Решение по дело №225/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2841
Дата: 9 април 2024 г. (в сила от 9 април 2024 г.)
Съдия: Марина Николова
Дело: 20247040700225
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

2841

Бургас, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
НАСЯ ЯПАДЖИЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА кнад № 20247040600225 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфрастуктура“ [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет, чрез юрисконсулт Симеонова, против Решение № 1214/05.12.2023г., постановено по АНД № 3021/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на Е. “Ники - Н. К. - Стефка Колева“, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадения електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Е. “Ники - Н. К. - Стефка Колева“, чрез процесуален представител – адв. Х. – ВТАК, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на направените разноски, като представя и договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа подадената касационна жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Моли, в случай на уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, то съдът да определи същото под визирания минимум, което е допустима възможност съгласно постановеното решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г.

Ответникът - Е. “Ники - Н. К. - Стефка Колева“, в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Преди съдебното заседание депозира молба вх.№ 3008/12.03.2024 г. и отново претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита решението на Районен съд - Бургас за неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено, а издадения електронен фиш потвърден.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на Е. “Ники - Н. К. - Стефка Колева“, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено НП, а не електронен фиш.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая, по делото е установено, че собствено на касатора ППС - влекач с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 т., на 01.09.2020г. в 23:44 ч. се е движило по път А-1, км. 344+388, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3-3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби, не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице. Липсата на законова разпоредба към датата на издаване на електронния фиш, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е основание същият да бъде отменен.

По горните съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касационния ответник следва да се присъдят направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, които съдът не намира за прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1214/05.12.2023г., постановено по АНД № 3021/2023г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза на Е. “Ники - Н. К. - Стефка Колева“, [ЕИК] съдебни разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
Членове: