№ 656
гр. Благоевград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200501073 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
адв. Б. Ц. Б. в качеството на особен представител на А. Е. М., съдебен адрес: **
срещу Решение № 9377/29.06.2025 г., постановено по гр.д. № 303/2021 г. по описа
на РС- Гоце Делчев, с което е признато на основание чл. 422 ГПК, че А. Е. М., ЕГН
**, с постоянен адрес: **, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н.С.Г. и А.Ч.Д.- изпълнителни директори, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев, а
именно: сумата 471,82 лв.- главница по договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М.; сумата
13,37 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода 15.12.2014 г.- 15.05.2015 г.;
сумата 18,58 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2014 г.-
26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, както и за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Сочи се, че в отговора на исковата молба от ответника са изложени
възражения за недопустимост на иска, за неоснователност, както и възражения за
недействителност/нищожност на процесния договор и за изтекла погасителна
1
давност, а в решението районният съд изложил мотиви единствено по отношение
на възражението за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че от събраните пред районната инстанция доказателства не било
доказано лицето, сключило договора от името на кредитополучателя, както и не
било доказано, че ответникът е получил стоката.
Според жалбоподателя клаузите в договора, регламентиращи еднократна
такса за оценка на риска, са неравноправни. Твърди се, че с посочените клаузи
кредиторът недобросъвестно и в ущърб на потребителя е уговорил предварително
установени вземания, които не кореспондират с реално извършени от него
действия по оценка на риска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 06.03.2023 г. В
указания двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната
страна по нея е депозирала отговор.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД- трето лице помагач на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се твърди,
че не са налице изложените основания за отмяна на решението на районния съд, за
което се излагат подробни съображения.
Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване
на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев
се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1861/30.06.2015 г., с която е разпоредено
длъжникът А. Е. М. да заплати на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следните суми:
сумата от 471,82 лева- главница по договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното погасяване, сумата от 13,37 лева- договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2014 г. до 15.05.2015 г.; сумата от
18,58 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.12.2014 г. до
26.05.2015 г., както и разноските в заповедното производство- 25,00 лева-
заплатена държавна такса и 300,00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като заявителят
е депозирал в указания от съда срок установителен иск за установяване
дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение суми.
От приет като доказателство по делото договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2014 г., се установява, че между ответника А. Е. М. и ищеца „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който
кредиторът отпуска на кредитополучателя потребителки кредит в размер на 445,11
лв. за закупуване на стоки- мобилен телефон с цена 179,00 лв. и телевизор с цена
249,00 лв., както и услуги- Bank комбо живот- 8,47 лв. и Bank комбо безработица-
8,64 лв. Съгласно договора потребителят заплаща еднократна такса за оценка на
риска в размер на 26,71 лв., която е дължима в деня на подписване на договора за
2
кредит. Таксата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно условията за
усвояване на кредита, при потребителски кредит за закупуване на стока и
заплащане на услуга, кредиторът превежда съответната част от средствата по
кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане
на продажната й цена. В случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя
от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки),
се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния
застраховател, респективно- по банкова сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В договора са включени следните услуги: Bank комбо
живот- 8,47 лв. и Bank комбо безработица- 8,64 лв. Лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 9,62 %,
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. При
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочието. Годишният процент на
разходите е 33,53 %. Общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 485,17
лв. Съгласно погасителния план по договора, месечните погасителни вноски са 6
на брой, от които 5 в размер на 80,86 лв. и последна вноска в размер на 80,87 лв.,
първата погасителна вноска е платима на 15.12.2014 г. и последна погасителна
вноска, платима на 15.05.2015 г. Към договора е приложено застрахователно
удостоверение № 41850327642014 по групова застрахователна полица №
81001NLB2011 и групова застрахователна полица № 1300586А001 за застрахован
кредитополучател А. Е. М..
По делото е приета като доказателство фактура № ********** от 11.11.2014
г., издадена от „Зора- М.М.С.“ ООД с получател/купувач ответника А. Е. М. за
закупен телевизор Led LCD 2218 на стойност 249,00 лв. и телефон GT- S7392
Galaxy на стойност 179,00 лв. Фактурата е подписана от получателя и като начин
на плащане е посочено: банков превод.
На 26.05.2017 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е сключен договор за продажба на вземания (цесия), по силата на
който вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2014 г., сключен между ответника А. Е. М. и ищеца „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Към исковата молба е приложено потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно и уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания (цесия).
В производството пред районния съд е назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че по договор за
потребителски кредит № **********/11.11.2014 г., сключен между ответника А. Е.
М. и ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, кредитът е усвоен на 11.11.2014 г.
Предоставеният кредит е в размер на 445,11 лв. С него са заплатени 1 брой
мобилен телефон на стойност 179,00 лв. и един брой телевизор на стойност 249,00
лв. Сключени са два вида застраховки- Bank комбо живот- 8,47 лв. и Bank комбо
3
безработица- 8,64 лв., или общо 17,11 лв. Към главницата по кредита е добавена и
заплатената от кредитора в деня на подписване на договора за потребителски
кредит, еднократна такса за оценка на риска в размер на 26,71 лв. Експертът
посочва, че за периода от 11.11.2014 г. до датата на сключване на договора за цесия
(26.05.2017 г.) по банковата сметка, обслужваща кредита, не са постъпвали суми за
погасяване на кредита. В периода след сключване на договора за цесия до
06.08.2024 г. също не са извършвани плащания от А. Е. М.. Задължението по
кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е в размер на 485,17 лв., от които: главница- 471,80 лв. и договорна
лихва- 13,37 лв.
В производството пред районния съд е назначена и приета графическа
експертиза. В заключението експертът сочи, че от ответника А. Е. М. има положен
подпис в следните документи: искане- декларация за потребителски кредит в
позиция „кандидат“; на всяка страница от договор за потребителски кредит №
********** от 11.11.2014 г. в позиция „потребител“, включително и имената,
изписани в договора като „потребител“, са изписани от ответника; във фискален
бон от 11.11.2014 г., издаден от „Зора- М.М.С.“ ООД; в застрахователно
удостоверение в позиция „подпис на застрахования кредитополучател“. Вещото
лице посочва, че подписът под текста “вярно с оригинала“ при копиране на личната
карта на ответника, е положен от А. Е. М..
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по делото
доказателства, първостепенният съд е признал за установено, че А. Е. М. дължи на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев, а именно: сумата 471,82 лв.- главница по
договор за потребителски кредит № **********/11.11.2014 г., сключен между „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М.; сумата 13,37 лв.- договорна възнаградителна лихва
за периода 15.12.2014 г.- 15.05.2015 г.; сумата 18,58 лв.- обезщетение за забава
върху главницата за периода 15.12.2014 г.- 26.05.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.05.2015
г. до окончателното изплащане на вземането. За да постанови така обжалвания акт
първоинстанционният съд е приел, че договор за потребителски кредит №
**********/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М. е
действителен и е породил правни последици между страните, като сумата по него е
усвоена по предвидения в договора начин.
Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за
валидно и допустимо.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид връчването на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по реда на чл. 47 ГПК.
В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяване на иска.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ от ГПК,
същата се явява частично основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на
11.11.2014 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е. М. е бил сключен договор за
4
потребителски кредит № **********. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите в: искане-
декларация за потребителски кредит в позиция „кандидат“; на всяка страница от
договор за потребителски кредит № ********** от 11.11.2014 г. в позиция
„потребител“, включително и имената, изписани в договора като „потребител“, са
изписани от ответника; във фискален бон от 11.11.2014 г., издаден от „Зора-
М.М.С.“ ООД; в застрахователно удостоверение в позиция „подпис на
застрахования кредитополучател“, както и под текста “вярно с оригинала“ при
копиране на личната карта на ответника, са положени от А. Е. М.. В договора е
посочен и пълномощника на търговеца, подписал договора за потребителски
кредит, поради което неоснователни се явяват доводите за липса на данни кое лице
е подписало договора от страна на кредитодателя.
Неоснователни са доводите за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗПК. В
договора са посочени наименованието, правноорганизационната форма, ЕИК,
седалището на кредитора, а именно: „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба по отношение
връчването на уведомлението за цесия на назначения особен представител. В
настоящия казус искът по чл. 422 ГПК е предявен от заявителя в заповедното
производство по ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев- „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД. За пълнота следва да се посочи, че поначало длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице.
В случая липсват както възражения, така и доказателства в тази насока.
Основателни са възраженията за недействителност на договора, заявени в
отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. А. Е. М. има качеството на потребител съгласно
чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за
което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска
закрила.
Съгласно договора за потребителски кредит, потребителят заплаща
еднократна такса за оценка на риска в размер на 26,71 лв., която е дължима в деня
на подписване на договора за кредит. Таксата се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Така договорена клаузата за еднократна такса за оценка на риска не отговаря
на изискванията на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. От формулировката на тази
клауза не става ясно за какви точно действия на кредитора се заплаща тази услуга
като такса, поради което е нарушено изискването на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4
5
ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси или комисионни, да
бъдат да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Същественото в случая е, че доколкото оценката на риска би трябвало да
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита
и по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК за тази дейност кредиторът не може да изисква
заплащане на такси. По този начин рискът се прехвърля върху потребителя, както
и се прикрива формирането на по-високо възнаграждение за кредитора.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Законът обаче императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Макар
законът да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за
управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че
уговорената такса за оценка на риска попада именно под обхвата на посочените
такси, свързани с усвояване на кредита. Затова и тази уговорка противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е недействителна на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК, като не е годна да породи права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 (към закона) начин. Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- чл. 19, ал. 1 ЗПК. ГПР се изчислява по формула съгласно
Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания- чл. 19, ал. 2 ЗПК. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е регламентиран в ЗПК. В случая съдът констатира, че вместо
дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по
кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като
по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 471,82 лв.,
включваща главница, застрахователна премия и еднократна такса за оценка на
риска, а не само върху главницата от 428,00 лв. (стойността на стоките). Така
уредена, клаузата относно ГПР разкрива характеристиките на неравноправна. В чл.
3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
6
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие
за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно
застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при
изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи. В случая средствата за застрахователна премия, които
заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по
кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като липсата на
този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност
на целия договор.
Предвид установената недействителност на целия договор за кредит, на
основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита- в случая 428,00 лв., представляваща стойността на закупените стоки, но
не дължи лихва и други разходи по кредита. Начислената договорна лихва също не
подлежи на присъждане, още повече, че същата е начислена и върху сумите за
застраховка и такса за оценка на риска.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява частично
незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен в частта, в която е признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: главница над размера
от 428,00 лв. до присъдения размер от 471,82 лв., договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 13,37 лв., дължима за периода 15.12.2024 г.- 15.05.2015 г. и
обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 18,58 лв., дължимо
за периода 15.12.20.14 г.- 15.05.2015 г., за вземане по договор за потребителски
кредит № **********/11.11.2014 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. Е.
М., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 476/2015 г. по описа на РС- Гоце Делчев.
В останалата част обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД се дължат
разноски в размер на 276,12 лв. за заповедното производство и 943,90 лв. за
исковото производство съобразно уважената част от исковете. Обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски на ищеца „ТИ
7
БИ АЙ Банк“ ЕАД за сумата над 276,12 лв. до присъдения размер от 350,00 лв.
разноски в заповедното производство и за сумата над 943,90 лв. до присъдения с
решението размер от 1511,00 лв. разноски в исковото производство.
В производството по делото ответникът А. Е. М. е представлявана от особен
представител, поради което дължимата държавна такса по жалбата следва да се
присъди с решението по спора, съобразно изхода на делото- вж. т. 7 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК. С оглед изхода на делото, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следва да бъде осъдено
да заплати държавна такса в размер на 2,32 лв. по жалбата срещу решението в
частта досежно иска за главница, държавна такса в размер на 25,00 лв. по жалбата
срещу решението по отношение иска за договорна лихва и 25,00 лв. по държавна
такса в размер на 25,00 лв. по иска за обезщетение за забава върху просрочена
главница или общо 52,32 лева. Ответникът А. Е. М. следва да се осъди да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса в размер на 22,68
лв. съобразно отхвърлената част по жалбата относно иска за главница.
В производството пред районната инстанция по искане на особения
представител на ответника е открито производство по чл. 193 ГПК и е назначена
съдебно- почеркова експертиза, като на вещото лице е изплатено възнаграждение
от бюджета на съдебната власт в размер на 300,00 лв. С обжалваното решение
районният съд не се е произнесъл по разноските за възнаграждението на вещото
лице. Оспорването е недоказано, поради което разноските следва да се възложат в
тежест на ответника.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - трето лице помагач на ищеца-
въззиваем в настоящото производство е поискало присъждане на разноски в
производството. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски, поради което не следва да се присъждат такива.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9377/29.06.2025 г., постановено по гр.д. № 303/2021 г.
по описа на РС- Гоце Делчев в частта, в която предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК е уважен в следните части, а именно: над сумата от 428,00 лева до
уважения размер от 471,82 лева- главница; за сумата от 13,37 лева- договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода 15.12.2024 г.- 15.05.2015 г.; за сумата
от 18,58 лева- обезщетение за забава върху просрочена главница, дължимо за
периода 15.12.20.14 г.- 15.05.2015 г., както и в частта за присъдените разноски на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в заповедното производство над сумата от 276,12 лева до
присъдения размер от 325,00 лева и в частта за присъдените разноски в исковото
производство над сумата от 943,90 лева до присъдения размер от 1511,00 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че ответникът А. Е. М. дължи на
ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД следните суми: сумата над 428,00 лева до
предявения размер от 471,82 лева- главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 11.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
8
заявлението в съда до окончателното погасяване; сумата от 13,37 лева- договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода 15.12.2024 г.- 15.05.2015 г.; сумата от
18,58 лева- обезщетение за забава върху просрочена главница, дължимо за периода
15.12.20.14 г.- 15.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 1861 от
30.06.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 476/2015 г. на РС- Гоце Делчев.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9377/29.06.2025 г., постановено по гр.д. №
303/2021 г. по описа на РС- Гоце Делчев в останалата част.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от
Н.С.Г. и А.Ч.Д.- изпълнителни директори да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Благоевград сумата от 52,32 лева,
представляваща държавна такса за въззивното производство и 5,00 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: **, ап. 2 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Благоевград сумата от
300,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице и сумата от
22,68 лева, представляваща държавна такса за въззивното производство, както и
5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от
Н.С.Г. и А.Ч.Д.- изпълнителни директори - „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9