№ 200
гр. Шумен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630100922 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД и евентуален иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕООД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от
управителя Р. В., съдебен адрес: гр.София, ул.“***“ №10, чрез юрисконсулт Г. К. срещу Р.
В. ЗЛ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №11, ет.4, ап.13.
Ищцовото дружество твърди, че на 27.03.2016 год. между ответника Р. В. ЗЛ. и „***“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ бил
сключен от разстояние Договор за кредит №********** по реда на ЗПФУР в размер на 350
лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 26.04.2016 год., като
съгласно заявката на ответника сумата била отпусната на името на кредитополучателя в
„***“ АД на 28.03.2016 год. Едновременно с подаване на заявлението за отпускане на
кредит ответникът бил заявил ползването и на допълнителна услуга – експресно
разглеждане на заявката за кредит, за което заплатил допълнителна такса в размер на 20
лева. Съгласно клаузите на договора кредитополучателят се задължил да върне сума в общ
размер на 451.50 лева, от която 350 лева, представляваща главница по договора за кредит
11.79 лева – договорна лихва за периода на ползване на кредита и такса за експресно
разглеждане – 89.71 лева.
Въпреки настъпилия падеж на договора последният не погасил задължението си.
Твърдят, че съгласно клаузите на договора кредитодателят бил в правото си да начислява
1
неустойка, формирана чрез надбавка в размер на основния лихвен процент на БНБ – 10.00%
към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия, като същата следвало да
бъде начислена върху дължимата главница за дните на просрочие. В конкретния случай
размерът на същата бил 40.98%.
В исковата молба излагат, че изпратили до ответника четири напомнителни писма,
като твърдят, че разходите по изпращането им следвало да бъдат поети от ответника.
На 23.11.2018 год. „***“ ЕООД в качеството си на цедент сключило с “***” ЕООД, в
качеството на цесионер Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018
год., по силата на който били прехвърлени вземанията по Договор за кредит №********** в
общ размер на 932.59 лева, от които 350 лева – главница, 89.71 лева – такса за експресно
разглеждане на кредита, 11.79 лева – договорна лихва, 416.09 лева – неустойка и 20.00 лева
– такса за събиране на вземането.
Твърдят, че посочените вземания били подробно описани в Приложение №1, което
представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия цесионера бил изрично упълномощен да
уведоми длъжника от името на цедента за извършената цесия. В тази връзка ищцовото
дружество изпратило до длъжника две уведомления чрез препоръчана писмена пратка, които
били върнати в цялост с отметка, че адресът е недостъпен. Уведомление било изпратено и
на посочен от ответника електронен адрес.
С настоящата искова молба предявяват осъдителен иск като молят съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответника да им заплати сумата от 350 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за кредит Договор за кредит
№**********/27.03.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника
да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В условията на евентуалност молят на основание разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД
ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 350 лева, представляваща получена от
негова страна без правно основание сума, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име
на 28.01.2022 год. е депозирано писмено становище, в което поддържат исковете и правят
искане за произнасяне с неприсъствено решение поради неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не
изразява становище по съществото на спора.
2
Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с
разпореждане на съда от 09.04.2021 год. на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от
процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение,
настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки,
визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства: Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год.,
Приложение №1, Потвърждение за прехвърляне на вземания-Приложение №5 към Договор
за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год., Договор за кредит
№**********/27.03.2016 год., Общи условия на договор за кредит, Разписка за извършено
плащане №2000000100792673/28.03.2016 год., Пълномощно, Уведомление за прехвърляне
на вземания, Известие за доставяне, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна
такса, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2
от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на
постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски в хода на настоящото производство в общ размер на 200 лева, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. ЗЛ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №11,
ет.4, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен адрес: гр.София,
ул.“***“ №10, чрез юрисконсулт Г. К. сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща неизплатена главница по Договор за кредит №**********/27.03.2016 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.04.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. В. ЗЛ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.”***” №11,
ет.4, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен адрес: гр.София,
ул.“***“ №10, чрез юрисконсулт Г. К. сумата от 200 /двеста лева/, представляваща
направени от тяхна страна разноски в настоящото производство за държавна такса и
3
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи
на ответника.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4