е ползвала платен отпуск за период на бременност, раждане и отглеждане на двете й деца при валидно трудово правоотношение са били реално зачетени от ПО като трудов стаж и поради това за действителен осигурителен стаж, но на основание КТ от 1951 г., а не на основание т.9, ал.4 и 5 от ПМС № 61 от 28.12.1967 г. (в тази връзка вж. например периода на бременност, раждане и отглеждане на второто й дете, родено на 13.11.1979 г.; този период се явява част от времето, което й е било зачетено като трудов стаж в ТПК „Съгласие“ – Русе на длъжност „шивачка“ за периода 13.07.1979 г. – 09.02.1982 г. на основание КТ от 1951 г.; същото важи и относно периода на бременност, раждане и част от периода на отглеждане на първото й дете – зачетен трудов стаж в ТПК „Съгласие“ – Русе на длъжност „инкасатор“ за период 01.09.1974 г. – 01.06.1977 г. като първото й дете е родено на 07.09.1976 г.).

Както обаче беше отбелязано, и ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе и директорът на ТП на НОИ – Русе, неправилно са приели, че периодът от 01.06.1977 г. до 24.07.1977 г., през който период жалбоподателката е имала качеството на „неработеща майка“ и през който тя е отглеждала първото си дете, не следва да се зачита като действителен стаж. Дори обаче този период от 1 месец и 23 дни да бъде зачетен като действителен стаж, то това въобще не би било достатъчно, за да може на жалбоподателката да бъде признато право на пенсия в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО. След зачитането жалбоподателката би имала действителен осигурителен стаж с продължителност от 10 години, 07 месеца и 07 дни, при минимално изискуема такъв от 15 години. В тази връзка, макар процесният период от 1 месец и 23 дни погрешно да не е бил признат за действителен стаж, директорът на ТП на НОИ – Русе и ръководителят по пенсионно осигуряване правилно са приели, че времето на майчинството се зачита за осигурителен стаж, само когато през същия период жалбоподателката не е работила, т.е. за същия период липсват данни за трудово правоотношение, предвид изискването, регламентирано в т.2 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки, като са достигнали до правилния краен извод, че жалбоподателката не отговаря на условието по чл.68, ал.3 от КСО да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Следва да се отбележи, че в жалбата по административен ред (наименувана възражение) има следното искане: „Моля, при така изложената фактическа обстановка да извършите повторна проверка на осигурителния стаж на лицето М. Б. Г., като и да бъде изчислен и придобит осигурителен стаж в Испания“. В заявлението обаче е изрично отбелязано, че жалбоподателката няма осигурителен стаж в чужбина като липсват и представени доказателства в тази насока, поради което правилно решаващият орган не е издирвал такъв стаж и не се е произнасял по този въпрос.

Липсват и конкретни съображения, с които да се оспорва зачетеният по УП13 и по трудова книжка осигурителен стаж в ТПК „Съгласие“. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че трудовият стаж е зачетен и изчислен съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от НПОС, която гласи, че за времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл.4, ал.1 от КСО се зачита и изчислява, както следва: 1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време; 2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т.1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време; 3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната; 4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.

По изложените съображения решение № 2153-17-7 от 16.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата на М. Б. Г. по административен ред и е потвърдено разпореждане [номер]-17-714 от 19.11.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката при условията на чл.68, ал.3 от КСО, се явява законосъобразен административен акт и поради това подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от делото и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на НОИ – София, юридическото лице, съгласно чл.2, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, в структурата на което се намира органът-издател на оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Б. Г., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.10, против решение № 2153-17-7 от 16.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане [номер]-17-714 от 19.11.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе.

ОСЪЖДА М. Б. Г., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.10, да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.