РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300102082 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр.45 от ЗЗД.
Ищцата М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.*, моли съда да осъди Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес
гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов“ № 1, да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от *****г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1600 лв., ведно със законната лихва, считано
от *****г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по
делото.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е претърпяла
на *****г. инцидент – поради неравности на тротоарната настилка, ищцата се
спънала и паднала. Инцидентът е станал преди обяд на *****г., в гр. *****,
ж.к. *****, срещу бл.**, вх.*, на тротоара, на ъгъла на Т- образното
кръстовище. На посоченото място на тротоара, непосредствено след
бетонните ограничители/ бордюра на пътното платно, има пропаднали,
разместени и счупени плочки на тротоарната настилка, станали причина за
спъването и падането на ищцата. Вследствие на инцидента ищцата е получила
1
фрактура на хирургичната шийка на дясна раменна кост. Извършена е
операция в УМБАЛ „*****“, като е поставен имплант (наместване и
остеосинтеза с плаки и винтове), като след оперативната интервенция ищцата
е престояла в болницата пет дни. Твърди, че впоследствие, по време на
провежданата рехабилитация, се е установило, че вследствие на инцидента
ищцата е получила и увреждане на лакътната кост. Твърди, че
възстановителният период е траел продължителен период от време, през който
ищцата е провела няколко курса рехабилитация и физиотерапия, като въпреки
проведеното лечение няма настъпило пълно възстановяване – има
ограничения в движението на дясната ръка, както и останало мускулно
разкъсване, което се изразява към момента във видимо сферично образувание
на дясната ръка. Твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразяват в
направени разходи за закупуване на импланта. Неимуществените вреди се
изразяват в причинените от процесното увреждане физически болки и
страдания, както и изключителни затруднения при извършване на обичайните
битови занимания. Твърди, че злополуката е причинила значителни и
интензивни болки и страдания – физически, емоционални и психически,
подробно описани в исковата молба, които страдания продължават и до
настоящия момент; че ограничила социалните си контакти; че се е налагало да
ползва чужда помощ в ежедневието си, което й създавало тягостно чувство на
непълноценност и зависимост. РазвИ. доводи, че са налице основания за
ангажиране отговорността на ответника за обезвреда на претърпените от
ищцата вреди. Твърди, че от страна на община Пловдив е налице
противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на нормативно
установено задължение да поддържа уличните тротоари в изправност, така че
по тях да може да се върви безпрепятствено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С
отговора на исковата молба оспорва исковете изцяло, по основание и размер,
като неоснователни и недоказани, с искане за тяхното отхвърляне, евентуално
за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира разноски.
Оспорва твърденията за настъпилия инцидент да е станал по начина и на
място, посочено в исковата молба и че вина за което събитие носи Община
Пловдив, като в тази връзка сочи, че няма доказателства, че точното
2
местоположение се стопанисва от община Пловдив. Оспорва твърденията на
ищцата относно обстоятелствата, при които е станал инцидентът, както и да е
настъпило увреждане, което да е в причинна връзка с действие или
бездействие на служители на общината. Релевира възражение за
съпричиняване, като твърди, че ищцата не е била достатъчно внимателна и
със своето поведение е допринесла за настъпилите вреди, както и че не е
предприела необходимото лечение, за да избегне настъпилите последици.
Възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и несъобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като
излага аргументи в тази връзка.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От показанията на св. С.Г. се установява, че на *****г. ищцата е
претърпял инцидент, като се е спънала и паднала на тротоара пред вх.* на бл.*
в ж.к. *****, гр. *****. Паднала на дясната си страна. Свидетелката имала
уговорена среща с ищцата на този ден, сутринта, пред блока в който живее
ищцата. Свидетелката видяла как ищцата излиза от нейния вход – вх.*, минала
край вх.*, пресякла кръстовището, стъпила на бюрдюра и с втората крачка
строполила се на земята и започнала да вика. Свидетелката била отсреща, на
около 10-15 метра разстояние от мястото, където ищцата паднала. Ищцата
вървяла към свидетелката, когато паднала. Свидетелката успяла да придърпа
ищцата до пейка в близост и се обадили на Бърза помощ. Ищцата плачела и
стенела от болка. Инцидентът се случил около *** часа сутринта.
Свидетелката описва мястото на падането, като сочи, че след като се пресече
кръстовището има тротоарче и се стъпва на бюрдюр; бюрдюрът е неугледен,
3
разкривени плочки, с вдлъбнати и нерановности; плочките са тротоарни
плочки четвърти, с ръбове, бетонни; плочките там са като в улей, има счупени,
разклатени и разместени плочки. Свидетелства, че ищцата се е спънала в
счупени плочки, които е имало на мястото на инцидента.
От приета по делото медицинска документация и заключението по СМЕ
се установява, че вследствие на претърпения инцидент ищцата е получила
травматично уврежданe, засягащо опорно- двигателния апарат, конкретно-
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка,
повърхностна рана на десния лакът. Налице е съгласно заключението
причинно- следствена връзка с падането на тротоара и получените
травматични увреждания.
Съгласно заключението възстановителният период е около 3-4 месеца.
При ищцата възстановяването е приключило в обичайния срок. Основната
функция на ръката /хващането/ е възстановена, но не са възстановени
движенията в крайните фази, с по- голям дефицит в повдигането на ръката
нагоре. Към настоящия момент ограниченията и болезнените движения се
дължат най- вероятно на металните импланти и/ или на мекотъканни
увреждания. От заключението се установява, че ищцата е изпитвала болки.
Ищцата е претърпял оперативна интервенция, поставени са й метални
импланти. По отношение на поставените метални имплатни предстои тяхното
отстраняване, което е по преценка на лекуващия лекар. До тяхното
отстраняване не се очаква подобрение в движенията, в позиция нагоре на
ръката.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на
свидетелите С.Г. и Т.Б. /дъщеря на ищцата/.
От показанията на св. Г. се установява, че непосредствено след падането
ищцата е изпитвала силни болки, плачела и е стенела от болка. След
операцията много я е боляло и е била обездвижена. Почти година не е могла
да се възстанови напълно. Получила е подуване на ръката, имала е отток. В
продължение на няколко месеца е ходила на рехабилитация, много трудно са
раздвижили ръката. Не може да си вдига ръката, вдига ръката до едно
положение и оттам нататък не може. Един- два месеца след инцидента никъде
не е излизала от дома си. След това е започнала да излиза, изпитва голям
4
страх, докато се движи, развирала е страхова невроза. Към настоящия момент
се оплаква, че още не се чувства добре, не се чувства комфортно и много се
страхува.
От показанията на св. Б. се установява, че след операцията ищцата е
останала в болницата пет дни, като свидетелката е била неин придружител
през цялото време. Ищцата е изпитвала адски болки, била е на системи с
обезболяващи. Правени са й превръзки на рамото и на лакътя. Ищцата не е
можела да се обслужва сама. Не е можела да става от леглото без помощта на
свидетелката, да отиде до тоалетна, да се храни. След като ищцата е изписана
от болницата, в продължение на повече от половин година свидетелката е
живяла при нея, за да й помага в обслужването и ежедневните битови нужди.
През този период ищцата е изпитвала непрекъснати болки. Ищцата не е
можела да използва дясната си ръка повече от 6-7 месеца. Свидетелката е
пазарувала, чистела, помагала на ищцата при хранене и поддържане на лична
хигиена. Към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки и
вечерно време взима обезболяващи, защото я боли. След инцидента ищцата
много я е страх да излиза сама, за да не падне. Самочувствието й е снижено,
защото винаги е била независима, а сега продължава да е зависима от
свидетелката за пазаруване, чистене, готвене.
За установяване на причинените на ищцата имуществени вреди
вследствие на инцидента по делото са събрани писмени доказателства –
разходооправдателни документи /фактура № ******г. и касова бележка, л. 10/,
от които се установява, че ищцата е направила разходи за закупуване на
метални имплантни в размер на 1600 лв. В подкрепа на този извод са и
показанията на св. Б., от които се установява, че преди да започне операцията,
е трябвало да бъде заплатена сумата за имплантите на касата на болницата,
което е направено от свидетелката. Без фактурата от плащането операцията не
е започнала.
Така от коментираните доказателства безспорно се установява, че на
*****г. ищцата е претърпяла инцидент на тротоара срещу вх.* на бл.** в ж.к.
*****, гр. *****, вследствие падане на тротоара поради наличие на
неравности в тротоарната настилка /счупени, разместени и пропаднали
тротоарни плочки/. Фактът на инцидента се установява от събраните писмени
и гласни доказателства – медицинска документация и показанията на
5
свидетелката Г.. Свидетелката Г. е пряк очевидец на инцидента, същата е била
на около 10-15 метра срещу ищцата, когато последната, вървейки към
свидетелката, се е спънала и паднала. Като очевидец на инцидента
свидетелката описва точно състоянието на тротоарната настилка – счупени,
разкривени, разклатени и разместени плочки, вдлъбнати, неравности,
Безспорно се установява от събраните писмени и гласни доказателства,
че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла травматично увреждане –
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка. От
приетото по делото заключение на СМЕ и от свидетелските показания се
установява, че в пряка причинна връзка от претърпения инцидент – падане на
тротоарна настилка, върху лакътя на дясната ръка, ищцата е получила
фрактура на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка. Ищцата
е била лекувана оперативно, поставени са й метални импланти, ищцата е
изпитвала продължителни болки, била е затруднена в обслужването си сама,
наложително е било провеждане на рехабилитационни процедури за
продължителен период от време.
Безспорно се установява, че мястото на инцидента е част от общинската
улична мрежа.
Безспорно се установява, че ищцата е направила разходи за закупуване
на метални имплатни, които са й поставени при операцията и са в следствена
връзка с процесната злополука.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно- обезпечителна и обективна- той отговаря за действията или
бездействията на своите работници и служители или други лица, на които е
възложил работата. Отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
За да възникне фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е необходимо вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа, т.е. необходимо е да има възлагане на работа и
6
увреждането да е причинено по вина на изпълнителя, на когото е възложена
работата, като вината се предполага до доказване на противното.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, съдът намира, че предявените
искове за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди са
доказани по основание.
Полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на общинските пътища, част от които е тротоара пред
вх.* на бл.** в ж.к. *****, е задължение на ответника Община Пловдив.
Съгласно чл.11 ЗОС имоти и вещи- общинска собственост, се управляват в
интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин, а по силата на чл.19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от ЗП във
вр. с §1, т.14 ДР ЗП и чл.31 ЗП Община Пловдив следва да поддържа
пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. Съгласно разпоредбата на
чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстранят във
възможно най- кратки срокове. Съгласно дефинициите на §1, т.1 и т.2 от ДР
ЗП на §6, т.1 и т.6 от ДР ЗДвП тротоарът е част от пътя, т.е. част от пътната
инфраструктура, в случая, находяща се на територията на съответната
община. Следователно мястото на инцидента е част от уличната общинска
инфраструктура и законът вменява в тежест на ответника задължението да
поддържа пътищата, което от своя страна е дейност по осигуряването на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, в случай задължение на ответника да поддържа изправна
тротоарната настилка. Това свое задължение общините, в конкретната
хипотеза ответникът, осъществяват чрез свои служители и/ или други лица, на
които са възложили съответната дейност по поддръжката. Т.е. поддръжката на
тротоара пред вх.* на бл.** в ж.к. *****, където е станал процесният
инцидент, е в правомощията на ответната община.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, се установява, че вследствие падането върху тротоара ищцата е
7
получила травматично увреждане – фрактура на дясната раменна кост в
областта на хирургичната шийка. Претърпените болки и страдания се
установяват от събраните гласни доказателства по делото – заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелски показания, а претърпените имуществени
вреди за закупуване на медицински консумативи /метални импланти/ се
установяват от представените по делото фактура и касов бон и показанията на
св. Б.. В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателствена тежест на ищцата бяха ангажирани доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че претърпените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди са причинени от противоправното бездействие на лица
при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа. Съдът
приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат
/причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди/ и действията на
служители на ответника, респ. лица, на които е възложена от ответника
работата. Разпитаните по делото свидетели, заключението на СМЕ и
писмените доказателства (медицински и разходооправдателни счетоводни
документи) категорично установяват, че вследствие на инцидента (падане на
тротоара поради наравности и нарушена цялост на тротоарната настилка)
ищцата е преживяла болки и страдания, които са с продължителен характер
във времево отношение и интензивни като степен на мъчителност, както и че
е направила разходи за лечението на претърпяната от нея травматична увреда.
За да се ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване
на претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при или по повод
на възложената му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва
да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното, като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не беше
оборена. В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството се
доказаха всички правопораждащи факти, предвид на което исковете с правно
основание чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД са основателни.
Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди следва да се
8
уважи за сумата от 1600 лв., като неговият размер се установява от
приложените по делото писмени доказателства – фактура и приложен към нея
касов бон и показанията на св. Б., по съображенията, изложени по- горе в
мотивите.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищеца
неимуществени вреди съдът съобрази вида на травматичното увреждане,
възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея негативни емоции
/болки и страдания със значителен интензитет/, извършената хирургическа
интервенция, продължителния оздравителен процес, съпроводен с
продължителни болки и страдания, както и значителния дискомфорт, който е
изпитвала ищцата, необходимостта от чужда помощ за обслужване,
поддържане на лична хигиена и задоволяване на елементарни битови
потребности /като пазаруване, готвене, чистене/, продължителния
оздравителен процес, съпроводен с продължителни болки и страдания, както и
провеждана рехабилитация, обстоятелството, че към момента продължава да е
налице ограничение в движението на ръката в позиция нагоре на ръката.
С оглед гореизложеното, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената
съдебна практика, съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществени
вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 26 000 лв.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. ТакИ. обективни обстоятелства са характера на
уврежданията, посочени подробно по-горе; обстоятелствата, при които са
настъпили, вредоносният резултат.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата не е била достатъчно
внимателна и със своето поведение е допринесла за настъпване на вредите,
както и че ищцата може да е имала заболяване и да приема лекарства, които
могат до доведат до неправилна ориентация в пространството и неправилна
преценка при придвижване и/ или да окажат влияние на възстановителния
9
процес. Тези възражения на ответника останаха недоказани. Напротив от
заключението по СМЕ се установява, че няма данни ищцата да има
съпътстващо заболяване, което може да окаже влияние върху механизма на
настъпване на уврежданията и/ или да окаже влияние на оздравителния
процес.
По иска за присъждане на законна лихва.
Искането за присъждане на законната лихва е основателно, по следните
съображения:
Искът за присъждане на обезщетение за забава на парично вземане в
размер на законната лихва е акцесорен и с приемане основателността на иска
за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съставляващо
главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този иск, следва
да се счита, че ищцата е установила наличие на свое парично вземане към
ответника. В настоящия случай ответникът изпада в забава от датата на
увреждането, която в конкретния случай е *****г., от която дата следва да се
присъди законна лихва върху главницата.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на предявените искове,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените от ищцата доказателства, на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 3515,22 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на М. Ц. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от
26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания от травматично увреждане- фрактура на хирургичната шийка на
дясна раменна кост, получено вследствие на падане поради наличие на
пропаднали, разместени и счупени плочки на тротоарната настилка срещу
10
вх.* на бл.**, ж.к. *****, на ъгъла на Т- образното кръстовище, в гр. *******,
на *****г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
*****г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на М. Ц. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от
1600 /хиляда и шестотин/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – закупен имплант, претърпени във връзка с травматично
увреждане- фрактура на хирургичната шийка на дясна раменна кост, получено
вследствие на падане поради наличие на пропаднали, разместени и счупени
плочки на тротоарната настилка срещу вх.* на бл.**, ж.к. *****, на ъгъла на
Т- образното кръстовище, в гр. *****, на *****г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от *****г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на М. Ц. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, сума в
размер на 3515,22 лв. /три хиляди петстотин и петнадесет лева и двадесет
и две стотинки/, представляващи разноски за производството гр. дело №
2082/ 2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11