гр. Варна, ……02.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
Като разгледа
докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 141/2020 година по описа на
Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 634 б, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 621 от ТЗ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Н.И. срещу Определение № 4376 от 10.12.2019
г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 313/2017 г., с което е
оставенo без уважение искането на жалбоподателката за отвод на съдията-докладчик
по делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.
В жалбата и в уточнителна молба към същата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката навежда подробни
аргументи по същество на спора. Сочи, че съдията-докладчик е участвал в друго
производство между същите страни ч. т. д. № 991/2006 г. по описа на Варненскяи
окръжен съд, в което неправилно е оставил без уважение молбата й за спиране на
принудителното изпълнение по изп. дело № 20067170400068. За неправилни намира и
формираните изводи при постановяване на решението в производството по
несъстоятелността на „Милинвест“ ЕООД /в несъстоятелност/, а именно: за наличие
на предпоставките за обявяване на търговеца в несъстоятелност, спиране на
производството и отказване същото да бъде възобновено. Навежда доводи по повод
предходно депозирани молби за отвод на съдията-докладчик. Излага аргументи във
връзка с даването на указания на съда за обжалваемостта на действия на синдика.
В същата се релевират и доводи за наличие на основания за отвод на
съдията-докладчик от състава на въззивния съд, произнесъл се по в. ч. т. д. №
309/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. Счита, че са налице
основания за отвод поради необсъждането на всички наведени твърдения от
жалбоподателката при произнасяне от страна на председателя на Варненския
апелативен съд.
По повод искането за отвод на съдията-докладчик, сезиран с разглежданата
частна жалба, предмет на настоящото производство, съдът формира следните правни
изводи:
Изложените от жалбоподателката доводи за наличие на пристрастност на
съдията-докладчик по настоящото производство са неоснователни. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 634, б. „б“, ал. 3 от ТЗ, законово регламентирана е
компетентността на председателя на съответния апелативен съд за произнасяне по
частна жалба срещу акт за оставяне без уважение молба за отвод на
съдията-докладчик при открито производството по несъстоятелност. С оглед на
което, изнесените твърдения за пристрастност на съдията-докладчик, свързани с
участието на последния при разглеждане на предходно производството /в. ч. т. д.
№ 309/2017 г. по описа на Варненския аплеативен съд/ по повод на инстанционния
контрол на акта за отказ за отвод на съдията-докладчик, не могат да обусловят
наличие на някое от предпоставките по чл. 22, т. 5 от ГПК.
Изводът за липса на основания за отвеждане не се променя и от изнесените
аргументи за необсъждане на всички наведени аргументи при произнасяне по
предходната жалба на страната срещу оставянето без уважение на искането й за
отвод на съдията-докладчик по т. д. № 313/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд, доколкото съдът не дължи произнасяне по наведените доводи по
същество на спора.
Предвид горното, съдът намира, че не са налице основания за предубеденост
на сезирания въззивен съдебен орган, по чл. 22, т. 5 и/или т. 6 от ГПК, поради
което искането за отвод, инкорпорирано в частна жалба с вх. № 929 от 13.01.2020
г., уточнена с молба с вх. № 5945 от 20.20.2020 г. на А.Н.И., следва да бъде
оставено без уважение.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба
срещу постановения първоинстанционен акт е редовна, подадена е в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Изложените
от въззивника оплаквания за отвод на съдията-докладчик и разглеждане на делото
от друг съдия са неоснователни. Съдът намира, че не е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, гарантиращи безпристрастност на съдебния състав, предвид
липсата на основания по чл.
22, ал. 1, т. 5 или т. 6 от ГПК, съответно съдията да е лице „взело участие
при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по
делото“, или при наличието на „други обстоятелства, които пораждат съмнение в
безпристрастността на съдията“.
Съдията-докладчик,
разглеждал делото в първата инстанция е определен със системата за случайно разпределение
на делата, видно от приложените протоколи за избор на докладчик.
Конкретно
изнесените твърдения за пристрастност на съдията-докладчик, свързани с
участието на последния в състава при разглеждане на друго производство между
същите страни, вече са били разглеждани при предходно искане на страна. Съответно,
предметът на т. д. № 313/2017 г. по описа на
Варненския окръжен съд е свързан с твърдяната основателност на възраженията на А.Н.И.
срещу вземане на „Милинвест“ ЕООД /в несъстоятелност/, свързани с наличието на
основание за спиране на принудителното изпълнение спрямо настоящия жалбоподател. Макар и съдията-докладчик,
чийто отвод се иска, да е участвал при произнасянето по ч. т. д. № 991/2006 г.
по описа на Варненския окръжен съд, образувано по частна жалба срещу оставяне
без уважение на молбата на А.И. за спиране на изпълнението по изп. дело №
2006717040068, същото касае частно производство, което не се явява основание за
отвод при последващо произнасяне по същество на друг спор, макар и между същите
лица. С оглед на горното, съмненията за предубеденост поради предварително
формиране на убеждение у съдията-докладчик се явяват неоснователни.
Горният извод не би могъл да бъде променен и от твърдяната
липса на даване на указания от страна на съда за възможността за обжалване на
действията на синдика.
На последващо място, твърденията
за неправилно възприемане на доказателствата по делото, липсата на предпоставките
за обявяване на търговеца в несъстоятелност, спиране на производството и отказване
същото да бъде възобновено, от една страна - вече са били разглеждани при
предходни искания, а от друга страна - не могат да доведат до наличие
твърдяната предубеденост на разпределения докладчик. Същите биха били ценени
при предприето от страната обжалване на съответните актове. Съобразно
изложените изводи, разгледаните доводи не обосновават никое от основанията за отвод по чл. 22 от ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и
като такова следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането,
инкорпорирано в частна жалба с вх. № 929 от 13.01.2020 г., уточнена с молба с
вх. № 5945 от 20.02.2020 г. на А.Н.И., ЕГН: **********, с адрес: *** за отвод
на съдията-докладчик по настоящото производство, на основание чл. 22, т. 5 и т.
6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4376
от 10.12.2019 г., постановено по т. д. № 313/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Апелативен съдия :
/В. Аракелян/