МОТИВИ към присъда № 5
по НОХД № 143/2019 год.
Подсъдимият А.М. ***, е предаден на съд за това, че след
като бил осъден с Решение № 219 от 08.11.2004 г. по бр. д. № 26/2004 г. по
описа на Районен съд гр. Тутракан, влязло в законна сила на 25.11.2004 г. да
издържа свой низходящ - сина си Т.А.Т., роден на *** г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 143
/сто четиридесет и три/ месечни вноски, всяка от тях в размер на 40.00 лв. за
периода от м. януари 2006 г. до м. ноември 2017 г. включително или общо сумата
от 5 720 лв. (пет хиляди седемстотин и двадесет
лева) - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание по делото, предвид
липсата на условия за разглеждане на делото по особените правила, съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, както и заявеното от подсъдимия и
защитникът му адвокат Е.И. от Адвокатска колегия ***, че желаят делото да бъде
разгледано по общия ред, наказателното производство по делото е продължило с
провеждане на открито съдебно заседание.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото й обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „Пробация“ със
следните пробационни мерки : „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „Безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно за срок от една поредна
година.
Защитникът на подсъдимия адв. Е.И. ***, моли съдът да признае
подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение, алтернативно да му бъде
наложено наказание „Пробация“ с мерки, определени в минимален размер.
Подсъдимият заявява, че подкрепя становището на
защитника си.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подс. А.М.Т. и св. Ш.Т.Р. били съпрузи. От съвместното
им брачно съжителство, на *** г. се родил синът им Т.А.Т..
С Решение №
219/08.11.2004 г. по бр. д. № 26/2004 г. по описа на Районен съд гр. Тутракан,
влязло в законна сила на 25.11.2004 г., бракът между двамата съпрузи бил
прекратен с развод. Със същото решение, упражняването на родителските права по
отношение на детето Т.А.Т. било предоставено на майката - св. Ш.Р.. На бащата -
подс. А.Т., бил определен режим на лични отношения със сина му и бил осъден да
заплаща издръжка на детето си в размер на 40.00 лв. месечно.
От момента на влизане в сила на Решение №
219/08.11.2004 г. по бр. д. № 26/2004 г. по описа на Районен съд - Тутракан до
м. януари 2006 г. подс. Т. плащал издръжка за детето си Т.. От м. януари 2006
г. той преустановил плащанията. През целия период, в който подсъдимият не
плащал, издръжката,тя е била в размер на 40 лв. месечно. Подсъдимият не плащал
дължимата издръжка до 21.11.2017 г. когато била подадена искова молба до съда
за образуване на гр. д. № 589/2017 г. на PC гр. Тутракан за увеличаване на
размера на месечната издръжка.
Общо неплатените издръжки на детето Т.Т. за целия
период от м. януари 2006 г. до м. ноември 2017 г. включително се равнява на 143
бр. неплатени месечни издръжки, всяка от тях с размер от 40 лв. или на сума в
общ размер на 5 720 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимият Т. от обективна страна е
осъществил всички елементи от фактическия състав на престъпление по смисъла на
чл.183, ал. 1 от НК - съзнателно неплащане на издръжка в размер на повече от
две месечни издръжки, а именно 143 /сто четиридесет и три/ месечни вноски на детето
си Т.Т.. На него е било известно вмененото му от съда задължение, да плаща
месечна издръжка на детето си.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавала обществено - опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено - опасни последици, желаел е те да настъпят и
извършил всичко зависещо от него те да настъпят.
Сочените от защитата на подсъдимия причини за
неизпълнение на определеното му от съда задължение,не изключват ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия Т..Обстоятелството,че той не е имал
информация за сина си,не го е чувал и виждал,нямал е връзка със законния
представител на сина си,от една страна налагат извода за проявена незаинтересованост
от негова страна, но този факт не е пречка той да изпълнява задължението
си.Дори и да не е могъл да осъществи контакт с лицето,чрез което е следвало да
изпълнява задължението си,той е можел да изпълнява последното по други
начини-например да внася редовно дължимите месечни вноски по открита от него сметка
в банка,на името на лицето,което издържа.Обстоятелството,че след образуване на
гражданско дело в съда за увеличение на размера на дължимата месечна издръжка,
подсъдимия е започнал редовно да изпълнява задължението си,би могло да се
приеме за смекчаващо вината обстоятелство,но не и за такова изключващо
ангажирането на наказателната му отговорност за посочения в обвинението
период.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия А.М.Т. а
виновна в това, че след като бил осъден с Решение № 219 от 08.11.2004 г. по бр.
д. № 26/2004 г. по описа на Районен съд гр. Тутракан, влязло в законна сила на
25.11.2004 г. да издържа свой низходящ - сина си Т.А.Т., роден на *** г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 143 /сто четиридесет и три/ месечни вноски, всяка от тях в
размер на 40.00 лв. за периода от м. януари 2006 г. до м. ноември 2017 г.
включително или общо сумата от 5 720 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и редовното изпълнение на задължението му след посочения в
обвинението период. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете
изключително дългия период, през което подсъдимият не е изпълнявал вмененото му
от съда задължение.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия А.М.Т. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа
годишно за срок от една поредна година.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия А.М.Т. мярка за
неотклонение „Подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: